За примирието: компромис или самоубийство?

За примирието: компромис или самоубийство?

Мнениеот cefules » Съб Сеп 16, 2006 10:15 am

Не, ада, а самотата това са другите.
Дори когато се споделяме не преставаме да бъдем себе си.
Дори когато се съгласяваме не спираме да се бунтуваме.
Дори когато разбираме, не спираме да задаваме въпроси.
Дори когато искаме да научим отговора, не го дочуваме добре, защото пътят към света, преминава през съзнанието на този който има, а този който го е изгубил, не разбира нищо.

Ще си позволя във форум "Бунтарите", да пусна тема за примирието. Не за конформизма, а за примирието между бунтарската натура и социума. Как го постигате?

Не е ли то лош договор след който губите територия от себе си или в случаи е единственото спасение за личността и опазване на стойността на бунта?

Кога е възможен компромис и кога е немислим?
-Не пийте от отровната вода-
крещя,
а сам не мога да съм извор.

s+
cefules
 
Мнения: 35
Регистриран на: Чет Сеп 22, 2005 4:23 pm

Мнениеот so_what » Съб Сеп 16, 2006 1:14 pm

толкова са ти пълни с подводни камъни въпросите Стеф ,че се чудя какво да ти кажа.
можеш да си сам след свои,близък сред чужди.можеш и да си вълк с вълците и вълк сред овцете.
прав си ,че дори споделяйки се -сме себе си -иначе променяме същността си .
ако някой ме допуснал в себе си ,аз бидейки себе си съм му се харесала,допаднала,впечатлила дотолкова ,че да ме направи съпричастна със себе си .
после питам защо му е нужно -да ме променя,трансформира или определя според собствените си представи ,морал и ценности, след като това ме кара да чувствам че се загубвам в такова едно споделяне.
и след като ме промени / ако го допусна евентуално/ ще продължи ли да се споделя с мен,след като вече съм друга -по чужд калъп и поведение?
и когато се съгласяваме /привидно/ в името на всеобщо разбирателство - ами да, не спираме да се бунтуваме,защото най страшното за мен е да загубиш себе си в опита за примирение.дори примиренчество.

понякога се налага да си смирим бунтарската природа.ако е истинска- е временно.защото социумът е силен.и единаците трудно оцеляват-не отричам че има и такива,не ,опазил ме Бог.
но човек принципно е социално животно и е трудно да живееш изолирано от обществото.

и все пак си мисля ,че кожата вълкът си сменя- не и нрава.ако го пречупиш това означава освен че си се променил,загубил себе си ако щеш,но си се и обезличил.
лош договор е.но понякога е единственият. и губейки право на избор ,стоейки на ръба нопякога една крачка назад е спасение.
за което се плаща тежка цена.
мнението ми е съотнесено към самата мен и не ангажира по никакъв начин другиго.
може да е и двете -и примирение. и самоубийство.
за мен е второто.дори да продължа да крача и да дишам чужд въздух- това вече не съм аз.
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Мнениеот cefules » Съб Сеп 16, 2006 1:29 pm

so_what написа:толкова са ти пълни с подводни камъни въпросите Стеф ,че се чудя какво да ти кажа.
можеш да си сам след свои,близък сред чужди.можеш и да си вълк с вълците и вълк сред овцете.
прав си ,че дори споделяйки се -сме себе си -иначе променяме същността си .
ако някой ме допуснал в себе си ,аз бидейки себе си съм му се харесала,допаднала,впечатлила дотолкова ,че да ме направи съпричастна със себе си .
после питам защо му е нужно -да ме променя,трансформира или определя според собствените си представи ,морал и ценности, след като това ме кара да чувствам че се загубвам в такова едно споделяне.
и след като ме промени / ако го допусна евентуално/ ще продължи ли да се споделя с мен,след като вече съм друга -по чужд калъп и поведение?
и когато се съгласяваме /привидно/ в името на всеобщо разбирателство - ами да, не спираме да се бунтуваме,защото най страшното за мен е да загубиш себе си в опита за примирение.дори примиренчество.

понякога се налага да си смирим бунтарската природа.ако е истинска- е временно.защото социумът е силен.и единаците трудно оцеляват-не отричам че има и такива,не ,опазил ме Бог.
но човек принципно е социално животно и е трудно да живееш изолирано от обществото.

и все пак си мисля ,че кожата вълкът си сменя- не и нрава.ако го пречупиш това означава освен че си се променил,загубил себе си ако щеш,но си се и обезличил.
лош договор е.но понякога е единственият. и губейки право на избор ,стоейки на ръба нопякога една крачка назад е спасение.
за което се плаща тежка цена.
мнението ми е съотнесено към самата мен и не ангажира по никакъв начин другиго.
може да е и двете -и примирение. и самоубийство.
за мен е второто.дори да продължа да крача и да дишам чужд въздух- това вече не съм аз.



А какво мислиш за това:

"Ако не започнеш да блееш няма да те разберат овците, но започнеш ли да виеш, не значи, че няма да те разкъсат вълците."
-Не пийте от отровната вода-
крещя,
а сам не мога да съм извор.

s+
cefules
 
Мнения: 35
Регистриран на: Чет Сеп 22, 2005 4:23 pm

Мнениеот so_what » Съб Сеп 16, 2006 1:39 pm

cefules написа:
so_what написа:толкова са ти пълни с подводни камъни въпросите Стеф ,че се чудя какво да ти кажа.
можеш да си сам след свои,близък сред чужди.можеш и да си вълк с вълците и вълк сред овцете.



А какво мислиш за това:

"Ако не започнеш да блееш няма да те разберат овците, но започнеш ли да виеш, не значи, че няма да те разкъсат вълците."


има ли значение дали ще ме разберат овцете или разкъсат вълците и по дяволите нужно ли е непрекъснато да се търси всеобщо одобрение?
да искаш да се харесваш на всеки -това не е ли някаква форма на висше лицемерие?
може би е нужно някому,ако се изживява като Връховен Манипулатор.
та дори Ботев сам е писал ..." Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани..." и също -"аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти !"
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Мнениеот cefules » Съб Сеп 16, 2006 1:48 pm

so_what написа:
cefules написа:
so_what написа:толкова са ти пълни с подводни камъни въпросите Стеф ,че се чудя какво да ти кажа.
можеш да си сам след свои,близък сред чужди.можеш и да си вълк с вълците и вълк сред овцете.



А какво мислиш за това:

"Ако не започнеш да блееш няма да те разберат овците, но започнеш ли да виеш, не значи, че няма да те разкъсат вълците."


има ли значение дали ще ме разберат овцете или разкъсат вълците и по дяволите нужно ли е непрекъснато да се търси всеобщо одобрение?
да искаш да се харесваш на всеки -това не е ли някаква форма на висше лицемерие?
може би е нужно някому,ако се изживява като Връховен Манипулатор.
та дори Ботев сам е писал ..." Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани..." и също -"аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти !"



Не. Не е нужно да се търси винаги всеобщото одобрение както и на всяка цена конфронтацията. Тук е изкуството, според мен. Изкуството и на бунта и на мира. Силата която ти помага да бъдеш себе си и без и сред останалите.

"Птичка сред птичките. Мечка сред мечките" така казва Светецът на Заратустра, съветвайки го да не отива при хората, че тълпата няма да го разбере.
Но дори отрекъл се от тълпата той пак изпада в нужда от общност. Птички и мечки.
Докато Заратустра тръгва смело надолу, без страх, че няма да бъде разбран или ще бъде разбран погрешно.

Мисля, че Ницше е прав. Ако умееш да бъдеш себе си, общуването не може да те разтвори във всеобщото.

Тук е разликата между Светецът и Зарутустра. Единият се нуждае от другите да бъде себе си, а другият не се бои да бъде себе си и сред другите.
-Не пийте от отровната вода-
крещя,
а сам не мога да съм извор.

s+
cefules
 
Мнения: 35
Регистриран на: Чет Сеп 22, 2005 4:23 pm

Мнениеот so_what » Съб Сеп 16, 2006 1:51 pm

cefules написа:
so_what написа:
cefules написа:
so_what написа:толкова са ти пълни с подводни камъни въпросите Стеф ,че се чудя какво да ти кажа.
можеш да си сам след свои,близък сред чужди.можеш и да си вълк с вълците и вълк сред овцете.



А какво мислиш за това:

"Ако не започнеш да блееш няма да те разберат овците, но започнеш ли да виеш, не значи, че няма да те разкъсат вълците."


има ли значение дали ще ме разберат овцете или разкъсат вълците и по дяволите нужно ли е непрекъснато да се търси всеобщо одобрение?
да искаш да се харесваш на всеки -това не е ли някаква форма на висше лицемерие?
може би е нужно някому,ако се изживява като Връховен Манипулатор.
та дори Ботев сам е писал ..." Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани..." и също -"аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти !"



Не. Не е нужно да се търси винаги всеобщото одобрение както и на всяка цена конфронтацията. Тук е изкуството, според мен. Изкуството и на бунта и на мира. Силата която ти помага да бъдеш себе си и без и сред останалите.

"Птичка сред птичките. Мечка сред мечките" така казва Светецът на Заратустра, съветвайки го да не отива при хората, че тълпата няма да го разбере.
Но дори отрекъл се от тълпата той пак изпада в нужда от общност. Птички и мечки.
Докато Заратустра тръгва смело надолу, без страх, че няма да бъде разбран или ще бъде разбран погрешно.

Мисля, че Ницше е прав. Ако умееш да бъдеш себе си, общуването не може да те разтвори във всеобщото.

Тук е разликата между Светецът и Зарутустра. Единият се нуждае от другите да бъде себе си, а другият не се бои да бъде себе си и сред другите.

другият не се бои да бъде себе си и сред другите- квинесенцията .това е. :wink:
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Мнениеот cefules » Съб Сеп 16, 2006 2:26 pm

В този ред, сега се сетих друга хубава мисъл. На нашенец е. Доктор Тимен Тимев - Материус Розенкройцер, от труда му: "Бунтът на бездарниците":

"Мястото на светеца вече не е в пустинята, а сред роботите с бич в ръка."

В контекста се разбира, че бича е за самият него. Болката, че няма да е разбран. Въпреки нея.
-Не пийте от отровната вода-
крещя,
а сам не мога да съм извор.

s+
cefules
 
Мнения: 35
Регистриран на: Чет Сеп 22, 2005 4:23 pm

Re: За примирието: компромис или самоубийство?

Мнениеот One_Of_Us » Нед Сеп 17, 2006 6:07 am

cefules написа:Не, ада, а самотата това са другите.
Дори когато се споделяме не преставаме да бъдем себе си.
Дори когато се съгласяваме не спираме да се бунтуваме.
Дори когато разбираме, не спираме да задаваме въпроси.
Дори когато искаме да научим отговора, не го дочуваме добре, защото пътят към света, преминава през съзнанието на този който има, а този който го е изгубил, не разбира нищо.

Ще си позволя във форум "Бунтарите", да пусна тема за примирието. Не за конформизма, а за примирието между бунтарската натура и социума. Как го постигате?

Не е ли то лош договор след който губите територия от себе си или в случаи е единственото спасение за личността и опазване на стойността на бунта?

Кога е възможен компромис и кога е немислим?



Гледам, че почти сте разнищили темата. Но някак нещата ми изглеждат твърде синтетични. Особено по отношение на социума. Та нима социумът не съдържа в себе си безкрайна пъстрота? За какъв социум става въпрос? За някакъв духовен социум? И има ли го, особено в България? Или може би за национален? Че той никак не спира многообразието. Или за "административен"? Онзи, който е обект на социлогични проучвания по височайша поръчка, с предварително зададени резултати и констатации?

Според мен, истинският социум е изграден от истински личности. А това ще рече - от такива, които са себе си.
One_Of_Us
 
Мнения: 88
Регистриран на: Нед Юни 18, 2006 8:26 pm

Мнениеот Dalllia » Пон Сеп 18, 2006 11:56 am

А какво мислиш за това:

"Ако не започнеш да блееш няма да те разберат овците, но започнеш ли да виеш, не значи, че няма да те разкъсат вълците."


Да започнеш да блееш :) владеенето на чужди езици не пречи на бунтарския дух . Колкото до вълците , те винаги ще искат да те разкъсат ...колкото по-малко бунтари - толкова повече овце
Dalllia
 
Мнения: 82
Регистриран на: Съб Авг 05, 2006 7:43 pm


Назад към Литературни Раз(мисли) - зона за публицистика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron