краткият полет на гения. Ника Турбина

краткият полет на гения. Ника Турбина

Мнениеот so_what » Сря Май 31, 2006 8:48 am

благодаря на Стрина Злата от dir.bg ,за труда който е положила за превода и интересната информация,благодарение на която разбрах за Ника Турбина , за гениалният й кратък живот, за това как таланта винаги умира в полет, бръснещ и последен.Лично аз ще бъда щастлива ако всеки от вас, който може да добави каквато и да е била информация или превод.

умира талантливата поетеса Ника Турбина.
Съвсем случайно попаднах на материал и се оказа, че днес е завършил животът й.

За тези, които не са чували името й, няколко думи:


“Животът на очарователното момиче, започнало да пише стихове от четиригодишно, предизвикало възторга на целия Съветски съюз, е бил изпълнен с драматизъм. Към 15-ата си годишнина Ника вече почти не общува с майка си, която се омъжва и се отчуждава от дъщеря си. На 16 години се омъжва и самата Ника - за италианския плейбой Джовани, на 76 г., но скоро се разделят и тя с облекчение се връща вкъщи. Стиховете на Ника, кратки като живота й, се четат не само у нас /в Русия - б. м./. Във Венеция я награждават с престижния приз “Златен лъв” и тя става втората съветска поетеса след Анна Ахматова, получила тази награда.
В живота я обкръжават вечно пияни неудачници, които и стават нейна съдба. През 1996 г. тя опитва да се самоубие, скачайки от 5 етаж. По щастлива случайност остава жива - благодарение на едно дърво.”
На 11 май 2002 г. Турбина загива, падайки от прозореца на петия етаж. В моргата тялото й е държано 8 дни. През цялото това време мъжът, с когото живее - Ал. Миронов, пие непрекъснато. Преди кремирането, за да се простят с нея, са дошли 4 алкохолици и случайно научилата за погребението Алена Галич / дъщеря на известния бард/ със сина си.


В линка - интервю с Ника Турбина - на руски.


http://www.eg.ru/Print.mhtml?PubID=2629&Part=29
Ника е родена на 17 дек. 1974 г. Била странно и необщително момиче... задаващо не по детски сериозни въпроси... На две години неочаквано пита баба си: “Има ли душа?” Любимото й развлечение било дълго да стои пред прозореца или да разговаря с отраженията в огледалото. А още при малката Ника идва Звукът. Именно така тя наричала звучащия неизвестно откъде глас, който й диктувал строфите, които след известно време щели да я направят известна в цял свят.
Съседите й винаги са смятали, че всички Турбини не са съвсем наред, и съветвали децата си да не дружат с Ника. Впрочем тя никога особено не се е измъчвала от самотата. От дете страдала от бронхиална астма. Малко хора знаят, че астматичните пристъпи могат да предизвикат у малките деца страх от заспиване. По думите на родителите до 12 години Ника въобще не спяла. Стояла в леглото... дишайки тежко и шепнела нещо на някакъв неясен език. Оказало се, че това били стихове.
Стихове, трудно разбираеми дори за възрастен, неизкушен от поезията човек, изглеждащи като заклинания и затова така плашещи майка й и баба й. “Това можеше да се случи когато и да е, но най-често ставаше през нощта. Тя викаше мен и майка си и заповядваше “Пишете”. Стиховете като че ли напираха отвътре и не й даваха покой.”

Глазами чьими я смотрю на мир?
Друзей? Родных?
Зверей? Деревьев? Птиц?
Губами чьими я ловлю росу,
С упавшего листа на мостовую?
Руками чьими обнимаю мир,
Который так беспомощен, непрочен?
Я голос свой теряю в голосах
Лесов, полей, дождей, метели, ночи...


(През чии очи гледам света?
На хората? На моите близки?
На животните? На дърветата? Птиците?
С чии устни улавям росата
от листа, паднал на асфалта?
С чии ръце прегръщам света,
така беспомощен, нетраен?
Гласа си губя в гласовете
на лесовете, долините, дъждовете, бурята, нощта...)

Първата реакция на майка й била шок. Тя започнала да води измъченото от безсъние момиче по лекари. На всичките й въпроси: “Откъде е талантът й” и “Как да накарам детето да не пише?” лекарите само вдигали рамене - “какво можем да направим, като пише - да пише. А пък астмата трябва да се лекува.”
Изглежда някой е посъветвал Турбини да покажат на поети специалисти творчеството на момичето.
Бабата на Ника си спомня: “Юлиан Семьонов откри Ника. При това се отнесе с доброта, нежност и желание да помогне.” Тогава Ника била на 7 години... Знаменитият писател... прочел няколко стихотворения и възкликнал: “Но това е гениално!” А след месец по негова молба дошла кореспондентка на “Комс. правда”, която написала статия за гениалното момиче поетеса. На 6 март 1983 г. се публикуват първите й стихове. Един ден Ника се събудила известна.

«Чичо ЖЕНЯ»
Следва покана в Москва, където тя се запознава с Евг. Евтушенко. От тази среща започва бляскавият възход на малката поетеса на поетичния Олимп. Дуетът Турбина - Евтушенко често се изявява по телевизията. Малкото момиче седи на висок стол, клатейки си краката във въздуха, и мило изговаря “моето творчество”, а Евг. Евтушенко говори за нея “този поет”. Той настоява именно за определението “поет”. Не поетеса, млад талант, а “велико чудо - дете поет!”
В края на 84 г. излиза първата й стихосбирка “Чернова”. Според думите на Евтушенко - детето е като чернова на човека...
А по-нататък, не без помощта на чичо Женя - пътувания из цялата страна, рецитали, поетични концерти. “Водеха я да рецитира по почивните станции за 150 рубли”, с ужас си спомня бабата на Ника, която я съпровожда през всичките и пътувания в чужбина. Излиза плоча с нейни стихове, снимат няколко филма, името й не слиза от вестниците, превеждат я на десетки езици.
Слабичкото момиче с прическа като на Мирей Матьо, с очарователна бенка над устната и маниери на звезда, било забавно. Ръкопляскали й не само в СССР, но и в Италия, САЩ... В Колумбийския университет даже се провежда конференция за техниката при превода на нейните стихове. И като кулминация - пътуване във Венеция на фестивала “Земята и поетите”, където получава най-престижната награда в областта на изкуството - “Златен лъв”. Турбина е втората руска поетеса, удостоена с тази награда. Първата е била великата Ахматова, вече над 60-годишна, а Ника току-що била навършила 12.
Специалистите психолози, заинтересувани от поетичния феномен, предупреждават Евтушенко, че толкова ранни публикации и световна известност могат да окажат сериозно влияние върху неукрепналата психика на детето.
Едва след смъртта на Ника се появява мнение, че Евтушенко, всъщност неин продуцент, импресарио, е използвал феномена Ника само за собствена реклама, за да изплува и неговото позабравено име на гребена на славата на малолетната поетеса.
Много е вероятно. Щом Ника навършва 13, Евтушенко започва да се отчуждава от нея.
Престава да я кани, да звъни. Отговаря на журналистите “Ако престане да пише, тогава защо е нужна?”
А Ника продължавала да се надява на своя кумир....

Евгений Александрович!
Хотелось написать
Цветным фломастером:
3 - зеленым,
Д - красным.
Здравствуйте!
Но радуга цвета
Куда проще радуги слов.
Рев мотора, самолета зов.
Не хватило времени
Ни у меня, ни у вас,
Тайна одиночества -
Вечен час…
...


(Eвгени Александрович!
Исках да напиша
с цветен флумастер:
З - със зелено,
Д - с червено,
Здравейте!
Но цветната дъга
къде по-проста е от дъгата на речта.
Шум на мотор, зов на самолет,
Не стигна време,
нито на мен, нито на вас,
Тайната на самотата -
Продължаващ вечно час...)

Тя будела възхищение и умиление. Не минавало и без откровена завист. Подозирали фалшификация. Смятали, че майка й - неуспяла поетеса - представя свои произведения за написани от Ника.... Наистина, откъде у седемгодишно дете могат да възникнат чувства, разбираеми и достъпни само за възрастен човек с богат жизнен опит?
Самият Юлиан Семьонов, открил за света малката поетеса от Ялта, при подготовката на материала за нея проверява дали не това не е мистификация.
С тази толкова ранен поетичен талант се заемат психолози, педагози и даже екстрасенси. Казвали, че Ника е извънземна, влязла в контакт със същества от паралелен свят, които използват момичето като своеобразен рупор. Сиреч - не пише тя, а поет от паралелния свят, момичето само превежда на човешки език продиктуваните й мисли. Тялото й е само жилище, клетка, а истинският му господар е същество от паралелен свят, както го наричат парапсихолозите. “Това същество, от една страна, се е устроило в своя дом /става дума за тялото на човека/, свикнало е с него, а, от друга - отчетливо съзнава, че пребиваването му в него ще доведе този дом до гибел и разруха и това е неизбежно.”
За този ли собственик - господар пише седемгодишното момиче?

…Хозяин мой
Бывает добр
И дверцу
На ночь открывает,
Но сторожем
Он оставляет
Тьму
За невымытым окном.


(... Моят господар
добър е
и вратата
оставя отворена за през нощта,
но слага ми пазач -
мрака
зад неизмития прозорец.)


Имало и такива, които се опитвали да предскажат... датата на смъртта на малката поетеса. Един екстрасенс предсказал, че до 13 години Ника ще пише стихове, а след това ще стане обикновен човек, но едва ли ще доживее до 40 г. Друг умник, по разработена от него формула изчислява, че Ника е пратеник от космоса, нов поетичен гений, по мощ равен на Пушкин и Блок и ще загине на 28 години.
Авторът на тази теория е Георгий Бизяев. Той я излага в писмо до Дм. Галковски, датирано 22.03.92 г.

По-долу е въпросното предсказание.
Обръщали ли сте внимание на следното
1. Пушкин - роден 1799 год. - ум. в 1837 год.
2. Лермонтов - роден в 1814 год. - ум. в 1841 год.
разлика - 15 г., разлика - 41 год.
1. Блок - роден в 1880 год. - ум. в 1921 год.
2. Есенин - роден в 1895 год. - ум. в 1925 год.
разлика от датите на раждане 15 г., разлика 41 год.

Пушкин е по-възрастен от Лермонтов с 15 год., Блок е по-възрастен от Есенин също с 15 г. Лермонтов загива 4 год. след Пушкин /също като него убит/. Есенин умира 4 г. след Блок /също се самоубива/.

...Висшите сили всеки век изпращат в Русия Поет Пророк, който се състои от двама души. Първият поет от тандема /Пушкин, Блок/ извършва духовна революция и загива, но неговата щафета подхваща вторият поет от тандема /Лермонтов, Есенин/, който за 4 ГОДИНИ създава всички свои най-важни произведения... и също загива. И ако Пушкин и Лермонтов са представители на Златния век на руската поезия, то Блок и Есенин са два от най-крупните представители на Сребърния век на рус. поезия.

/Долният абзац е без превод, въобще не можах да се оправя с математиката /


(…) Попробуем вычислить новых поэтов пророков. (…) Пушкин погиб в 1837 году, а Блок умер в 1921 году. До нового века не хватило 16 лет (1921-1837 = 84 года). Тогда к 1921 году прибавим 84 года и получим 1921+84=2005 год. 2005 год - год смерти нового Пушкина, нового Блока. Но чтобы реализоваться как гениальный поэт надо иметь хотя бы 30 лет, как у Есенина. Тогда новый Пушкин родился в 2005-30=1975 году. Такие гении, как Пушкин, очень рано заявляют. Значит, мы должны уже услышать о новом Пушкине. (…) Самая известная из молодых поэтов Ника Георгиевна Турбина. Родилась в декабре 1974 года, т.е. как раз подходит под наш "минимум". Ника уже выпустила два сборника стихов. Может быть, Ника и переживет 2005 год - может Бог даст ей и 40 лет и даже больше (прожил ведь Блок до 41 года). … судьба Ники Турбиной предопределена. КОНЕЦ ЕЁ ЗАПРОГРАММИРОВАН. (Виртуальный сервер Дмитрия Галковского).
Бизяев утверждает, что новым Пушкиным должна стать женщина и ссылается на «нашего современного самого крупного поэта пророка» Юрия Поликарповича Кузнецова. (Лет десять назад он сказал, что "НОВЫМ ПУШКИНЫМ БУДЕТ ЖЕНЩИНА". )
Бред какой-то: конец ее запрограммирован. Какие-то формулы, странные рассуждения о пророках (да что вы привязались раз поэт, так значит – пророк! Да не хотела она быть пророком, страшно и тяжко это!). Вот и измерили алгеброй гармонию. И в точку.

Изглеждало, че приказката ще продължава вечно. Но краят й идва толкова внезапно, както и началото. Нямало вече нови възходи. ...Строфите, предизвиквали трепет в света, изчезнали. А ако се появявали нови - вече не били толкова гениални. Пък и били ли са гениални тези продиктувани от някого строфи, толкова малко приличащи на детски?
При това идват други времена, когато народът се интересува повече от цените на водката и салама, отколкото от успехите на младите таланти. В семейството на Турбини настъпват промени - майка й се жени и ражда второ дете. Израстващата Ника не намира общ език с новтоо си семейство, бунтува се. Реже си вените, пие сънотворни...
Тя вече не разбирала как да живее. Как и защо, след като всички етапи от пътя на нормалния поет - славата, аплодиращите зали, автографи върху кориците на собствените книжки, международните премии - всичко е минало? Просто бродела като сомнамбул, мърморейки никому ненужни рими.
И за да придобие някаква устойчивост в живота на възрастните Ника се решава на отчаяна крачка - ненавършила 16 години, се жени за 76-годишния синьор Джовани, професор психолог, собственик на клиника в Лозана, и заминава за Швейцария. Според едни версии мъжът й бил много мил човек, отдавнашен поклонник на поезията й, според други - едва ли не маниак, “жестоко ревниво старче”. В неговата швейцарска вила тя прекарала само година и избягала - не могла да живее в друга страна...
Ника не обичала да си спомня за съпруга си, отговаряла уклончиво: “Всичко беше красиво и трагично като стъпкана роза.” “Освен в Русия никъде не мога да живея. Въпреки че звучи банално, изглежда у мен има патриотичен идиотизъм” ...

В по-нататъшната биография на Ника има много бели петна. Даже не е ясно къде е учила. Според едни източници е била студентка във ВГИК /театр. институт/, според други - в Института по култура. Мечтаела да стане режисьор.
Известно е, че в учебното заведение са я приели без приемен изпит по руски /тя така и не се научила да пише разбираемо. По-скоро разработила си собствена система от знаци, която разбирала само тя./ Не завършила института, през 89 г. се снима във филма “Это было у моря”. Дори се снимала като топмодел - няколко нейни фотоса били публикувани в “Плейбой”. След това до края на живота си заедно със своя съжител Саша Миронов работи в театр. студио. И през цялото време пише стихове. На късчета хартия, на салфетки, веднага забравяла за тях, отново пишела, късала... Оплаквала се, че стиховете й вече не са нужни на никого. “Защо ги пиша? Не трябва да живея... Ако бяха дошли поне 5 души да ме слушат, поне един човек...” Уви, стиховете можела да чете само на себе си и на своите подпухнали от пиене случайни приятели.

Зарешечено небо
Тропинками судеб -
Миллиарды следов.
И надежда, что будет
Только то, что хотелось,
Что бы было светло.
Над землею холодное
Солнце взошло.
И расколоты судьбы,
Как грецкий орех,
Кто-то взял сердцевину,
А под ноги грех.


(Зарешетено е небето
от пътечките на съдбите -
милиарди следи.
И надежда, че ще бъде
само това, което искам,
за да бъде светло.
Над земята студена
слънце изгря.
И съдбите са счупени
като орех
Някой ядката взел е
а под краката ни - грях.)


Вече голяма, тя се оказва никому ненужна, макар и пишеща стихове.
Без образование, без професия, тя дори не знаела както трябва да пише грамотно. Никой не показал на момичето как да разкрива и да шлифова своя поетичен дар.

...Пред очите на равнодушните възрастни, изцедили от “поетичния Моцарт” всичко, каквото успели - пари, слава, Ника се превръщала според тях в морален урод, абсолютно неприспособен към живота. Стиховете си отишли, заменени от наркотици и алкохол. Това, че Ника страдала от алкохолизъм, не криели нито майка й и баба й, нито Алена Галич /дъщеря на известния бард Александър Галич/, преподавателка на Ника в Института по култура, която единствена се опитвала да я спаси от самата нея.
“- Уви... Ника имаше страшни запои. Никакви зашити ампули не й действаха. Тя веднага ги изрязваше. Лекарите казваха, че е уникално явление, че не й действат никакви методи. НИКАКВИ! Това беше страшна трагедия! Веднъж,когато беше във втори курс, аз, вбесена от поведението на Ника, й поисках разписка. Тя написа: “Аз, Ника Турбина, се задължавам пред своята преподавателка Алена, че няма да пия и да закъснявам за занятия.” След 3 дни отново започнала да пие.

За нея забравят дори и тези, които са й дали пропуск за големия свят - Евтушенко, Алберт Лиханов. Голямата вече Турбина с ирония си спомня срещата с Лиханов. “... Преди месец ме откри по някакъв начин секретарката на детския писател Лиханов. Отидох при него. Лиханов дълго ме зяпа, задаваше ми съвършено просташки въпроси. Накрая го питам: “Алберт Анатолиевич, въобще защо съм ви нужна? Загубих си времето.” “Пиша книга. Вие като опитен екземпляр сте ми нужна. Много е интересно да се наблюдава как от малките гении израстват тъпаци.”
Но най-болезнен за Ника е разривът с нейния кумир Евтушенко. Баба й си спомня: “А Евтушенко... ние му простихме. Или по-скоро - го забравихме. Той предаде Ника. А дете не бива да се предава. Той я взе и я захвърли.” Самата Ника по някакъв повод казва: “Желая му спокойни старини”.

Лица уходят из памяти,
Как прошлогодние листья.
Осень оставила только
Утра хмурого привкус.
Лица уходят, но изредка
К сердцу подходит холод.
Вспомнятся желтые листья.
Это - как встреча с болью,
Это - как встреча с прошлым,
С чьим-то портретом разбитым.
Горько от настоящего,
Страшно жить позабытым.


(Лицата си отиват от паметта,
като миналогодишни листа.
Есента оставя само
на мрачно утро привкус.
Лицата си отиват, но рядко
към сърцето се прокрадва студ.
Ще си спомня жълтите листа.
Това е като среща с болката,
това е като среща с миналото,
с нечий счупен портрет.
Горчи настоящето,
страшно е да живееш забравен.)
Великият дар на Поета се превръща в страшно Отчаяние. Поетичното вдъхновение - в алкохолно бълнуване. Някога блестящата красива Ника се затваря в себе си. В нейния малък апартамент в най-отдалечените покрайнини на Москва живеели само две котки и куче. Ника не се доверявала особено на хората. Впрочем и никой от хората не се задържал дълго при нея. Може би, защото обикновеният човек редом с поета просто се задушава. От редките журналисти тя се пазела като от нахални мухи, а на въпроса “Как си представяте бъдещето?” неопределено отговаряла: “Никак. Аз нямам бъдеще, живея само с днешния ден и с глупави сантиментални женски надежди. Ще видим. Но аз пиша и това ме крепи.”
Имало и такива, които просто се подигравали над нещастното момиче, към което завинаги бил залепен етикетът “бивш поет”. Казвали, че съвсем се е занемарила, че стиховете си не помни от пиене. Альона /извинявам се, май така трябваше да пиша името й - бел. моя/ Галич си спомня: “Тази мръсна история се случи с Никуша преди няколко години. Една ялтенска киностудия решава да заснеме предаване за Турбина. Но преди снимките телевизионерите поставят пред нея бутилка водка, като са знаели прекрасно, че тя не трябва да пие. След като бутилката била изпразнена, започват да снимат. Пияната Ника не могла да си спомни нито един ред и направо пред камерите изпратила всички на майната им.”
Имало и лицемерие. “По-нататъшната деградация на нравствеността и на цялата личност на детето била толкова бърза и страшна, че ние няма да рискуваме да пишем за това, понеже роднините й са още живи.” ( От сайта на игумен N.)
В жилището на Турбина според съседите често имало пиянски свади. Вероятно в разгара на подобна свада в нощта на 14 срещу 15 май 1997 г. в 4 часа сутринта Ника Турбина се хвърля от терасата на петия етаж. Счупени са гръбнакът й, двете ключици, таза. Пари за лечение започват да събират приятели от Москва и Ялта, а също така се споменава и помощта на един американски бизнесмен.
Учудващо, но “чичо Женя” въобще не реагирал на тази трагедия. Всичко си разминало - на Ника били направени 12 операции, за станалото напомняли само страшните болки в гърба и многобройните белези. Във вестниците писали, че тя е парализирана. На журналистите Ника ще каже с крива усмивка, че просто се подхлъзнала, докато изтръсквала килимче...
Въобще тя била пълна с противоречия. Няколко опита за самоубиство и заедно с това - непобедима жажда за живот. Альона Галич си спомня: “Имаше опити за самоубийство, но това не беше постоянно желание - напротив, тя искаше да живее. След такива опити тя веднага идваше на себе си, това я разтърсваше и тя започваше диво да се бори за живота си.”

У слова есть всегда начало,
Хоть в боли сказано,
Хоть в радости.
Я в одночасье потеряла
Все буквы, что стоят в алфавите.
На перекрестке рифмы встретились,
Но светофора нет - авария.
Неужто мне уже отказано
Рассвет собрать в стихочитание?
И не найти былые строки,
Что были временем описаны.
Я по дорогам вечным странствую,
Но, оказалось так бессмысленно.


(Думата винаги има начало,
и в болка,
и в радост казана.
Изведнъж аз загубих
всички букви на азбуката.
На кръстопът се срещнаха римите,
но нямаше светофар - авария.
Нима вече няма да мога
изгрева да събера в стихочетене?
И не ще открия предишните редове,
които бяха описани от времето.
По пътища вечни странствам,
но се оказа така безсмислено.)

Казвали, че Турбина имала дар да предсказва. Вече след смъртта й Людмила Владимировна със сълзи на очи признава пред журналисти: “Ника предчувстваше смъртта си. Веднъж каза: “... аз ще умра на 27 години. Макар че преди това ще умирам десетки пъти.”
...Кръвта се смразява, когато четеш строфите на осемгодишната Ника и разбираш, че момичето наистина е знаело каква ще е съдбата му и даже е предсказало своята смърт.


Дождь, ночь, разбитое окно.
И осколки стекла
Застряли в воздухе,
Как листья,
Не подхваченные ветром.
Вдруг - звон...
Точно так же
Обрывается жизнь человека.

(Дъжд, нощ, счупен прозорец
и парчета стъкло,
замръзнали във въздуха
като листа,
неответи от вятъра.
Изведнъж - звън,
Точно така
се прекъсва човешкият живот.)


Этажи бесконечны.
И в проеме окон
Будет лиц бессердечье… (1982)
* * *
Нужно жить начать!
Только вот зачем?
* * *
Я стою у черты,
Где кончается связь со вселенной.
Здесь разводят мосты
Ровно в полночь -
То время бессменно.
Я стою у черты.
Ну, шагни!
И окажешься сразу бессмертна.
Обернулась -
За мною дни,
Что дарили мне столько света.
И я сделать последний шаг
Не могу.
Но торопит время.
Утром меркнет моя звезда,
И черта обернется мгновеньем.
(1983)


(Безкрайни етажи,
а в прозорците
лицата на безсърдечието...
* * *
Трябва да започна да живея!
Само че защо?
* * *
Стоя до чертата,
където свършва връзката с вселената.
Тук раздалечават мостовете*
точно в полунощ -
времето е безсменно.
Стоя до чертата.
Ела, пристъпи!
И ще станеш веднага безсмъртна.
Обърнах се -
зад мене са дните,
дарили ме с толкова светлина,
и да направя последната крачка
не мога.
Но пришпорва ме времето.
Сутрин гасне мойта звезда,
и чертата ще се превърне във миг.

* става дума за мостове като тези на Нева, които през деня са си мостове, а през нощта се разделят през средата, за да могат да минават кораби.)
С гибелта на Ника е свързана почти криминална история. В справката за смъртта на Турбина в графата “причина за смъртта” стои черта, а в медицинското заключение е казано, че смъртта е настъпила в резултат на травма, и дописано на ръка: “падане от 5 етаж, мястото и обстоятелствата на травмата са неизвестни”. Сметнали са, че е самоубийство. Пък и кому е нужно разследване на факти около гибелта на луда алкохоличка? Нали именно така е изглеждала Ника на съседите и случайните й компаньони. Тялото на загиналата поетеса било отнесено в моргата на болн. “Склифосовски”, където е престояло няколко дни... без да бъде потърсено и след това кремирано. Даже единствената приятелка на Ника - Алена Галич, научава за трагедията на 8-ия ден: “В началото на май се местех в друго жилище. Освен това Саша Миронов, съжителят на Ника криел смъртта й от всички. Доколкото знам, той просто пиеше непрекъснато и нямаше време да се занимава с погребението й.” С. Миронов е бивш участник във войната в Афганистан, в миналото талантлив актьор, но вече... “безволев човек и тих алкохолик”.
Така се получило, че да изпратят Турбина в последния й път дошли само Альона Галич със сина си, Саша Миронов и още няколко съмнителни личности с вид на бездомници. Никой дори не й донесъл цветя. Родителите й в това време били в Ялта и не могли да дойдат поради липса на средства - нямали “някакви си” 600 долара за билет.
Подробности от погребението си спомня Альона: “Саша ни изпрати от моргата, като каза, че не трябва никъде на носим ковчега и уж ще я кремират направо в болницата. И той, и приятелчетата му си тръгнаха с нас - те отиваха някъде да пият. Даже не съобразих, че ни лъже и че при моргата няма никакъв крематориум...”
Световноизвестната поетеса щяла да бъде погребана като бездомна, ако не била Альона Галич, която посещавала литературните съюзи, ходатайствала пред московското правителство, да погребат Ника на Ваганковското гробище - последния пристан на много големи поети. Роднините й искали да вземат урната с праха на Ника вкъщи и да я погребат в Ялта редом до гроба на дядо й. Не им разрешили дори да се простят с Ника - урната престояла последната нощ у чужди хора.
А “чичо Женя”? На въпрос на “Комс. правда” какво мисли за тази трагедия, Евгений Евтушенко учудено вдигнал вежди: “Да, ужасна вест... Как стана всичко това?”
Поетът предпочел да се измъкне с общи фрази: “Беше талантливо момиче, имаше нещо необикновено в него. Аз всъщност помагах на Ника да издаде своята първа стихосбирка тук, в Русия, а после в Италия, Англия. Смятам, че на човек трябва да се помага в два случая - когато прави първата си крачка в самостоятелния живот, и когато се опитва да стане след първото препъване. С Ника са свързани много мои спомени. Всякакви. Но засега е рано да се говори за това. Болезнено е.”

Уви, за втори път чичо Женя така и не се притекъл на помощ.
40 дни след трагичната й гибел - на 25 юни Ника е погребана на Ваганковското гробище.
Но и в смъртта й има много загадки...
Альона Галич смята всичко, свързано със смъртта на Ника за “пълен абсурд”... Има много свидетелски показания. Една от съседките разказва: “Чух викове и погледнах през прозореца. Срещу къщата стояха двама мъже и показваха нагоре. На корниза на петия етаж, с вкопчени ръце висеше момиче. Тя викаше “Саша, ще падна! Помогни ми! Ще се изпусна!” Аз веднага позвъних на Бърза помощ, а когато изтичах на улицата, момичето вече беше на земята. Ударът беше толкова силен, че дънките й се бяха разпрали. Когато дойде линейката, тя беше още жива. Лекарите се опитаха да й поставят в гърлото тръбичка на дихателен апарат, но тя със слабо движение на ръката я отклони от устата си....”
Когато дошла милицията, никой не отворил вратата на апартамента. Искали да разбият желязната врата. След това един съсед забелязал отворения прозорец на втория етаж на входа. Като че ли някой все пак е бил в апартамента и е успял да избяга преди идването на милицията: този неизвестен се измъкнал през прозореца в задния двор. Била ли е убита Ника?
...Това е цялата история. Отсечка, дълга 27 години, в която има всичко - и стремителни полети, и болезнени падения, слава и забвение, любов на околните /понякога граничеща с идолопоклонничество/ и самота, поетично вдъхновение и алкохолно бълнуване. Алчните за евтини сензации интернет издания и таблоиди няколко дни предъвквали факта на гибелта на поетесата, а после всички забравили за нея. Действително ли всички?
Две тънки стихосбирки, чанта с листове, оставена на пода в московския апартамент, и откъслечни, често противоречиви спомени - това е всичко, което останало от детето-чудо, от малкото момиченце с огромни очи, пълни с недетска тъга.
Кой знае, ако не бяха обявили Ника в ранната й младост пред целия свят за гениална, а бяха обяснили, че талантът е само основа и ще й се наложи да строи зданието на собствената си Личност /не задължително на велик Поет/ с цената на неимоверни усилия, то може би от нея би израснала действително ярка, неординарна, макар и не толкова известна личност.
“Има някаква мистика в съдбата на почти всички руски поети. Почти всички те са бездомни души, често алкохолици, наркомани, психически ненормални и напълно неприспособени към реалния живот хора. И като закономерност - умират млади, за да се превърнат в легенда. Като че ли всичко това е разплата за божия дар. Като падащи звезди те проблясват на небосклона и оставят в сърцата ни своята светлина...” Това са думи от един от форумите по повод Ника и поезията й.



Однажды в снег
К нам пришел человек,
Он был похож на стихи.
Нас было четверо,
Нам было весело.
Был жареный гусь
И не пришедшая
Еще ко мне елка.
А он был одинок,
Потому что был
Похож на стихи.

(Веднъж в снега
при нас дойде човек,
той приличаше на стих.
Бяхме четирима,
беше ни весело.
Имахме печена гъска
и непристигнала все още
при мен елха.
А той беше самотен,
защото
приличаше на стих.)


...А всъщност тя, както и всички ние /с редки изключения/ просто през целия си живот е търсела път - към светлината, към хората, свой път в живота. Не е нужно да си задаваме въпроса “Кой е виновен?” Каква е била - литературен феномен? Ярка личност? Или просто “незаконна комета”, както са я наричали журналистите. Ярка дръзка звездичка, нахлула неканена в нашия свят. Само че не можа да освети и да стопли нашата студена и често зла действителност със своята поезия. Следователно не можа да изпълни своето предназначение на Поет. А може и просто да не е имала време: крехката ранима душа се натъкнала на стоманените игли на хорското равнодушие и злоба....


Ничто не сходит с рук.
Ни ломкий, жесткий звук -
ведь ложь опасна эхом.
Ни жажда до деньги,
ни быстрые шаги,
чреватые успехом.
Ничто не сходит с рук.
Ни позабытый друг,
с которым неудобно,
ни кроха муравей,
подошвою твоей
раздавленный беззлобно.
Таков порочный круг.
Ничто не сходит с рук.
Но даже если сходит -
ничто не задарма,
и человек с ума
сам незаметно сходит.

/Нищо не остава безнаказано,
нито резкият, режещ звук -
на лъжата опасното ехо.
Нито жаждата за пари,
нито бързите крачки,
с които се стремиш към успеха.
Нито забравеният приятел,
с когото се чувстваш неудобно,
нито дребната мравчица,
която си стъпкал
с подметка беззлобно.
Такъв е порочният кръг,
нищо не остава безнаказано -
и даже ако остане,
нищо не минава напразно -
и самият ти тогава
незабелязано полудяваш...

информацията е от тук приложеният линк. огромни благодарности отново за стрина Злата
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board= ... =5?=2&vc=1
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Мнениеот orange_juice » Сря Май 31, 2006 10:20 am

Направо настръхнах от това.
Хиляди благодарности, не бях чувала никога за тази авторка. Оказа се, че има стихосбирка на италиански наистина, жалко, че няма на български:) Ето и един повод да се направи!
Ето моят малък принос:

Говорим на два различни езика,
ти и аз.
Буквите еднакви,
а думите толкова различни.

Ти и аз
живи на два различни острова,
но в един и същи апартамент.
orange_juice
 
Мнения: 516
Регистриран на: Чет Авг 26, 2004 7:46 pm

Мнениеот ludens » Сря Май 31, 2006 12:12 pm

Благодаря ти, Еми! Върна ме доста години назад, когато бях учителка. В един от учебниците, вече не помня за кой клас, имаше стихове на Ника и нашата Петя. Много е тъжно, че талантливите си отиват толкова рано и така нелепо. Явно, този свят е много тесен за тях.
ludens
 
Мнения: 72
Регистриран на: Съб Сеп 03, 2005 7:43 am
Местоположение: Бургас

Мнениеот vionbg » Чет Юни 01, 2006 7:45 am

Изключително добра работата Еми - поздравявам те. За мен авторката наистина беше неизвестна до момента... ама това е прекрасно - прекрасно е човек да се учи всеки ден и да има къде:)
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

Re: краткият полет на гения. Ника Турбина

Мнениеот RumyRayk » Чет Юни 01, 2006 11:12 pm

so_what написа:благодаря на Стрина Злата от dir.bg ,за труда който е положила за превода и интересната информация,благодарение на която разбрах за Ника Турбина , за гениалният й кратък живот, за това как таланта винаги умира в полет, бръснещ и последен.Лично аз ще бъда щастлива ако всеки от вас, който може да добави каквато и да е била информация или превод.

умира талантливата поетеса Ника Турбина.
Съвсем случайно попаднах на материал и се оказа, че днес е завършил животът й.

За тези, които не са чували името й, няколко думи:


“Животът на очарователното момиче, започнало да пише стихове от четиригодишно, предизвикало възторга на целия Съветски съюз, е бил изпълнен с драматизъм. Към 15-ата си годишнина Ника вече почти не общува с майка си, която се омъжва и се отчуждава от дъщеря си. На 16 години се омъжва и самата Ника - за италианския плейбой Джовани, на 76 г., но скоро се разделят и тя с облекчение се връща вкъщи. Стиховете на Ника, кратки като живота й, се четат не само у нас /в Русия - б. м./. Във Венеция я награждават с престижния приз “Златен лъв” и тя става втората съветска поетеса след Анна Ахматова, получила тази награда.
В живота я обкръжават вечно пияни неудачници, които и стават нейна съдба. През 1996 г. тя опитва да се самоубие, скачайки от 5 етаж. По щастлива случайност остава жива - благодарение на едно дърво.”
На 11 май 2002 г. Турбина загива, падайки от прозореца на петия етаж. В моргата тялото й е държано 8 дни. През цялото това време мъжът, с когото живее - Ал. Миронов, пие непрекъснато. Преди кремирането, за да се простят с нея, са дошли 4 алкохолици и случайно научилата за погребението Алена Галич / дъщеря на известния бард/ със сина си.


В линка - интервю с Ника Турбина - на руски.


http://www.eg.ru/Print.mhtml?PubID=2629&Part=29
Ника е родена на 17 дек. 1974 г. Била странно и необщително момиче... задаващо не по детски сериозни въпроси... На две години неочаквано пита баба си: “Има ли душа?” Любимото й развлечение било дълго да стои пред прозореца или да разговаря с отраженията в огледалото. А още при малката Ника идва Звукът. Именно така тя наричала звучащия неизвестно откъде глас, който й диктувал строфите, които след известно време щели да я направят известна в цял свят.
Съседите й винаги са смятали, че всички Турбини не са съвсем наред, и съветвали децата си да не дружат с Ника. Впрочем тя никога особено не се е измъчвала от самотата. От дете страдала от бронхиална астма. Малко хора знаят, че астматичните пристъпи могат да предизвикат у малките деца страх от заспиване. По думите на родителите до 12 години Ника въобще не спяла. Стояла в леглото... дишайки тежко и шепнела нещо на някакъв неясен език. Оказало се, че това били стихове.
Стихове, трудно разбираеми дори за възрастен, неизкушен от поезията човек, изглеждащи като заклинания и затова така плашещи майка й и баба й. “Това можеше да се случи когато и да е, но най-често ставаше през нощта. Тя викаше мен и майка си и заповядваше “Пишете”. Стиховете като че ли напираха отвътре и не й даваха покой.”

Глазами чьими я смотрю на мир?
Друзей? Родных?
Зверей? Деревьев? Птиц?
Губами чьими я ловлю росу,
С упавшего листа на мостовую?
Руками чьими обнимаю мир,
Который так беспомощен, непрочен?
Я голос свой теряю в голосах
Лесов, полей, дождей, метели, ночи...


(През чии очи гледам света?
На хората? На моите близки?
На животните? На дърветата? Птиците?
С чии устни улавям росата
от листа, паднал на асфалта?
С чии ръце прегръщам света,
така беспомощен, нетраен?
Гласа си губя в гласовете
на лесовете, долините, дъждовете, бурята, нощта...)

Първата реакция на майка й била шок. Тя започнала да води измъченото от безсъние момиче по лекари. На всичките й въпроси: “Откъде е талантът й” и “Как да накарам детето да не пише?” лекарите само вдигали рамене - “какво можем да направим, като пише - да пише. А пък астмата трябва да се лекува.”
Изглежда някой е посъветвал Турбини да покажат на поети специалисти творчеството на момичето.
Бабата на Ника си спомня: “Юлиан Семьонов откри Ника. При това се отнесе с доброта, нежност и желание да помогне.” Тогава Ника била на 7 години... Знаменитият писател... прочел няколко стихотворения и възкликнал: “Но това е гениално!” А след месец по негова молба дошла кореспондентка на “Комс. правда”, която написала статия за гениалното момиче поетеса. На 6 март 1983 г. се публикуват първите й стихове. Един ден Ника се събудила известна.

«Чичо ЖЕНЯ»
Следва покана в Москва, където тя се запознава с Евг. Евтушенко. От тази среща започва бляскавият възход на малката поетеса на поетичния Олимп. Дуетът Турбина - Евтушенко често се изявява по телевизията. Малкото момиче седи на висок стол, клатейки си краката във въздуха, и мило изговаря “моето творчество”, а Евг. Евтушенко говори за нея “този поет”. Той настоява именно за определението “поет”. Не поетеса, млад талант, а “велико чудо - дете поет!”
В края на 84 г. излиза първата й стихосбирка “Чернова”. Според думите на Евтушенко - детето е като чернова на човека...
А по-нататък, не без помощта на чичо Женя - пътувания из цялата страна, рецитали, поетични концерти. “Водеха я да рецитира по почивните станции за 150 рубли”, с ужас си спомня бабата на Ника, която я съпровожда през всичките и пътувания в чужбина. Излиза плоча с нейни стихове, снимат няколко филма, името й не слиза от вестниците, превеждат я на десетки езици.
Слабичкото момиче с прическа като на Мирей Матьо, с очарователна бенка над устната и маниери на звезда, било забавно. Ръкопляскали й не само в СССР, но и в Италия, САЩ... В Колумбийския университет даже се провежда конференция за техниката при превода на нейните стихове. И като кулминация - пътуване във Венеция на фестивала “Земята и поетите”, където получава най-престижната награда в областта на изкуството - “Златен лъв”. Турбина е втората руска поетеса, удостоена с тази награда. Първата е била великата Ахматова, вече над 60-годишна, а Ника току-що била навършила 12.
Специалистите психолози, заинтересувани от поетичния феномен, предупреждават Евтушенко, че толкова ранни публикации и световна известност могат да окажат сериозно влияние върху неукрепналата психика на детето.
Едва след смъртта на Ника се появява мнение, че Евтушенко, всъщност неин продуцент, импресарио, е използвал феномена Ника само за собствена реклама, за да изплува и неговото позабравено име на гребена на славата на малолетната поетеса.
Много е вероятно. Щом Ника навършва 13, Евтушенко започва да се отчуждава от нея.
Престава да я кани, да звъни. Отговаря на журналистите “Ако престане да пише, тогава защо е нужна?”
А Ника продължавала да се надява на своя кумир....

Евгений Александрович!
Хотелось написать
Цветным фломастером:
3 - зеленым,
Д - красным.
Здравствуйте!
Но радуга цвета
Куда проще радуги слов.
Рев мотора, самолета зов.
Не хватило времени
Ни у меня, ни у вас,
Тайна одиночества -
Вечен час…
...


(Eвгени Александрович!
Исках да напиша
с цветен флумастер:
З - със зелено,
Д - с червено,
Здравейте!
Но цветната дъга
къде по-проста е от дъгата на речта.
Шум на мотор, зов на самолет,
Не стигна време,
нито на мен, нито на вас,
Тайната на самотата -
Продължаващ вечно час...)

Тя будела възхищение и умиление. Не минавало и без откровена завист. Подозирали фалшификация. Смятали, че майка й - неуспяла поетеса - представя свои произведения за написани от Ника.... Наистина, откъде у седемгодишно дете могат да възникнат чувства, разбираеми и достъпни само за възрастен човек с богат жизнен опит?
Самият Юлиан Семьонов, открил за света малката поетеса от Ялта, при подготовката на материала за нея проверява дали не това не е мистификация.
С тази толкова ранен поетичен талант се заемат психолози, педагози и даже екстрасенси. Казвали, че Ника е извънземна, влязла в контакт със същества от паралелен свят, които използват момичето като своеобразен рупор. Сиреч - не пише тя, а поет от паралелния свят, момичето само превежда на човешки език продиктуваните й мисли. Тялото й е само жилище, клетка, а истинският му господар е същество от паралелен свят, както го наричат парапсихолозите. “Това същество, от една страна, се е устроило в своя дом /става дума за тялото на човека/, свикнало е с него, а, от друга - отчетливо съзнава, че пребиваването му в него ще доведе този дом до гибел и разруха и това е неизбежно.”
За този ли собственик - господар пише седемгодишното момиче?

…Хозяин мой
Бывает добр
И дверцу
На ночь открывает,
Но сторожем
Он оставляет
Тьму
За невымытым окном.


(... Моят господар
добър е
и вратата
оставя отворена за през нощта,
но слага ми пазач -
мрака
зад неизмития прозорец.)


Имало и такива, които се опитвали да предскажат... датата на смъртта на малката поетеса. Един екстрасенс предсказал, че до 13 години Ника ще пише стихове, а след това ще стане обикновен човек, но едва ли ще доживее до 40 г. Друг умник, по разработена от него формула изчислява, че Ника е пратеник от космоса, нов поетичен гений, по мощ равен на Пушкин и Блок и ще загине на 28 години.
Авторът на тази теория е Георгий Бизяев. Той я излага в писмо до Дм. Галковски, датирано 22.03.92 г.

По-долу е въпросното предсказание.
Обръщали ли сте внимание на следното
1. Пушкин - роден 1799 год. - ум. в 1837 год.
2. Лермонтов - роден в 1814 год. - ум. в 1841 год.
разлика - 15 г., разлика - 41 год.
1. Блок - роден в 1880 год. - ум. в 1921 год.
2. Есенин - роден в 1895 год. - ум. в 1925 год.
разлика от датите на раждане 15 г., разлика 41 год.

Пушкин е по-възрастен от Лермонтов с 15 год., Блок е по-възрастен от Есенин също с 15 г. Лермонтов загива 4 год. след Пушкин /също като него убит/. Есенин умира 4 г. след Блок /също се самоубива/.

...Висшите сили всеки век изпращат в Русия Поет Пророк, който се състои от двама души. Първият поет от тандема /Пушкин, Блок/ извършва духовна революция и загива, но неговата щафета подхваща вторият поет от тандема /Лермонтов, Есенин/, който за 4 ГОДИНИ създава всички свои най-важни произведения... и също загива. И ако Пушкин и Лермонтов са представители на Златния век на руската поезия, то Блок и Есенин са два от най-крупните представители на Сребърния век на рус. поезия.

/Долният абзац е без превод, въобще не можах да се оправя с математиката /


(…) Попробуем вычислить новых поэтов пророков. (…) Пушкин погиб в 1837 году, а Блок умер в 1921 году. До нового века не хватило 16 лет (1921-1837 = 84 года). Тогда к 1921 году прибавим 84 года и получим 1921+84=2005 год. 2005 год - год смерти нового Пушкина, нового Блока. Но чтобы реализоваться как гениальный поэт надо иметь хотя бы 30 лет, как у Есенина. Тогда новый Пушкин родился в 2005-30=1975 году. Такие гении, как Пушкин, очень рано заявляют. Значит, мы должны уже услышать о новом Пушкине. (…) Самая известная из молодых поэтов Ника Георгиевна Турбина. Родилась в декабре 1974 года, т.е. как раз подходит под наш "минимум". Ника уже выпустила два сборника стихов. Может быть, Ника и переживет 2005 год - может Бог даст ей и 40 лет и даже больше (прожил ведь Блок до 41 года). … судьба Ники Турбиной предопределена. КОНЕЦ ЕЁ ЗАПРОГРАММИРОВАН. (Виртуальный сервер Дмитрия Галковского).
Бизяев утверждает, что новым Пушкиным должна стать женщина и ссылается на «нашего современного самого крупного поэта пророка» Юрия Поликарповича Кузнецова. (Лет десять назад он сказал, что "НОВЫМ ПУШКИНЫМ БУДЕТ ЖЕНЩИНА". )
Бред какой-то: конец ее запрограммирован. Какие-то формулы, странные рассуждения о пророках (да что вы привязались раз поэт, так значит – пророк! Да не хотела она быть пророком, страшно и тяжко это!). Вот и измерили алгеброй гармонию. И в точку.

Изглеждало, че приказката ще продължава вечно. Но краят й идва толкова внезапно, както и началото. Нямало вече нови възходи. ...Строфите, предизвиквали трепет в света, изчезнали. А ако се появявали нови - вече не били толкова гениални. Пък и били ли са гениални тези продиктувани от някого строфи, толкова малко приличащи на детски?
При това идват други времена, когато народът се интересува повече от цените на водката и салама, отколкото от успехите на младите таланти. В семейството на Турбини настъпват промени - майка й се жени и ражда второ дете. Израстващата Ника не намира общ език с новтоо си семейство, бунтува се. Реже си вените, пие сънотворни...
Тя вече не разбирала как да живее. Как и защо, след като всички етапи от пътя на нормалния поет - славата, аплодиращите зали, автографи върху кориците на собствените книжки, международните премии - всичко е минало? Просто бродела като сомнамбул, мърморейки никому ненужни рими.
И за да придобие някаква устойчивост в живота на възрастните Ника се решава на отчаяна крачка - ненавършила 16 години, се жени за 76-годишния синьор Джовани, професор психолог, собственик на клиника в Лозана, и заминава за Швейцария. Според едни версии мъжът й бил много мил човек, отдавнашен поклонник на поезията й, според други - едва ли не маниак, “жестоко ревниво старче”. В неговата швейцарска вила тя прекарала само година и избягала - не могла да живее в друга страна...
Ника не обичала да си спомня за съпруга си, отговаряла уклончиво: “Всичко беше красиво и трагично като стъпкана роза.” “Освен в Русия никъде не мога да живея. Въпреки че звучи банално, изглежда у мен има патриотичен идиотизъм” ...

В по-нататъшната биография на Ника има много бели петна. Даже не е ясно къде е учила. Според едни източници е била студентка във ВГИК /театр. институт/, според други - в Института по култура. Мечтаела да стане режисьор.
Известно е, че в учебното заведение са я приели без приемен изпит по руски /тя така и не се научила да пише разбираемо. По-скоро разработила си собствена система от знаци, която разбирала само тя./ Не завършила института, през 89 г. се снима във филма “Это было у моря”. Дори се снимала като топмодел - няколко нейни фотоса били публикувани в “Плейбой”. След това до края на живота си заедно със своя съжител Саша Миронов работи в театр. студио. И през цялото време пише стихове. На късчета хартия, на салфетки, веднага забравяла за тях, отново пишела, късала... Оплаквала се, че стиховете й вече не са нужни на никого. “Защо ги пиша? Не трябва да живея... Ако бяха дошли поне 5 души да ме слушат, поне един човек...” Уви, стиховете можела да чете само на себе си и на своите подпухнали от пиене случайни приятели.

Зарешечено небо
Тропинками судеб -
Миллиарды следов.
И надежда, что будет
Только то, что хотелось,
Что бы было светло.
Над землею холодное
Солнце взошло.
И расколоты судьбы,
Как грецкий орех,
Кто-то взял сердцевину,
А под ноги грех.


(Зарешетено е небето
от пътечките на съдбите -
милиарди следи.
И надежда, че ще бъде
само това, което искам,
за да бъде светло.
Над земята студена
слънце изгря.
И съдбите са счупени
като орех
Някой ядката взел е
а под краката ни - грях.)


Вече голяма, тя се оказва никому ненужна, макар и пишеща стихове.
Без образование, без професия, тя дори не знаела както трябва да пише грамотно. Никой не показал на момичето как да разкрива и да шлифова своя поетичен дар.

...Пред очите на равнодушните възрастни, изцедили от “поетичния Моцарт” всичко, каквото успели - пари, слава, Ника се превръщала според тях в морален урод, абсолютно неприспособен към живота. Стиховете си отишли, заменени от наркотици и алкохол. Това, че Ника страдала от алкохолизъм, не криели нито майка й и баба й, нито Алена Галич /дъщеря на известния бард Александър Галич/, преподавателка на Ника в Института по култура, която единствена се опитвала да я спаси от самата нея.
“- Уви... Ника имаше страшни запои. Никакви зашити ампули не й действаха. Тя веднага ги изрязваше. Лекарите казваха, че е уникално явление, че не й действат никакви методи. НИКАКВИ! Това беше страшна трагедия! Веднъж,когато беше във втори курс, аз, вбесена от поведението на Ника, й поисках разписка. Тя написа: “Аз, Ника Турбина, се задължавам пред своята преподавателка Алена, че няма да пия и да закъснявам за занятия.” След 3 дни отново започнала да пие.

За нея забравят дори и тези, които са й дали пропуск за големия свят - Евтушенко, Алберт Лиханов. Голямата вече Турбина с ирония си спомня срещата с Лиханов. “... Преди месец ме откри по някакъв начин секретарката на детския писател Лиханов. Отидох при него. Лиханов дълго ме зяпа, задаваше ми съвършено просташки въпроси. Накрая го питам: “Алберт Анатолиевич, въобще защо съм ви нужна? Загубих си времето.” “Пиша книга. Вие като опитен екземпляр сте ми нужна. Много е интересно да се наблюдава как от малките гении израстват тъпаци.”
Но най-болезнен за Ника е разривът с нейния кумир Евтушенко. Баба й си спомня: “А Евтушенко... ние му простихме. Или по-скоро - го забравихме. Той предаде Ника. А дете не бива да се предава. Той я взе и я захвърли.” Самата Ника по някакъв повод казва: “Желая му спокойни старини”.

Лица уходят из памяти,
Как прошлогодние листья.
Осень оставила только
Утра хмурого привкус.
Лица уходят, но изредка
К сердцу подходит холод.
Вспомнятся желтые листья.
Это - как встреча с болью,
Это - как встреча с прошлым,
С чьим-то портретом разбитым.
Горько от настоящего,
Страшно жить позабытым.


(Лицата си отиват от паметта,
като миналогодишни листа.
Есента оставя само
на мрачно утро привкус.
Лицата си отиват, но рядко
към сърцето се прокрадва студ.
Ще си спомня жълтите листа.
Това е като среща с болката,
това е като среща с миналото,
с нечий счупен портрет.
Горчи настоящето,
страшно е да живееш забравен.)
Великият дар на Поета се превръща в страшно Отчаяние. Поетичното вдъхновение - в алкохолно бълнуване. Някога блестящата красива Ника се затваря в себе си. В нейния малък апартамент в най-отдалечените покрайнини на Москва живеели само две котки и куче. Ника не се доверявала особено на хората. Впрочем и никой от хората не се задържал дълго при нея. Може би, защото обикновеният човек редом с поета просто се задушава. От редките журналисти тя се пазела като от нахални мухи, а на въпроса “Как си представяте бъдещето?” неопределено отговаряла: “Никак. Аз нямам бъдеще, живея само с днешния ден и с глупави сантиментални женски надежди. Ще видим. Но аз пиша и това ме крепи.”
Имало и такива, които просто се подигравали над нещастното момиче, към което завинаги бил залепен етикетът “бивш поет”. Казвали, че съвсем се е занемарила, че стиховете си не помни от пиене. Альона /извинявам се, май така трябваше да пиша името й - бел. моя/ Галич си спомня: “Тази мръсна история се случи с Никуша преди няколко години. Една ялтенска киностудия решава да заснеме предаване за Турбина. Но преди снимките телевизионерите поставят пред нея бутилка водка, като са знаели прекрасно, че тя не трябва да пие. След като бутилката била изпразнена, започват да снимат. Пияната Ника не могла да си спомни нито един ред и направо пред камерите изпратила всички на майната им.”
Имало и лицемерие. “По-нататъшната деградация на нравствеността и на цялата личност на детето била толкова бърза и страшна, че ние няма да рискуваме да пишем за това, понеже роднините й са още живи.” ( От сайта на игумен N.)
В жилището на Турбина според съседите често имало пиянски свади. Вероятно в разгара на подобна свада в нощта на 14 срещу 15 май 1997 г. в 4 часа сутринта Ника Турбина се хвърля от терасата на петия етаж. Счупени са гръбнакът й, двете ключици, таза. Пари за лечение започват да събират приятели от Москва и Ялта, а също така се споменава и помощта на един американски бизнесмен.
Учудващо, но “чичо Женя” въобще не реагирал на тази трагедия. Всичко си разминало - на Ника били направени 12 операции, за станалото напомняли само страшните болки в гърба и многобройните белези. Във вестниците писали, че тя е парализирана. На журналистите Ника ще каже с крива усмивка, че просто се подхлъзнала, докато изтръсквала килимче...
Въобще тя била пълна с противоречия. Няколко опита за самоубиство и заедно с това - непобедима жажда за живот. Альона Галич си спомня: “Имаше опити за самоубийство, но това не беше постоянно желание - напротив, тя искаше да живее. След такива опити тя веднага идваше на себе си, това я разтърсваше и тя започваше диво да се бори за живота си.”

У слова есть всегда начало,
Хоть в боли сказано,
Хоть в радости.
Я в одночасье потеряла
Все буквы, что стоят в алфавите.
На перекрестке рифмы встретились,
Но светофора нет - авария.
Неужто мне уже отказано
Рассвет собрать в стихочитание?
И не найти былые строки,
Что были временем описаны.
Я по дорогам вечным странствую,
Но, оказалось так бессмысленно.


(Думата винаги има начало,
и в болка,
и в радост казана.
Изведнъж аз загубих
всички букви на азбуката.
На кръстопът се срещнаха римите,
но нямаше светофар - авария.
Нима вече няма да мога
изгрева да събера в стихочетене?
И не ще открия предишните редове,
които бяха описани от времето.
По пътища вечни странствам,
но се оказа така безсмислено.)

Казвали, че Турбина имала дар да предсказва. Вече след смъртта й Людмила Владимировна със сълзи на очи признава пред журналисти: “Ника предчувстваше смъртта си. Веднъж каза: “... аз ще умра на 27 години. Макар че преди това ще умирам десетки пъти.”
...Кръвта се смразява, когато четеш строфите на осемгодишната Ника и разбираш, че момичето наистина е знаело каква ще е съдбата му и даже е предсказало своята смърт.


Дождь, ночь, разбитое окно.
И осколки стекла
Застряли в воздухе,
Как листья,
Не подхваченные ветром.
Вдруг - звон...
Точно так же
Обрывается жизнь человека.

(Дъжд, нощ, счупен прозорец
и парчета стъкло,
замръзнали във въздуха
като листа,
неответи от вятъра.
Изведнъж - звън,
Точно така
се прекъсва човешкият живот.)


Этажи бесконечны.
И в проеме окон
Будет лиц бессердечье… (1982)
* * *
Нужно жить начать!
Только вот зачем?
* * *
Я стою у черты,
Где кончается связь со вселенной.
Здесь разводят мосты
Ровно в полночь -
То время бессменно.
Я стою у черты.
Ну, шагни!
И окажешься сразу бессмертна.
Обернулась -
За мною дни,
Что дарили мне столько света.
И я сделать последний шаг
Не могу.
Но торопит время.
Утром меркнет моя звезда,
И черта обернется мгновеньем.
(1983)


(Безкрайни етажи,
а в прозорците
лицата на безсърдечието...
* * *
Трябва да започна да живея!
Само че защо?
* * *
Стоя до чертата,
където свършва връзката с вселената.
Тук раздалечават мостовете*
точно в полунощ -
времето е безсменно.
Стоя до чертата.
Ела, пристъпи!
И ще станеш веднага безсмъртна.
Обърнах се -
зад мене са дните,
дарили ме с толкова светлина,
и да направя последната крачка
не мога.
Но пришпорва ме времето.
Сутрин гасне мойта звезда,
и чертата ще се превърне във миг.

* става дума за мостове като тези на Нева, които през деня са си мостове, а през нощта се разделят през средата, за да могат да минават кораби.)
С гибелта на Ника е свързана почти криминална история. В справката за смъртта на Турбина в графата “причина за смъртта” стои черта, а в медицинското заключение е казано, че смъртта е настъпила в резултат на травма, и дописано на ръка: “падане от 5 етаж, мястото и обстоятелствата на травмата са неизвестни”. Сметнали са, че е самоубийство. Пък и кому е нужно разследване на факти около гибелта на луда алкохоличка? Нали именно така е изглеждала Ника на съседите и случайните й компаньони. Тялото на загиналата поетеса било отнесено в моргата на болн. “Склифосовски”, където е престояло няколко дни... без да бъде потърсено и след това кремирано. Даже единствената приятелка на Ника - Алена Галич, научава за трагедията на 8-ия ден: “В началото на май се местех в друго жилище. Освен това Саша Миронов, съжителят на Ника криел смъртта й от всички. Доколкото знам, той просто пиеше непрекъснато и нямаше време да се занимава с погребението й.” С. Миронов е бивш участник във войната в Афганистан, в миналото талантлив актьор, но вече... “безволев човек и тих алкохолик”.
Така се получило, че да изпратят Турбина в последния й път дошли само Альона Галич със сина си, Саша Миронов и още няколко съмнителни личности с вид на бездомници. Никой дори не й донесъл цветя. Родителите й в това време били в Ялта и не могли да дойдат поради липса на средства - нямали “някакви си” 600 долара за билет.
Подробности от погребението си спомня Альона: “Саша ни изпрати от моргата, като каза, че не трябва никъде на носим ковчега и уж ще я кремират направо в болницата. И той, и приятелчетата му си тръгнаха с нас - те отиваха някъде да пият. Даже не съобразих, че ни лъже и че при моргата няма никакъв крематориум...”
Световноизвестната поетеса щяла да бъде погребана като бездомна, ако не била Альона Галич, която посещавала литературните съюзи, ходатайствала пред московското правителство, да погребат Ника на Ваганковското гробище - последния пристан на много големи поети. Роднините й искали да вземат урната с праха на Ника вкъщи и да я погребат в Ялта редом до гроба на дядо й. Не им разрешили дори да се простят с Ника - урната престояла последната нощ у чужди хора.
А “чичо Женя”? На въпрос на “Комс. правда” какво мисли за тази трагедия, Евгений Евтушенко учудено вдигнал вежди: “Да, ужасна вест... Как стана всичко това?”
Поетът предпочел да се измъкне с общи фрази: “Беше талантливо момиче, имаше нещо необикновено в него. Аз всъщност помагах на Ника да издаде своята първа стихосбирка тук, в Русия, а после в Италия, Англия. Смятам, че на човек трябва да се помага в два случая - когато прави първата си крачка в самостоятелния живот, и когато се опитва да стане след първото препъване. С Ника са свързани много мои спомени. Всякакви. Но засега е рано да се говори за това. Болезнено е.”

Уви, за втори път чичо Женя така и не се притекъл на помощ.
40 дни след трагичната й гибел - на 25 юни Ника е погребана на Ваганковското гробище.
Но и в смъртта й има много загадки...
Альона Галич смята всичко, свързано със смъртта на Ника за “пълен абсурд”... Има много свидетелски показания. Една от съседките разказва: “Чух викове и погледнах през прозореца. Срещу къщата стояха двама мъже и показваха нагоре. На корниза на петия етаж, с вкопчени ръце висеше момиче. Тя викаше “Саша, ще падна! Помогни ми! Ще се изпусна!” Аз веднага позвъних на Бърза помощ, а когато изтичах на улицата, момичето вече беше на земята. Ударът беше толкова силен, че дънките й се бяха разпрали. Когато дойде линейката, тя беше още жива. Лекарите се опитаха да й поставят в гърлото тръбичка на дихателен апарат, но тя със слабо движение на ръката я отклони от устата си....”
Когато дошла милицията, никой не отворил вратата на апартамента. Искали да разбият желязната врата. След това един съсед забелязал отворения прозорец на втория етаж на входа. Като че ли някой все пак е бил в апартамента и е успял да избяга преди идването на милицията: този неизвестен се измъкнал през прозореца в задния двор. Била ли е убита Ника?
...Това е цялата история. Отсечка, дълга 27 години, в която има всичко - и стремителни полети, и болезнени падения, слава и забвение, любов на околните /понякога граничеща с идолопоклонничество/ и самота, поетично вдъхновение и алкохолно бълнуване. Алчните за евтини сензации интернет издания и таблоиди няколко дни предъвквали факта на гибелта на поетесата, а после всички забравили за нея. Действително ли всички?
Две тънки стихосбирки, чанта с листове, оставена на пода в московския апартамент, и откъслечни, често противоречиви спомени - това е всичко, което останало от детето-чудо, от малкото момиченце с огромни очи, пълни с недетска тъга.
Кой знае, ако не бяха обявили Ника в ранната й младост пред целия свят за гениална, а бяха обяснили, че талантът е само основа и ще й се наложи да строи зданието на собствената си Личност /не задължително на велик Поет/ с цената на неимоверни усилия, то може би от нея би израснала действително ярка, неординарна, макар и не толкова известна личност.
“Има някаква мистика в съдбата на почти всички руски поети. Почти всички те са бездомни души, често алкохолици, наркомани, психически ненормални и напълно неприспособени към реалния живот хора. И като закономерност - умират млади, за да се превърнат в легенда. Като че ли всичко това е разплата за божия дар. Като падащи звезди те проблясват на небосклона и оставят в сърцата ни своята светлина...” Това са думи от един от форумите по повод Ника и поезията й.



Однажды в снег
К нам пришел человек,
Он был похож на стихи.
Нас было четверо,
Нам было весело.
Был жареный гусь
И не пришедшая
Еще ко мне елка.
А он был одинок,
Потому что был
Похож на стихи.

(Веднъж в снега
при нас дойде човек,
той приличаше на стих.
Бяхме четирима,
беше ни весело.
Имахме печена гъска
и непристигнала все още
при мен елха.
А той беше самотен,
защото
приличаше на стих.)


...А всъщност тя, както и всички ние /с редки изключения/ просто през целия си живот е търсела път - към светлината, към хората, свой път в живота. Не е нужно да си задаваме въпроса “Кой е виновен?” Каква е била - литературен феномен? Ярка личност? Или просто “незаконна комета”, както са я наричали журналистите. Ярка дръзка звездичка, нахлула неканена в нашия свят. Само че не можа да освети и да стопли нашата студена и често зла действителност със своята поезия. Следователно не можа да изпълни своето предназначение на Поет. А може и просто да не е имала време: крехката ранима душа се натъкнала на стоманените игли на хорското равнодушие и злоба....


Ничто не сходит с рук.
Ни ломкий, жесткий звук -
ведь ложь опасна эхом.
Ни жажда до деньги,
ни быстрые шаги,
чреватые успехом.
Ничто не сходит с рук.
Ни позабытый друг,
с которым неудобно,
ни кроха муравей,
подошвою твоей
раздавленный беззлобно.
Таков порочный круг.
Ничто не сходит с рук.
Но даже если сходит -
ничто не задарма,
и человек с ума
сам незаметно сходит.

/Нищо не остава безнаказано,
нито резкият, режещ звук -
на лъжата опасното ехо.
Нито жаждата за пари,
нито бързите крачки,
с които се стремиш към успеха.
Нито забравеният приятел,
с когото се чувстваш неудобно,
нито дребната мравчица,
която си стъпкал
с подметка беззлобно.
Такъв е порочният кръг,
нищо не остава безнаказано -
и даже ако остане,
нищо не минава напразно -
и самият ти тогава
незабелязано полудяваш...

информацията е от тук приложеният линк. огромни благодарности отново за стрина Злата
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board= ... =5?=2&vc=1



Забележително, наистина. Струва си да се вадят от пепелта Имена. И то какви. И още много ни чакат...На петия етаж, или някъде другаде.
RumyRayk
 
Мнения: 160
Регистриран на: Съб Сеп 17, 2005 12:46 am


Назад към Литературни Раз(мисли) - зона за публицистика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron