за агресията-креативна или разрушителна.

за агресията-креативна или разрушителна.

Мнениеот cefules » Нед Авг 06, 2006 12:08 pm

Кулата на агресията

Обидеха ли го, той преглъщаше.
Усмихваше се дори, но не винаги, за да не вземе някой усмивката му за подигравка. Стараеше се да понесе в началото, а после му стана хоби.
Какво направи за да обикне унизителното отношение към себе си.
Представяше си, че всяка обида е камък, всяка плюнка по него вар. И той строи кула в едно свое измерение. Имаше архитектурен талант и удивително въображение. Фантазията му беше така ярка, толкова преситена на цветове, че виждаше своята кула по-добре отколкото мнозина виждат на повече от метър пред носа си. Докато той свеждаше по-ниско глава, кулата му въздигаше все по-гордо чело. Настигаше по ръст най-високите сгради строени някога на земята, изпълваше го с такъв възторг величието й, че имаше случаи в които тя ще надвиши по ръст рухналата кула във Вавилон и ако тогава човек не е успял да стигне до Господ, той ще успее. Стигаше дотам, че дори желаеше да го обидят, но той нямаше много врагове. Дори и тези които някога не го обичаха скоро се превързаха към този благ външно човек. В работата вършеше съвестно задълженията си, а големи амбиции изглеждаше, че няма, защото те изискваха да изведе навън от себе си своята агресия която той пестеше за кулата си. Тъй не пречеше на никого, не представляваше реална конкуренция за място в службата или живота, защото той не показваше желание да го заеме. Отстъпваше го както млад човек отстъпва място на старица в автобуса, но не знаеше дори, че го прави и за жеста си не изискваше нищо в замяна. Въпреки това през седмица две материал му доставяха. Комшиите във входа, най-вече тези които не приемаха обидите като него, а си имаха достатъчно и на работата и в живота. Все от него избивали петната влага по тавана им, дори да живеят с етаж или два по-високо отколкото той. Все той е хвърлил банановата кора в коридора, обелките от ябълка или смачканата бирена кутия. Макар, че не ядеше банани защото не обичаше, ябълки защото нямаше зъби, а пред бира предпочиташе джин, освен това и никой друг освен раздразненият комшия не беше виждал отпадъците за които говореше. Материал за кулата му доставяше и незадоволената касиерка от енергото, страдащият от перманентен алкохолен глад кондуктор в градският с който отиваше на работа, редовно губещият на ротативките портиер, измамената от поредният си любовник секретарка. Доставките идваха на неравни интервали, но никога не оставаше за повече от седмица без работа по своя строеж и сградата стана толкова внушителна, че би помръкнал всеки ум във възторжено страхопочитание, ако можеше да я види. И веднъж, както гостува на колега – архитект и пийнаха му разкри. Начерта му я. Онзи гледаше известно време, след това отиде до другата стая и се върна с ловен полуавтомат/помпа/, плесна доволно по приклада, както младо момче пляска по дупето, гаджето с което се гордее и не прави нищо повече.
„Ето”-рече-„Това е моят начин да изкарвам агресията си. Ходя на лов. Обичам тази пушка.”
„Какво ще кажеш за сградата ми?”
Домакинът не отговори веднага, но нашият герой настояваше и получи отговора:
„Тази кула ще рухне. Неправилно е изчислена. Няма толкова здрав материал за носещите колони. Не направиш ли нещо, кулата ще рухне…”
Сам не разбра, че в този момент сложи най-тежкият камък. Този от който не издържаха носещите колони. Кулата в този момент рухна и всичко стана за секунди. Нашият герой грабна ловният полуавтомат от ръцете му, удари го с приклада и изпразни целият пълнител в него. Намери мунициите, напълни джобове и чанта.
Махна на такси. Мислеше да отиде към блока в който живееше, но по-близо му се стори службата.
Влезе и стреля първо по портиера – комарджия, из коридорите не подбираше. Нито броеше колко пъти изпразни дулото преди пушката да изщрака без патрони. Бръкна в джоба и намери един единствен патрон.
Зареди я и я насочи към устата си….


** *** ***

Благодаря за вниманието.
Всеки намира свой начин за да се справя с натрупаната агресия. Повечето подобно героя ми, използваме злото за материал да направим добро. За щастие, рядко се случва това да се превърне в мания и да доведе до обратните на очакваните от нас последствия, както е в случая.
Лично моята кула на агресията са част от разказите. Не всички разбира се.
Въпроса ми е, коя е вашата кула на агресията.
-Не пийте от отровната вода-
крещя,
а сам не мога да съм извор.

s+
cefules
 
Мнения: 35
Регистриран на: Чет Сеп 22, 2005 4:23 pm

Мнениеот so_what » Нед Авг 13, 2006 1:29 pm

не проумявам агресията.без да я отричам.за съществуване- съществува.и начинът по който си поднесъл своето виждане ми се вижда закономерен.
нормален.като детонация на дълга сдържаност.
мога да я приема в малки дози и в най -креативният й вид.като хъс или така наречената спортна злоба.навремето древните елини създали олимпиадата ,като начин за изразходване по мирен път на натрупаната агресивност т.е. да предотвратят войните.
но само до тук мога да я приема.
не мога да я приема като самоцел,като това да смазваш човека стоящ отсреща.
не мога да приема нападението като най добра защитна тактика.
агресията нито както физическа ,така и на ментално ниво ме отвращава.
та си мисля по темата.моята агресия.моята агресия е писането ми.не мога да я извадя по друг начин от себе си .ако й се поддам ,ще реагирам като бик на червено. ако я подтисна,ще ме смаже вероятно до момента в който стига предела на твоят герой.
вероятно за мен ,тя е част от мотивацията ми да пиша.))) също не винаги. но в повечето случаи - да.
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Мнениеот Dalllia » Пон Авг 14, 2006 9:43 am

Агресията когато е в отговор на агресия си е наложителна . Понякога за да те разберат трябва да им отвърнеш на техния език . В библията е написано много добре - има време за мир и време за воюване , време за радост и време за скръб ...
Всякакво време може да настъпи в живота ни , важното е да разпознаваме правилно времената и да сме готови да действаме според времето.
Dalllia
 
Мнения: 82
Регистриран на: Съб Авг 05, 2006 7:43 pm

Мнениеот so_what » Пон Авг 14, 2006 4:40 pm

а как се справяш с агресията далия? със тази у теб?личната ти?
как я изразходваш? :wink:
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Мнениеот Dalllia » Пон Авг 14, 2006 9:36 pm

Нямам агресия на склад :) Както казах "лошия с ножа по главата" на секундата . Може би ще кажете , че не винаги е възможно ...може би , но на мен все още не ми се е налагало да преглъщам агресията , която някой е предизвикал в мен. Това за пряката агресия - тази която е около мен , за непряката свързана със събития от световен мащаб ...там нещата стоят малко по-различно , но това е дълга тема.
Dalllia
 
Мнения: 82
Регистриран на: Съб Авг 05, 2006 7:43 pm

Re: за агресията-креативна или разрушителна.

Мнениеот vionbg » Вто Авг 15, 2006 2:17 pm

cefules написа:Кулата на агресията

Обидеха ли го, той преглъщаше.
Усмихваше се дори, но не винаги, за да не вземе някой усмивката му за подигравка. Стараеше се да понесе в началото, а после му стана хоби.
Какво направи за да обикне унизителното отношение към себе си.
Представяше си, че всяка обида е камък, всяка плюнка по него вар. И той строи кула в едно свое измерение. Имаше архитектурен талант и удивително въображение. Фантазията му беше така ярка, толкова преситена на цветове, че виждаше своята кула по-добре отколкото мнозина виждат на повече от метър пред носа си. Докато той свеждаше по-ниско глава, кулата му въздигаше все по-гордо чело. Настигаше по ръст най-високите сгради строени някога на земята, изпълваше го с такъв възторг величието й, че имаше случаи в които тя ще надвиши по ръст рухналата кула във Вавилон и ако тогава човек не е успял да стигне до Господ, той ще успее. Стигаше дотам, че дори желаеше да го обидят, но той нямаше много врагове. Дори и тези които някога не го обичаха скоро се превързаха към този благ външно човек. В работата вършеше съвестно задълженията си, а големи амбиции изглеждаше, че няма, защото те изискваха да изведе навън от себе си своята агресия която той пестеше за кулата си. Тъй не пречеше на никого, не представляваше реална конкуренция за място в службата или живота, защото той не показваше желание да го заеме. Отстъпваше го както млад човек отстъпва място на старица в автобуса, но не знаеше дори, че го прави и за жеста си не изискваше нищо в замяна. Въпреки това през седмица две материал му доставяха. Комшиите във входа, най-вече тези които не приемаха обидите като него, а си имаха достатъчно и на работата и в живота. Все от него избивали петната влага по тавана им, дори да живеят с етаж или два по-високо отколкото той. Все той е хвърлил банановата кора в коридора, обелките от ябълка или смачканата бирена кутия. Макар, че не ядеше банани защото не обичаше, ябълки защото нямаше зъби, а пред бира предпочиташе джин, освен това и никой друг освен раздразненият комшия не беше виждал отпадъците за които говореше. Материал за кулата му доставяше и незадоволената касиерка от енергото, страдащият от перманентен алкохолен глад кондуктор в градският с който отиваше на работа, редовно губещият на ротативките портиер, измамената от поредният си любовник секретарка. Доставките идваха на неравни интервали, но никога не оставаше за повече от седмица без работа по своя строеж и сградата стана толкова внушителна, че би помръкнал всеки ум във възторжено страхопочитание, ако можеше да я види. И веднъж, както гостува на колега – архитект и пийнаха му разкри. Начерта му я. Онзи гледаше известно време, след това отиде до другата стая и се върна с ловен полуавтомат/помпа/, плесна доволно по приклада, както младо момче пляска по дупето, гаджето с което се гордее и не прави нищо повече.
„Ето”-рече-„Това е моят начин да изкарвам агресията си. Ходя на лов. Обичам тази пушка.”
„Какво ще кажеш за сградата ми?”
Домакинът не отговори веднага, но нашият герой настояваше и получи отговора:
„Тази кула ще рухне. Неправилно е изчислена. Няма толкова здрав материал за носещите колони. Не направиш ли нещо, кулата ще рухне…”
Сам не разбра, че в този момент сложи най-тежкият камък. Този от който не издържаха носещите колони. Кулата в този момент рухна и всичко стана за секунди. Нашият герой грабна ловният полуавтомат от ръцете му, удари го с приклада и изпразни целият пълнител в него. Намери мунициите, напълни джобове и чанта.
Махна на такси. Мислеше да отиде към блока в който живееше, но по-близо му се стори службата.
Влезе и стреля първо по портиера – комарджия, из коридорите не подбираше. Нито броеше колко пъти изпразни дулото преди пушката да изщрака без патрони. Бръкна в джоба и намери един единствен патрон.
Зареди я и я насочи към устата си….


** *** ***

Благодаря за вниманието.
Всеки намира свой начин за да се справя с натрупаната агресия. Повечето подобно героя ми, използваме злото за материал да направим добро. За щастие, рядко се случва това да се превърне в мания и да доведе до обратните на очакваните от нас последствия, както е в случая.
Лично моята кула на агресията са част от разказите. Не всички разбира се.
Въпроса ми е, коя е вашата кула на агресията.


Да, ти като че ли си избрал най-конструктивния модел. Така правят талантливите!
Аз обаче съм фен на един друг модел: Да си измислиш ник в интернет, само защото някои хора са си потрошили времето и парите да ти създадат такова място и след това, да сереш като за световно с всичките парописни грешки, които си способен да забележиш у дргите или да допуснеш сам. Това явление се нрича словоблудство или ЛИТОРАЛ6ТИНА, на нов модерен език. Хората без имена, хората сенки... Единственото по-страшно нещо от един нечистоплътен задник това е неговата сянка - пръднята.... изплъзва се из гащитте и вони, само дето не се налага да я ринеш. Та ... ЛИТОРАЛ(6тината)... агесия или мастурбация на гей в тъмен ъгъл на градска тоалетна??? що е то?
Няма достатъчно гръб език, за описанието на това явление - още повече че става дума за хора без съвест (ешибиционисти, изнасилвачи - виртуални разбира се, за друго нямат кураж, ама по мрежата са яки) Та тия хора пишат коментари на Стефан Кръстев, които пише прекрасно, поради което не СЕ СРАМУВА от имената си, че е графоман и този човек да речем, не знае кой е тоя гений с ник насреща че да му отговори. ЛИТОРАЛ6ТИНА... Да ПЛЮЕМ на нея или да я благословим???
Може и да се опитаме да я разобличим, че да ги видим тия подли всезнайковци дето се крият в тъмното. ЛИТОРАЛ КАК СЕ КАЗВА^, МОЕТО МОМчЕ ЕИИИ ОПЛЮ СВЕТА ЕЛА И СИ КАЖИ ИМЕТО МИшКА БОЛАНА?????? КАК e to???
AGRESIA;)
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

Re: за агресията-креативна или разрушителна.

Мнениеот One_Of_Us » Вто Авг 15, 2006 5:39 pm

cefules написа:Кулата на агресията

Обидеха ли го, той преглъщаше.
Усмихваше се дори, но не винаги, за да не вземе някой усмивката му за подигравка. Стараеше се да понесе в началото, а после му стана хоби.
Какво направи за да обикне унизителното отношение към себе си.
Представяше си, че всяка обида е камък, всяка плюнка по него вар. И той строи кула в едно свое измерение. Имаше архитектурен талант и удивително въображение. Фантазията му беше така ярка, толкова преситена на цветове, че виждаше своята кула по-добре отколкото мнозина виждат на повече от метър пред носа си. Докато той свеждаше по-ниско глава, кулата му въздигаше все по-гордо чело. Настигаше по ръст най-високите сгради строени някога на земята, изпълваше го с такъв възторг величието й, че имаше случаи в които тя ще надвиши по ръст рухналата кула във Вавилон и ако тогава човек не е успял да стигне до Господ, той ще успее. Стигаше дотам, че дори желаеше да го обидят, но той нямаше много врагове. Дори и тези които някога не го обичаха скоро се превързаха към този благ външно човек. В работата вършеше съвестно задълженията си, а големи амбиции изглеждаше, че няма, защото те изискваха да изведе навън от себе си своята агресия която той пестеше за кулата си. Тъй не пречеше на никого, не представляваше реална конкуренция за място в службата или живота, защото той не показваше желание да го заеме. Отстъпваше го както млад човек отстъпва място на старица в автобуса, но не знаеше дори, че го прави и за жеста си не изискваше нищо в замяна. Въпреки това през седмица две материал му доставяха. Комшиите във входа, най-вече тези които не приемаха обидите като него, а си имаха достатъчно и на работата и в живота. Все от него избивали петната влага по тавана им, дори да живеят с етаж или два по-високо отколкото той. Все той е хвърлил банановата кора в коридора, обелките от ябълка или смачканата бирена кутия. Макар, че не ядеше банани защото не обичаше, ябълки защото нямаше зъби, а пред бира предпочиташе джин, освен това и никой друг освен раздразненият комшия не беше виждал отпадъците за които говореше. Материал за кулата му доставяше и незадоволената касиерка от енергото, страдащият от перманентен алкохолен глад кондуктор в градският с който отиваше на работа, редовно губещият на ротативките портиер, измамената от поредният си любовник секретарка. Доставките идваха на неравни интервали, но никога не оставаше за повече от седмица без работа по своя строеж и сградата стана толкова внушителна, че би помръкнал всеки ум във възторжено страхопочитание, ако можеше да я види. И веднъж, както гостува на колега – архитект и пийнаха му разкри. Начерта му я. Онзи гледаше известно време, след това отиде до другата стая и се върна с ловен полуавтомат/помпа/, плесна доволно по приклада, както младо момче пляска по дупето, гаджето с което се гордее и не прави нищо повече.
„Ето”-рече-„Това е моят начин да изкарвам агресията си. Ходя на лов. Обичам тази пушка.”
„Какво ще кажеш за сградата ми?”
Домакинът не отговори веднага, но нашият герой настояваше и получи отговора:
„Тази кула ще рухне. Неправилно е изчислена. Няма толкова здрав материал за носещите колони. Не направиш ли нещо, кулата ще рухне…”
Сам не разбра, че в този момент сложи най-тежкият камък. Този от който не издържаха носещите колони. Кулата в този момент рухна и всичко стана за секунди. Нашият герой грабна ловният полуавтомат от ръцете му, удари го с приклада и изпразни целият пълнител в него. Намери мунициите, напълни джобове и чанта.
Махна на такси. Мислеше да отиде към блока в който живееше, но по-близо му се стори службата.
Влезе и стреля първо по портиера – комарджия, из коридорите не подбираше. Нито броеше колко пъти изпразни дулото преди пушката да изщрака без патрони. Бръкна в джоба и намери един единствен патрон.
Зареди я и я насочи към устата си….


** *** ***

Благодаря за вниманието.
Всеки намира свой начин за да се справя с натрупаната агресия. Повечето подобно героя ми, използваме злото за материал да направим добро. За щастие, рядко се случва това да се превърне в мания и да доведе до обратните на очакваните от нас последствия, както е в случая.
Лично моята кула на агресията са част от разказите. Не всички разбира се.
Въпроса ми е, коя е вашата кула на агресията.




Разказът ми хареса много. И като литературно произведение и като психологически анализ - особено вещ и тънък.
Въпреки всичко обаче, така поднесена, темата за агресията е като че ли вкарана в коридор, в който далеч не винаги обича да се свърта.
Според мен ключът е в мотивите. Агресията търси "пробойните", за да потопи кораба. Една опъната до скъсване нервна система например, е макар и твърде тривиална, но достатъчно "уважителна" пробойна за проява на агресия. Както и суровата среда, формирала инстинкти за оцеляване. Това второто е особено характерно при животните. И тъй като хората не са животни (поне някои :wink: ), реагират далеч не така послушно на битието (както би им се искало на някои философи от близкото ни минало) и не придобиват еднакво съзнание, при еднакво битие. Стигнахме неизбежно до съзнанието. Ами я да вземем да повярваме в онова, в което не смеят да си противоречат нито идеалистите, нито материалистите - че хората били равни и свободни.
Да вземем наистина да станем равни и свободни. Вътрешно. Неподчинени. Дори на егоистичните си стремежи. Ами ето, че току-що захвърлихме мистриите. Защо ни е да строим кули? Защо ни е да доминираме? Защо да се ядосваме на Пенчо, че ни е нарекъл селяни или прасета? Ние на Пенчовото мнение ли служим? Нека си мисли така човекът. Негова си работа. И той е свободен да мисли каквото си ще. Е, ако същия тоя Пенчо отиде твърде далеч и реши да отнеме свободата ни - било чрез физическа или някакъв друг вид намеса, то наше право е да се защитим адекватно. Но това не е агресия.
Агресията според мен е вид афиширано неуважение на правото на отсрещния, пришпорвано от чисто егоистични подбуди. Тя е душевна болест, от която надали има незасегнат човек, за съжаление.
Разбирам, че гореизложените мисли изискват сериозна мотивировка и здрави основи за практическото им осигуряване. Мисля, че знам къде подаряват бетона. Но това не е друга тема... :D
One_Of_Us
 
Мнения: 88
Регистриран на: Нед Юни 18, 2006 8:26 pm

Мнениеот Dalllia » Вто Авг 15, 2006 11:57 pm

Боже , vionbg
от къде я изкара тази злоба...всяка агресия би и завидяла :)
Dalllia
 
Мнения: 82
Регистриран на: Съб Авг 05, 2006 7:43 pm

Мнениеот vionbg » Сря Авг 16, 2006 8:23 am

Dalllia написа:Боже , vionbg
от къде я изкара тази злоба...всяка агресия би и завидяла :)

Само, че тая злоба не е персенолна а една натрупана агресия към явлението ЛИТОРАЛ, към "мишоците", които се крият зад разни никове за да оплюват всичко, което хората се опитват да направят. Защо? Ето това не ми е ясно и изумлението ми е толкова силно, че на теб ти прилича на злоба, а всъщност си е едно силно изумление:)))
Та според теб хубаво ли е това - скриваш се зад един ник и pocvaш да плюеш - прекрасно и удобно!
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

Мнениеот Dalllia » Сря Авг 16, 2006 10:35 pm

vionbg написа:
Dalllia написа:Боже , vionbg
от къде я изкара тази злоба...всяка агресия би и завидяла :)

Само, че тая злоба не е персенолна а една натрупана агресия към явлението ЛИТОРАЛ, към "мишоците", които се крият зад разни никове за да оплюват всичко, което хората се опитват да направят. Защо? Ето това не ми е ясно и изумлението ми е толкова силно, че на теб ти прилича на злоба, а всъщност си е едно силно изумление:)))
Та според теб хубаво ли е това - скриваш се зад един ник и pocvaш да плюеш - прекрасно и удобно!

Аз не виждам ти да си се открил :) и ти ползваш ник . Според мен с ник или с името си , нищожеството си е нищожество ако е нищожество. Не е причината в анонимността , тя нищо не променя ...просто с ник е явно нищожество , а без ник е скатано нищожество. Не разбирам защо се дразниш , равнопоставени сме . Не можеш да се справиш ли?Какво толкова може да направи така наречената от теб "литоралщина" ? Какво може да съсипе тя?
Dalllia
 
Мнения: 82
Регистриран на: Съб Авг 05, 2006 7:43 pm

Мнениеот Radi_Angelov » Чет Авг 17, 2006 1:34 am

Може би тук Станимир не се е изразил добре. Тук не става въпрос за конкретен случай, а за явление. Явлението да оплюваш нещо без да даваш алтернатива. Да очерниш някого или дадена идея е безкрайно лесно. Въпроса е да повярваш в някоя идея и да се бориш за нея.

Ето тук е проблема с безименните. Много от тези сипещи безсмислени хули по повод на някого не биха постъпили така, ако се знаеше самоличността им, понеже биха се срамували от самите себе си.

В този сайт няма да има безименни, но всичко с времето си - рано е още. Не искам да пресилвам излишно нещата. Нима в реалния живот, когато отидете някъде, за да дадете мнението си не се представяте преди това, а защо виртуалният да е по-различен?

А по въпроса за агресията - старая се да нямам такава кула. Агресията поражда агресия (като в оня физичен постулат), та не виждам особена полза от нея. Жалкото е, че понякога тя е единственото решение, което не говори добре за нас хората.
Radi_Angelov
Site Admin
 
Мнения: 483
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 2:17 am
Местоположение: Варна

Мнениеот vionbg » Чет Авг 17, 2006 8:52 am

Dalllia написа:
vionbg написа:
Dalllia написа:Боже , vionbg
от къде я изкара тази злоба...всяка агресия би и завидяла :)

Само, че тая злоба не е персенолна а една натрупана агресия към явлението ЛИТОРАЛ, към "мишоците", които се крият зад разни никове за да оплюват всичко, което хората се опитват да направят. Защо? Ето това не ми е ясно и изумлението ми е толкова силно, че на теб ти прилича на злоба, а всъщност си е едно силно изумление:)))
Та според теб хубаво ли е това - скриваш се зад един ник и pocvaш да плюеш - прекрасно и удобно!

Аз не виждам ти да си се открил :) и ти ползваш ник . Според мен с ник или с името си , нищожеството си е нищожество ако е нищожество. Не е причината в анонимността , тя нищо не променя ...просто с ник е явно нищожество , а без ник е скатано нищожество. Не разбирам защо се дразниш , равнопоставени сме . Не можеш да се справиш ли?Какво толкова може да направи така наречената от теб "литоралщина" ? Какво може да съсипе тя?


Първо моите имена са написани и са си истински, следователно сега ти ИМАш кого да обвиниш в "несправяне, злоба" и всичко което сметнеш за необходимо. Аз съм тук и отговярям за постъпките и думите си! Ето това е разликата. А какво може да разру6и литорал6тината???... смятам, че ако се понапънеш малко сама ще си дадеш отговора... Аз лчично се замислям какво ли ще стане ако намеря телефонния ти номер и започна да звъня постоянно и да дрънкам какви ли не глупости, рзбира се, няма и да ми хрумне да се представя:) Айде нека не си чешем езиците като си говорим и да разпознаваме бялото от черното:)
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

Мнениеот Dalllia » Чет Авг 17, 2006 11:25 am

Името ти е истинското , но това го твърдиш ти . За мен името ти е точно толкова измислено колкото и всеки ник в нета.
Мисля ,че достатъчно се замислям и по-скоро ти се замисли . Какво ти дава едно име , единствено това да се възползваш да атакуваш човека с нещо лично известно ти от кой знае къде . За мен да се използват такива способи е мизерно . Ето тук незнаейки нищо един за друг имаме възможността да се изправим честно един срещу друг използвайки единствено личните си качества ...интелект срещу интелект :) Без титли придобити по кой знае какъв користен начин в суетата в която живеем .
За свикналите да се ползват от името си или от имената на други зад тяхното ще е твърде неудобно :) защото тук ще са едно нищо .За тези които сами са си извоювали имената ще е без значение дали някой ще го знае , защото Те правят името си , а не името им тях.
Dalllia
 
Мнения: 82
Регистриран на: Съб Авг 05, 2006 7:43 pm

Мнениеот so_what » Чет Авг 17, 2006 11:58 am

пиша ви само за да ви напомня ,че темата е за агресията.и няма никакво отношение към имена и никове.
ако обичате придържайте се кам темата :D иначе просто се изкривява
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Мнениеот vionbg » Чет Авг 17, 2006 11:58 am

Dalllia написа:Името ти е истинското , но това го твърдиш ти . За мен името ти е точно толкова измислено колкото и всеки ник в нета.
Мисля ,че достатъчно се замислям и по-скоро ти се замисли . Какво ти дава едно име , единствено това да се възползваш да атакуваш човека с нещо лично известно ти от кой знае къде . За мен да се използват такива способи е мизерно . Ето тук незнаейки нищо един за друг имаме възможността да се изправим честно един срещу друг използвайки единствено личните си качества ...интелект срещу интелект :) Без титли придобити по кой знае какъв користен начин в суетата в която живеем .
За свикналите да се ползват от името си или от имената на други зад тяхното ще е твърде неудобно :) защото тук ще са едно нищо .За тези които сами са си извоювали имената ще е без значение дали някой ще го знае , защото Те правят името си , а не името им тях.


Да, правилно е, че всеки сам прави името си, но това причина ли е да се срамува от него? Понякога да, определено. За кава равнопоставеност говориш по-точно? За тая да си регистрирам пет ника с единият да плюя с другият да мажа - супер! Какво общо имат титлите, тук са важни думите, ако те се превърнат в блато, което вони на развалени яйца, ако този сайт стане един плювалник, то наистина ще е жалка работа. По отношение на моите имена - всеки ме познава, аз съм си, точно за това съм принуден да си сърбам попарата, когато направя нещо неправилно - е никой не е идеален, но въпрос на достойнство и закономерна справедливост е да си сърбаш попарата. Това, че е много по-удобно да се скриеш зад сянката на ника си е безспорно, друг е въпросът, че това е бягство от отговорност.
И още нещо да се скриеш зад ник е едно, но да се скриешзад зад ник САМО ЗА ДА ПЛЮЕш е съвсем друго.
Какво означава да използваш лична информация? Моля те да ми разсясниш, може би, факта че съм завършил шуменския университет и съм срам и позор за него, споряд някои достойни и анонимни (с цел запазване на равнопоставеността) автори? В никакъв случай, най-вероятно!:)...
Ако по този начин се опитваме да бъдем убедителни - моля:)
Първо излезе, че в този сайт цялата администрация е неграмотна, като се почне отЕми, което е предложила текст на седмицата, за мен естествено няма и съмнение.... та всички ние сме си написали имената, окачили сме си ги на стената и няма нищо по-нормално оттова един анонимен (човек ли, какво ли... и аз не знам) да минава и да си ни заплюва! Това ли се опитваш да ме убедиш, че е нормално?
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

Следваща

Назад към Литературни Раз(мисли) - зона за публицистика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron