Конкурс за автор на месеца - Дългият път към завръщането

[so_what]

Дойде време и за втората тема на Фото/ графи:
Дългият път към завръщането или Пътувайки към себе си ,предоставен ни със съгласието на любезният и талантлив фотограф ShyGuy , към когото отправям специалните си благодарности.

Най доброто произведение ще бъде обявено за произведение на месеца (става въпрос за участвалите в конкурса произведения, а не за тези публикувани в литературна тетрадка "Бунтарите") и екипът на Бунтарите ще организира виртуално представяне на автора на първата страница на сайта.

А ето и следващият линк:http://www.buntarite.com/photo-grafos/Travel.exe

От името на администрацията на литературна тетрадка Бунтарите ,благодаря на всички участници във първата тема .

И се надяваме да се включите отново във втората и да изненадаме всичките си приятели и читатели .
Грабвайте виртуалните химикали или моливи и ни заведете по вашият път към дома.
Желая успех на всички автори!

[nig]

Май на мен се пада честта, да открия тази тема!?
Е, воала:



не помня вече кога напуснах
царството на нощните пеперуди.
не помня колко пъти умирах,
пълзейки по стъпките на убиеца си.
така и не успях да го настигна.
проследих последните
влакове за назад и
взирайки се във
размазаните сенки
иззад пропуканите им прозорци,
видях старостта
във една изкривена усмивка.
отстъпвайки,изненадан и разтреперан,
паднах в нечие забравено кошче
със поизбелял от годините надпис:
"Непотребни и остарели истини".
Осъзнавах...
Крачките отдалечават
а пътищата нямат значение.
всъщност, нищо няма значение.
когато лентата изщрака,
действието не подлежи на промяна
и фактите се недостъпни
за противоречията.

ръката, която държи
окървавения нож
не търси възмездие,
нито изход във времето -
инструментите следва да се прибират...

[Levena]

Писмо в бутилка

Когато проумях, че фойерверките, раздиращи така
празнично и топло небето ми, са всъщност
морзов вик „спасете-нашите-души”,
беше късно.
Корабът ми се разби в скала от смисли, мисли и въпроси.
Сега съм тук, където мен ме няма. Не помня от кога.
Косата ми е непростимо бяла. Толкова бяла, че
когато я сресвам, всички риби, миди и делфини
вярват, че съм птица.
И въздишат. А дъхът им ражда утринна мъгла.
В мъглата две не виждам, камо ли себе си.
Понякога е светлина.
Нощем спя на тръни. Розови. Магарешки.
Красотата рядко е удобна, но в момента
просто нямам друго под ръка.
Сънувам пътища. И забранени влакове.
Отчетливо припяващи напът-напът, подпът-надпът...
Но когато съм будна,
уча пеперудите да свирят на ксилофон.
Ще си дойда някога на себе си.
Само бял котарак да не ми мине през острова.

[Selena]

prekrasno e vsi4ko, no snimkata ne se otvarq:)

[Radi_Angelov]

prekrasno e vsi4ko, no snimkata ne se otvarq:)

Не е снимка, а slideshow. Нужно е да се изтегли и да се пусне.