За двете пътувания....

За двете пътувания....

Мнениеот cefules » Чет Яну 18, 2007 7:53 pm

Чудя се аз, ама много се чудя.
Представете си следните картинки. Едно момче пътува със самолет от един континент към друг. Бърка си в носа и гледа екшъни. Същото каквото прави и в къщи когато не пътува. Самолета каца след няколко часа.
Преди това е прелетял високо над едно село. Едно момиче на същата възраст изтичва на терасата и маха на самолета, самолета не му маха.
Прибира се в стаята, слага учебник на коляното, уж чете, но нищо не чете. Мисълта й е някъде другаде. Разглеждала е преди дни едно научно - популярно списание. Зле списвано, некачествени снимки, фактологични неточности, които за дълго време ще оставят в детското съзнание заблуждения.
Това не е от значение в случая.
Момичето мислено е на местата за които е чело и е видяла на снимките.
Не иска, но витае там.

Те съвпадат с местата над които е прелетял връсника й.

Чие пътуване е по-действително?
-Не пийте от отровната вода-
крещя,
а сам не мога да съм извор.

s+
cefules
 
Мнения: 35
Регистриран на: Чет Сеп 22, 2005 4:23 pm

Мнениеот so_what » Чет Яну 18, 2007 9:32 pm

въпросът е риторичен ,нали стеф?
преди малко говорих с Мартини .така и не стигнахме до консенсус- здравето или парите са по важни ?
не можеш да си купиш здраве ,въпреки всичките пари на света ...
нито можеш да се научиш да летиш,въпреки самолета ...
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Мнениеот orange_juice » Пет Яну 19, 2007 12:02 pm

Разсъжденията ти ми напомниха на един превод, който правих не отдавна.

Та ето и текста, автор е Габриеле Романьоли

Денят, който го нямаше

Връщам се в неделя от Рим и си прекарвам бърза интернет връзка. Поради някаква причина, компютърът полудява, попада в черна дупка, в която стартира една безкрайна процедурата на включване.
В понеделник отивам при един любезен техник да го оправи.

Обяснявам му случилото се, засуетява се с една програма и показва някакъв календар. Казва: “Ако повредата се е случила в неделя, ще върна компютъра към събота е ще бъде така, все едно никога не се е случило.” Клика. Готово.

Понеделник е. Вчера компютърът беше травматизиран, но сега в главата му вчерашният ден никога не се е случвал: има днес и има някакво душевно спокойствие, което принадлежи на онзи ден.

Представи си ако беше възможно да се направи същото с хората. Филип Дик щеше да напише велик разказ по този повод, милиони психоаналитици щяха да се захванат за работа. Травмите щяха да бъдат като денят, който не изживяваш, летейки от Америка до Австралия, тръгваш в 3 и пристигаш в 5, въпреки че си бил в небето 24 часа. Минал е един ден, но ти не си го изживял. Нещо се е случило, а ти не носиш последствията. Прекрасно, нали?

След това си спомних за приятелят ми Луиджи, който работеше за моето списание и двамата се занимавахме с неговото разпространение. В десет часа на една много напрегната вечер, той донесе една статия, пристигнала спешно и написана все едно с крака. Натисна едно копче и компютърът каза: “Текстът е ок”.
“Това е разликата между машината и човека – каза Луиджи – Ние знаем, че този текст не е ок.”

Знаем какво се е случило всеки ден от нашия живот и носим белезите, защото, за разлика от компютрите, трябва да се развиваме, да се учим, че само малко неща са ок и да се учим как да ги пазим. А за останалото - рестартираме програмата всеки ден.
orange_juice
 
Мнения: 516
Регистриран на: Чет Авг 26, 2004 7:46 pm

Мнениеот HIM » Пет Яну 19, 2007 2:40 pm

Някои хора летят - Куинсрайк

А беше време
светът бе сякаш наш
намотан около показалеца ни...
Смеехме се - какво изпускат другите
Но вчера някак си
изчезна ни магията отвътре
Порастни....някой каза
И къде изчезна тя сега?
Да я открия искам пак.
Да живея като теб не мога.
Напред продължавай без мен
Аз свой собствен път ще намеря

Някои хора летят...а някои от нас
боят се слънцето с крилете си да докоснат
Знам, опитам ли, където тръгнал съм ще стигна
без погледа си от небето да отмествам

Здрава е кутията в която живееш
но от теб зависи
отвъд конформизма,
които се приучи да обичаш
да прозреш
Очакванията те спъват, състаряват
И ако не разбираш какво опитвам се да кажа-
поне за малко на мое място постави се
Да живея като теб не мога.
Продължавай напред без мен
Аз свой собствен път ще намеря

Някои хора летят...а някои от нас боят се
рикувал бих всичко да полетя
Знам, опитам ли, където тръгнал съм ще стигна
без погледа си от небето да отмествам

Докато седиш и умуваш
други вече криле разтварят
Да ти кажа какво е мога, но
докато не опиташ
така и няма да ме разбереш

Някои хора летят...а някои от нас боят се
Небето със криле аз ще докосна
Знам, опитам ли, където тръгнал съм ще стигна
без погледа си от небето да отмествам


http://www.lyricsfreak.com/q/queensrych ... 2804.html#
HIM
 
Мнения: 38
Регистриран на: Сря Май 10, 2006 3:09 pm


Назад към Литературни Раз(мисли) - зона за публицистика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron