Трети пленер на поетичната миниатюра - или време за усмивки

Модератор: Валентин Дишев

Мнениеот Яндра » Нед Апр 15, 2007 11:07 pm

Струва ми се, че можем да продължим темата с цветовете, тъй като ми дойдоха две-три идеи, има нещо в символиката, което на семантично ниво някак...


I. Настроения
1.Бяло:

започвам с нишки от прозореца
да запознавам всички със себе си
денят е нещо твърде лично...


2. Жълто:
Ти се смееш. Светът се е оплезил.
Последната ти ябълка за кой е
за мен ли е, за Нея ли...


3. Синьо
Премълчавам много спомени
свободна съм да мисля за морето
Морето е това, което е.


4. Лилаво
Снимките не ти ги давам.
Там са всички грехове, които имам
По-добре ми разкажи без думи


5. Черно
нещата от които плачем
са мълчаливи и се отдръпваме
покрити със смях

6. Сиво
Повтарят се едни и същи срещи
и щом сме двойници на себе си
Загубени сме. Има само шум.




II. Чувства
1. Виолетово
Оглеждам се в ръката ти
Оставяш ме с целувка до вратата
За да обичаш друга

2. Червено
Можех да ти пиша още като дете...
Разкъсваш плика бързо, нажежено
съмняваш се във думите ми ...



III. Действия

....

IV. Размисли.

....




Започвам и чакам продължение ;)
От великото до смешното има само една крачка
Яндра
 
Мнения: 369
Регистриран на: Съб Авг 21, 2004 5:49 pm
Местоположение: някъде в ...София

Мнениеот so_what » Пон Апр 16, 2007 7:25 am

Яндра написа:(Аз бих искала да благодаря първо на мама и татко, защото без тях нямаше да съществувам, предполагам и с това и представата ми за света, който си мисля, че се случва в това измерение... и т.н)

Всеки може да изразява благодарностите си, но винаги има някой в сянката, който дава гръб, той не се вижда винаги, не може да бъде оценен винаги, вероятно от кортуазия трябва да се спомене и той, вероятно от истинска благодарност...
Разбирате защо винаги пропускам тази част с благодарностите... Трудна е, но пък някак в момента ми се иска да благодаря на всички, които ще продължават да правят това събитие възможно, с общи усилия разбира се и с подкрепата на сайта. Абсолютно всички допринесоха за хубавото ни прекарване, екипът на радиото, водещият Вальо, тези, които му помагаха, всички, които обичат да пишат ала прима виста(трудно предизвикателство), всички слушатели, които не виждаме, но усещаме, че ги има..., целия екип на Бунтарите, който с удоволствие работи за тази инициатива докато тя продължава (надявам се дълго време) и не на последно място мама и татко, въпреки, че нямам рожден ден....Последното в кръга на шегата...

присъединявам се към Деница ,като подкрепям мнението й във всяка една точка. /включително тази на мама и тате./
п.п. аз благодаря и на шефа си ,който в момента на пленера ме послуша и отиде да пие уиски. иначе участиемото ми щеше да е мисията невъзможна :lol:
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Мнениеот so_what » Пон Апр 16, 2007 7:56 am

Яндра написа:Струва ми се, че можем да продължим темата с цветовете, тъй като ми дойдоха две-три идеи, има нещо в символиката, което на семантично ниво някак...


I. Настроения
1.Бяло:

започвам с нишки от прозореца
да запознавам всички със себе си
денят е нещо твърде лично...


2. Жълто:
Ти се смееш. Светът се е оплезил.
Последната ти ябълка за кой е
за мен ли е, за Нея ли...


3. Синьо
Премълчавам много спомени
свободна съм да мисля за морето
Морето е това, което е.


4. Лилаво
Снимките не ти ги давам.
Там са всички грехове, които имам
По-добре ми разкажи без думи


5. Черно
нещата от които плачем
са мълчаливи и се отдръпваме
покрити със смях

6. Сиво
Повтарят се едни и същи срещи
и щом сме двойници на себе си
Загубени сме. Има само шум.




II. Чувства
1. Виолетово
Оглеждам се в ръката ти
Оставяш ме с целувка до вратата
За да обичаш друга

2. Червено
Можех да ти пиша още като дете...
Разкъсваш плика бързо, нажежено
съмняваш се във думите ми ...



III. Действия

....

IV. Размисли.

....




Започвам и чакам продължение ;)


I. Настроения
1.Бяло:

започвам с нишки от прозореца
да запознавам всички със себе си
денят е нещо твърде лично...

като отрязък от филм на Фелини
мога да се усмихна през сълзи
Животът е прекрасен

2. Жълто:
Ти се смееш. Светът се е оплезил.
Последната ти ябълка за кой е
за мен ли е, за Нея ли...

все едно дали ще бъда Хера или Атина
на прага на раздора съм.
Елена спи.


3. Синьо
Премълчавам много спомени
свободна съм да мисля за морето
Морето е това, което е.

Нехаещо за мен
в предпоследното си обичане
ще целува мъртвите птици по брега.

4. Лилаво
Снимките не ти ги давам.
Там са всички грехове, които имам
По-добре ми разкажи без думи

Все някак си ще успея да те доловя
Важно ли е какво се е случвало
ако не умеем да прощаваме.

5. Черно
нещата от които плачем
са мълчаливи и се отдръпваме
покрити със смях

скрили раните и тъжните остриета
на мислите
има ли времето корени ?

6. Сиво
Повтарят се едни и същи срещи
и щом сме двойници на себе си
Загубени сме. Има само шум.

Във който сме се вписвали
Day after day
А тишината плаче без сълзи…



II. Чувства

1. Виолетово
Оглеждам се в ръката ти
Оставяш ме с целувка до вратата
За да обичаш друга

Под прага няма доказателства
Вратите тихо скърцат нощем.
Навярно те очакват.
Още.

2. Червено
Можех да ти пиша още като дете...
Разкъсваш плика бързо, нажежено
съмняваш се във думите ми ...

Можех да ти пиша и сега .
Розите са още кърваво червени
ала думите са пепел.

III. Действия

....

IV. Размисли.

....
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Мнениеот Валентин Дишев » Пон Апр 16, 2007 9:05 am

1.Когато съм кафяв

Кратка е песента
на врабчето
и цветът му е земен.
Пее цъфналата вишна.


2.Когато съм черен

Липсата
на хоризонт за бъдеще
е тягостната ми опашка.
Попова лъжичка.


3.Когато съм зелен

Окръглям бузите
(очите са по-кръгли)
и крясвам на света: "И аз съм тук!".
А щъркелът е с клюн червен.
Валентин Дишев
 
Мнения: 72
Регистриран на: Съб Ное 18, 2006 11:38 am
Местоположение: Благоевград

Мнениеот ilen » Пон Апр 16, 2007 9:21 am

Яндра написа:Струва ми се, че можем да продължим темата с цветовете, тъй като ми дойдоха две-три идеи, има нещо в символиката, което на семантично ниво някак...


I. Настроения
1.Бяло:

започвам с нишки от прозореца
да запознавам всички със себе си
денят е нещо твърде лично...


2. Жълто:
Ти се смееш. Светът се е оплезил.
Последната ти ябълка за кой е
за мен ли е, за Нея ли...


3. Синьо
Премълчавам много спомени
свободна съм да мисля за морето
Морето е това, което е.


4. Лилаво
Снимките не ти ги давам.
Там са всички грехове, които имам
По-добре ми разкажи без думи


5. Черно
нещата от които плачем
са мълчаливи и се отдръпваме
покрити със смях

6. Сиво
Повтарят се едни и същи срещи
и щом сме двойници на себе си
Загубени сме. Има само шум.




II. Чувства
1. Виолетово
Оглеждам се в ръката ти
Оставяш ме с целувка до вратата
За да обичаш друга

2. Червено
Можех да ти пиша още като дете...
Разкъсваш плика бързо, нажежено
съмняваш се във думите ми ...



III. Действия
Едно цветоотделяне на нещо цяло, но мисля, че е подходящо за действия :-)

Бяло
Смъртта облякох в бяло –
да не привлича слънцето.

Черно
Увих живота в черно –
нека се поти...

Сиво
От вечните им срещи
и раздели отделих
устойчивото в
неутрална гама сиво.

Червено
Разсмях червеното за кратко,
но то засрамено се овъгли
до щрих.

Зелено
Зеленото така й не разлистих –
очите свикнаха със
черно-бели откровения.

Синьо
Поех с дъха си синьото,
а то от страх се
сви на топка
зад слънчевия сплит.



IV. Размисли.

....




Започвам и чакам продължение ;)
ilen
 
Мнения: 9
Регистриран на: Съб Фев 03, 2007 6:24 pm

Предишна

Назад към Български прозорци

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта