Размисли и страсти ( за студента)

Тук е мястото да поствате хумористични стихове, да водите литературни двубои и игри. Това е зона за забавление.

Размисли и страсти ( за студента)

Мнениеот MaLkiq_BuDa » Чет Дек 21, 2006 2:25 pm

Мемоарите на един студент- Опус Деи*

Опус деи*. В началото бе алкохола, и от алкохола се роди студента! Навярно мнозина се питат какво се е случило с Адам и Ева след като са били изгонени от „райската градина”?! Чисто и просто господ е създал „Студентски град”, за да има къде да живеят двамата. Божие дело и то гениално при това. Едва ли господ би намерил по- добро място от студентски град където да пусне тези двама грешници. Затова това китно място, приличащо на джунгла може с гордост може дa се нарече люлката на цивилизация. Мястото където живота на планетата се е зародил, където се е развил и продължава да се развива. Забравете какво е пишело някога в учебниците по история, то не е истина- обществото не се е зародило по поречието на Тигър и Ефрат, а следите и данните за живот, който уж са открити там са от препили студенти махмурлии. Затова и учените от „Клушарският научен институт” бяха длъжни да опровергаят изказано по- горе твърдение. Видни клушарски научни работници са открили неоспорими доказателства (редки изкопаеми), доказващи съществуването на живот от най- дълбока древност- бутилки от алкохол, касети на Кати и големи количества перхидрол. След като стана ясно къде се е развило обществото можем да се върнем в наши дни. Сега студентски град представлява едно колоритното място с много архитектурни забележителности- няколко от 8-те чудесата на света. Това го прави една много ценена туристическа дестинация, към която проявяват интерес милиони хора годишно. Първото чудо на света е не както вие си мислите пирамидите, а великите студентски панелки. Тези градежи от времето на комунизма са се превърнали в паметници на архитектурното изкуство, но за разлика от други подобни те продължават да бъдат обитавани от хора. В тях продължава да тече все същия луд и забързан живот както от времето на тяхното съграждане. Маймунските викове и чалгата- културното чудо от края на 20 век (зората на мутрите) са ежедневие съпровождащо всички ни. Животът ни е пъстър, изпълнен с хиляди багри и много музика. Всичко в студентски град е една нестихваща песен благодарение на големия инструментариум с който хората разполагат. Сутринта на всеки започва с някоя поп- фолк програма- без право на избор, скърцане на нечие легло, ударни инструменти (най- често стенни), кучешки акомпанимент и женски викове (туко виш жената е получила оргазъм). Още не отворил очи се включваш в този неповторим спектакъл, който живота ти предлага. Много хора плащат, за да ходят на опера докато ние студенти я получаваме безплатно. Към екстрите на студентския живот се включват безплатни басейни- да другари студенти, онези неща по улиците не са дупки! След редовната порция сутрешна опера от панелките започват да щъкат като мравки неуморните студенти- всеки съвестно заел се със своите задачи. Едни отиват на лекции, други изучават обществения живот в кафенетата, трети инспектират заведенията за хранене и така живота привидно тече до вечерта. Тогава всички се събуждат като утринни цветя и гордо с бутилка в ръка градят комунизъм (всички заедно трябва да споделяме благата по между си и всеки е равен пред бутилката алкохол). Младите кючекини застават на поста, несломили глава и съвестно изпълняват своите задължения. И докато в другите части на света спят, колегите студенти градят един друг свят. Свят изпълнен с щастие, алкохол и забрава. Друг свят е възможен и всички ще разберат това. Рано или късно света ще се превърне в един глобален студентски град. И тогава предвиждам такъв живот, че само си викам дано...

*„Опус Деи” (в буквален превод – “Божие дело”)

Къде ми е детската (студентската) книжка – наръчник на студента

Наближава най- страшната част от семестъра. Сесията идва към нас с всеки изминал ден, като става все по- реална и по- заплашителна. Това е времето, в което всеки леко изнервен посяга с колебание и страх към учебниците. Време в което скъпите дрехи и лъскавите нещица нямат никакво значение. Ако разбра се се позоваваме на законите на морала и честната игра, но едва ли още някой вярва на тези отдавна отживели принципи. В един живот на дива надпревара не успяват най- честните и можещи, а тези които се приспособяват най- добре към обстоятелствата. И така сесията се превръща в нещото, което не трябва да бъде, а именно в панаир. Всеки слага маската на лицето си и се превръща в някой друг. Героите излизат на сцената като всеки яростно отстоява своята роля. Едни биват каубои, други съвестни граждани, а трети обикновени статисти, които по някакъв странен начин се превръщат в част от интериора. Каубоите от рано приготвят своите „пищови” и се готвят за битката с шерифите (преподавателите), които зорко следят за спазването на обществения ред в нашия панаир на суетата. Някои падат в битката, но както казват война без жертви няма. Винаги може да се случи някой шериф да простреля студентската ти книжка с някоя бърза двойка. Но това се случва най- често на още неошлаифаните първокурсници, които не умеят да боравят с оръжията. Каубоиството е за хора със здрави нерви, набито око и бърза ръка. Затова преди да грабвате пищовите се замислете притежаватели тези три качества, или сте просто един авантюрист, мечтател борещ се за своето място в есенната поправителна сесия. Едно трепване на ръката понякога може да се окаже решаващо. Съвестните граждани пък от своя страна винаги съблюдават закона и се стараят никога да не го нарушават. Това са хората вярващи в себе си и силите си, които искат да постигнат нещо благодарения на своя труд. Понякога са и неуспели каубои, които навреме са разбрали, че този занаят не е за тях. Всеки с качествата си, но на сцената (сесията) всяка грешка се наказва жестоко. Дори и честните и почтени граждани могат да станат неволни жертви в битката за оцеляване. Някоя неслучайно отклонила се двойка може да простреля и тяхната студентска книжка, ако не са били добре прикрити от знанията си. Статистите правят спектакъла пълен. Те имат необикновеното умение да стават част от интериора, като хамелеони- човек дори не може да забележи тяхното присъствие. Едни неодушевени предмети, които просто си стоят без да мислят, потопени в своята апатия. Винаги има поправителен спектакъл, на които да се докажат. Лошо е когато не знаеш (т.е. не си решил да знаеш) и не можеш да боравиш с пищови. Винаги може да се появят и други герои с необикновени качества и похвати, защото нашата приказка се пише непрестанно, тя винаги е отворена към неизвестното и уникалното. Разбира се доколкото даването на пари под масата, ходатайстването и още такива трикове могат да се нарекат уникални. Преди да излезете на сцената опитайте се да прецените, коя маска ще ви стои най- добре. Защото следващото Шоу ще бъде още по- страшно. И така нека шоуто започне...
името ми да не Пух ако не съм прав. А то е, значи съм прав :)
MaLkiq_BuDa
 
Мнения: 35
Регистриран на: Сря Дек 28, 2005 9:41 pm

:)

Мнениеот Валентин Дишев » Чет Дек 21, 2006 4:34 pm

Всъщност, постингът ми тук бе съвсем друг. Но го премахнах. Все пак - идват празници. :)
Валентин Дишев
 
Мнения: 72
Регистриран на: Съб Ное 18, 2006 11:38 am
Местоположение: Благоевград


Назад към Хумор, сатира, игри и закачки

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron