Херман Хесе - писател и художник

Модератор: PLACEBO

Херман Хесе - писател и художник

Мнениеот PLACEBO » Вто Сеп 07, 2010 9:39 pm

Решавам да започна с нещо интересно и много интригуващо.
Вероятно малко хора знаят, че един от великите писатели, носител на Нобелова награда за литература за 1946 г. – Херман Хесе, е даровит художник.
Херман Хесе започва да рисува в началото на своите 40 години в момент на емоционален стрес. Тогава той се премества да живее в село Монтаньола, в кантона Тичино, където се говори италиански, в южната част на Швейцария. Той е беден, сам и уморен. Въпреки че по това време книгите му са преведени на 25 езика, години наред продължава да живее като просяк. Хесе бил пленен от пейзажа – планини, долини и езера, хармонично подредени от Твореца. Той започва да рисува с акварел – знак, който сам по себе си показва големия му талант и като художник. Краските на първите му картини са експресионистични, същевременно нежни и леки като движения. Доближават се до основата на кубизма, като издават и една техническа мисъл, която не е чужда за Херман Хесе. По-късно в скиците и чертежите, които той прави, се забелязва изключителното му усещане за перспектива и обем.
Неговият вид по това време – хилав мъж с очила, предизвиква добродушните усмивки на хората от селото. На гръб с боите, той обикаля околностите и се усамотява за дълги часове. По това време Хесе е в най-плодовития си период – рисува и пише със завидна лекота. Тук са написани неговите „брилянтни” творби: “Степния вълк”, “Нарцис и Голдмунд”, “Сидхарта”. Тук е създаден и романът му “Игра на стъклени перли”, който става причина Хесе да стане носител на Нобелова награда през 1946 г.
“Не че се смятам за художник, но рисуването е чудесно. След това пръстите ти не са черни, както при писането, а червени и сини. Когато рисувам, тогава дърветата имат лица и къщите се смеят или танцуват, или плачат, но дали дървото е круша или кестен, това често не може да се разбере.” - споделя Хесе.

На Вашето внимание представям част от художествените шедьоври на Херман Хесе!

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение
Последна промяна PLACEBO на Вто Сеп 07, 2010 10:04 pm, променена общо 1 път
Не се завръщай...
PLACEBO
 
Мнения: 157
Регистриран на: Сря Фев 07, 2007 5:34 pm
Местоположение: София

Мнениеот PLACEBO » Вто Сеп 07, 2010 9:46 pm

Изображение

Автопортрет, рисуван през 1917 г.


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение

Източник на снимките: http://museum.oglethorpe.edu/
Не се завръщай...
PLACEBO
 
Мнения: 157
Регистриран на: Сря Фев 07, 2007 5:34 pm
Местоположение: София

Magister Ludi

Мнениеот Стефка Петкова-indi » Съб Сеп 11, 2010 12:59 am

Жени, поздравявам те сърдечно за това, което правиш! По вода да е! :) И мисля, че си избрала възможно най- подходящият творец, с който да отпочнеш-автора на великото произведение-" Играта на стъклени перли", което е като...библия за магията на изкуството като цяло, за всичките му пластове, симбиози и резонанси. Автор, който самият е един своеобразен Magister Ludi- майстор на Играта! Който във всяко историческо време е едно голямо и уютно литературно присъствие с удовлетворяващата читатателя способнаст да бъде и Учител.Ето какво казва той за написаното: " Поетичните творби могат да бъдат разбрани, или неразбрани по различни начини. В повечето случаи авторът на една творба не е инстанцията, на която подобава решението къде читателите престават да я разбират и откъде почва неразбирането. Някои автори вече са намирали читатели, които да прозират техните творби повече, отколкото те самите. Освен това при дадени обстоятелства и недоразуменията могат да бъдат плодоносни." И понеже освен че се е занимавал с проза и рисуване, преди всичко е бил Поет, ще оставя тук нещо от " Играта на стъклени перли"в превод на Федя Филкова...

ИГРА НА СТЪКЛЕНИ ПЕРЛИ

Музиката на вселените и мъдреците
ние сме готови да изслушаме склонени
и за истинския празник да се възкресите,
духове почитани от ери възвисени.

Ние се оставяме да ни издигнеш, тайна
на магичното писмо, където тъй вълшебно
бурното, безбрежното и участта нетрайна
в ясни притчи някога се сливаха хвалебно.

Те съзведия са и звучат като кристали.
В тяхна служба само битието смисъл има.
Ако падне някой там от техните скрижали,
ще политне към свещената среда незрима.
Стефка Петкова-indi
 

Re: Magister Ludi

Мнениеот PLACEBO » Съб Сеп 11, 2010 9:16 am

Стефка Петкова-indi написа:Жени, поздравявам те сърдечно за това, което правиш! По вода да е! :) И мисля, че си избрала възможно най- подходящият творец, с който да отпочнеш-автора на великото произведение-" Играта на стъклени перли", което е като...библия за магията на изкуството като цяло, за всичките му пластове, симбиози и резонанси. Автор, който самият е един своеобразен Magister Ludi- майстор на Играта! Който във всяко историческо време е едно голямо и уютно литературно присъствие с удовлетворяващата читатателя способнаст да бъде и Учител.Ето какво казва той за написаното: " Поетичните творби могат да бъдат разбрани, или неразбрани по различни начини. В повечето случаи авторът на една творба не е инстанцията, на която подобава решението къде читателите престават да я разбират и откъде почва неразбирането. Някои автори вече са намирали читатели, които да прозират техните творби повече, отколкото те самите. Освен това при дадени обстоятелства и недоразуменията могат да бъдат плодоносни." И понеже освен че се е занимавал с проза и рисуване, преди всичко е бил Поет, ще оставя тук нещо от " Играта на стъклени перли"в превод на Федя Филкова...

ИГРА НА СТЪКЛЕНИ ПЕРЛИ

Музиката на вселените и мъдреците
ние сме готови да изслушаме склонени
и за истинския празник да се възкресите,
духове почитани от ери възвисени.

Ние се оставяме да ни издигнеш, тайна
на магичното писмо, където тъй вълшебно
бурното, безбрежното и участта нетрайна
в ясни притчи някога се сливаха хвалебно.

Те съзведия са и звучат като кристали.
В тяхна служба само битието смисъл има.
Ако падне някой там от техните скрижали,
ще политне към свещената среда незрима.


И стиховете му са като прозата... богати и дълбоки. Когато текстът те накара да се върнеш и да го четеш повторно заради насладата, значи е проникнал в най-отдалечените кътчета на душата...

Благодаря за включването, Стефи! Удоволствие е да си тук!
Ще чакаме още за Херман Хесе от теб, зная, че си му горещ почитател!

Не се завръщай...
PLACEBO
 
Мнения: 157
Регистриран на: Сря Фев 07, 2007 5:34 pm
Местоположение: София

Херман Хесе - писател и художник

Мнениеот Mariamrad » Сря Сеп 15, 2010 8:24 pm

Мила Жени,

Присъединявам се към Стефи-Инди и те поздравявам за новото начинание /модератор на форума Изкуство-ТО/, както и за прекрасната и необятна тема, която си избрала: Херман Хесе - Учителя, Мага... самотника-мечтател и Философа на Духа!
Той е Поет не само в прозата си, но и в изобразителното изкуство; неговите картини са също мистични превъплъщения... друга еманация на феномена ХХ – един уникален Херманов импресионализъм! Не повтарят никого и може би няма да имат последователи, защото Хесе е създател на нещо лично негово. Акварелите му са носталгични и болезнено-затрогващи; дърветата и цветята притежават човешки черти, “неодушевените” предмети /къщи, планини/ носят Душа и имат своя физиономия, те са /свръх/ реални и не по-малко истински от самите нас.
Не случайно преди време избрах една мисъл на Херман Хесе като мото на моя акаунт в сайта youtube:
“Няма друга действителност, освен онази, която се намира в нас. Ето защо много хора живеят нереален живот. Те възприемат образите извън тях за реалност и никога не позволяват на света вътре в тях да прояви себе си…”

Моите контакти с този писател датират от преди повече от 20 години. Както много почитатели на Хесе започнах със “Сидхарта” и след това - замаяна и нетърпелива - продължих да пътувам из дебрите на неговите духовни скиталчества...
Наскоро присъствах на курс /и след това изследвах по-обстойно/ т.н. ПСИХО-ДРАМА – психологическо-философска доктрина /за мен/ и терапевтична практика създадена от румънския психолог Якоб Морено - изследовател на Кабала, последовател на Юнг и Фройд. Неговата теория е алтернатива на психо-анализата, която той не възприема изцяло, дори отхвърля. Незабавно направих асоциацията... открих, че произведенията на Хесе са една безкрайна Психо-Драма, несекваща "траги-комедия", в която всяка "врата" е нова потенциална възможност, нова бездна, спонтанна Игра... Всеки така наречен пациент е главно действащо лице и свой собствен “режисъор”. Изборите са сякаш предначертани, но и НЕ; всяка пътека - наглед случайно избрана, но и толкова закономерна - води към безмилостен вътрешен разрез... А крайната цел е една – Катарзис! Да, неговите творби разболяват и едновременно лекуват душата... Понякога си мисля, че този автор е мое свеообразно продължение - мъжката ми половина или аз съм негова "Хермине" /от “Степния вълк”/, но съм убедена, че много читатели се отъждествяват по този начин.
Бих искала да споделя тук цитат от една сравнително неизвестна творба - повестта "Ирис" /любимо мое четиво ... бездънно, вълшебно Откровение!/ Моята приятелка Таня Шелхорн написа вълнуващ пътепис: "По следите на Херман Хесе", в който е публикувала същия откъс. С радост споделям проникновенията на лирическия герой и в този форум:
“Всяко явление на земята е едно иносказание и всяко иносказание е отворена врата, през която душата може, ако е готова, да стигне до съкровената същност на света, където ти и аз, ден и нощ се сливат в едно. В живота си всеки човек тук или там се натъква на отворената врата, всекиму някога се е стрелвала през ума мисълта, че зад иносказанието съществуват духът и вечният живот. Разбира се, малцина минават през вратата и се отказват от красивата привидност, заради предусетената действителност на сърцевината.

Така цветната чашка на перуниката изглеждаше на момчето Анселм открит, безмълвен въпрос, към който душата му се устремяваше в мъчително предчувствие за един блажен отговор.”

........

Сърдечни поздрави и “На Добър Час”!
Мария
Без страх в Любовта безгранична!
Mariamrad
 
Мнения: 5
Регистриран на: Вто Сеп 14, 2010 12:30 am
Местоположение: Солт Лейк Сити, САЩ

Re: Херман Хесе - писател и художник

Мнениеот PLACEBO-J » Чет Сеп 16, 2010 7:54 pm

Mariamrad написа:Мила Жени,

Присъединявам се към Стефи-Инди и те поздравявам за новото начинание /модератор на форума Изкуство-ТО/, както и за прекрасната и необятна тема, която си избрала: Херман Хесе - Учителя, Мага... самотника-мечтател и Философа на Духа!
Той е Поет не само в прозата си, но и в изобразителното изкуство; неговите картини са също мистични превъплъщения... друга еманация на феномена ХХ – един уникален Херманов импресионализъм! Не повтарят никого и може би няма да имат последователи, защото Хесе е създател на нещо лично негово. Акварелите му са носталгични и болезнено-затрогващи; дърветата и цветята притежават човешки черти, “неодушевените” предмети /къщи, планини/ носят Душа и имат своя физиономия, те са /свръх/ реални и не по-малко истински от самите нас.
Не случайно преди време избрах една мисъл на Херман Хесе като мото на моя акаунт в сайта youtube:
“Няма друга действителност, освен онази, която се намира в нас. Ето защо много хора живеят нереален живот. Те възприемат образите извън тях за реалност и никога не позволяват на света вътре в тях да прояви себе си…”

Моите контакти с този писател датират от преди повече от 20 години. Както много почитатели на Хесе започнах със “Сидхарта” и след това - замаяна и нетърпелива - продължих да пътувам из дебрите на неговите духовни скиталчества...
Наскоро присъствах на курс /и след това изследвах по-обстойно/ т.н. ПСИХО-ДРАМА – психологическо-философска доктрина /за мен/ и терапевтична практика създадена от румънския психолог Якоб Морено - изследовател на Кабала, последовател на Юнг и Фройд. Неговата теория е алтернатива на психо-анализата, която той не възприема изцяло, дори отхвърля. Незабавно направих асоциацията... открих, че произведенията на Хесе са една безкрайна Психо-Драма, несекваща "траги-комедия", в която всяка "врата" е нова потенциална възможност, нова бездна, спонтанна Игра... Всеки така наречен пациент е главно действащо лице и свой собствен “режисъор”. Изборите са сякаш предначертани, но и НЕ; всяка пътека - наглед случайно избрана, но и толкова закономерна - води към безмилостен вътрешен разрез... А крайната цел е една – Катарзис! Да, неговите творби разболяват и едновременно лекуват душата... Понякога си мисля, че този автор е мое свеообразно продължение - мъжката ми половина или аз съм негова "Хермине" /от “Степния вълк”/, но съм убедена, че много читатели се отъждествяват по този начин.
Бих искала да споделя тук цитат от една сравнително неизвестна творба - повестта "Ирис" /любимо мое четиво ... бездънно, вълшебно Откровение!/ Моята приятелка Таня Шелхорн написа вълнуващ пътепис: "По следите на Херман Хесе", в който е публикувала същия откъс. С радост споделям проникновенията на лирическия герой и в този форум:
“Всяко явление на земята е едно иносказание и всяко иносказание е отворена врата, през която душата може, ако е готова, да стигне до съкровената същност на света, където ти и аз, ден и нощ се сливат в едно. В живота си всеки човек тук или там се натъква на отворената врата, всекиму някога се е стрелвала през ума мисълта, че зад иносказанието съществуват духът и вечният живот. Разбира се, малцина минават през вратата и се отказват от красивата привидност, заради предусетената действителност на сърцевината.

Така цветната чашка на перуниката изглеждаше на момчето Анселм открит, безмълвен въпрос, към който душата му се устремяваше в мъчително предчувствие за един блажен отговор.”

........

Сърдечни поздрави и “На Добър Час”!
Мария


Прекрасни думи си оставила тук, Марийче!
Благодаря ти за пожеланията! Сигурна съм, че хората имат нужда от подобен форум и се надявам да открием своята читателска публика!
Ще очаквам още включвания от теб! Зная, че ти имаш какво да разкажеш!
Поздрави и сърдечни пожелания за устрем и творчество!
PLACEBO-J
 
Мнения: 6
Регистриран на: Нед Сеп 05, 2010 1:46 pm
Местоположение: Sofia

По следите на Херман Хесе

Мнениеот Mariamrad » Сря Сеп 22, 2010 5:51 am

Благодаря ти, Жени!

За тези, които проявяват интерес, бих искала да добавя и линк към пътеписа на Таня Шелхорн "По следите на Херман Хесе":

http://liternet.bg/publish14/t_shelhorn/h_hesse.htm

Невероятен е!

Поздрави,
Мария
Без страх в Любовта безгранична!
Mariamrad
 
Мнения: 5
Регистриран на: Вто Сеп 14, 2010 12:30 am
Местоположение: Солт Лейк Сити, САЩ

Мнениеот indi » Нед Сеп 26, 2010 11:04 pm

Наистина невероятен пътепис, Мари! И необятен, в който отново и отново да се връщаш... Лично аз, благодаря, че показа! Както споделя и авторката, Хесе има удивителната, магична способност да идентифицира читателя със себе си в най- дълбоките душевни пространства.. Все още не съм изчела всичсо от него, но надявам се сравнително бързо да попълня пропуските си...

Ще оставя още две интересни и майсторски стихотворения от него.. Едното е от " Степният вълк" в превод на Иван Николов..


Аз съм степният вълк, който тича в полята.
И светът покрай мен е потънал във сняг.
Само черният гарван кръжи над брезата,
от кошута и заек ни диря, ни знак.
Аз съм влюбен в кошутата, ако открия
само нейния мирис и стъпки в нощта,
ще я сграбча и зъби във нея ще впия,
по- прекрасна от нея не знам на света.
Как добре на любимата нежното гърло
бих обзел и захапал бих порив такъв,
че отпосле ще вия до съмване върло
и ще пия от нейната алена кръв.
Ако можех да срешна и заек в полето,
бих се радвал, защото кръвта съм му пил...
Ах, лишен ли съм вече от всичко, което
прави моят живот и приятен, и мил?
По опашката моята козина вече е сива
и се вглеждам с невиждащи вече очи.
И жена ми отдавна в земята почива
и вкуса на живота ми вече горчи.
Тичам аз след сърни и по заешки дири,
утолявам си гърлото с глътки от сняг,
слушам в тъмната нощ как виелица свири
и душата си нося на дявола пак.

---------------------------------------------------------

БУКВИ

[i]В превод на Федя Филкова от " Играта на стъклени перли"


При случай ние вземаме перото
и пишем знаците върху листа,
това и онова са те, защото
такава е играта на света.

Но дойде ли дивак, или пък жител лунен
и този лист със знаци набразден,
той вземе и погледне го учуден,
светът ще бъде в него отразен
със зала от небивали картини.
Ще са А, Б животно и човек,
очи, езици, тръгнали невинни
и сред инстинктите безброй нащрек,
ще прочете в снега следи на врана,
ще тича, ще лети и страда с тях,
ще види сътворението, спряна
как диша всяка твар и в грях
се мъкне през стиха, през орнаменти,
ще види болки, как гори любов.
Ще плаче, ще трепери той суров
зад техните решетки на моменти,
светът могъщ в стремежите му слепи
ще му се стори страшно умален
и знаците, джуджетата нелепи,
едни до други ще са в своя плен
така, че смърт с живот се съюзяват
и като братя те еднакви стават...
Накрая в страх ще изкрещи човека
и ще подпали огън, след това
ще хвърли в него святите слова.
И после ще усети той едва
как този свят лъжовен и вълшебен
обратно ще изчезне величав
в страна несъществувала - приведен,
усмихнат ще въздъхне той и здрав.
indi
 
Мнения: 5
Регистриран на: Сря Сеп 08, 2010 10:55 pm

Мнениеот Гост » Пет Окт 01, 2010 9:01 pm

Бих искала да добавя само факта, че когато получава Нобелова награда за литература, Херман Хесе страда много. Страда, защото я получава заради прозата си, а самият той винаги е предпочитал своята поезия. И така е до ден днешен. Малко са онези (обикновено само ценители), които са чували или чели поезията му. Поезията му, дълбока колкото прозата, е изцяло римувана и безкрайно трудна за превод. Вероятно това е друга причина да не е толкова популярна - почти пълната невъзможност да бъде преведена. Лично аз съм почитател на т.нар. "смислов превод" в такива трудни случаи и си позволих да преведа някои от неговите стихове. Ето ги:

МОЛИТВА

Позволи ми да изпитам отчаяние, Господи, от себе си,
Но не от теб!
Позволи ми да вкуся цялата мъка на заблудата
Остави да ме ближат пламъците на терзанията
Позволи ми да изстрадам позора
Не ми помагай да издържа,
Не ми помагай да разцъфтя!
Но когато моето Аз се разпадне,
Тогава ми покажи,
Че си бил ти,
Че от теб са родени пламъкът и страданието,
Защото с удоволствие ще се погубя,
С удоволствие ще умра,
умирайки единствено в теб

НОЩ

Изгасям своята свещ,
през отворения прозорец нахлува нощта
прегръща ме нежно и ми позволява
да съм неин приятел и брат.

Двамата боледуваме от една и съща носталгия
излъчваме сънища пълни с предчувствия
и си шептим за отминалото време
в дома на нашия Баща.


САМОТНА НОЩ

Вие, които сте мои братя,
клетници от близо и далече,
вие, които високо при звездите
в своето страдание за утеха мечтаете ,
вие, които безмълвно сте сключили
своите тънки, търпеливи ръце
под бледата светлина на звездите в нощта,
вие, които страдате, които будувате,
клета, объркана общност,
кораби без пътеводна звезда и щастие -
чужди и все пак мои близки,
отговорете на моя поздрав.

НОЩЕМ

Нощем, когато морето ме приспива
и бледият блясък на звезди
поляга върху далечните вълни,
тогава напълно се откъсвам
от живота и любовта,
стоя притихнал и просто дишам.
Сам, сам, залюлян от морето,
което студено и тихо спи в хиляди светлини.

Тогава си спомням моите приятели
и свеждам поглед в техния
и питам безмълвно всеки един:
"Мой ли си все още?
Твоя ли е моята тъга? Твоя смърт ли е смъртта ми?
Долавяш ли любовта ми, моята беда
дори само полъх или ехо?

Морето спокойно гледа и мълчи
И се смее: Не.
И от никъде не идва отговор и поздрав.


ЗВЕЗДА

Аз съм звезда на небосклона,
наблюдавам света, презирам света
и изгарям в своята собствена жарава.

Аз съм морето, което нощем бушува,
оплакващото море, натежало от жертви,
което към старите грехове прибавя нови.

Аз съм прокуден от вашия свят,
отраснал в гордост, излъган от гордостта,
аз съм кралят без кралство.

Аз съм мълчаливата страст
в дом без огнище, във войната без меч,
аз съм болен от собствената си сила.

СТЪПАЛА

Както всеки цвят повяхва, така и всяка младост
отстъпва на старостта, красива е и всяка фаза,
но всяка мъдрост и добродетел са нетрайни.
Призове ли го животът, сърцето трябва
да е готово за раздяла, за да може
без страх, а също и без жалост
по друг, нов начин да се свързва.
Вълшебство крие новото начало,
което бди над нас и ни помага.

Нека бодро преминаваме етапи
и не се привързваме към тях като към дом
Духът световен да ни ограничи не иска,
а ни въздига стъпало по стъпало, обогатява ни.
Едва устроени уютно в някоя житейска фаза
заплашва ни отпускане, понеже само онзи,
който е готов за път, надмогва навика.

И може би смъртта последна
ни подмладява с нови измерения.
Животът не се уморява да ни призовава,
затова напред, сърце, сбогувай се и тръгвай!
Гост
 

Мнениеот fightingone » Пет Окт 01, 2010 9:06 pm

Разбира се, горният постинг е мой - аз съм fightingone
"Умът е арогантен, душата е смирена" - Каролин Майс
fightingone
 
Мнения: 4
Регистриран на: Пет Окт 01, 2010 8:41 pm

Херман Хесе - писател и художник

Мнениеот Mariamrad » Вто Юли 03, 2012 7:23 am

На 2 юли 2012 г. сe навършват 135 години от рождението на поета-философ и художник-ваятел... на белия Маг Херман Хесе. Невероятно съм въодушевена днес, че открих и цялата повест "Ирис", цитат от която публикувах в един от предишните си постинги. Ето и линк към нея за всички тези, които все още не са я прочели или за онези почитатели, които като мен биха желали отново да я препрочитат и преотриват:

http://chitanka.info/text/21201-iris

Радвам се, че съм част от този прекрасен форум, мила Жени!
Без страх в Любовта безгранична!
Mariamrad
 
Мнения: 5
Регистриран на: Вто Сеп 14, 2010 12:30 am
Местоположение: Солт Лейк Сити, САЩ


Назад към Изкуство-ТО

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron