Интервю, но не с вампир...

Модератор: PLACEBO

Интервю, но не с вампир...

Мнениеот PLACEBO » Пон Май 14, 2012 6:17 am

... или един разговор за изкуство-ТО, наречено ФОТОГРАФИЯ

Посещението ми на фотографската изложба на Фондация „Етюд” в рамките на представянето на "Танц и образ" се осъществява почти в края й – на 10 май 2012 г. Изложбата бе открита в Червената къща в София на 25 април. Успявам да открадна от скъпоценното време на един от авторите в изложбата – балетиста Светослав Николов – Чапи. Разговорът ми с него е интригуващ и наситен с емоцията на човек, изявяващ се едновременно на два фронта на изкуството – балет и фотография. Светослав е балетист в Националната опера и балет. Лично аз си го спомням в колоритния образ на Краля на мишките от „Лешникотрошачката”. Участва в „Лебедово езеро”, „Дон Кихот”, „Жизел”, „Силфиде” и др.

Изображение
Светослав Николов - Чапи

Чапи, моля разкажи за аудиторията на литературен портал „Бунтарите” повече за изложбата!
- Изложбата бе озаглавена „Танц и образ” и се организира от Фондация „Етюд”. Участвахме трима автори – Ани Колиър, Лиляна Дворянова и аз. Това е първата ми изява като фотограф и съм много радостен и щастлив от събитието. Благодаря на Ани Колиър, която е моя колежка – балерина, че ми протегна ръка и ме покани да участвам.
Казваш, че това е първата ти изоложба. От колко години се занимаваш с фотография?
- Професионално – от 3 години. Още като дете се опитвах да правя снимки с фотоапарата на баща ми – стар немски „Байрет”. Беше ми интересно и винаги намирах нещо по-различно, което да снимам. Докато не дойде и този момент – да започна да се занимавам професионално.
Сега вероятно, техниката ти е отлична...
- Да, инвестирах доста средства за Canon 5 D MARK II, работя с отлична техника.
Доколкото ми е известно, основно правиш снимки за балет, по време на балетни спектакли, репетиции. Какво те привлече към този жанр, ако мога така да се изразя?
- Притежавам огромното предимство да познавам балета като изкуство, като техника, като познание. Балетът е едно сакрално изкуство – ако не си свързан дълбоко от душата си с него, няма как да убедиш публиката в онова, което изразяваш чрез силата на танца. Именно поради тази причина аз знам кой момент да запечатам с фотообектива. Зная дали изпълнението е правилно от гледна точка на каноните на класическия балет. За обикновения зрител дадена снимка изглежда ефектна и хубава, но за някого, който разбира от балет, тя е под всякаква критика. Балетът ме е научил на композиция, на изчистени и опростени форми и линии. Всичко това съществува и във фотографията.
Сред творбите ти има „хванати” направо невъзможни моменти...
- Най-добрите снимки са случайните. От няколко десетки, дори стотици кадри, може да се отдели една или две сполучливи. От тези – „невъзможните” – няма как да задържа модела, който снимам, в безтегловност, просто знам много добре кога да го заснема. Всичко това ме прави щастлив!
Съчетаваш ли това щастие от хобито си с някакви професионални задължения на фотограф?
- Да, напоследък се появяват предложения да заснемам събития, свързани с танца като изкуство. Като прибавим и факта, че имам достъп до балетните среди, че познавам класическия балет до подробни детайли. В момента мои снимки са в програмата на Националната опера и балет. Освен това съм фотограф и на три балетни постановки от премиерата на „Американски балет за България 2". Тук бих желал да споделя европейската премиера на мега-балета „Шехерезада" на сцената в Софийска опера и балет, дело на известната американска хореографка Катрин Поузин. Заедно с „Шехерезада" нашата публика се наслади за първи път на балетните постановки „Ла Сорс" по хореография на Даян Уайт и „Скрябин квинтет" по хореография на Момчил Младенов. Уайт е сред малкото оторизирани репетитори на балети, писани от Джордж Баланчин. Имах шанса като фотограф да се докосна до много моменти от постановките и до самите танцьори и хореографи.
Обичаш да правиш и портрети. Какво те привлича в това. Защо портрети, а не пейзажи?
- Портретът е нещо, което ми дава връзката, контакта с човека, с неговата душевност, с неговата емоция. Обичам да оставям портретите в черно-бял цвят. Така излиза емоцията на модела, изразът му. Успявам да накарам човек да позира пред обектива, но и да бъде естествен и истински.
Чапи, благодаря ти за нашия разговор и най-вече за отделеното време. Ще очакваме скоро да подредиш и самостоятелна изложба!
- Аз благодаря на „Бунтарите”. И съм радостен, че ще пуснеш този наш разговор – интервю точно в този форум! Без Бунтари светът няма как да върви напред! Желая ви успех!

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Всички снимки са авторски и правата им са на Светослав Николов - Чапи

Разговорът проведе: Евгения Маринчева
Не се завръщай...
PLACEBO
 
Мнения: 157
Регистриран на: Сря Фев 07, 2007 5:34 pm
Местоположение: София

Назад към Изкуство-ТО

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron