Пърл Джем

Модератори: longjohnsilver, orange_juice

Пърл Джем

Мнениеот HIM » Сря Окт 25, 2006 10:33 am

Черно

Платна от празни картини,
недокоснати парчета глина,
лежат пред мен там,
където преди бе нейното тяло
Всички пет посоки преплитаха се в душата й
както земята се върти около слънцето
А сега сякаш всичко край мен е преобърнато

О, споделих всичко с нея
О, знам, тя всичко свое отдаде ми
И сега с разранените ми от всичко случило се ръце
към облаците соча
О, всички образи край мен потънали са в черни татуировки

Навън излизам
деца край мен играят
Смехът им чувствам, така че защо се тревожа?
О, изкривени мисли въртят се в главата ми
Преобръщам се, преобръщам се
Нима толкова бързо слънцето може да залезе

И сега разранените ми ръце
събират счупеното огледало
от всичко случило се
О, всички образи край мен потънали са в черни татуировки

Изгубената любов боядиса моя свят във черно
Всичко, което съзирам, всичко, което съм,
всичко, което ще бъда...да

Знам, някои ден красив ще е животът ти
Слънце ще бъдеш в нечие друго небе
но защо,
защо
защо не може,
не може да бъде моето

Оригиналният текст на песента:
http://www.azlyrics.com/lyrics/pearljam/black.html
Песента:
http://youtube.com/watch?v=Vi2x28FEwCo
Последна промяна HIM на Пон Авг 06, 2007 9:02 am, променена общо 1 път
HIM
 
Мнения: 38
Регистриран на: Сря Май 10, 2006 3:09 pm

Мнениеот vionbg » Сря Окт 25, 2006 3:44 pm

Еди Ведър?
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

Мнениеот HIM » Сря Окт 25, 2006 4:07 pm

точно :)
песента ме е "хванала" от няколко дни
HIM
 
Мнения: 38
Регистриран на: Сря Май 10, 2006 3:09 pm

Мнениеот so_what » Чет Окт 26, 2006 2:38 pm

HIM написа:точно :)
песента ме е "хванала" от няколко дни


мда .хубаво подаване си направил Итс :wink:
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Мнениеот HIM » Пон Окт 30, 2006 10:05 am

Застаряваща жена зад гишето в малък град

Изглежда разпознавам лицето ти -
натрапчиво и близко някак, но ми се губи връзката
като със свещ мисълта ми името ти търси
Минали животи сякаш припомням си,
Толкова неща се променят, поне друго място да бях видяла,
но никой така и не ме взе
Сърцата и мислите постепенно избледняват,
избледняват...

Дори дъха ти, кълна се, разпознавам,
спомени се появяват постепенно като отпечатъци от пръсти
За мен - едва ли си спомняш
дори на себе си не съм бивша
Трудно е, когато на рафта застояваш
Променях се, като въобще не се промених,
Малкият град моята съдба предрече
Вероятно това никой не иска да разбере
Просто искам да извикам ... ехе- е-е-й...
Боже мой, толкова отдавна бе,
дори не съм мечтала, че ще се върнеш,
но сега и аз и ти сме тук
Сърцата и мислите постепенно избледняват,
избледняват...

"Elderly Woman Behind The Counter In A Small Town" - Pearl Jam

i seem to recognize your face
haunting, familiar, yet i can't seem to place it
cannot find the candle of thought to light your name
lifetimes are catching up with me
all these changes taking place, i wish i'd seen the place
but no one's ever taken me
hearts and thoughts they fade, fade away...
hearts and thoughts they fade, fade away...
i swear i recognize your breath
memories like fingerprints are slowly raising
me, you wouldn't recall, for i'm not my former
it's hard when, you're stuck upon the shelf
i changed by not changing at all, small town predicts my fate
perhaps that's what no one wants to see
i just want to scream...hello...
my god its been so long, never dreamed you'd return
but now here you are, and here i am
hearts and thoughts they fade...away...
hearts and thoughts they fade...away...
hearts and thoughts they fade, fade away...
hearts and thoughts they fade...

http://youtube.com/watch?v=l1wQ8cOJbtY

малко инфо за групата:
http://bg.wikipedia.org/wiki/Pearl_Jam
Последна промяна HIM на Вто Апр 29, 2008 12:26 pm, променена общо 2 пъти
HIM
 
Мнения: 38
Регистриран на: Сря Май 10, 2006 3:09 pm

Мнениеот Яндра » Сря Ное 01, 2006 5:04 pm

HIM написа:Застаряваща жена зад гишето в малък град

Лицето ти ми е толкова познато
Натрапчиво близко, но връзката губя
Блещукаща мисъл името ти търси
Няколко живота отне при мен да дойдеш,
Поне друго място да бях видяла,
но никой така и не ме взе
Сърцата и мислите постепенно избледняват, избледняват...

Дори дъхът ти, кълна се, разпознавам,
Като отпечатъци от пръсти спмени постепенно изникват
За мен едва ли спомняш си
дори на себе си бивша не съм
Трудно е, когато на рафта застояваш
Променях се, като въобще не се промених,
Малкият град съдбата ми предрече
Вероятно това никой не иска да разбере
Просто искам да извикам ... ехе- е-й...
Боже мой, толкова отдавна бе,
дори не мечтаех, че ще се върнеш,
но сега ето ни и двамата тук
Сърцата и мислите постепенно избледняват, избледняват....

Текстът в оригинал:
http://www.lyricsfreak.com/p/pearl+jam/ ... 06415.html

малко инфо за групата:
http://bg.wikipedia.org/wiki/Pearl_Jam



"Променях се, като въобще не се промених"

това е много
От великото до смешното има само една крачка
Яндра
 
Мнения: 369
Регистриран на: Съб Авг 21, 2004 5:49 pm
Местоположение: някъде в ...София

Мнениеот HIM » Пон Авг 06, 2007 8:44 am

песента е в оригинал на The Who, но я заобичах в изпълнението на Pearl Jam, така че я представям тук
http://youtube.com/watch?v=7fgMXef0MJk& ... ed&search=

Любов, закриляй ме

Само любовта
кара дъжда да вали
Начинът, по който брегът е целуван от морето
Само любовта
кара дъжда да вали
като морните тела на любовници
прегърнати във полето

Любов, закриляй ме
Любов, закриляй ме
Нека над мен да вали

Само любовта
носи дъжда
твоят копнеж по небесата
Само любовта
носи дъжда
като падащи свише сълзи

Любов, закриляй ме
Любов, закриляй ме

По сухия прашен път
Нощите прекарваме сами и разделени
Имам нужда у дома да се върна
при хладкия, хладкия дъжд
Да заспя не мога, лежа и си мисля
нощите нажежени са и мастилено черни
О, Боже, искам да пия хладък хладък дъжд

Любов, закриляй ме
Любов, закриляй ме

Любов

Love Reign O'er Me-Тhe Who
(Pete's Theme)



Only love

Can make it rain

The way the beach is kissed by the sea.

Only love

Can make it rain

Like the sweat of lovers'

Laying in the fields.



Love, Reign o'er me.

Love, Reign o'er me, rain on me.



Only love

Can bring the rain

That makes you yearn to the sky.

Only love

Can bring the rain

That falls like tears from on high.



Love Reign O'er me.



On the dry and dusty road

The nights we spend apart alone

I need to get back home to cool cool rain.

The nights are hot and black as ink

I can't sleep and I lay and I think

Oh God, I need a drink of cool cool rain.

Песента в оригиналната версия:
http://www.youtube.com/watch?v=2cA8rZEJqhE
Малко инфо(на английски):
http://en.wikipedia.org/wiki/Love_Reign_O'er_Me
Последна промяна HIM на Пет Яну 30, 2009 10:53 am, променена общо 1 път
HIM
 
Мнения: 38
Регистриран на: Сря Май 10, 2006 3:09 pm

Мнениеот HIM » Пон Авг 06, 2007 12:57 pm

"Не искам да съм Боно. Не искам да съм водач или политик... Но не мога и да мълча..." (Еди Ведър)



"Дали вярвам в Бог? Да, наистина вярвам, че там горе има Някой, който се грижи за нас. Всеки, който е преживял нещо истински ужасно, е разбрал, че собствените му сили не биха му стигнали, за да го преодолее..." (Джеф Амънт)



Океани (компилация)



Задръж тънката нишка. Течението се обръща, води ме към теб, все нещо е оцеляло, копнеж за следващия досег... И защо ти е да скиташ далеч по двата океана? Вълните бушуват в моите мисли, затегнали здраво обръча. Морето се надига да ни глътне. Моля те, остани на брега... аз ще бъда там отново...

Заблудил съм се във вярата си... Мислех, че съм дошъл, за да остана. Океаните ме родиха, но дойдоха ли с любов? Повалят ме и ме издигат, изтласкват ме и ме оставят вън. Ако не бяха ангелите, щях да спра преди да съм започнал. Можеш ли да ми изкопаеш дупка... на хубаво място... хубава дупка... където земите срещат най-буйния прилив... Като облак процеждам дъжда и въпреки това ще пресушавам... ще оставя пустини по земята, само кални вади. Аз съм подгряващата група на слънцето... Чуйте моята история:

Задъхан бе морякът, пробивайки си път през бурята... Окървавен бе органът му, останал на брега... Величествен бе Спасителят – видя го, потъвайки зад кила... солени са сълзите му... случайност, набедена орис... Малки тайни, трепети – преминават в трусове... Любов и вяра в трусовете на Разпятието, Христос!... И най-нищожни океани вдигат огромни вълни...

Дори и да изтекат, мислите се връщат като пеперуди. Той не знае това и ги прогонва, но някой ден ще започне живота си отново, отначало... И сега горчивите ми ръце се пресягат отвъд облаците, които бяха всичко; картините се къпят в черно, татуират всичко... И горчивите ми ръце ровят в строшеното стъкло, което беше всичко... И любовта ми става зла, превръща света в чернилка, татуира всичко, което виждам; всичко, което съм; всичко, което ще бъда... Ще вървя с оковани ръце, ще вървя с кърваво лице, ще вървя с помръкнал флаг в твоята градина, градина от камък...

А той спечели тиража още като се роди. Полицаят, полицаят. Дълга е ръката на белия американски мъжага. Той не върши зло. Така добре подстриган. Мръсничките му ръце се протягат точно насам. Полицаят пипна ближния ми отново. Към мен върви с окования Исус... и сякаш себе си видях... Той не върши зло – толкова е добре подстриган – полицаят, полицаят. Бен, двамата с теб не се нуждаем вече от лица...

В провинциално градче зад бара седи застаряваща жена... Сякаш разпознах... лицето ти, но не мога да намеря свещта на мислите да осветя името ти... Кълна се, разпознах дъха ти... Спомени като върхове на пръсти бавно се надигат. Но няма вече да помним... тежко е да си заседнал на брега... Промених се дори в най-непроменимото. И никой не разбра, че малкият град определи съдбата ми... Искам да извикам: "Здравей! Господи, беше толкова отдавна! Не съм и сънувал, че ще те видя пак!..." Погледите се срещат за миг, за миг сме тук отново – ти и аз. Сърца и мисли избледняват и изчезват. Сърца и мисли избледняват и изчезват... Малка е масичката ми – само за двама; сега тълпи я обсаждат, а за мен стая няма. Откъде се взеха? Като буря в стаята ми. И се осмеляват да твърдят, че принадлежи на тях. Не, това не е било никога за вас, не и за вас! Никога, никога!...

Но не всичко още е изречено, речено и сторено. Не съм преспивал още в леглото на Сатаната, при все че трябва да се съглася – често ме ухажва. Колко лесно и бързо във всичко си намира място, навсякъде се настанява, пасва. Колко лесно и бързо желая да му се предам; такъв изискан важен гост – той няма да си тръгне. Кой ни излъга, че животът ще е сладък? Кой измисли стандарта – роден, да забогатееш. Няколко прекрасни примера – малките нежни курвички – модели. Топмодели – всичките играем роли на модели. Пречукай няколко модела – малко месце за шишчета. Всички те са като нас – личицата са еднакви. Но аз сера и смърдя – значи съм истински все пак... Но не съм стискал още ръката на Сатаната. Щеше да видиш, ако я бих пипал – това лайно не се отмива. Ту се съвземам, ту пропадам – услажда ми се да ми плащат и за двете. Но още не съм смукал хуя на Сатаната – ако бях, щеше да го видиш очертан в кръг по устните ми. Аз още чакам своя ангел, но не съм готов да спра да дишам. И ето че съм вече влюбен... Вече... Частната собственост ни подлудява. Бяха ли всички откачалки? Всички ли бяха откачалки? И аз съм един от тях... Както Пилат, аз имам куче... обожава ме, слуша ме, целува ме, обича ме... Аз съм по върховете... аз съм напредъкът... аз съм пастирът... аз правя световния план... и съм в мир с моята страст... мога да убивам всеки, защото на Бога се уповавам... Да, това е победоносното поведение, това е еволюцията, малката!...

Животът е игра на шах... Вкопчвай се в нещо и оцелявай... умираме бавно... старостта... Нека океанът прелее и погълне миналото ми! Може би още три дни, дори няма да знам, че съм оцелял... Ще ви дам това, което никога не сте желали! Под дъха си... кълна се в греха си... за добро или за зло... от добро към зло... Нека слънцето блесне и маската ми изгори! Може би още три дни, няма да ме открият... тук дори... Нека океанът прелее и погълне миналото ми! Четири дни, нищо по-добро... Нека духът ми отлети... Това е, това е... моят... последен изход.



Понякога ще видиш странно тяло в небето призори. Човешкото същество, на което бе дадено да лети...



Е. Ведър (1991-98)



Джеръми



вкъщи... рисува картинки... планински върхове... той е на върха... лимоненожълто слънце... ръце протегнати нагоре... мъртъвци лежат в кафяви локви долу... татко не ще обърне внимание на факта, че на мама не й пука... крал Джеръми, слабият...



Днес Джеръми говори в клас...



ясно помня... бъзика с момчето... сякаш безобидна ебавка... но тогава сме остригали лъва... подивял от ярост... захапали сме в дълбини увисналата женска гръд... как мога да забравя... внезапно ме удари... челюстта ми увисна... болката продължава... също като в деня... в деня, в който ги видях заедно... татко няма да обърне внимание... а момчето не е дреха, която мама би облякла... крал Джеръми, слабият... властва в своя свят.



Опитай се да го забравиш....

Опитай се да го изтриеш от дъската...



Днес Джеръми говори...

(1991)



Списък на желанията



Бих искал да съм атомна бомба... за да мога някога да избухна... бих искал да съм саможертва... но някак още жив... бих искал да съм сантименталната подробност, която още те крепи... коледната елха, бих искал да съм звездата на върха, бих искал да съм моряк, да знам... че някой ме чака на брега... бих желал да съм по-щастлив... по-щастлив от себе си... бих искал да съм вестоносец и всички новини да са добри... бих искал да съм пълнолунието, огряло твоето сомбреро... бих искал да съм пришълец, домът ми – отвъд слънцето... бих искал да съм сувенирът, на който държиш ключа си за дома... бих искал да съм спирачката, на която винаги разчиташ, когато караш... бих искал да съм думата, в която вярваш, която няма да ти измени... Бих искал... да съм... (продължава до безкрай)

(1998)

Компилацията: Е. Ведър и Петър Канев
Преведе Петър Канев
HIM
 
Мнения: 38
Регистриран на: Сря Май 10, 2006 3:09 pm

Мнениеот so_what » Пон Авг 06, 2007 4:24 pm

СТРАХОТНО! :wink:
и все пак пърл джем ми допадат повече от Ху :P
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Мнениеот so_what » Пон Авг 06, 2007 4:25 pm

има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm


Назад към Преводи

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron