Халил Джубран - писателят и художникът

Модератор: PLACEBO

Re: Халил Джубран - писателят и художникът

Мнениеот Radi_Angelov » Пет Юни 22, 2012 9:28 am

.
Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение

.
Radi_Angelov
Site Admin
 
Мнения: 483
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 2:17 am
Местоположение: Варна

Re: Халил Джубран - писателят и художникът

Мнениеот Radi_Angelov » Нед Юни 24, 2012 9:07 pm

.
Изображение

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение

.
Radi_Angelov
Site Admin
 
Мнения: 483
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 2:17 am
Местоположение: Варна

Re: Халил Джубран - писателят и художникът

Мнениеот Radi_Angelov » Нед Юни 24, 2012 10:22 pm

За молитвата - из "Пророкът"

Тогава една жрица рече:
-Кажи ни за Молитвата.
А той отвърна:
-Вие се молите при неволя и нужда; да бихте се молили също в пълнокръвната си радост и в дните на благоденствие.
Та какво е молитвата, ако не изблик на същността ви в живия простор?
и ако за вас е утешително да изливате своя мрак в безкрая, не би ли било отрада да изливате и заревото на сърцето си?

Ако можете само да ридаете, когато душата ви призове за молитва, то нека тя ви подбужда отново и отново, докато се разсмеете въпреки риданията.
Когато се молите, вие се въздигате, за да срещнете във висините молещите се в същия час, които иначе никога не бихте срещнали.

Нека възходът ви в незримия храм няма друга цел освен възторг и сладостно общение.
Защото ако идете в храма без друго намерение освен проситба - не ще получите;
ако пристъпите вътре, за да се принизите, не ще бъдете възвесени;
а ако се явите там, та да ходатайствате за друго, не ще бъдете чути.
Достатъчно е да влезете в незримия храм.

Не мога да ви науча с какви слова да се молите.
Бог не чува думите ви, освен когато сам Той не говори чрез вашите уста.
Не мога да ви науча как звучат молитвите на морята, горите и планините.

Ала вие, чеда на планините, горите и морята, сте способни да откриете в сърцата си тяхната молитва -
и ако само се вслушате в нощната тишина, ще доловите как те безмълвно повтарят:
"Господи, наша крилата същност,
волята в нас е волята твоя,
желанието ни е желание твое,
чрез подтик от теб нашите нощи, които са твои,
превръщат се в дни - и те твои.
Не можем да те молим за нищо - ти познаваш нуждите ни, преди те да се зародят в нас.
Ти си самата ни нужда - и като ни даваш повече от себе си, даваш ни всичко."
Radi_Angelov
Site Admin
 
Мнения: 483
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 2:17 am
Местоположение: Варна

Re: Халил Джубран - писателят и художникът

Мнениеот Radi_Angelov » Нед Юни 24, 2012 10:23 pm

За красотата - из "Пророкът"

Тогава един поет рече:
-Кажи ни за Красотата.
А той отвърна:
-Къде ще търсите красотата и как ще я намерите, ако самата тя не е ваш път и ваш водач?
И как ще заговорите с нея, ако самата тя не изтъче словото ви?

Огорчените и уязвените казват: "Красотата е блага и нежна. Тя върви сред нас като млада майка, донейде свенлива в своя блясък."

Страстните казват: "Не, красотата е могъща и страховита. Като буря тя разтърсва земята под нас и небето над нас."

Уморените и изнурените казват: "Красотата е кротък шепот. Тя мълви в духа ни. В нашите мълчания гласът и замира като бледа светлинка, трепкаща от страх пред тъмата."

Безпокойните духом казват: "Чували сме възгласите и из планините -
в тях звучаха тропот на копита, плясък на криле и лъвски рев."

По тъмна доба нощния пазач казва: "Красотата изгрява призори от изток."

По пладне тружениците и пътниците казват: "Видяхме я как от прозорците на заника тя се свежда над земята."

Зиме затрупаните сред снежни преспи казват: "Тя ще се яви напролет, носейки се от хълм на хълм."

Лете жетварите казват: "Виждали сме я как танцува сред листопада и съгледахме в косите и снежинки."

Всичко това сте казвали за красотата.
Ала всъщност сте имали предвид не нея, а неудовлетворените си нужди.
Но красотата не е нужда, а възторг;
не е жадна уста, нито протегната празна шепа,
а по-скоро пламенно сърце и душа в омая.
Тя не е нито видим образ, нито доловима песен,
а по-скоро образ, който виждате дори и със затворени очи, и песен, която долавяте дори със запушени уши.
Тя не е мъзга под грапавата кора на дървото, нито крило с хищни нокти,
а по-скоро вечнозелена градина и рой ангели в неспирен полет.

Люде орфалезки, красотата е живот, отметнал булото от свещения си лик -
ала вие сте животът, вие сте и булото.
Красотата е вечността, съзерцаваща се в огледало -
ала вие сте вечността, вие сте и огледалото.
Radi_Angelov
Site Admin
 
Мнения: 483
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 2:17 am
Местоположение: Варна

Re: Халил Джубран - писателят и художникът

Мнениеот Radi_Angelov » Нед Юни 24, 2012 10:24 pm

За религията - из "Пророкът"

Тогава един стар свещенослужител рече:
-Кажи ни за Религията.
А той отвърна:
-Та нима досега говорех за друго?
Та не е ли религията всяко дело и всяка мисъл?
А също и онова, което не е ни дело, ни мисъл, а чудо и удивление - те избликват в душата дори и когато ръцете дялат камък или тъкат платно.

Кой може да отдели своята вяра от действията си, или своето упование от попрището си?
Кой може да простне пред себе си своите часове и да каже: "Това е за Бог, а това - за мен; това е за душата ми, а това - за моето тяло?"
Всички ваши часове са криле, чиито махове из простора произтичат един от друг.

За онзи, който носи нравствеността си само като празнична одежда, е по-добре да бъде гол -
вятърът и слънцето не ще пробият дупки в кожата му.
А който се води от общоприетия морал, затваря в клетка пойна птичка -
ала волната песен не звучи иззад решетки или телени мрежи.

А онзи, за когото преклонението е прозорец - открехва го и сетне го затваря, - още не е пристъпил в обителта на душата си, чиито прозорци са разтворени от зори до зори.

Делникът ви е ваш храм и ваша религия -
ето защо когато влизате в храма, носете със себе си всичко свое.
Носете плуга, наковалнята, чука и лютнята
и всичко, което сте създали от нужда или пък за радост -
защото в упоението не можете да се издигнете над постиженията си, нито да се снизите под провалите си.
Вземете със себе си и всички хора -
защото в благоговението си не можете да полетите по-високо от техните надежди, нито да се смирите под отчаянието им.
И ако искате да познаете Бог, не се впускайте да гадаете;
по-скоро се вгледайте около себе си - и ще го видите как играе с децата ви.
Вгледайте се и в пространството - и ще го видите как върви по облаците, протяга ръцете си мълнии и се спуска с дъждовните струи.
И ще го видите как се усмихва сред цветята, а сетне се надига и помахва с ръка откъм дървесата.
Radi_Angelov
Site Admin
 
Мнения: 483
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 2:17 am
Местоположение: Варна

Re: Халил Джубран - писателят и художникът

Мнениеот Radi_Angelov » Нед Юни 24, 2012 10:24 pm

цитати от "Пророкът"

Казвали са ви още, че животът е тъма - и в изнемогата си вие повтаряте думите на изнемогващите.
Ала аз ви казвам, че животът е тъма само когато в него липсва порив...

Трудът е любов, приела видим образ.

Вашата радост е разбулената ваша скръб.

Колкото по-надълбоко се вбива скръбта в душата ви, толкова повече радост може да побере тя.

И помнете още, че за земята е отрада да осезае връз себе си босите ви нозе, а ветровете жадуват да си играят с косите ви.

И не допускайте да ви се месят в сделките яловоръките, понеже те предлагат голи думи срещу дело.

За престъплението и наказанието
И ТОГАВА ЕДИН ОТ ГРАДСКИТЕ СЪДИИ излезе напред и помоли:
- Кажи за Престъплението и Наказанието.
А той отвърна с думите:
- Когато духът ви се отдели и тръгне да броди с вятъра, тогава вие, сами и неохранявани, правите зло на другите, а така и на себе си.
И поради стореното зло ще трябва дълго време да хлопате без отклик по дверите на блажените.....

И тъй както листът не пожълтява самичък, а с мълчаливото съзнание на цялото дърво, така злодеят не може да безчинства без тайното съгласие на всички ви.

Подобни сте на децата, които край океана строят усърдно дворци от пясък, а сетне смеешком ги разрушават.
Но докато вие строите пясъчните си дворци, океанът натрупва по брега още пясък -
и когато вие ги рушите, той се смее заедно с вас.
Повярвайте, океанът всякога се смее с невинните.

Да, и в градината край храма, и в сянката на крепостта съм виждал как най-свободните измежду вас мъкнат свободата си като ярем и пранги.
И сърцето ми се обливаше в кръв - защото можете да сте свободни само тогава, когато дори стремежа към свобода осезаете като юзда, и когато спрете да говорите
за свободата като за цел и върховно достижение.

А когато сянка избледнее и изчезне, тогава оставащата светлина става сянка на друга светлина.
И така, разчупвайки оковите, вашата свобода сама се превръща в окови на друга, по-велика свобода.

Не казвайте: "Открих истината", а по-скоро - "Открих една истина".
Не казвайте: "Открих пътеката на душата", а по-скоро - "Срещнах една душа на моята пътека".

За доброто мога да ви говоря, но не и за злото.
Що е злото, ако не добро, изтерзано от глад и жажда?
Повярвайте, когато доброто гладува, то търси храна дори и в мрачни пещери, а когато зажаднее, пие дори и от мътна вода.

А вашето тяло е арфа на душата ви -
от вас зависи дали ще извлечете от него нежни звуци или нестроен шум.

Да се съди за вас по дребните ви дела, е като да се измерва мощта на океана по безтегловността на пяната му.
Да бъдете преценявани според провалите си, е като да се порицават годишните времена за тяхното непостоянство.

Мъдри люде са дохождали при вас, за да ви дарят от мъдростта си. Аз дойдох да почерпя от вашата мъдрост:
и ето, намерих повече от мъдрост -
духовен плам, който набира ли, набира мощ,
докато вие, неосъзнали растежа, се жалвате, че дните ви гаснат.
А всъщност животът дири живот в тела, уплашени от гроба.

Та най ви благославям, задето давате много, а сами не знаете, че давате.
Повярвайте, добрината, взряна в себе си като в огледало, окаменява;
а доблестно дело, самоназоваващо се с ласкави имена, скоро подбужда клетви.

Как да ви доближа, ако не се отдалеча?

Още мъничко, и моето копнение ще натрупа прашинки и пяна за ново тяло.
Още мъничко - миг на отдих сред вятъра, - и друга жена ще ме носи под сърцето си.
Radi_Angelov
Site Admin
 
Мнения: 483
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 2:17 am
Местоположение: Варна

Предишна

Назад към Изкуство-ТО

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron