Джани Родари

Модератори: longjohnsilver, orange_juice

Джани Родари

Мнениеот orange_juice » Нед Юли 16, 2006 11:25 am

Хората от масло

Изображение

Безделникът Джованино, голям пътешественик и известен изследовател, веднъж попадна в страната на хората от масло. И тъй като на слънце се топяха, трябваше да живеят винаги на хладно и в града, който обитаваха, на мястото на къщите, имаше много хладилници. Джованино минаваше по улиците и виждаше хората залепени за прозорците на техните хладилници с торба лед на главата. На входа на всеки хладилник, имаше телефон, по който да говорят с другите обитатели.

- Ало.
- Ало.
- Кой се обажда?
- Аз към Царят на хората от масло. Направен съм от сметана първо качество. С мляко от швейцарска крава. Забелязахте ли моя хладилник?
- Уау, от масивно злато е. Но никога ли не излизате от там?
Само през зимата, ако е достатъчно студено, с ледена кола.
- Ами ако случайно слънцето пробие облаците изведнъж, докато Ваше Величество се разхожда?
- Не може, не му е позволено. Войниците ми ще го вкарат в затвора.
- Бум – каза Джованино и се запъти към друга страна.
orange_juice
 
Мнения: 516
Регистриран на: Чет Авг 26, 2004 7:46 pm

Re: Джани Родари

Мнениеот bogpan » Пон Юли 17, 2006 6:54 am

tristessa написа:Хората от масло

Изображение

Безделникът Джованино, голям пътешественик и известен изследовател, веднъж попадна в страната на хората от масло. И тъй като на слънце се топяха, трябваше да живеят винаги на хладно и в града, който обитаваха, на мястото на къщите, имаше много хладилници. Джованино минаваше по улиците и виждаше хората залепени за прозорците на техните хладилници с торба лед на главата. На входа на всеки хладилник, имаше телефон, по който да говорят с другите обитатели.

- Ало.
- Ало.
- Кой се обажда?
- Аз към Царят на хората от масло. Направен съм от сметана първо качество. С мляко от швейцарска крава. Забелязахте ли моя хладилник?
- Уау, от масивно злато е. Но никога ли не излизате от там?
Само през зимата, ако е достатъчно студено, с ледена кола.
- Ами ако случайно слънцето пробие облаците изведнъж, докато Ваше Величество се разхожда?
- Не може, не му е позволено. Войниците ми ще го вкарат в затвора.
- Бум – каза Джованино и се запъти към друга страна.



Поздрави! Юли за това, да. Обичам Джани ( и той някак си се е изхитрил да се роди с една дата, леле мале) И се изкуших да пусна още една приказка по телефона. Като поздрав...

Страната без остриета
Джованино Денгуба бил голям пътешественик. Пътувал той, пътувал и ето че попаднал в някаква страна където ъглите на къщите били заоблени, а покривите не завършвали с остър връх, а с мека гърбица. По дължината на улицата били засадени розови храсти и на Джованино му хрумнало да закачи роза на петлицата си. Докато откъсвал розата внимавал да не се убоде, но забелязал че бодлите били сякаш от гума: само гаделичкали по раката.
- Я гледай! - възкликнал Джованино.
Иззад храста е показал един общински пазач и му се усмихнал.
- Не знаете ли че е забранено да се берат рози?
- Много съжалявам, но и не помислих за това.
- Добре, тогава ще платите само половин глоба - казал пазачът така вежливо, сякаш бил асленото човече, което завело Пинокио в страната на игрите. Джованино забелязал, че пазачът пише разписка за глоба с молив без връх и не се сдържал:
- Извинете може ли да погледна сабята Ви?
- С удоволствие ще Ви я покажа - отговорил пазачът.
Разбира се, и сабята била без острие.
- Страната без остриета - отвърнал пазачът толкова учтиво, сякаш думита, които изговарял, били написани с главни букви.
- Апирони употребявате ли?
- Отдавна сме ги забранили, всичко лепим с лепило. А сега моля, ударете ми два плесника.
Джованино зяпнал, сякаш се готел да глътне цяла торта наведнъж.
- Моля Ви се! Не искат да ме бутнат в дрънголника за посегателство на служебно лице. По-скоро на мен би трябвало да ми ударят два плесника, а не аз да ги удрям.
- Но тук е прието така - обяснил вежливо пазачът - Цяла глоба - четири плесника, половин глоба - два плесника.
- Ама на пазача!
- На пазача.
- Но това е несправедливо, това е ужасно!
- Разбира се, че е несправедливо, разбира се че е ужасно - отговорил пазачът - Това е толкова противно, че хората за да не бъдат принудени да удрят плесници на невинните, внимават и невършат нищо противозаконно. Хайде, ударете ми два плесника и друг път внимавайте.
- Но аз не бих желал и да Ви потупам по бузата, най-много да Ви погаля.
- Щом е така - репил пазачът - трябва да Ви придружа да границата.
И Джованино, засрамен, бил принуден да напусне Страната без остриета. И днес той още мечтае да се върне в страната с най-вежливи обноски и да поживее в някоя къщичка с покрив без връх.
Всяко време си иска нещото

Защото варварите днес ще дойдат.
А те се отегчават от сложни красноречия.
"В очакване на варварите"
К.Кавафис

http://bogpan.hit.bg/Delta.gif
bogpan
 
Мнения: 237
Регистриран на: Сря Сеп 01, 2004 12:56 pm
Местоположение: София

Мнениеот orange_juice » Пон Юли 17, 2006 10:06 am

Благодаря! Всъщност, запалих се от линка, който ти ми изпрати:)
orange_juice
 
Мнения: 516
Регистриран на: Чет Авг 26, 2004 7:46 pm


Назад към Преводи

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron