Ако сте на самотен остров бихте ли писали?

Ако сте на самотен остров бихте ли писали?

Мнениеот cefules » Пон Май 15, 2006 6:15 pm

За темата отново ме провокира Жан-Пол Сартр.
В "Погнусата" един от неговите герои, задава много рогат въпрос:

"Ако си на самотен остров щеше ли да пишеш?"

Чесно даже, аз, не успях веднага да си дам отговор въпреки, че химикалката ми се е сраснала с ръката.
Писал съм и върху билети и върху задната страна на призовки, върху салфетки, важни документи, по всякакви тетрадки, врати. Изписал съм хиляди страници, без да знам дали някой ще ги чете, често без съзнателно намерение да показвам това онова, строшил съм три пишещи машини и четири компютъра не са успели да ме издържат...
Намирал съм се и на "романтични" местенца и съм изживявал много "сладки" моменти в които съм написал едни от най-добрите си неща, а на всеки нормален човек не би трябвало да му е до писане, но след това съм разбирал, че в крайна сметка е било адекватна реакция.

Но на въпроса не можах да си отговоря еднозначно.

И така, ако сте на самотен остров, да предположим, че има къде да е включен компютъра, но нямате никаква връзка с външният свят.
Имате един безкрайно голям твърд диск и компютър който работи със слънчево захранване.
Бихте ли писали?
-Не пийте от отровната вода-
крещя,
а сам не мога да съм извор.

s+
cefules
 
Мнения: 35
Регистриран на: Чет Сеп 22, 2005 4:23 pm

АМИ - НЕ

Мнениеот paisa » Пон Май 15, 2006 6:37 pm

Лично аз - сигурно не. Може би - да, ако има надежда за промяна или ако възникне идеята за форма на послание, което ще открият някой ден. Но инак - не. Според мен писането е вид общуване между автор и читатели. То е всъщност общуване между човеци и предназначено за човеци.
В случая на автора му остава да чете сам себе си. Точно толкова забавно, колкото до се гледа в огледалото.... :)
paisa
 
Мнения: 15
Регистриран на: Пон Май 15, 2006 6:25 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Ако сте на самотен остров бихте ли писали?

Мнениеот RumyRayk » Пон Май 15, 2006 6:39 pm

cefules написа:За темата отново ме провокира Жан-Пол Сартр.
В "Погнусата" един от неговите герои, задава много рогат въпрос:

"Ако си на самотен остров щеше ли да пишеш?"

Чесно даже, аз, не успях веднага да си дам отговор въпреки, че химикалката ми се е сраснала с ръката.
Писал съм и върху билети и върху задната страна на призовки, върху салфетки, важни документи, по всякакви тетрадки, врати. Изписал съм хиляди страници, без да знам дали някой ще ги чете, често без съзнателно намерение да показвам това онова, строшил съм три пишещи машини и четири компютъра не са успели да ме издържат...
Намирал съм се и на "романтични" местенца и съм изживявал много "сладки" моменти в които съм написал едни от най-добрите си неща, а на всеки нормален човек не би трябвало да му е до писане, но след това съм разбирал, че в крайна сметка е било адекватна реакция.

Но на въпроса не можах да си отговоря еднозначно.

И така, ако сте на самотен остров, да предположим, че има къде да е включен компютъра, но нямате никаква връзка с външният свят.
Имате един безкрайно голям твърд диск и компютър който работи със слънчево захранване.
Бихте ли писали?




Ооооо, и питаш :))) И още как!!! Ще му разкажа играта на големия твърд диск, стига да има достатъчно банани на острова...че на гладен стомах, нали знаеш как е...))))
Въпроса е -дали ще има и други хора на острова?!? Много би ми се искало, поне един Петкан...Но във всички случаи, ако попадна на самотен остров, ще превъртя от писане -това ти го гарантирам!))


А да ти кажа, и на салфетки съм пробвала, ама все попадам на едни меки, и им правя дупки)))
RumyRayk
 
Мнения: 160
Регистриран на: Съб Сеп 17, 2005 12:46 am

Мнениеот Гост » Пон Май 15, 2006 6:48 pm

Зависи как съм попаднала на този остров!
Ако е злощастно, сигурно мисълта ми ще е заета,
как да се оттърва от това самотничество!
Писането само по собе си е търсещ акт на съпричастност, на споделеност, и е някаква надстройка на битието, а ако битието ме ангажира с оцеляване, то тогава, бих писала само наум 8)
Това следователно означава, че едва ли е смисъл на живота ми,
и че мога и без него!
Гост
 

Re: АМИ - НЕ

Мнениеот RumyRayk » Пон Май 15, 2006 7:15 pm

paisa написа:Лично аз - сигурно не. Може би - да, ако има надежда за промяна или ако възникне идеята за форма на послание, което ще открият някой ден. Но инак - не. Според мен писането е вид общуване между автор и читатели. То е всъщност общуване между човеци и предназначено за човеци.
В случая на автора му остава да чете сам себе си. Точно толкова забавно, колкото до се гледа в огледалото.... :)




Здрасти :wink:
Ами, ако има интернет примерно, може да публикуваш в някой сайт :))Може да ме призовеш на кю-то да организирам кампания за спасяването ти също:)))))))) А щом е евентуално възможно да има подобен комп на острова, си представям, че и нет трябва да има)) Ако няма, е това наистина вече ще е проблем :))) Тогава сигурно освен на поезия ще се отдам и сериозно на проза, както и стриктно ще си водя дневник, с тайната надежда, че все някой ден ще бъда спасена и ще ме публикуват, а всичко това, разбира се -ще стане световен бестселър;) & :))))))))
RumyRayk
 
Мнения: 160
Регистриран на: Съб Сеп 17, 2005 12:46 am

Re: АМИ - НЕ

Мнениеот Гост » Пон Май 15, 2006 7:39 pm

RumyRayk написа:
paisa написа:Лично аз - сигурно не. Може би - да, ако има надежда за промяна или ако възникне идеята за форма на послание, което ще открият някой ден. Но инак - не. Според мен писането е вид общуване между автор и читатели. То е всъщност общуване между човеци и предназначено за човеци.
В случая на автора му остава да чете сам себе си. Точно толкова забавно, колкото до се гледа в огледалото.... :)




Здрасти :wink:
Ами, ако има интернет примерно, може да публикуваш в някой сайт :))Може да ме призовеш на кю-то да организирам кампания за спасяването ти също:)))))))) А щом е евентуално възможно да има подобен комп на острова, си представям, че и нет трябва да има)) Ако няма, е това наистина вече ще е проблем :))) Тогава сигурно освен на поезия ще се отдам и сериозно на проза, както и стриктно ще си водя дневник, с тайната надежда, че все някой ден ще бъда спасена и ще ме публикуват, а всичко това, разбира се -ще стане световен бестселър;) & :))))))))


Тц, никакъв нет. Вероятно и никакво човечество. Станала е трета световна или са паднали метеорити или е имало гибелна пандемия, гръмнал е ядрен реактор.......ти си изключение, просто защото ти е навик.... :D
И така, при мисълта, че може би няма човечество, ще пишеш ли?
И Петкан няма.
Само дресирани маймунки, носят кокосови орехи и банани и правят маймунджилъци, но няма да се научат да четат и го знаеш.
Гост
 

Re: АМИ - НЕ

Мнениеот Гост » Пон Май 15, 2006 10:05 pm

Тц, никакъв нет. Вероятно и никакво човечество. Станала е трета световна или са паднали метеорити или е имало гибелна пандемия, гръмнал е ядрен реактор.......ти си изключение, просто защото ти е навик.... :D
И така, при мисълта, че може би няма човечество, ще пишеш ли?
И Петкан няма.
Само дресирани маймунки, носят кокосови орехи и банани и правят маймунджилъци, но няма да се научат да четат и го знаеш.[/quote]



Ех, ако нещата от тоя ъгъл се погледнат, положението никак няма да е розово на острова...При мисълта, че няма да има човечество, а съм останала само аз, определено няма да ми мине през ум, че съм някакво извънредно Богоизбрано същество, или Месията, а просто, че съм се заблудила - защото изцяло ще се усъмня в идеята, че е възможно да съм останала само аз, и ще вярвам, че има и други, но някак си няма откъде да знам тоя факт...В резултат на това голям рев ще падне, но все тая...безразличният океан ще ми се пули заканително...и аз ще се взирам ли взирам докато ме заболят очите, но всуе...
В безкрайните, самотни паузи, когато няма да съм пред моя комп, ще си играем на футбол с дресираните маймунки, за целта ще ни служат кокосови орехи...за това проблем няма да има, тъй като крачката ще са ми бая заякнали, от липса на обувки и дългото безутешно бродене. ..


п.п. Тъй като в послеписите се крие истината -трябва да спомена тук, че в такъв един момент, единственото ми упование ще е у Бога, и колкото и да ми е самотно, ще знам, че той си има своя Божествен промисъл за мен...
Гост
 

Re: АМИ - НЕ

Мнениеот RumyRayk » Пон Май 15, 2006 10:08 pm

Ех, ако нещата от тоя ъгъл се погледнат, положението никак няма да е розово на острова...При мисълта, че няма да има човечество, а съм останала само аз, определено няма да ми мине през ум, че съм някакво извънредно Богоизбрано същество, или Месията, а просто, че съм се заблудила - защото изцяло ще се усъмня в идеята, че е възможно да съм останала само аз, и ще вярвам, че има и други, но някак си няма откъде да знам тоя факт...В резултат на това голям рев ще падне, но все тая...безразличният океан ще ми се пули заканително...и аз ще се взирам ли взирам докато ме заболят очите, но всуе...
В безкрайните, самотни паузи, когато няма да съм пред моя комп, ще си играем на футбол с дресираните маймунки, за целта ще ни служат кокосови орехи...за това проблем няма да има, тъй като крачката ще са ми бая заякнали, от липса на обувки и дългото безутешно бродене. ..


п.п. Тъй като в послеписите се крие истината -трябва да спомена тук, че в такъв един момент, единственото ми упование ще е у Бога, и колкото и да ми е самотно, ще знам, че той си има своя Божествен промисъл за мен...[/quote]


това аз си го написах! ама всичкото!)))
RumyRayk
 
Мнения: 160
Регистриран на: Съб Сеп 17, 2005 12:46 am

Мнениеот so_what » Вто Май 16, 2006 8:40 am

и аз като Руми вярвам ,че нищо не е случайно на този свят и ако нещо се е случило значи такава е била Божията воля...предвид страстта ми към фентъзи и темата на Стефан изведнъж се сетих за сериала Lost толкова актуален сега по света :D и унас. не знам бих ли писала.зависи. това че съм на пустинен остров и имам PC не означава че всичко ми е осигурено- примерно храна ,вода , отопление, лекарства...
та се замислих над една друга реплика -гладът е по силен от тока.
ако съзнанието и тялото ми са заети в ежедневна битка за оцеляване...не.вероятно няма да пиша. никаква поезия няма в това да ровиш пръстта с ръцете си. още по малко романтика.
вероятно ще има моменти в ,който ще съм бясна на целия свят и на провидението и тогава също е възможно да ме засърбят пръстите. и ще искам да го извадя вън от себе си та дори и никой да не го прочете...
всъщност кой знае? не и аз със сигурност.
15 години си мислех ,че поезията си отишла завинаги от мен и аз от нея.после нещата се промениха...
така че не бих могла да отговоря еднозначно.
мен ме запишете в графата колебаещи се :D
Последна промяна so_what на Пет Май 26, 2006 11:46 am, променена общо 1 път
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Re: АМИ - НЕ

Мнениеот paisa » Вто Май 16, 2006 9:26 am

RumyRayk написа:Здрасти :wink:
Ами, ако има интернет примерно, може да публикуваш в някой сайт :))Може да ме призовеш на кю-то да организирам кампания за спасяването ти също:)))))))) А щом е евентуално възможно да има подобен комп на острова, си представям, че и нет трябва да има)) Ако няма, е това наистина вече ще е проблем :))) Тогава сигурно освен на поезия ще се отдам и сериозно на проза, както и стриктно ще си водя дневник, с тайната надежда, че все някой ден ще бъда спасена и ще ме публикуват, а всичко това, разбира се -ще стане световен бестселър;) & :))))))))


Здравей :D

По-добра работа май ще свърши касата празни бирени бутилки, останала от последния пиратски купон.
Тогава вместо старомодно да ги пълниш със СОС (SOS), може да мушиш в тях примерно покани за посещение - гарантирана романтика, подходящи вълни за сърф, само $499 на вечер. Със сигурност това ще бъдат последните необитаеми часове на острова... :wink:
После нека разправят, че нямало полза от писането и бутилките :wink:
Наслаждаващият се на сянката си е с гръб към Светилото.
paisa
 
Мнения: 15
Регистриран на: Пон Май 15, 2006 6:25 pm
Местоположение: Пловдив

Re: АМИ - НЕ

Мнениеот so_what » Вто Май 16, 2006 9:43 am

paisa написа:
RumyRayk написа:Здрасти :wink:
Ами, ако има интернет примерно, може да публикуваш в някой сайт :))Може да ме призовеш на кю-то да организирам кампания за спасяването ти също:)))))))) А щом е евентуално възможно да има подобен комп на острова, си представям, че и нет трябва да има)) Ако няма, е това наистина вече ще е проблем :))) Тогава сигурно освен на поезия ще се отдам и сериозно на проза, както и стриктно ще си водя дневник, с тайната надежда, че все някой ден ще бъда спасена и ще ме публикуват, а всичко това, разбира се -ще стане световен бестселър;) & :))))))))


Здравей :D

По-добра работа май ще свърши касата празни бирени бутилки, останала от последния пиратски купон.
Тогава вместо старомодно да ги пълниш със СОС (SOS), може да мушиш в тях примерно покани за посещение - гарантирана романтика, подходящи вълни за сърф, само $499 на вечер. Със сигурност това ще бъдат последните необитаеми часове на острова... :wink:
После нека разправят, че нямало полза от писането и бутилките :wink:


и дори би могло да се включи в цената упражнение по писане на любовен стих на лунна светлина.
друг е въпроса -ами ако няма тапи за бутилките?
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Мнениеот paisa » Вто Май 16, 2006 9:46 am

so_what написа:и аз като Руми вярвам ,че нищо не е случайно на този свят и ако нещо се е случило значи такава е била Божията воля...предвид страстта ми към фентъзи и темата на Стефан изведнъж се сетих за сериала Lost толкова актуален сега по света :D и унас. не знам бих ли писала.зависи. това че съм на постинет остров и имам PC не означава че всичко ми е осигурено- примерно храна ,вода , отопление, лекарства...
та се замислих над една друга реплика -гладът е по силен от тока.
ако съзнанието и тялото ми са заети в ежедневна битка за оцеляване...не.вероятно няма да пиша. никаква поезия няма в това да ровиш пръстта с ръцете си. още по малко романтика.
вероятно ще има моменти в ,който ще съм бясна на целия свят и на провидението и тогава също е възможно да ме засърбят пръстите. и ще искам да го извадя вън от себе си та дори и никой да не го прочете...
всъщност кой знае? не и аз със сигурност.
15 години си мислех ,че поезията си отишла завинаги от мен и аз от нея.после нещата се промениха...
така че не бих могла да отговоря еднозначно.
мен ме запишете в графата колебаещи се :D


Здравей, :D

От това, че има остров и че има човек, от това, че изобщо нещо има - не следва, а изпреварва фактът, че има Бог. И в този смисъл човек никога не е сам. Дори да няма други хора близо до него. Всяка ситуация, която игнорира това е неестествена. Но тук ставаше въпрос за нещо друго - за писането. Писането е реч. Когато няма хора, не мога да приема, че комуникациите с Бога трябва да са писмени. По-скоро те са словата които изричат сърцата, преди още да са облечени в думите на конкретния език.
Какво остава? Да си пишеш самичък. Нещо като да си говориш самичък. Ако не е белег за нарушено психично здраве, а средство за поддържането му, тогава съм ЗА :D
Наслаждаващият се на сянката си е с гръб към Светилото.
paisa
 
Мнения: 15
Регистриран на: Пон Май 15, 2006 6:25 pm
Местоположение: Пловдив

Мнениеот so_what » Вто Май 16, 2006 9:53 am

paisa написа:
so_what написа:и аз като Руми вярвам ,че нищо не е случайно на този свят и ако нещо се е случило значи такава е била Божията воля...предвид страстта ми към фентъзи и темата на Стефан изведнъж се сетих за сериала Lost толкова актуален сега по света :D и унас. не знам бих ли писала.зависи. това че съм на постинет остров и имам PC не означава че всичко ми е осигурено- примерно храна ,вода , отопление, лекарства...
та се замислих над една друга реплика -гладът е по силен от тока.
ако съзнанието и тялото ми са заети в ежедневна битка за оцеляване...не.вероятно няма да пиша. никаква поезия няма в това да ровиш пръстта с ръцете си. още по малко романтика.
вероятно ще има моменти в ,който ще съм бясна на целия свят и на провидението и тогава също е възможно да ме засърбят пръстите. и ще искам да го извадя вън от себе си та дори и никой да не го прочете...
всъщност кой знае? не и аз със сигурност.
15 години си мислех ,че поезията си отишла завинаги от мен и аз от нея.после нещата се промениха...
така че не бих могла да отговоря еднозначно.
мен ме запишете в графата колебаещи се :D


Здравей, :D

От това, че има остров и че има човек, от това, че изобщо нещо има - не следва, а изпреварва фактът, че има Бог. И в този смисъл човек никога не е сам. Дори да няма други хора близо до него. Всяка ситуация, която игнорира това е неестествена. Но тук ставаше въпрос за нещо друго - за писането. Писането е реч. Когато няма хора, не мога да приема, че комуникациите с Бога трябва да са писмени. По-скоро те са словата които изричат сърцата, преди още да са облечени в думите на конкретния език.
Какво остава? Да си пишеш самичък. Нещо като да си говориш самичък. Ако не е белег за нарушено психично здраве, а средство за поддържането му, тогава съм ЗА :D

да обаче въпросът тук не е за " мишките и за хората" ,а според мен за нещо дълбоко лично- за графоманстването заложено дълбоко у нас като подвластни на Ерато и Евтерпа.
Та си мисля дали бих писала ,ако съм сама на остров и всеки ден трябва да водя битки за оцеляване.
Едва ли. Но все пак нищо не се знае,така че аз съм твърдо в графата -колебаещи се.Не бих могла да отговоря еднозначно докато наистина не попадна на острова.А ако това се случи и пропиша , може би някой ще снима новите версии на LOST :wink: :lol:
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Мнениеот paisa » Вто Май 16, 2006 10:28 am

so_what написа:да обаче въпросът тук не е за " мишките и за хората" ,а според мен за нещо дълбоко лично- за графоманстването заложено дълбоко у нас като подвластни на Ерато и Евтерпа.
Та си мисля дали бих писала ,ако съм сама на остров и всеки ден трябва да водя битки за оцеляване.
Едва ли. Но все пак нищо не се знае,така че аз съм твърдо в графата -колебаещи се.Не бих могла да отговоря еднозначно докато наистина не попадна на острова.А ако това се случи и пропиша , може би някой ще снима новите версии на LOST :wink: :lol:


Много добре - графоманстването. Хайде нека разгледаме движещите го сили. Според мен има два варианта. Може и да не се срещат в чист вид, но единият - екстровертният, е насочен навън и е опит за споделяне и диалог, а другият - интровертният е параден, демонстрация на лустро и мускули. На единия читателите му са необходими като събеседници, на другия - като ръкопляскаща публика. Но и за двата трябват читатели.

Хм, твърдо колеблив !!! - добре звучи :lol:
Наслаждаващият се на сянката си е с гръб към Светилото.
paisa
 
Мнения: 15
Регистриран на: Пон Май 15, 2006 6:25 pm
Местоположение: Пловдив

нима в нас няма повече от един човек?

Мнениеот HIM » Сря Май 17, 2006 3:51 pm

темата наистина е доста интересна,
наистина Робинзон ,който има действителен прототип, попаднал на самотен остров, започва да си пише дневник, и това до голяма степен запазва разумът му непокътнат като един вид вътрешен диалог със себе си...
от най-дреевни времена, в почти всички религии- , а и все още някои мистици и хора, занимаващи се с окултизъм твърдят, че всеки човек има свои двойник-в противовес на това именно в Християнството се набляга идеята за нерушимо триединство на Бог отец,Син и дух,което се е смята за перфектната и нерушима форма на съществуване ...та от тази гледна точка първо писането е една вътрешна потребност, която се появява щом се задоволят разбира се първичните човешки потребности....
така, с развитието на човечеството, когато човек вече не е бил зает да мисли едиствено за оцеляването си, се появява писмеността като нужда от себеизразяване, а от тук насетне и като общуване и начин да се достигне до другия.
специално за мен - доста от нещата , които съм писал съм го правил често просто защото съм имал нуждата да излея някаква емоция писмено(защото за съжаление не мога да рисувам или свиря на инструмент), а след това все пак е и необходимостта да се огледаш в очите на четящия, да го развълнуваш, да му предадеш част от себе си чрез емоцията на писането...като разбира се, тези неща са си взаимосвързани....
сам не вярвах , че ще напиша толкова по темата, така че засега спирам:)
HIM
 
Мнения: 38
Регистриран на: Сря Май 10, 2006 3:09 pm

Следваща

Назад към Литературни Раз(мисли) - зона за публицистика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron