Сраведливо за справедливостта или късно ли е вече за Соломон

Сраведливо за справедливостта или късно ли е вече за Соломон

Мнениеот so_what » Нед Сеп 10, 2006 7:56 am

бих искала да знам какво мислите вие за справедливостта.има ли я ?
справедливи ли сте и как разбирате че сте ? а ако не сте,можете ли да го понесете?
как се чувства човек престъпил справедливосттта?
така че :обща ли ни е чергата на справеливостта или има само по силни ръце?
"Нека онзи, който си изтрива ръцете в дрехата ти, да я вземе за себе си. Тя може още да му потрябва, а не тебе - вече никога."
Джубран Халил Джубран
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Re: Сраведливо за справедливостта

Мнениеот One_Of_Us » Нед Сеп 10, 2006 9:54 am

Хм, хубави въпроси, но съдържащи в себе си подводни камъни, които могат да доведат до недоразумения.
Аз, като изтъкнат оптимист, ще започна с това, че нещата са толкова зле, че за всяко понятие, трябва да си въвеждаме скучни дефиниции, защото отдавна говорим на различни езици и не се разбираме един друг. Нещо като съвременен Вавилон. След това или успоредно с това ще се наложи да преодоляваме етапите "има ли справедливост изобщо и не е ли тя нещо относително", при което веднага ще се оформят два враждуващи лагера - този на релативистите, които с абсолютна :!: :D сигурност ще твърдят, че абсолютни неща няма и този на запазващите спорно относително спокойствие абсолютисти, изнервени от мисли на тема "абсолютна ли е относителността".

Но... независимо от въведението си имам позиция, разбира се. И тя е много проста (в синхрон сме :D) - За мен справедливостта е низпослана. Нещо повече - тя е втъкана в човешката същност и е храна, без която човешкия дух изнемощява и умира, превръщайки човешкото същество не само в предател, а във враг на човешкия вид изобщо. Макар, че формално справедливостта може да бъде изразена с древната максима "Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб", според мен корените на справедливостта са в Любовта. Всъщност Любовта е универсалният ключ за много врати.
Не искам и не се наемам да разглеждам темата за възмездието, като част от справедливостта. Изобщо не е в моите компетенции, макар да ми се случва да горя от желание да го прилагам.

Въпросът "справедливи ли сте" е твърде генерален. Надали има човек, който винаги да е справедлив. Всеки е правил, прави и ще прави издънки в това отношение. Волно и неволно. Според мен въпросът тук е дали човек приема несправедливостта. Дали се примирява с нея. Дори (и най-вече), когато я открива у себе си. Дали интересът господства над принципа (ако изобщо го има, завалията).

Последният въпрос, този с чергата, май крие в себе си и отговора. Че и силните ръце са вътре. Да, чергата ни е обща. И когато нечии "силни ръце" я придърпат към себе си, някой някъде остава гол на студа. Хубавото на цялата работа е, че нещата наистина са в силни ръце. В най-силните!
One_Of_Us
 
Мнения: 88
Регистриран на: Нед Юни 18, 2006 8:26 pm

Мнениеот so_what » Нед Сеп 10, 2006 10:14 am

или казано с едно изречение :
има справедливост ,но тя е в силните на деня,които могат да я употребят както намерят за добре. :D :D :D
аз това прочетох.
а слабите?
ако си слаб ,можеш ли да си позволиш справедливост?
и какво е справедливост всъщност? нещо ,което пречупваме през собствените си представи или справедливостта е универсална?/ пример/ Соломон и бебето/
справедливо ли е да дам на някого ризата си и да ходя гола,след като е обърсал мръсните си ръце в нея?
питам си ...
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Мнениеот One_Of_Us » Нед Сеп 10, 2006 12:00 pm

so_what написа:или казано с едно изречение :
има справедливост ,но тя е в силните на деня,които могат да я употребят както намерят за добре. :D :D :D
аз това прочетох.
а слабите?
ако си слаб ,можеш ли да си позволиш справедливост?
и какво е справедливост всъщност? нещо ,което пречупваме през собствените си представи или справедливостта е универсална?/ пример/ Соломон и бебето/
справедливо ли е да дам на някого ризата си и да ходя гола,след като е обърсал мръсните си ръце в нея?
питам си ...



Е, прочети пак, де! :D

Наистина съм казал накрая, че справедливостта е в най-силните ръце. Но и тя и смисълът на всички неща са в същите ръце. Така, че въпросът могат ли слабите да си позволят справедливост остава без основание, защото смисълът на справедливостта и изобщо всеки смисъл, алфата и омегата, минават оттам. Просто защото не хората са създали света. Те само са дали имена на нещата, приспособявайки ги към начина си на възприемане, в процеса на опознаването им.

За Соломон и бебето - Соломон решава "казуса" използвайки универсалния ключ - Любовта, в случая - майчината. Така постига справедливостта. Това като отговор на въпроса за универсалността.

За ризата - скрито са поставени два проблема - справедливостта, като разпределение и справедливостта, като морално право.
Някак не ми се иска да си чешем езиците на тема "колко даваш и колко получаваш в замяна", а що се отнася до това чии ръце са мръсни, още по-малко. (Хей, говоря по принцип, някой да не вземе да си помисли нещо :D :D :D )
Но си мисля, че да дадеш ризата си не е акт на задължение, а на убеденост. И ако се прави от все сърце, няма място за въпроси дали това е справедливо. Все едно да попиташ справедливо ли е постъпила оная баба, дето се удави в опит да спаси внучето си.
One_Of_Us
 
Мнения: 88
Регистриран на: Нед Юни 18, 2006 8:26 pm

Мнениеот so_what » Нед Сеп 10, 2006 12:13 pm

аз драги ми Бибияне акцентирам върху мръсните ръце.иначе принципно съм съгласна с всичко ,което казваш.
но не разбирам това ,когато някой нечистоплътно протяга ръце да ги избърше в бялата ми риза /сиучър,топ ,ти шърт,фанела ,блузка или квото и да е/ ,някой който влиза в дома ми /душата ,сърцето ,тялото / с калните си обувки /помисли,желания,мотиви/,това аз да му поднеса исканато на тепсия.
не е справедливо .благородно е .великодушно е дори.
прав си може би има нужда. може да се нуждае от акта на избърсване на ръцете си ,тялото си ,помислите си ,в нещо което е чисто / било то и идеал/,повече от мен.
ала тук някъде ,в реда на мислите си ,ми идва да завия, че Не ,не това е справедливост. / та дори и като утопично и относително понятие. :wink:
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Мнениеот One_Of_Us » Нед Сеп 10, 2006 3:41 pm

so_what написа:аз драги ми Бибияне... :wink:


Изображение
Ей сега ти скъсах главата, да ми издадеш така най-страшния и най-скришния ник! Изображение
Бунтарка, конспираторка - коне спира, магарета укротява, пък устата й една тайна не може да спре...Изображение
One_Of_Us
 
Мнения: 88
Регистриран на: Нед Юни 18, 2006 8:26 pm

Мнениеот One_Of_Us » Нед Сеп 10, 2006 4:10 pm

so_what написа:...акцентирам върху мръсните ръце.иначе принципно съм съгласна с всичко ,което казваш.
но не разбирам това ,когато някой нечистоплътно протяга ръце да ги избърше в бялата ми риза /сиучър,топ ,ти шърт,фанела ,блузка или квото и да е/ ,някой който влиза в дома ми /душата ,сърцето ,тялото / с калните си обувки /помисли,желания,мотиви/,това аз да му поднеса исканато на тепсия.
не е справедливо .благородно е .великодушно е дори.
прав си може би има нужда. може да се нуждае от акта на избърсване на ръцете си ,тялото си ,помислите си ,в нещо което е чисто / било то и идеал/,повече от мен.
ала тук някъде ,в реда на мислите си ,ми идва да завия, че Не ,не това е справедливост. / та дори и като утопично и относително понятие. :wink:


Хе-хе, бялата ми риза... Темата - колко са лоши другите. Ами ако не е така? Или това, че ние сме добричките е съвсем сигурно?
Но дори и да си права и има подобен акт на външна агресия - кой ще те обвини в несправедливост, ако не допуснеш насилника? Това някакъв вътрешен глас ли е? Защото аз не мисля по този начин, нито съм засегнал по-горе нуждата от избърсване на ръцете в нечия фанелка.
Казано е "сърцето на човек е там, където е богатството му". Може и да не се вижда връзка на пръв поглед, но като, че ли това отговаря на въпроса ти.
One_Of_Us
 
Мнения: 88
Регистриран на: Нед Юни 18, 2006 8:26 pm

Мнениеот so_what » Нед Сеп 10, 2006 6:26 pm

One_Of_Us написа:
so_what написа:аз драги ми Бибияне... :wink:


Изображение
Ей сега ти скъсах главата, да ми издадеш така най-страшния и най-скришния ник! Изображение
Бунтарка, конспираторка - коне спира, магарета укротява, пък устата й една тайна не може да спре...Изображение


:oops: :oops: :twisted: :roll: срамувам се от себе си :lol: :lol: :lol:
ей толкоооооооооова :roll:
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Мнениеот so_what » Нед Сеп 10, 2006 6:31 pm

One_Of_Us написа:
so_what написа:...акцентирам върху мръсните ръце.иначе принципно съм съгласна с всичко ,което казваш.
но не разбирам това ,когато някой нечистоплътно протяга ръце да ги избърше в бялата ми риза /сиучър,топ ,ти шърт,фанела ,блузка или квото и да е/ ,някой който влиза в дома ми /душата ,сърцето ,тялото / с калните си обувки /помисли,желания,мотиви/,това аз да му поднеса исканато на тепсия.
не е справедливо .благородно е .великодушно е дори.
прав си може би има нужда. може да се нуждае от акта на избърсване на ръцете си ,тялото си ,помислите си ,в нещо което е чисто / било то и идеал/,повече от мен.
ала тук някъде ,в реда на мислите си ,ми идва да завия, че Не ,не това е справедливост. / та дори и като утопично и относително понятие. :wink:


Хе-хе, бялата ми риза... Темата - колко са лоши другите. Ами ако не е така? Или това, че ние сме добричките е съвсем сигурно?
Но дори и да си права и има подобен акт на външна агресия - кой ще те обвини в несправедливост, ако не допуснеш насилника? Това някакъв вътрешен глас ли е? Защото аз не мисля по този начин, нито съм засегнал по-горе нуждата от избърсване на ръцете в нечия фанелка.
Казано е "сърцето на човек е там, където е богатството му". Може и да не се вижда връзка на пръв поглед, но като, че ли това отговаря на въпроса ти.


ама че си и ти.всички можем да сме лоши в даден момент- всички до един в определени ситуации сме тези ,които бършат ръце в чужда риза.темата не е колко са лоши Пенчо Генчо и Атанас и колко прекрасни сме ние...не ме разбра :(
и не става дума конкретно за агресия, а за справедливост.
т.е. мога ли да съм справедлива ако се чувствам ощетена от някого и ако се налага да взема решение,относно ощетителят ,то дали ще е най справедливото .
не намесвам нито благородството,нито великодушието ,макар че справедливост без...
но отруга страна хипотетично Темида е с вързани очи именно ,за да е справедлива.
п.п. и да добавя само -аз не отричам твоята концепция ,просто си питам.
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Re: Сраведливо за справедливостта или късно ли е вече за Сол

Мнениеот cefules » Нед Сеп 10, 2006 7:25 pm

so_what написа:бих искала да знам какво мислите вие за справедливостта.има ли я ?
справедливи ли сте и как разбирате че сте ? а ако не сте,можете ли да го понесете?
как се чувства човек престъпил справедливосттта?
така че :обща ли ни е чергата на справеливостта или има само по силни ръце?
"Нека онзи, който си изтрива ръцете в дрехата ти, да я вземе за себе си. Тя може още да му потрябва, а не тебе - вече никога."
Джубран Халил Джубран




Ще ти отговоря по най-добрият начин на който съм способен, с разказче. Старо е, но е по темата.
Мисля, че справедливостта служи на човека, но стане ли човек роб на справедливостта, това вече не е човек. Възможно е дори да е по-висше, но не е човек.
За човекът преди справедливостта е любовта, тя не е справедлива. Тя е склонна да прощава както и да се дарява без да се нуждае от казусите на справедливото.



Дике

Слушаше я по телефона, слушаше я докато кафето завираше, изливаше се по котлона, издавайки пикък като на наранената душа от другия край на линията. Всяка сутрин се повтаряше. Започна с грешка. Досадна грешка. Непознатата неправилно беше набрала телефон на доверието, а и трябваше по-скоро ясновидец.
Не можа да затвори телефона, полюбопитства. Стори и се, че подслушва изповедалня. Не спеше в онази нощ, само витаеше, клатеше се като на лодка между съня и реалността. Помисли си, че може да помогне на момичето от другият край, но сбърка. Понякога за да помогнеш трябва да се обречеш на някого. Случаят беше такъв. Оттогава я слушеше. Продължаваше да я слуша и докато пиеше остатъка от изкипялото кафе. Докато се мъчеше сутрин след сутрин да не запали решителната цигара, докато с треперящи ръце се предаваше на мисълта “слаба съм” със същото опиянение и угризение като на пребързана интимност. Слушаше я докато стане време да тръгва към офиса. Момичето от другата страна нямаше закъде да бърза. Знаеше, че като затворят ще стои цял ден до прозореца пред който има само един неасфалтиран път и схлупените къщи на комшиите отсреща. Ще чака трепетно до следващият им разговор, ще се разкъсва на две от желанието да я потърси миг по скоро и от тягостното чувство, че притеснява своята приятелка.
“Даже не сме и в истинският смисъл на думата приятелки. Аз пожелах тя да ми се довери и тя го стори. Симбиоза. И двете имахме нужда една от друга, а аз направих най-голямата грешка.”
Претъмня й като си помисли какво е решила да стори. Три хладни изродени ръце се заровиха из вътрешностите й. Злобно кълбо заподскача в корема й, несъзнателно се свиха устните й и идеше да разкъса онова неспособно лигаво изчадие което се беше намесило в живота й.
-Но с какво ме задължава тя! Какво ми е виновна…
Вдигна слушалката й се обади в службата за да потвърди, че днес няма възможност да дойде на работа. Не обясни личните причини, можеше да си го позволи. Никога не беше отсътвала.
Струваше й се, че сънува. Една различна, хладна и непозната жена си служеше с тялото й. Следеше действията си като филм, очакваше, но не беше сигурна как ще постъпи героя. Очакваше със затаен дъх. Искаше й се малката неудачница да й позвъни пак, да й каже нещо с което да я раздразни, да я отврати или да я отрезви, но нямаше как да се случи. Момичето не подозираше, че тя си е все още в къщи и се готви да стори друго, а не да отиде на работа.
“Дике! Дике се събужда. Хладната и невъзможната. Несъществуващата”-изсмя се гръмко, малко театрално. Някога преди много години я нарече на името на древногръцката богиня на справедливостта баща й. Не се поколеба да свидетелства срещу него в развода. Погали я след това по главата, усмихна се и й рече: “Дике, ти постъпи справедливо и неправилно. Не можеше да постъпиш иначе.”
Беше едва на десет. Не можа да примълчи, че баща й си има любовник. Не можа и да разбере какво значи да постъпиш иначе. Несправедливо и правилно. Въпросът не се изличи докато умираха боговете, разбираше, че ги има толкова колкото я има и справедливостта. Умряха всички. До един. Има ги дотолкова доколкото можем да ги запазим и проявим чрез себе си. Както и справидливостта, но справедливостта е сбор и хомогенеза от несправедливости, от субективни воюващи преценки в премирие, не е първична, а производна същност. Тя не може да бъде мерило, а е отмерено. Не човека трябва да е съобразен с нея, а тя да е съобразена с човека. Просто такъв е живота в низините под Олимп където присъствието на Дике е сведено до организирането на понятията които да обосноват като справедлива която и да е несправедлива постъпка. Така си мислеше подрастващата, но й носеше терзания. Въртеше се в омагьосани кръгове и не можеше да понесе, че справедливост няма, че тя дори не бива да се пожелава защото няма да донесе добро. Бунтуваше се срещу себе си. Баща й отдавна беше изчезнал. Шушкаше се, че не е могъл да понесе позора и е сложил край на живота си. Не беше го сторил, щеше да го почувства. Много близки бяха. Знаеше, че просто се е скрил, целият живот му беше една голяма криеница. Понякога си спомняше как нежно я нарече: “Дике”
Много време мина докато забрави божественото си прозвище и онези мисловни водовъртежи които не я водеха никъде, а я всмукваха в мрак, бездиханност и хаос.
Обратът дойде с онази невинна шега която си направи с непознатото момиче като не изясни, че е сгрешила номера. Сама се чувстваше самотна и искаше да си поприказва с някого. Не можеше дори да й мине през главата колко самотна се чувства. Напоследък бе обградена от хора, подкрепяше с цялото си сърце и душа едно от политическите формирования за изборите. Хвърляше повече енергия отколкото сама беше предполагала, че има. Работните задължения останаха назад, скъса с мъжа с който допреди това имаха сериозни намерения, но сега се чувстваше действителна. Идентифицираше се напълно с позициите си и разбра какво е да бъдеш присъствен в собственият си живот. Струваше й се, че преди това е витаела като призрак в ежедневието си, следвала е времето като носена от мътната река съчка. Кацали са по нея калинки, разни други насекоми и жабоци, блъскала се е в камъни и пак се е носила ли носила. Отведнъж осъзна волята си, опомни се в себе си, на себе си. Правеше всичко което е по силите й и не е по силите й за да се задържи на върха на вълната на това усещане. Общуваше с много хора, изясняваше идеите, дискутираше, хвърляше се със словестни нокти и зъби, като котка в полемиката, разкъсваше дрехи, късаше сънни артерии, нанасяше удари с крила и огнени дихания, с позволени и непозволени средства. На няколко пъти й се присъни баща й и го прие за добро предзнаменование и още по-енергично се хвърли в общественият живот. Не можеше да си обясни как сред толкова хора се чувстваше самотна и онази нощ когато чу гласът на непознатото момиче гърдите й зачуруликаха, думите й се изляха, вълнение полази тялото й, тръпнещо, горещо като при първи ефект от алкохолно опиянение. Момичето звучеше отчаяно. Много искала детето си. Обичала й приятеля си, но били затънали семействата и на двамата. В района имало голяма безработица, наскоро съкратили неудачника й. Хванал се за главата и не искал да вижда никого, а тя не знаела какво да прави с детето. Искала го, но не знаела дали трябва да го роди. Това беше изповедта й. Трогателна и травиална. Каза й, че за нищо на света не бива да маха детето, че самата желае и ще има скоро дете, оттук нататък думите й напомняха тези които говореше на избирателите си. Говореше убедително, вярваше си. Увещаваше я, че условия има стига един родител да има желание, стига да прояви воля да бъде родител, да прояви смелост да бъде човек. Момичето не й вярваше, а тя не искаше и да чуе, че условия няма. Имаше, просто тя и нейният мухльо трябваше малко да си размърдат плесенясалите задници, млади хора са. Не знае лиглата какво е да нямаш дори избраник, а да искаш дете. Помисли за себе си. Не биваше да проявява малодушие сега, да търси оправдание и вина. Трябваше да го набие в малката й главичка. Помисли тогава и за себе си. На тридесет и четири все още не беше майка. Изследванията показваха, че не е бездетна, но не забременяваше. Още по-разпалено започна да убеждава момичето, че не бива да маха детето.
“Мислих, че ще ме подкрепиш да го сторя…”-имаше предвид да абортира.
“Не мога да те подкрепя, когато виждам, че имаш избор. Просто мъжът ти трябва да стане баща. Не физически, а емоционално. Детските истории дотук. Може много да те кефи да продаваш банички, но ако от това не печелиш достатъчно за да издържаш дете, започни да ги произвеждаш. Примери, миличка, примери. Винаги има изход, особено сега…”
“Няма. Тук няма.”
“Тогава твоят рицар, да си разходи малко задните части и да потърси. Ще намери. Прави ли го от сърце. Прави ли го за детето. Лоша услуга ще му направиш. Чуваш ли ме, роди го…”
Увещаваше я и по-късно. Понякога тя плачеше. Момчето все пак замина. После се разбра, че е преминал граниата незаконно. После, ни вест ни кост. Продължи да я увещава. Научаваше един след друг детаили от живота й. Злополуката с бащата й в дъскорезницата, изгоряла до основи, нищо не останало. Бащата на момчето пострадал в същият пожар, но му се разминало с ампутация на стъпалото. Кариерата също от години не е експлотирана. След затваряне на блокове от електроцентралата безработицата нараснала дотолкова, че се пазарувало само с подписи докато накрая в магазините не останали и мишките.
“Случи се когато се любехме за пръв път. Връщахме се към село когато видяхме, че пътечката под нашата се движи. Беше ужасяващо. Преставяш ли си, пътечката да се движи, като ескалатор. Мрачно беше. Помислих си, че ми се превижда, а когато се взрях. Изпищях. Бяха плъхове. Поток от плъхове, река от плъхове. Напускаха селото като потъващ кораб.”
“Слушай ме. Задръж детето. Това е добро знамение. Злото ви напуща, а може да е знак, че не можете да стоите там повече. Плъховете са мъдри животни. Подсказали са ви го.”
“А баща му? А майка ми. “
“Ти ще се грижиш за тях на първо време, а и те са корави хора. Свикнали са, даже ще си отдъхнат от такива лентяи като вас. Не ми се сърди. Стана ми като сестричка. НЕ МАХАЙ ДЕТЕТО.”
Беше напуснала политиката. Още защитаваше каузата, но бе охладняла. Остана й единствено непознатата. Не й вярваше напълно. Тя правеше истината да звучи по-мрачна отколкото е. Не говореше истината, търсеше оправдание. Тя си е измислила и пътечката с плъховете. Как ли пък не, апокалиптични картини. Сигурно го е сънувала.
Момичето само не вярваше, че е успяло да задържи детето. Гласът му звучеше оптимистично. Вярваше, че той ще се обади от чужбина, че където и да е в момента печели и пести за бъдещето семейство. Слушаше я и позна своя оптимизъм в гласът на непознатата. Тя обаче вече не беше оптимист. Нощ след нощ, сънуваше непознат млад мъж да върви в дълъг коридор и да отваря врати, а зад тях медальони виснали на вратовете на невидими жирафи. Той имаше различни черти, понякога нямаше черти, а понякога не бяха човешки, но знаеше, че това е той, този който бременото момиче очакваше.
Дали ще се върне наистина. Тя е вече в седмият месец. Вярва, че ще се върне, но аз вече не.
Часовникът показваше жестокото 10 00.
Тази нощ пак го сънува. Той отвори една врата, но вместо медальони на жирафи, зад нея стоеше Дике. Дике която беше бремена със своята справедливост. Очите на двамата се срещнаха и не се познаха.
“Няма Дике, аз съм Дике. Няма справедливост, но ще постъпя справедливо, защото аз съм справедливостта.”
Скоро стигна до гинекологичният кабинет. За момичето беше късно да абортира, но не и за нея. Беше едва във вторият месец. Знаеше, че махне ли го ще е за последно, но нямаше да се справят с две деца.
От упоиката не мина сърцето й. Вечерта когато телефона иззвъня, тя каза думите които си беше подготвила.
-Идвай при мен. Живея сама. Ще гледаме двете детето ти. Чувствам го донякъде и свое.
-Не пийте от отровната вода-
крещя,
а сам не мога да съм извор.

s+
cefules
 
Мнения: 35
Регистриран на: Чет Сеп 22, 2005 4:23 pm

Мнениеот so_what » Нед Сеп 10, 2006 7:37 pm

Нике е богинята Стеф ,но няма значение.разтърсващ си както обикновено .и си прав.справедливостта вероятно има много лица -само очите й са затворени.
някоиот лицата й са жестоки ,други милосърдни.
за това има и изкупление...
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Мнениеот One_Of_Us » Нед Сеп 10, 2006 9:28 pm

so_what написа:
...т.е. мога ли да съм справедлива ако се чувствам ощетена от някого и ако се налага да взема решение,относно ощетителят ,то дали ще е най справедливото...



Ами зависи като гледаш една ситуация, какво виждаш. Примерно - дали първо и най-вече ще ти се набиват в очите щетата и ощетителят, или превес ще има фактът, че и той е слаб и заблуден човек, като всички нас. Но за това, второто се искат много силни качества - например остро зрение :D различаващо главното от второстепенното, чувство за общочовешка съпричастност, ясна сметка за степента на собствена искреност (защото не възвишените мисли, а възвишените дела имат значение) и главното - вяра в справедливостта, като ценност.
Съгласен съм напълно с cefules, че Любовта стои над справедливостта, но едновременно с това Любовта нe допуска несправедливост, защото тя - Любовта, винаги плаща цената.

Това ме подсеща да пусна тема, доста силно свързана с твоята :D
One_Of_Us
 
Мнения: 88
Регистриран на: Нед Юни 18, 2006 8:26 pm

Мнениеот cefules » Пон Сеп 11, 2006 4:23 pm

so_what написа:Нике е богинята Стеф ,но няма значение.разтърсващ си както обикновено .и си прав.справедливостта вероятно има много лица -само очите й са затворени.
някоиот лицата й са жестоки ,други милосърдни.
за това има и изкупление...


Еми, нямам грешка този път :)
Нике е на победата.
Дике - богиня на справедливостта. Дни преди да напиша разказа случайно научих за нея. Явно не е от най-популярните божества :)
Изглежда повечето от функциите й е иззела Темида и за това Дике е останала в сянка.
Или е имала и до днес си има една от най-противоречивите задачи.
Толкова противоречива, че се е скрила някъде. Затворила си е прозорците. Запалила е гневно цигара и е креснала:

"Като не ви харесвам, оправяйте се сами! То и без друго....защо ли съм ви!" :)
-Не пийте от отровната вода-
крещя,
а сам не мога да съм извор.

s+
cefules
 
Мнения: 35
Регистриран на: Чет Сеп 22, 2005 4:23 pm

Мнениеот so_what » Пон Сеп 11, 2006 4:27 pm

cefules написа:
so_what написа:Нике е богинята Стеф ,но няма значение.разтърсващ си както обикновено .и си прав.справедливостта вероятно има много лица -само очите й са затворени.
някоиот лицата й са жестоки ,други милосърдни.
за това има и изкупление...


Еми, нямам грешка този път :)
Нике е на победата.
Дике - богиня на справедливостта. Дни преди да напиша разказа случайно научих за нея. Явно не е от най-популярните божества :)
Изглежда повечето от функциите й е иззела Темида и за това Дике е останала в сянка.
Или е имала и до днес си има една от най-противоречивите задачи.
Толкова противоречива, че се е скрила някъде. Затворила си е прозорците. Запалила е гневно цигара и е креснала:

"Като не ви харесвам, оправяйте се сами! То и без друго....защо ли съм ви!" :)

Супер !значи грешката е моя :)
а финалното изречение Стеф- ами да прав си . харесвам гневната й цигара. а и хубав разказ би излязъл от това ,нали? :wink:
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm


Назад към Литературни Раз(мисли) - зона за публицистика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron