Откровения

Откровения

Мнениеот Dalllia » Съб Авг 26, 2006 2:11 pm

...Идеята е да е нещо като писма пратени до онзи на когото бихте искали да кажете нещо , но не успявате или ви е невъзможно да го направите по друг начин . Нещо като послания , които прочитайки ги само той би разбрал . Или мисли , които бихте искали да споделите откривайки ги в нечие произведение.Да позволите на други да се докоснат и споделят вълнението ви .Не знам дали успявам да обясня достатъчно ясно . Нещо като неизказани думи и мисли или като ...песничките с които се поздравявате и те вместо вас казват това , което вие бихте искали да кажете на човека за когото са.

А може да напишете няколко думички - откровенийца , ваши , лични към някой на когото бихте искали да ги кажете. Чуждите думи може да са красиви , но никога няма да са толкова ценни колкото ако са ваши /поне за мен , а предоплагам и за този за който ще са предназначени/

За тайните, които споделихме ,
за часовете, отделени за обяди ,
за алкохола, който не изпихме ,
за добрината, от която ти ми даде....
За твоето приятелство чудесно ,
за неоткъснати за мен цветя ,
за това, че с теб е интересно
по всяко време на деня....
За топлите очи, в които плувам ,
за донкихотовския дух ,
затуй, че никога не те целувам
и думи зли от теб не чух....
За миговете, във които помълчахме,
за разговорите ни насаме,
затуй, че много близо бяхме
до тъй далечното море....
За всичко,със което ми показа ,
че ме харесваш и че аз съм
в нежните ти мисли даже ,
във нотките на твоя глас...
За смешната вода, която пихме
във “криво” дворче... За дъжда.
Затуй, че нищичко не скрихме
един от друг... –
Благодаря!
/автор неизвестен/
Dalllia
 
Мнения: 82
Регистриран на: Съб Авг 05, 2006 7:43 pm

Мнениеот Dalllia » Пон Авг 28, 2006 10:40 am

"Ти не си хубав, видът ти е обикновен, но погледът ти ме съблазнява. Едва пристигнали, ти вземаш китарата. При първите акорди, при първите звуци аз съм още по-развълнувана. На момента твоят глас, твоята сила и твоят вик ме затрогват. Също — как си застинал. Седнал в краката ми, ти пееш само за мен. Малко по малко откривам текста, скърцащия хумор, задълбочеността на песните ти. Ти ми обясняваш, че театърът е твоят занаят, но че поезията е твоята страст. А после без всякакъв преход ми казваш, че отдавна ме обичаш. "

Марина Влади за Него

Владимир Висоцки


АЗ НЕ ОБИЧАМ

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.


И аз
Dalllia
 
Мнения: 82
Регистриран на: Съб Авг 05, 2006 7:43 pm

Мнениеот Dalllia » Съб Сеп 02, 2006 8:23 pm

Писмо до себе си


Великден е. Мразя празници, мразя, когато не съм на работа. Тъжен, празен ден. Седя на любимиями изтърбушен фотьойл и плача. Не знам защо, аз съм човек без проблеми, но плача с глас, смея се, може би липсата на проблеми ме подлудява. Мисля за самотните и тъжни хора и се чувствам безпомощна. Сядам пред компютъра, не искам да чета, не ми се пише с никой, невидима съм, просто гледам в монитора,пуша и роня сълзи. Тъпо. Някой ми пише, как ли ,като съм невидима? Нищо, на английски е, поне ще започна да мисля. " Hi, why you cry? ". Господи, този пък от къде се взе? "Усмихни се, защо плачеш, денят е прекрасен" и започна да ми изпраща снимки. О, италиано, тия са напаст, мразя ги. За колко ли красив се има тоя, та веднага се предлага. Отварям първата- море, изгрев, толкова спокойно, следващите- също."Отпусни се, не мисли за нищо, просто слушай". Затворих очи, не пиша , не чета, просто знам какво ми пише. "Защо се криеш от света?"Този странен човек стоя с мен до 4 сутринта. Не ми зададе обичайните въпроси- коя съм , от къде съм и т.н. Беше абсолютно нереално. За първи път от много време спах нормално. Пак е сутрин. Дали беше истина или си измислих мечта?Денят минава, нищо особено. Сядам пред компютъра и " Hi, my angel". Кой си ти? " Никой, просто човек". Възможно ли е някой да вземе сърцето ти, ума ти, без да знаеш как изглежда? Изпрати ми негови снимки, които не отварям. Та той е просто една мечта. Всяка вечер е с мен. Щастлива съм. След всеки тежък и гаден ден има някой някъде там, онлайн, който ще ме чуе, ще ме накара да повярвам.... Не , не искам да го видя никога, знам, че един ден всичко ще свърши, но той е моят специален човек. Странно, винаги усеща когато плача или се смея, хваща всичките ми дребни лъжи. Нямам обяснение и не търся. Просто пожелавам на всички нещо невероятно да мине през живота им, да срещнат изгубената си половина. Но.... как да мечтая? За какво? Да го срещна наистина? Глупаво е ,но не искам. Той е като Слънцето, тук, далече, стопля, но ако се приближа...просто ще бъда изпепелена. Или като морето- мами и привлича от безопасния бряг, но е пълно с опасности. Като снега- толкова красив през прозореца, но отпуснеш ли се и заспиш в него , умираш неусетно. Не мога да живея без тези неща, но не мога и да не се страхувам от тях.Затова не мечтая. Имам мечтата си, а след нея? Щастието е тъжно нещо, бяга винаги пред болката, но то се уморява, спира и тя го настига. Сливат се и губиш част от душата си, от вярата си. Този непознат даде криле на щастието , но не уби болката. Тя е там някъде и бърза след него....

Автор : medaans
Dalllia
 
Мнения: 82
Регистриран на: Съб Авг 05, 2006 7:43 pm

Мнениеот Dalllia » Вто Сеп 05, 2006 10:29 am

"Не бягам от писането, а от литературата. В писането има истина, в литературата – лъжа. Този, който пише се вглежда в душата си и открива думите; който описва, трупа думи. Литературата е начин да не се бориш с писането, да проповядваш безнаказано лъжата. Нищо не плаши писателите повече от писането;и копнеещи да му се изплъзнат, те търсят спасение в литературата, като заплитат завръзки и се оплитат в глупави взаимовръзки, Писателите са равнодушни към думите, както зидарят към тухлите, за тях героите са само празни съдини, в които наливат фалшиви страсти и неискрени чувства.
Защото само този, който е изживял живота си, може да го вдъхне на думите си. Преживях много различни неща и открих смисъла на живота си, открих и границите му; но грниците се променят, а смисълът е вечен.
Никога, Madame, никога не съм мечтаел да стана писател, да бъда един от онези, които заменят делата с думи, които забягват в света на реториката, за да прикрият малодушието си, твърде сляби и безпомощни, за да му се противопоставят с открито чело, но и твърде лицмерни, за да допуснат – та дори и бегло, дори и само по невнимание – че са такива. Думи! Любовта ми към вас беше безгранична; спомнете си онзи септемврийски ден, когато ви казах – с трептящ глас и сълзи в очите – Юлия, любовта ми към вас е безгранична. С какво любовта ми към вас щеше да е по-силна, ако вместо с няколко прости думи ви бях поднесъл любовното си обяснение в александрини? Колко повърхностно същество е човекът! Не, любовта ми не би могла да бъде по-силна; а аз щях да умра на място от щастие, ако отговорът ви беше друг. Но твърде вероятно е, че – и това е трагичното – моята любов щеше да ви изглежда по-силна, ако я бях облякъл в стихове и така – каква чудовищна дума – ви бях информирал за нея. Думи, думи, думи! В дълбините на нощта понякога ме спохожда едно безумно съновидение: че един ден хората вече няма да имат нужда от думите и ще говорят помежду си само с погледа на очите си, в безкрайна любов и милост, разбирайки се като свободни същества.
...

Никога не съм криел, че съм копеле: напротив, намирах в този факт още едно доказателство колко смешно е хората да се делят на класи – и колко смешни са онези, които мечтаят да се построи безкласово общество по пътя на диктатурата, вярвайки наивно, че е достатъчно да се създаде някакъв закон, за да превъзмогнат хората чувството си за социална превилигированост. Дори с цената на милиони мъртви няма да накарате суетния аристократ да спре да си пили ноктите и да са криви пред огледалото, нито пък глупавия първеню да се отнася с уважение към глупостта си, благодарение на която се е сдобил с богатство, нито недоучения дръвник да се перчи с дръвнишката си недоученост.

...

Ах! Защо да говоря за свободата на човек, който е живял само за себе си? Не сте лишена нито от емоционалност, нито от интелигентност, многократно съм имал възможност да се убедя в това. Но за какво са ви емоционалността и интелигентността? Често беседвахме с вас за века на Просвещението, за това, което французите наричат Lumieres, германците – Aufklarung, а англичаните – Enlightenment. Волтер, Дидро, Русо... Първият ви е очаровал, вторият ви разтревожил, третият – трогнал. Как ли пък не! Вие, Madame, бихте искали Енциклопедията в личната си библиотека, но Наказателния кодекс в градската читалня, хляб за всички, но бална рокля само за вас, свободна любов в книгите, но съпруг в живота. Проповядвате достоен живот, но се страхувате от смъртта."

Из "Подходящ момент - 1855" - Патрик Оуржедник

Един невероятен чешки писател, чиито творби са крайно успешна смесица от философия, история и политика, черен хумор и хуманизъм, и изобщо каквото се сетиш
Dalllia
 
Мнения: 82
Регистриран на: Съб Авг 05, 2006 7:43 pm


Назад към Литературни Раз(мисли) - зона за публицистика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron