Трети пленер на поетичната миниатюра - или време за усмивки

Модератор: Валентин Дишев

Мнениеот Levena » Съб Апр 14, 2007 2:50 pm

От Нели Добринова:

Поех с дъха си синьото,
а то уплашено се скри
зад слънчевия сплит.

:)
Levena
 
Мнения: 29
Регистриран на: Пон Фев 05, 2007 5:19 pm
Местоположение: София

Здравейте и от мен! :)

Мнениеот Veselin » Съб Апр 14, 2007 2:54 pm

Току си пуснах предаването и се наслаждавам на изписаното дотук!
Знам, че е извън правилата, но първото, което ми изникна в съзнанието като видях темата на днешния пленер, бе един стар стих...

Та... (може и да не го четете, ако решите :)

Индиго

Аз цветове не виждам.
Ослепях.
Светът е прерисуван през индиго.
Сред черно-бели щрихи
те познах.
Приказно - красива...
Veselin
 
Мнения: 15
Регистриран на: Съб Фев 03, 2007 4:18 pm
Местоположение: Дуисбург, Германия

Мнениеот so_what » Съб Апр 14, 2007 2:57 pm

кобалтов сапфир от първият лъч
повдигащ лекичко клепките в гъдел
до зеленото на малахит
пречупва се в златото на най слънчевата ти усмивка
искрящо
от какавидата на очите ми
се излюпва толкова пеперуден шепот
каца на голото ти рамо
като белег за притежание и дамга в целувка
потръпва в огнена магнолия
разтваряща цвят призори
в оранж пулсира допира на пръстите
и в корените на едно събуждане
избухва дъга от телата ни.
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Re: Здравейте и от мен! :)

Мнениеот Levena » Съб Апр 14, 2007 2:59 pm

Veselin написа:Току си пуснах предаването и се наслаждавам на изписаното дотук!
Знам, че е извън правилата, но първото, което ми изникна в съзнанието като видях темата на днешния пленер, бе един стар стих...

Та... (може и да не го четете, ако решите :)

Индиго

Аз цветове не виждам.
Ослепях.
Светът е прерисуван през индиго.
Сред черно-бели щрихи
те познах.
Приказно - красива...


И от мен нещо старо :oops: , но цветно :) -


Оранжевото на душата ми рисува
по жълтото небе червени залези.
След дъжд, земята винаги е пурпурна.
Реките в мен отдавна са лилави.
Кафяво неразбиране в очите ти
разрошва мислите и цветовете.
Притихвам в синьо. И не искам
далтонист да нарека сърцето ти.
Levena
 
Мнения: 29
Регистриран на: Пон Фев 05, 2007 5:19 pm
Местоположение: София

Мнениеот Яндра » Съб Апр 14, 2007 3:01 pm

Radi_Angelov написа:Слънцето вижда само в един цвят.
Поезия...
Да оцветяваме думите изкуствено.
Поезия...
Да пришием на старците бели бради
Поезия...
Да ги облечем в червено.
Поезия...
...която само гарванът може да сътвори.
Поезията няма очи,
за да погледне одвъд сенките.
Поезия? -
Вълците носят червени шапчици.




Днес не съм облечена с цветове, мили птици
аз изпращам ви без да съм пролет
но не мога без вас да замина
твърде малка съм да се моля

Аз съм твърде прозрачна да плача
и по синьото няма да мина
моята бедност е бяла с палача
и е кална във мойта родина

някой с Бог си игра без очи
някой пушка извади в цветята
кой позна как тишината звучи
размаза в червено земята

Днес не съм нежна мили цветя
нямам идеалната рокля във синьо
жълтия ден ме предъвква с уста
рекламира ме с песен и тиня

Днес съм гърбава мили цветя
днес не искам да смесвам душите
твърде дълго измислях нощта
и света ми избоде очите...
От великото до смешното има само една крачка
Яндра
 
Мнения: 369
Регистриран на: Съб Авг 21, 2004 5:49 pm
Местоположение: някъде в ...София

Мнениеот Levena » Съб Апр 14, 2007 3:06 pm

От Нели Добринова:

Жълти са крушите,
малки слънца -
лятно безсъние.
Levena
 
Мнения: 29
Регистриран на: Пон Фев 05, 2007 5:19 pm
Местоположение: София

Re: Здравейте и от мен! :)

Мнениеот vionbg » Съб Апр 14, 2007 3:10 pm

Levena написа:
Veselin написа:Току си пуснах предаването и се наслаждавам на изписаното дотук!
Знам, че е извън правилата, но първото, което ми изникна в съзнанието като видях темата на днешния пленер, бе един стар стих...

Та... (може и да не го четете, ако решите :)

Индиго

Аз цветове не виждам.
Ослепях.
Светът е прерисуван през индиго.
Сред черно-бели щрихи
те познах.
Приказно - красива...


И от мен нещо старо :oops: , но цветно :) -


Оранжевото на душата ми рисува
по жълтото небе червени залези.
След дъжд, земята винаги е пурпурна.
Реките в мен отдавна са лилави.
Кафяво неразбиране в очите ти
разрошва мислите и цветовете.
Притихвам в синьо. И не искам
далтонист да нарека сърцето ти.



"Всичко бяло е в черният цвят,
а простакът духовно богат!"
Франсоа Вийон


Всяка истина има свое начало,
но светлината няма сили да го улови -
сънувам в цветове за да приспя във мен бедняка
и вярата ти, че съм твърде малък за да те съзра...
А само как се учех със пълзене да вървя...
И пукнах в равновесието си...
щом се видях съвсем изправен!
Сега е цветно.
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

Re: Пейзаж

Мнениеот Levena » Съб Апр 14, 2007 3:14 pm

Без жълтото
на минзухарите
зеленото на пролетта е мит.
Когато страст е синьото.


Когато страст е синьото,
жълтурчета се къпят във реката -
очи на вятър.
Levena
 
Мнения: 29
Регистриран на: Пон Фев 05, 2007 5:19 pm
Местоположение: София

Мнениеот ro6a » Съб Апр 14, 2007 3:14 pm

so_what написа:
Radi_Angelov написа:Слънцето вижда само в един цвят.
Поезия...
Да оцветяваме думите изкуствено.
Поезия...
Да пришием на старците бели бради
Поезия...
Да ги облечем в червено.
Поезия...
...която само гарванът може да сътвори.
Поезията няма очи,
за да погледне одвъд сенките.
Поезия? -
Вълците носят червени шапчици.


цветовете се сливат
поезия е
ако извадиш лъч от контекста на локвите
може би ще се случи дъга
:wink:


След дъжд

Високо прозвънтя на слънцето гласа -
отчупи парчета от дъгата -
кристално-крехки цветовете и
размиха се.
ro6a
 
Мнения: 3
Регистриран на: Съб Мар 03, 2007 6:24 pm

Re: Здравейте и от мен! :)

Мнениеот Яндра » Съб Апр 14, 2007 3:16 pm

vionbg написа:
Levena написа:
Veselin написа:Току си пуснах предаването и се наслаждавам на изписаното дотук!
Знам, че е извън правилата, но първото, което ми изникна в съзнанието като видях темата на днешния пленер, бе един стар стих...

Та... (може и да не го четете, ако решите :)

Индиго

Аз цветове не виждам.
Ослепях.
Светът е прерисуван през индиго.
Сред черно-бели щрихи
те познах.
Приказно - красива...


И от мен нещо старо :oops: , но цветно :) -


Оранжевото на душата ми рисува
по жълтото небе червени залези.
След дъжд, земята винаги е пурпурна.
Реките в мен отдавна са лилави.
Кафяво неразбиране в очите ти
разрошва мислите и цветовете.
Притихвам в синьо. И не искам
далтонист да нарека сърцето ти.



"Всичко бяло е в черният цвят,
а простакът духовно богат!"
Франсоа Вийон


Всяка истина има свое начало,
но светлината няма сили да го улови -
сънувам в цветове за да приспя във мен бедняка
и вярата ти, че съм твърде малък за да те съзра...
А само как се учех със пълзене да вървя...
И пукнах в равновесието си...
щом се видях съвсем изправен!
Сега е цветно.





Ще поседя до тебе, дядо
на тревата
Години има докато мълча
Минавам просто за да се оплача
животът вече не върви...
Не ми е бяло
нито ми е черно
Земята жадна няма синове
Аз мисля да мълча докато ние
със теб говорим тихо в цветове.
И покажи ми после
вятърът как пори
косите бели върху тъмни рамене.
От великото до смешното има само една крачка
Яндра
 
Мнения: 369
Регистриран на: Съб Авг 21, 2004 5:49 pm
Местоположение: някъде в ...София

Re: Здравейте и от мен! :)

Мнениеот Radi_Angelov » Съб Апр 14, 2007 3:18 pm

vionbg написа:
Levena написа:
Veselin написа:Току си пуснах предаването и се наслаждавам на изписаното дотук!
Знам, че е извън правилата, но първото, което ми изникна в съзнанието като видях темата на днешния пленер, бе един стар стих...

Та... (може и да не го четете, ако решите :)

Индиго

Аз цветове не виждам.
Ослепях.
Светът е прерисуван през индиго.
Сред черно-бели щрихи
те познах.
Приказно - красива...


И от мен нещо старо :oops: , но цветно :) -


Оранжевото на душата ми рисува
по жълтото небе червени залези.
След дъжд, земята винаги е пурпурна.
Реките в мен отдавна са лилави.
Кафяво неразбиране в очите ти
разрошва мислите и цветовете.
Притихвам в синьо. И не искам
далтонист да нарека сърцето ти.



"Всичко бяло е в черният цвят,
а простакът духовно богат!"
Франсоа Вийон


Всяка истина има свое начало,
но светлината няма сили да го улови -
сънувам в цветове за да приспя във мен бедняка
и вярата ти, че съм твърде малък за да те съзра...
А само как се учех със пълзене да вървя...
И пукнах в равновесието си...
щом се видях съвсем изправен!
Сега е цветно.


Вратовръзките са многоцветни,
но някой ги носят наобратно,
провесени от някоя греда.
НА 100 слепци по един полузрящ.
Какъв е цветът на вечния мрак.
Само очите ли виждат в розово?
Локва кръв до локва безхаберие.
Сърцата на глупците са бледосиви.
Прасетата пеят коледни песнички.
Истинските цветове умряха
с появата на електричеството.
Пчелите пият от последната усмивка
на истинската поезия,
сред сивотата на последния пролетен ден,
убиха я "поетите".
Radi_Angelov
Site Admin
 
Мнения: 483
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 2:17 am
Местоположение: Варна

Re: Пейзаж

Мнениеот Silver Wolfess » Съб Апр 14, 2007 3:20 pm

Levena написа:
Валентин Дишев написа:Е... ето и няколко миниатюри за "стартови" пейзажи. Надявам се, че дават достатъчно широк хоризонт.

Цветове - червено

1.
Хоризонталите на надрастването
се сляха
в стена.
Носът ми просълзи в червено.

2.
Призма от очакване
разложи спектъра
на всекидневието.
Отблясъкът на очилата ми е розов.

3.
Духът
на падащото бяло
лелее
цвят на вишна.

Цветове - жълто

1.
Без жълтото
на минзухарите
зеленото на пролетта е мит.
Когато страст е синьото.

2.
Преди да отшуми
към синьото
прибавя болката червено.
Хоризонтът на розовото е жълт.

3.
Във бялото
на литнало
глухарче
жълтурче се изрича.


Ефирният старт е в 15:30 часа. Успех! :):)


Докато спра да треперя, нещо, което така или иначе е написано в отговор на тези цветове:

1.
От погълнатата денем
светлина,
стената нощем
е невидима.

2.
Пречупена върбова клонка
се оглежда в реката -
зелена като слънцето
дъга.

3.
Понякога и жълтото
е неосъзната
глухота.



Пречупена върбова клонка
се оглежда в реката -
зелена като слънцето
дъга.


И чуваш как риби обречени пеят
И тръгват по тази зелена дъга
Далече, далече, където реката
Превръща водите в солена сълза.
Silver Wolfess
Silver Wolfess
 
Мнения: 4
Регистриран на: Съб Окт 02, 2004 9:04 am
Местоположение: София

Re: Здравейте и от мен! :)

Мнениеот so_what » Съб Апр 14, 2007 3:24 pm

Radi_Angelov написа:
vionbg написа:
Levena написа:
Veselin написа:Току си пуснах предаването и се наслаждавам на изписаното дотук!
Знам, че е извън правилата, но първото, което ми изникна в съзнанието като видях темата на днешния пленер, бе един стар стих...

Та... (може и да не го четете, ако решите :)

Индиго

Аз цветове не виждам.
Ослепях.
Светът е прерисуван през индиго.
Сред черно-бели щрихи
те познах.
Приказно - красива...


И от мен нещо старо :oops: , но цветно :) -


Оранжевото на душата ми рисува
по жълтото небе червени залези.
След дъжд, земята винаги е пурпурна.
Реките в мен отдавна са лилави.
Кафяво неразбиране в очите ти
разрошва мислите и цветовете.
Притихвам в синьо. И не искам
далтонист да нарека сърцето ти.



"Всичко бяло е в черният цвят,
а простакът духовно богат!"
Франсоа Вийон


Всяка истина има свое начало,
но светлината няма сили да го улови -
сънувам в цветове за да приспя във мен бедняка
и вярата ти, че съм твърде малък за да те съзра...
А само как се учех със пълзене да вървя...
И пукнах в равновесието си...
щом се видях съвсем изправен!
Сега е цветно.


Вратовръзките са многоцветни,
но някой ги носят наобратно,
провесени от някоя греда.
НА 100 слепци по един полузрящ.
Какъв е цветът на вечния мрак.
Само очите ли виждат в розово?
Локва кръв до локва безхаберие.
Сърцата на глупците са бледосиви.
Прасетата пеят коледни песнички.
Истинските цветове умряха
с появата на електричеството.
Пчелите пият от последната усмивка
на истинската поезия,
сред сивотата на последния пролетен ден,
убиха я "поетите".

ако си нарисувам
очи
може би ще прогледна отвъд
зад розовото задушило в сладникавост дните
зад жълтата преса
и политическите окраски
и тогава може би ще разбера
че сивотата е безгранична
ако й позволим.
само ако си нарисувам очи ....
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Мнениеот Levena » Съб Апр 14, 2007 3:24 pm

От Нели Добринова:

Когато съм бяла,
плоден вятър съблича вишната -
пада вишневият цвят.
Levena
 
Мнения: 29
Регистриран на: Пон Фев 05, 2007 5:19 pm
Местоположение: София

Re: Пейзаж

Мнениеот Яндра » Съб Апр 14, 2007 3:28 pm

Silver Wolfess написа:
Levena написа:
Валентин Дишев написа:Е... ето и няколко миниатюри за "стартови" пейзажи. Надявам се, че дават достатъчно широк хоризонт.

Цветове - червено

1.
Хоризонталите на надрастването
се сляха
в стена.
Носът ми просълзи в червено.

2.
Призма от очакване
разложи спектъра
на всекидневието.
Отблясъкът на очилата ми е розов.

3.
Духът
на падащото бяло
лелее
цвят на вишна.

Цветове - жълто

1.
Без жълтото
на минзухарите
зеленото на пролетта е мит.
Когато страст е синьото.

2.
Преди да отшуми
към синьото
прибавя болката червено.
Хоризонтът на розовото е жълт.

3.
Във бялото
на литнало
глухарче
жълтурче се изрича.


Ефирният старт е в 15:30 часа. Успех! :):)


Докато спра да треперя, нещо, което така или иначе е написано в отговор на тези цветове:

1.
От погълнатата денем
светлина,
стената нощем
е невидима.

2.
Пречупена върбова клонка
се оглежда в реката -
зелена като слънцето
дъга.

3.
Понякога и жълтото
е неосъзната
глухота.



Пречупена върбова клонка
се оглежда в реката -
зелена като слънцето
дъга.


И чуваш как риби обречени пеят
И тръгват по тази зелена дъга
Далече, далече, където реката
Превръща водите в солена сълза.




Огледах се в смъртта на синьото
кървеше бавно и избледняваше душата
До бяло стана тежко да се диша
не можех да остана.
От великото до смешното има само една крачка
Яндра
 
Мнения: 369
Регистриран на: Съб Авг 21, 2004 5:49 pm
Местоположение: някъде в ...София

ПредишнаСледваща

Назад към Български прозорци

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron