Антични и съвременни басни

Модератор: PLACEBO

Антични и съвременни басни

Мнениеот PLACEBO » Пон Юли 02, 2012 2:28 pm

Баснята е литературен жанр, датиращ от древни времена. В нея особено изразително се откроява народностното начало. Смята се, че произходът й е от устното народно творчество. Показва бита и светоусещането на обикновените хора и служи чрез поуките си на народа. По форма, баснята представлява кратък разказ, често облечен в стихотворна форма, с ироничен или саркастичен елемент, изразен чрез иносказанието. Обикновените герои на баснята са животни, но нерядко се срещат и хора, богове и даже предмети. Олицетворението и афористично изказаният извод (моралът, нравоучението, поуката), са ярките белези на баснята. Ето защо, тя от незапомнени времена и до днес служи на хората при оформянето на техните етични и естетични норми, а чрез своята разобличителност е силно оръжие в ръцете на потиснатите и поробените срещу насилниците и поробителите. Баснята е огледало на пороците и недосттъците на нашето ежедневие и силно идейно оръжие в борбата срещу тях.
Обикновено баснята се свързва с името на Езоп. Смята се, че е възникнала в древна Гърция и че нейният създател е Езоп. Дори се е стигнало до понятието „Езопови басни”. Такава представа е погрешна, както и представата, че гърците били заели този жанр от египтяните или индусите, от асировавилонците или евреите, или пък от коя да е източна култура. Баснята е толкова стара, колкото старо е образното мислене и словото на човека. Баснята се различава от приказката по нравоучителния елемент.
Някои отричат съществуването на Езоп, други са убедени, че той е историческа личност. Не съществуват много данни за неговия живот. Езоп е роден във Фригия (област в мала Азия). Съществува предположението, че е бил тракиец, но има и учени, които го определят като лидиец. „Бащата на историята” – Херодот дава информация за биографията на Езоп. Според него, Езоп е бил роб на самосеца Иадмон. Пребиваването на Езоп на остров Самос е най-достоверният период от живота му, достигнал до нас. След това следват пътувания до Изтока, които представляват втори период от живота му. За този втори период се срещат различни „измислици” от античните автори.

Изображение
Езоп

Езоп е притежавал артистични умения и наклонности и е карал хората да се смеят не само чрез басните си, но и чрез лицето си, гласа си, изражението си. Бил е много духовит разказвач. Третият период от живота на Езоп е свързан със смъртта на Езоп. Той умира, несправедливо обвинен от жреците на Делфи чрез хвърляне от скалите над Делфи, наричани Федриади, през 54-та Олимпиада. Това се отнася до средата на VIв.пр.н.е.
Басните на Езоп представляват кратък разказ (приказка), в който по алегоричен път се разкриват забелязани в живота, сред хората, пороци, недостатъци, слабости, за които в приложената към баснята поука (морал) се сочат пътят, начинът, средствата, с които могат да се превъзмогнат. Басните са сценки или портрети от живота, в които хората носят маски на животни, дори на предмети или растения, а понякога се представят и в собствените си образи или пък скрити зад лицето на някое божество. Предпочитаните герои на Езоп са били животните, най-вече – лисицата, вълкът, лъвът, орелът, магарето, кучето, жабата, змията. Лисицата олицетворява хитреца, измамника, подлизуркото; вълкът – наглостта, бруталността; магарето – себелюбивият, тщеславният; камилата – глупавия наивник и будала, лъвът – човека, притежаващ чувството за собственото си величие, мравката – трудолюбието, змията – подлостта, жабата – глупавите, но нелишени от самомнение. От боговете Зевс е най-често срещан в басните на Езоп.
Тъй като той не е записвал басните си, а ги е пресъздавал и разпространявал устно, съвременната наука е безсилна пред проблема дали всички те са автентични и не са преработени и редактирани през времето.
През късната античност басните на Езоп са били особено популярни в школите по реторика, където са били много подходящи поради своята педагогическа стойност за целите на обучението. През Средните векове и по-специално във Византия също се събират и преработват сюжети на Езопови басни, но те нямат стойността на своите образци. По-късно, в новите времена, басните на Езоп са измежду най-четените произведения на старогръцката литература, особено в училищата. Те са били превеждани, преиздавани, преразказвани, преработвани и са спомогнали чрез благотворното си влияние редица европейски писатели. Най-големите световни баснописци, добили славата на класици в своите национални литератури и надхвърлили раже техните граници, за да влязат в златния фонд на световната художествена мисъл, са в по-голяма или по-малка степен негови ученици. Така, както класици на баснята в античнострта за гъркът Езоп и римлянинът Федър, в съвремеността това са французинът Лафонтен и руският писател Крилов. В България – П.Р.Славейков, Цани Гинчев, Стоян Михайловски, Христо Радевски, Радой Ралин.
Темите, сюжетите, героите може да се изменят, но необходимостта от разобличаването на негативното в живота в устрема към красивото и градивното остава. Баснята може да направи човека свободен по дух, да му вдъхне оптимизъм и вяра, да го окрили в борбата му за щастие и реализация.

По-долу ви предлагаме басни на Езоп в превод на Александър Балабанов през 1923 г., електронна обработка: Иглика Милушева (проект Тезей)

1. ЛЪВИЦАТА
Лисицата се присмяла на лъвицата, че през цял живот ражда само едно. Лъвицата отговорила: „Едно, но лъв.”

2. МАГАРЕТО И КОНЯТ
Един човек имал един кон и едно магаре. Като пътували заедно, по пътя магарето казало на коня: „Вземи малко от моя товар, ако искаш да не умра.” Конят не послушал и магарето, капнало от умора, паднало и умряло. Господарят сложил целия товар върху коня, на туй отгоре и кожата на магарето.

3. ВЪЛКЪТ И ЛЪВЪТ
Един вълк грабнал от стадото една овца и я понесъл към дома си. Срещнал го един лъв и му я отнел. И вълкът се оплакал: „Нямаш право да ми грабваш овцата.” Лъвът се засмял и казал: „Разбира се, теб ти бе подарена тя приятелски и с право.”

4. ДЕЦАТА НА СЕЛЯНИНА
Синовете на един селянин постоянно се карали. След много съвети, селянинът, като видял, че с думи не може да ги примири, решил да ги убеди с пример. Заръчал им да му донесат един сноп пръчки. След това той им дал пръчките вкупом и им казал да ги счупят. Като не могли да сторят това, въпреки усилията си, развързал снопа и им дал пръчките една по една. Тогава те лесно ги счупили, а селянинът им извикал: „И вас чака същото, деца мои: ако сте сговорни, враговете нищо не могат ви стори; но ако сте в несъгласие и разделени, лесно ще ви погубят.”

5. ГОВЕДАРЯТ И ЛЪВЪТ
Един говедар като пасял стадото си, загубил едно теле. Като не можал да го намери никъде, обещал на Господа, ако улови крадеца, да му заколи едно яре за жертва. Като видял, че един лъв разкъсва и яде телето, изплашил се и като дигнал ръце към небето, рекъл: „Господи, преди малко ти обещах яре, ако уловя крадеца, а сега ти обещавам цял бик, ако мога да се избавя от ноктите на крадеца.”


6. СТАРЕЦЪТ И СМЪРТТА
Един старец си насякъл дърва и ги носил дълго време. Уморен от дългия път, свалил товара и завикал смъртта. Смъртта дошла и го попитала защо я вика. А старецът отговорил: „За да ми подигнеш товара.”

7. КОНЯТ И ЕЛЕНЪТ
Конят си имал сам за себе си цяла ливада. Еленът влизал в нея и му стъпквал тревата. Конят, като искал да си отмъсти, попитал човека, дали ще може той с негова помощ да накаже елена. Човекът се съгласил, но с условие да турне на коня юзди и да го язди, въоръжен с копие. След спогодбата, човекът се качил на коня, който наместо да си отмъсти на елена, станал роб на човека.

8. ГЛИГАНЪТ И ЛИСИЦАТА
Един глиган застанал до едно дърво и острил зъбите си. Лисицата го запитала защо си остри зъбите, когато нямало нито някой ловец, нито някаква опасност сега. Глиганът отговорил: „О, ненапразно върша това. Защото, ако ме изненада някоя опасност, не тогава ще гледам аз да си остря зъбите, а тогава ще се браня с тях.”

9. МАГАРЕТО СЪС СОЛТА
Едно магаре като минавало през реката, натоварено със сол, подплъзнало се и паднало във водата. Като се стопила солта, станало му по-леко и се зарадвало много. Еднаж то пак минало реката, натоварено с гъби – сюнгери. И си помислило, че пак ще му стане по-леко, ако падне във водата. И наистина, тоя път то нарочно паднало. Гъбите се напоили с вода и магарето, понеже не могло да стане, останало там и се удавило.

10. ДЪБЪТ И ТРЪСТИКАТА
Дъбът и тръстиката се препирали кой е по-силен, по-издръжлив и по-спокоен. Дъбът се присмял на тръстиката, че била немощна и че се превивала от всеки ветрец, но тръстиката си мълчала. След малко излязла силна буря. Тръстиката се люляла, превивала под бурята, но останала цяла. А дъбът се противил на бурята, но бил изкъртен и разкършен.

11. ВЪЛКЪТ И ЩЪРКЕЛЪТ
На един вълк се забола кост в гърлото и търсил кой да го изцери. Срещнал един щъркел и го помолил да му извади кокала срещу заплата. Щъркелът въврял главата си в гърлото на вълка, извадил кокала и поискал да му се плати обещаното. Вълкът се засмял и, като заострил зъбите си, казал: „Стига ти, че успя да извадиш главата си здрава и читава из моята уста.”

12. МРАВКАТА И ГЪЛЪБЪТ
Една жадна мравка, като дошла до една вода, била завлечена от водата и щяла да се удави. Един гълъб, като видял това, откъснал от едно дърво едно клонче, хвърлил го във водата. Мравката се качила на клончето и се спасила. Еднаж един ловец нагласил своя лък и тръгнал на лов за гълъби. Тъкмо щял да стрелне гълъба, мравката го видяла и ухапала ловеца за крака. Ловецът трепнал и не можал да улучи гълъба.

13. СЪРНАТА И ЛОЗАТА
Една сърна, като бягала от ловците, скрила се в една лоза. Ловците я отминали малко, а сърната помислила, че е спасена вече и почнала да яде от листата на лозата. Ловците чули шумоленето на листата и се върнали, като вярвали с право, че ще има някое животно, скрито зад шумата. И те убили сърната.

14. ВЪЛКЪТ И ЯГНЕТО
Един вълк видял едно ягне, което си пиело вода от реката и поискал да го изяде под един благовиден предлог. Вълкът, макар и да бил на горната страна, обвинил ягнето, че мъти водата и не го оставя да пие. Ягнето отговорило, че то си пие само с устните и полека и че не може да му мъти водата, тъй като то стои на долната страна. Вълкът, като не успял с това обвинение, казал: „Ами лани защо обиди баща ми?” Ягнето отговорило, че тогава то още не било родено. „Колкото право и да се оправдаваш, аз пак ще те изям.”

15. КОТКАТА И МИШКИТЕ
В една къща имало много мишки. Като подушила това една котка, дошла там и почнала да ги яде една по една. А мишките, понеже били улавяни безспирно, изпокрили се в дъното на дупките си. Тогава котката, като не могла вече да ги хваща, решила да ги измъква с хитрост. Качила се на един клон и като увиснала с главата надолу, престорила се на мъртва. А една от мишките, като я видяла, показала си муцунката из дупката и казала: „Не, миличка, не ще да се доближим да теб, даже и да си торба.”

16. СЕЛЯНИНЪТ И НЕГОВИТЕ СИНОВЕ
Един селянин, като видял, че ще умира скоро, поискал да даде един добър урок по земеделие на синовете си и ги повикал при себе си. „Деца мои, казал им той, аз скоро ще умра. Скрих имането си в лозето. Там дирете и ще го намерите.” И те, като вярвали, че наистина е заровено някое имане в лозето, след смъртта на баща си, разровили всичката земя на лозето и пак никъде не намерили нищо. Но лозето, изкопано тъй добре, дало десет пъти повече грозде.

17. ДВАМАТА ПРИЯТЕЛИ И МЕЧКАТА
Двама приятели пътували заедно. Като ги срещнала една мечка, един от тях веднага скочил върху едно дърво и се скрил там, а другият току да бъде хванат от звяра, тръшнал се наземи и се престорил на умрял, като сдържал дишането си. Казват, това животно не закачало умрелите. Мечката доближила до него муцуната си, подушила навсякъде и после си отишла. Другият слезнал от дървото и попитал приятеля си, какво му е пошепнала на ухото мечката. А той отговорил: „Отсега нататък да не пътувам никога с приятели, които ме оставят в опасност.”

18. КОСТЕНУРКАТА И ЗАЯКЪТ
Костенурката и заекът се препирали кой е по-бърз. Един ден те се уговорили и определили място за надтичване. Заекът, безгрижен поради своята природна бързина, легнал на пътя и заспал. Костенурката, която съзнавала своята бавност, не се спряла никъде и така надминала заека, който спал, и получила награда за победата.

19. СЛАВЕЯТ И ОРЕЛЪТ
Един славей кацнал на един висок дъб и запял. Видял го един гладен орел, литнал въз него и го уловил. Славеят вече на умиране, молил орела да го пусне, като казал, че той не бил толкова голям, за да напълни стомаха на един орел. Орелът, ако е гладен, можел да напада по-големи птици. Тогава орелът отговорил: „Не съм луд да изтърва готовата храна от устата си, за да гоня това, което още не се знае къде е.”

20. ЛИСИЦАТА С ОТКЪСНАТАТА ОПАШКА
Една лисица, на която опашката била отсечена от един капан, мислила, че животът е непоносим с такъв позор. Затова решила да накара и другите лисици да си загубят опашките, за да не личи нейният недъг, щом това е общо нещастие. И като събрала всички лисици, съветвала ги да си отсекат опашките. Те не само че ги били загрозявали, ами били и непотребен товар върху тях. Тогава една от лисиците възразила: „Слушай ти, ако това не би било само за твоя полза, ти не би ни съветвала така.”

21. ЛИСИЦАТА И ГРОЗДЕТО
Една гладна лисица видяла грозде, увиснало от лозата, и поискала да го докачи, но не могла. И като си отивала оттам, казала на себе си: „Ягорида е.”

22. ЖАБИТЕ
Две жаби живели в едно блато. През лятото блатото пресъхнало и те го оставили и почнали да дирят друго. Ето, намерили един дълбок кладенец и тази, която го видяла първа, казала на другата: „Слушай, да слезем и двете в този кладенец.” Другата отговорила: „Ами ако и тук изсъхне водата, как ще излезем?”

23. ОРЕЛЪТ И ГЪЛЪБИТЕ
Гълъбите си живеели спокойно в своите клетки. Орелът не можел нищо да им стори, защото те винаги навреме се прибирали дома. Най-сетне орелът, като видял, че не може да ги грабне другояче, решил да си послужи с някоя хитрост. „Ако ме изберете ваш цар – казал той на гълъбите – няма защо да се пазите толкова. Аз ще ви защитавам от всички врагове.” Гълъбите го послушали и го качили на престола. Но скоро царят се показал най-големият им враг, той изял бедните гълъбчета до едно.

24. ЛИСИЦАТА И КЪРЛЕЖИТЕ
Една лисица, като влязла в реката, за да я прегази, била завлечена от вълните и сетне изхвърлена на една тясна скала всред водата. Тя оттам дълго време не могла да се помести, защото водата наоколо била дълбока. По тялото й се навъдили безброй кърлежи, които й изсмукали почти всичката кръв. По брега на реката минал един таралеж, който като видял как страда лисицата, предложил й да преплува реката до нея, за да й излови и изяде кърлежите. Лисицата се отказала от тая услуга.
– Че защо? – попитал таралежът учуден.
– Затуй, отговорила лисицата, защото тези кърлежи сега добре са се насмукали с кръв и не ме измъчват много. Ти все едно не си толкова силен да ме извадиш от тая тиня. Ако ги премахнеш, на тяхно място ще се навъдят други съвсем гадни и те ще ми доизсмучат малкото кръв, що още имам.

25. ТРЪБАТА
Една тръба, която водила войската, била пленена от неприятелите. И извикала: „Не ме убивайте, братя, без причина и без право. Аз никого от вас не убих. Аз нямам нищо друго освен тази мед.” А те й казали: „Тъкмо затова теб по ти се пада да умреш. Ти сама не можеш да се биеш, а насъскваш за война другите.”

26. ГАРВАНЪТ И ЛИСИЦАТА
Един гарван грабнал къс месо и кацнал на едно дърво. Лисицата го видяла и, като искала да изяде тя месото, изправила се и почнала да хвали гарвана, че бил много хубав, че бил много голям, че нему от всички най-прилягало да бъде цар на птиците и това щяло непременно тъй да бъде, ако той бил имал глас. Гарванът, за да покаже, че той има и хубав глас, изтървал месото и заграчил силно. Лисицата скочила, грабнала месото и извикала: „Гарване, всичко си имаш. Сдобий се само и с малко ум.”

27. ПЕТЕЛЪТ И ЕЛМАЗЪТ
Петелът намерил в сметта един елмаз и го хвърлил пак, като казал: „Защо ми е, като не е ечемичено зърно.”

28. ЛЪВЪТ И МАГАРЕТО
Лъвът и магарето тръгнали заедно на лов. След като уловили някои животни, лъвът почнал да дели и всичко разделил на три дяла. „Взимам първия дял – казал – като пръв, защото съм цар. Втория, защото имам право на равен дял, а третият дял ще ти причини голяма беда, ако не се махнеш от тука.”

29. ЛИСИЦАТА И ЩЪРКЕЛЪТ
Лисицата поканила щъркела на обяд и му поднесла гозбата в плитки блюда. Щъркелът не можал нищо да си хапне и гладен си отишел у дома. След някое време той поканил от своя страна лисицата и й поднесъл гозбата в тесношии стомни.

30. ДВЕТЕ ПЕТЛЕТА
Две петлета се борили, докато едното надвило на другото. Победеното петле се сгушило под сенницата и стояло мирно. А победителят се качил на покрива на къщата и захванал гръмко да кукурига за своята победа. Съгледал го един орел, спуснал се върху му и го грабнал. А противникът му тогава излязъл изпод сенницата и станал владетел на кокошките, за които се бяха били.

31. КОМАРЪТ И ЛЪВЪТ
Един комар отишел при лъва и му казал: „Не се боя от теб, ти не си по-силен от мен.” И комарът кацнал върху кожата на лъва, хапал до кръв муцуната му около ноздрите, дето няма влакна. Лъвът се бранил и със собствените си нокти се драскал, докато най-сетне се отказал от борбата. Комарът, след като победил лъва, забръмчал от радост и хвръкнал. Но скоро той се вплел в една паяжина и паякът го изял.

32. ДРЕХАТА НА МЕСЕЧИНАТА
Еднаж месечината помолила майка си да й направи дреха точно според нейната мярка. Майката рекла: „Как ще ти скроя дреха точно по твоята мярка? Днес те виждам като рогче, утре като сърп.”

33. МАГАРЕТО В ЛЪВСКА КОЖА
Едно магаре навлякло върху си една лъвска кожа и тръгнало да плаши глупавите животни. Като съгледало лисицата, поискало и нея да уплаши и заревало. Но тя, като се приближила до него, познала го и рекла: „Знаеш ли, че и мен щеше да уплашиш, ако да не те познавах по гласа ти?”

34. КОСТЕНУРКАТА И ОРЕЛЪТ
Една костенурка помолила орела да я научи да хвърчи. Той й казал, че това съвсем не е по нейната природа, но тя пак настояла. Тогава орелът я сграбчил в ноктите си, издигнал я нависоко и я пуснал. Костенурката паднала върху скалите и се раздробила.

35. КУЧЕТО И РЕКАТА
Едно куче минавало през реката с къс месо. Като видяло сянката си във водата, помислило, че това е друго куче с по-голямо месо. Затова изпуснало своето и се хвърлило върху другото куче да му грабне месото. Но то останало съвсем без месо, защото реката завлякла и неговото.

36. ВЪЛЦИТЕ И ОВЦИТЕ
Вълците, настървени по едно стадо овци, като не могли да го изядат поради добрите кучета, които го пазели, намислили да постигнат това с хитрост. Чрез пратеници поискали от овцете да им предадат всички кучета, като казали, че тия кучета били виновни за враждата. Мир щял да царува отсега нататък между вълци и овци. Овците не се сетили и предали всичките си кучета. И вълците, като видели стадото без кучета, изяли всички овци, без да се страхуват от нищо.

37. МОМЧЕТО И ПЪТНИКЪТ
Едно момче, както се къпело в реката, започнало да потъва и за малко щяло да се удави. Съгледало един пътник и го повикало за помощ. А той започнал да ругае момчето за дързостта му. Момчето възразило: „Сега ми помогни да не се удавя, че после ме ругай.”

38. МИШКАТА
Една мишка паднала в едно гърне с гозба и, като се давела, викала: „Ех, наядох се, напих се и се окъпах. Не жаля, че ще умра.”

39. ЛЪВЪТ И ЛИСИЦАТА
Лъвът, като остарял и не можел да си намери храна със силите си, решил да си помогне с някоя хитрост. Влезнал в една пещера и там легнал уж болен. И така изяждал всички животни, които му дохождали на гости, за да го видят. След като изял много животни, дошла и лисицата. Но тя разбрала хитростта и, като си стояла отвънка, питала лъва как е със здравето. „Много зле”, отговорил и я запитал защо не влезе вътре. „Ех – отговорила лисицата – и аз бих влязла, ако да не виждам, че има много следи от стъпки пред пещерата за навътре, а за навън ни една.”

40. ВДОВИЦАТА И СЛУГИТЕ
Една работлива вдовица имала слуги и ги събуждала още в тъмно на работа, щом запее петелът. Слугините, измъчени от работа, решили да заколят домашния петел, като мислили, че той е причината да ги събуждат толкова рано. Заклали петела, но техните мъки станали по-големи. Защото вдовицата, която не знаяла вече по пеенето на петела кой час е, започнала да ги събужда още по-рано.

41. ВЪЛКЪТ И ОВЧАРИТЕ
Един вълк, като видял, че овчарите ядели една овца в колибата си, приближил се и им рекъл: „Каква врява бихте дигнали, ако аз да правех това.”

42. ЛЯСТОВИЦАТА И СЛАВЕЯТ
Лястовицата посъветвала славея да заживее и той като нея, при хората, под едан стреха, но славеят отказал, като рекъл: „Не искам да си спомням скръбта от старото ми робство и затова живея само по горите.”

43. ГАРГАТА И ПАУНИТЕ
Една гарга намерила паунови пера, накичила опашката си с тях и отишла при пауните да бъде заедно с тях. Но те веднага я познали, закълвали я с клюновете си и я пропъдили. Гаргата тогава пак се върнала при своите бивши другари, но и те не я приели: „Ти искаш да се периш като паун, й казали те, върви при пауните сега.”

44. ПАУНЪТ И ГАРГАТА
Еднаж птиците се събрали да си изберат цар. Паунът, който имал пред вид своята хубост, сам се предложил като достоен цар. Птиците възнегодували от това, а гаргата казала: „Добре, ти ще си цар, но ако в твоето царуване ни нападне някой орел, как ще ни пазиш?”


45. ВДОВИЦАТА И КОКОШКАТА
Една вдовица имала една кокошка, която й носила всеки ден по едно яйце. Като мислила, че ако дава повече ечемик на кокошката, тя ще й носи по две яйца на ден, сторила и това. Но кокошката затлъстяла и не могла да носи нито по едно яйце на ден.

46. ПЛАНИНАТА РАЖДА
Еднаж в една планина се чул голям шум и трясък. Всички от села и градове дотърчали да видят какво ще излезе от това дълго и високо скърцане и пукане. Най-сетне планината се разтворила и родила мишка.

47. ОРЛИЦАТА И ЛИСИЦАТА
Орлицата и лисицата рекли да станат приятели и решили да си живеят в съседство, че съседството им да бъде залог за тяхната дружба. Орлицата се изкачила на едно голямо дърво и измътила малки, а лисицата родила своите в близкия храст. Еднаж лисицата излязла на лов, а орлицата, като нямала храна, налетяла въз храста и заграбила малките лисичета, за да нагости с тях и себе си и своите орлета. Лисицата, като се върнала, щом узнала какво е станало уплашила се не толкова, че е загубила своите малки, колкото че й било невъзможно да се защити. Тя като четвероного животно не би могла да преследва хвъркатите. Затова, като застанала отдалече, както правят слабите и немощните, започнала да обвинява орлицата. Но скоро тя си отмъстила за измяната. Наблизо на една нива селяни заклали коза и я принасяли в жертва. Лисицата се затичала и грабнала от жертвата една разпалена главня. Щом донесла главнята при дъба, силният вятър раздухал до голям пламък огъня и запалил дъба. Малките орлета не можали да хвръкнат и изпадали на земята заедно с едно лисичи, което още не е било изядено. А лисицата се хвърлила върху орлетата и ги изяла до едно.

48. СЯНКАТА НА МАГАРЕТО
Един пътник наел едно магаре и заедно със собственика потеглил към гората. Било голяма жега и открито поле. Затуй пътникът слезнал от магарето и полегнал да си почине на сянката му. Но господарят на магарето като му казал: „Ти нае магарето, но не и сянката му.” И двамата пътници се сбили. А магарето, докато те се карали и били, избягало кой знае къде.

49. ОВЧАРЧЕТО И ВЪЛКЪТ
Едно овчарче, като си нямало работа, само току викало: „Вълк! Вълк! На помощ!” – без да е видяло ни вълк, ни нищо. Няколко пъти селяните се полъгвали и се притичвали да му помогнат. А момчето им се смеело на ум. Но не щеш ли, един ден вълкът наистина дошел. Тогава овчарчето си раздрало гърлото да вика, но никой не му се притекъл на помощ.

50. МИШКИТЕ И ЗВЪНЕЦЪТ
Мишките решили да окачат звънец на котката, за да я чуват кога им иде на гости. . . Само че ни една от тях не се решавала да окачи звънеца.
Не се завръщай...
PLACEBO
 
Мнения: 157
Регистриран на: Сря Фев 07, 2007 5:34 pm
Местоположение: София

Re: Антични и съвременни басни

Мнениеот PLACEBO » Пон Юли 02, 2012 4:27 pm

Жан дьо Лафонтен е един от най-популярните баснописци в световната литература. Роден е през 1621 г.във френския град Шато Тиери в областта Шампан. Следва богословие и право в Париж, но повече се интересува от литература. Литературната му дейност започва късно, на 37 години.
Първите му произведения са „Приказки и новели в стихове”, а първите му басни са събрани в сборника „Басни, избрани и предадени в стихове от Господин Лафонтен”.

Изображение
Жан дьо Лафонтен

Своето истинско призвание Лафонтен намира като баснописец. През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите „Приказки“. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, а заети от други автори. Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата съвременност. Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност. Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за хората – за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. Чрез басните той разкрива порочните нрави на своята съвременност: лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, страхливостта, гордостта. По тази причина духовенството забранява приказките на Лафонтен да се публикуват във Франция, но за сметка на това те са отпечатани в Холандия. Неговите басни са събрани в дванадесет книги, писани в продължение на повече от двадесет години. През 1684 г. става член на Френската академия. Известно време Лафонтен се интересува от философия, но през последните години от живота си отново се обръща към религията. Под влияние на един свещеник дори изгаря своя пиеса. До нас са стигнали романът „Любовта на Психея и Купидон”, комедиите „Евнух” и „Раготен”, оди, както и безсмъртните му басни, събрани в 12 тома. По негово изказване той взел стари басни и им придал „новост и веселие”. Действително в басните му са използвани идеи от Езоп и Федър и от френското народно творчество: „Аз уча от делата на всички майстори в поезията свята и като тях стремя се тя да дава винаги храна на мисълта”. На първите си книги той дори слага заглавие „Басните на Езоп” − стъкмени стихове от Лафонтен. Но творбите му не са така наставнически, както у Езоп, и са написани в мерена реч. Те са мъдри приказки, чрез които поетът се противопоставя на онова, което не харесва край себе си. На 13 април 1695, на 74 години, Жан дьо Лафонтен завършва земния си път. Днес, три столетия след неговата смърт, басните му са преведени на много езици и разнасят славата му по целия свят.

Котаракът

Неопитно мишле по чудо се спаси от своя враг.
Сега ще видиш как.
След дълги часове игра мишлето вкъщи се прибра и заразказва своите патила:
- Пребродих тая планина.
Достигнах чак отвъдната страна, защото исках да узная какво се случва във безкрая.
И зърнах две животни непознати - едното добродушно, красиво и космато, а другото - кресливо, немирно и игриво.
Така ми стана смешно: това грозновато нещо дори ръце си няма, а вместо това в замяна израстъци опасни, с които маха бясно.
А майката едва си сдържаше смеха - та нейното мишле описва й петле.
Но го остави да разправя.
- И приближих се малко, и тогава със своите израстъци животното запляска и ги заудря в свойто тяло като бясно.
Ти знаеш, аз от нищо не се стряскам, но таз картина ме накара да треперя.
С последни сили хукнах, обезумял от страх, и тичах без почивка, едва при тебе спрях.
А, мамо, другото животно бе толкова прекрасно.
Прилича то на нас и е така изящно.
Смирено мърка,ближе кожата си кадифена и с топлота и обич гледаше към мене -очите му са горди и лъчисти и виждаш, че доброто то ти мисли.
И тъкмо исках с него да се запозная, когато другото ме стресна и замая.
Побягнах, знаеш вече, не можах да превъзмогна своя страх. Замлъкна малкото мишле, а мишката въздъхна:
- Наивно още си момче, добре си се измъкнал, защото твоят тъй красив приятел е нашият най-кръвожаден нападател, врагът, изял милиони наши братя, тоз мил злодей е точно котаракът.
А другото животно, от което си побягнал, не е свирепо, нито зло и безпощадно.
Напълно е безвредно, дори от нас се плаши, защото често става то плячка в наште лапи.
От мене запомни един урок безценен.
По външност не съди, тя вкарва те в беда.
Дали красив е някой, или пък грозен, беден, не го съди по това, той има си душа.
А външността омайна пък крие тъмни тайни.


Вълкът и агнето

Откакто свят светува, каквото и да прави, по-силният все има право.
Ако не сте напълно убедени, вълка и агнето за пример ще дадеме.
Агънце - съвсем самичко, пиеше в поток водичка.
Но големият вълчан незнайно откъде дойде и приготви му капан, искаше да го яде.
Но не можеше направо ей така да го излапа и реши да се преправи на пазител на водата.
С дрезгав глас го загьлча:
- Мътиш моята вода и затова ще те накажа.
Агнето, какво да каже, изумено проговори:
- Но, царю, какво ви сторих, моля ви, не се сърдете, а добре ме разберете.
Аз зад вас напих водата и не може да се смята, че ви мътя аз реката.
Разгневен и разпенен лакомникът го проклина:
- С тия думи не на мен!
Помниш ли преди година, точно миналата пролет, са те чули да говориш клевети по мой адрес, бил си ти голям хитрец.
- Но как миналата пролет - агънцето отговори, -аз не бях родено даже, мога всичко да докажа. Още съм сукалче, виж.
- Няма да ме усмириш - викна вечният му враг. -Значи ако ти не си, бил е твоят голям брат.
- Но, царю, аз нямам брат - агнето едва шепти.
- Но роднини имаш ти и овчари за другари.
Сега трябва да платиш.
Най-добре е да мълчиш.
Хукна агнето невинно,но злосторникът го стигна, с агънцето във уста влезе в мрачната гора. Агънцето той погуби и това никой не учуди.
Без свидетел, без вина то напусна таз земя.



Млекарката и млякото

Гърне със мляко носи Перета на глава, пристъпва живо, ситно и люшка го едва.
Мечтае си и вижда чудеса, тъй както си бленува, забързва към града.
Но трудничко се бърза с високите сандали и тясната пола.
Дано сте ме разбрали, далеч не я коря, та кой ли не е бързал към своята мечта!
Тя крачи, мисълта й унася я далече.
Продала е гърнето с мляко вече и купила е сто яйца, от които да излюпи челядта.
Ще им слугува денонощно, като на собствени деца.
За грижите си ще получи награда сносна и добра.
Щом пилетата поотраснат, веднага ще ги продаде, с парите, то е ясно, ще вземе мъничко прасе.
Прасенцето ще храни с трици и жълъди ще му бере, докато доста угои се и стане за добро мезе.
И него тя ще продаде, ще купи хубаво теле.
Теленцето ще стане крава, която ще роди теле и топло мляко ще й дава, ще бъде всичко тъй добре.
О! Как залитна тя - и падна мигом във калта.
Гърнето се строши.
Уви! Без пилци, крава и пари остана клетата Перета.
И как на своя мъж ще каже - проклина се Перета и си проплаква даже.
Това е приказка.
Със нея искам да покажа, че всеки често се подмамва и замечтава, та кой от нас не го е правил?
Млекарки, управляващи, кретени, големци, дори прочутите със свойта прозорливост мъдреци.
Да вдигаш ти въздушни кули - това е сладък миг, илюзия, която те прави вълшебен и велик.
Светът в краката ти лежи и твои са и славата, и чуждите жени.
Признавам си, че всеки великан наум натупвам, щом съм сам.
За крал народът ме избира и аплодира моя милост.
Ликувам аз.
Но в този миг се стряскам.
Оглеждам се и свалям приказната маска.
Пак ставам аз добрият Жан, от блянове безкрайни изтъкан.
Не се завръщай...
PLACEBO
 
Мнения: 157
Регистриран на: Сря Фев 07, 2007 5:34 pm
Местоположение: София


Назад към Изкуство-ТО

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron