Титанът с четирите души

Модератор: PLACEBO

Титанът с четирите души

Мнениеот PLACEBO » Нед Сеп 12, 2010 3:56 pm

Единствен на планетата Земя! Ще се запитате – кой е той?
Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони

Изображение
Роден е през 1475 година в Капрезе, Италия, недалеч от Флоренция. От малък проявява огромния си талант. Когато навършва 13-годишна възраст, започва да чиракува във Флоренция на един известен за времето си художник – Гирландайо. По това време главен управник на града е Лоренцо Великолепни. Той оценява високо таланта на младия Микеланджело и се превръща в негов покровител. Така, на 15-годишна възраст геният се озовава в двореца на Медичите и става като член на семейството.
Едновременно скулптор, живописец, архитект и поет, той приживе получава прозвището „титанът с четирите души”.
Според много критици, той е скулпторът на всички времена, който няма аналог досега. Неговите статуи на Давид, Мойсей и Пиета са творби, оставащи зрителя без дъх, ненадминати по своето майсторство. Микеланджело е само на 23 години, когато сътворява Пиета („pieta” – „състрадание” на италиански). Това е и единствената статуя на Микеланджело, върху която той слага подписа си.
Изображение
Давид

Изображение
Мойсей

Изображение
Пиета

Като живописец, Микеланджело отново е на световния връх – неговите фрески, украсили потона на Сикстинската капела, векове наред се славят като едни от най-великите творения на живописта въобще.
Съществува един интересен и малко известен факт около фреските на Микеланджело в Сикстинската капела. Те се появяват без творецът да подозира, благодарение на завистта на архитект Донато Браманте и художника Рафаело. Буонароти се превръща в инструмент на заговор на двамата. Рафаело и Браманте успяват да убедят папа Юлий Втори да постави задачата на един скулптор, който няма необходимия опит като художник. Желанието им да унизят таланта на Микеланджело обаче, се превръща в оръжие срещу тях самите. По това време в Италия твори и великият Леонардо да Винчи – съперник на Микеланджело, с когото заговорниците са в прекрасни отношение и когото боготворят. Двете знаменити личности – Микеланджело и Леонардо не пропускат никога възможността да се критикуват един друг.
Отначало Микеланджело иска да се откаже от тази огромна и трудоемка поръчка, дори според Джордж Васари – художник по онова време, той препоръчва самия Рафаело на папата. Но Юлий Втори е настоятелен и Микеланджело е принуден да приеме поръчката. Таванът, който трябва да бъде изрисуван, е с внушителните размери 40 х 14 метра. Освен него, е трябвало да бъдат изрисувани и много от страничните стени и ъгли. Микеланджело е амбициозен перфекционист. Той не допуска никого до същинската работа, никакви помощници, никакви чираци. Чираците единствено мият четките и разбъркват боите. След 4-годишен робски труд върху специално изградено скеле, 20 метра над пода, седяйки на стол с облегалка, пригодени за целта и непоносими болки в гърба, се разкрили красотата, величието, вълшебието на фантастичната гледка. Таванът на Сикстинската капела бил изрисуван с 343 образа и фигури на хора, сцени от библията.
Докато Микеланджело работи, Браманте и Рафаело – двамата заговорници, следят отблизо работата му. Разказва се, че Рафаело, след като видял какво твори неговият заклет враг, сам посегнал на творбите си в църквата, в която работел и ги изстъргал от стените й.
Изображение

Изображение
Фрески от Сикстинската капела

Микеланджело Буонароти се слави и като отличен архитект - дълги години той изпълнява длъжността „главен архитект” на катедралата „Свети Петър” в Рим. Така също проектира и прочутата Капела на Медичите във Флоренция.

В 1534 г. новият папа Павел III дал на Микеланджело званието “главен скулптор, архитект и живописец на Апостолическия дворец” и му поръчал да изрисува на стената на Сикстинската капела “Страшният съд”. С този абсолютен шедьовър в живописта Микеланджело прави всичко, за което въобще някой творец може да мечтае.
Изображение
Страшният съд

Той работи главно като архитект в по-късните си години. Така например в 1530 г. той проектира едно грандиозно стълбище за флорентинската библиотека . По-късно в Рим той завършва започнатия от Антонио ди Сангало римски “Палацо фарнезе”, проектира самостоятелно черквата “Сан Джовани дей Фиорентини” и изготвя проектите на градската врата “Порта Пия”.
Безспорно връхната точка на Микеланджело като архитект е куполът на “Св. Петър”, замислен от неговия заклет враг Браманте. И днес куполът смайва с огромните си размери (диаметър почти 40 метра) и чистата си линия. Малко известен факт е, че куполът, който виждаме днес е завършен от римския архитект Дела Порта след смъртта на Микеланджело. Проекта на Дела Порта се различава малко от оригиналния замисъл на Микеланджело и затова често неговото име незаслужено остава в сянката на титана.

Изображение
Куполът на базиликата "Свети Петър" - Рим

Микеланджело е и талантлив поет. Запазени са повече от 300 негови стихотворения и сонети. Тук ще прочетете няколко негови сонета, в превод на Владимир Свинтила:

AL COR DI ZOLFO, A LA CARNE DI STOPPA

СЪС ПЛЪТ КАЛЧИЩЕНА, СЪРЦЕ ОТ СЯРА
и с кости, сухи като съчки летни,
с душа без вожд и без юзди заветни,
с копнеж и със блуждаене без мяра,


с ума и сляп, и куц, за да преваря
тревасищата, примките безчетни
на този, свят щом мълнията светне,
веднага ще се овъгля в пожара.


На майсторството тънко естеството
надвива всеки, който упорит е,
ако от Бога нему е обречен.


Роден ни глух, нито пък сляп в окото,
размерен според огъня в гърдите,
нима съм крив, че нему съм наречен?


LE FAVOLE DEL MONDO M`HANNO TOLTO

БРЪТВЕЖИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ МИ ВЗЕХА
деня за съзерцаване на Бога.
С благодатта му чак до изнемога,
Забравяйки я, мислите грешеха.

Което беше мъдрост и утеха,
ме стори сляп. Днес късно е, не мога
да се разкая. Ала искам много
да смъкнеш гордостта ми като дреха.

Полвината от пътя, който води
догоре, опрости ми, че задача
без тебе непосилна е и тая.

Омраза към световните изгоди
ми дай, към хубостта, която тача,
та след смъртта нетленност да узная.



VEGGIO CO` BE` VOSTR` OCCHI UN DOLCE LUME

С ОЧИТЕ ВИ АЗ ВИЖДАМ ЗРАКА НЕЖЕН
,
за който ослепяха ми очите;
с нозете Ви понесъл съм злините,
изпод които куцам безнадежден.

С крилете Ви летя в предел безбрежен;
с ума Ви приближавам висините –
червен и блед пред устните Ви свити,
студен под слънце, топъл в повей снежен.

У Вас са вече моите желания,
чрез мисълта Ви моята се ражда,
в дъха Ви са и моите обети.

Като луната светя с подаяния.
Но щяхме ли да гледаме със жажда
в небето, ако слънцето не свети?


До края на живота си Микеланджело остава ерген. Умира в Рим в 1564 г., малко преди осемдесет и деветия си рожден ден.

Без претенции да бъда изчерпателна, защото за Микеланджело може много да се пише и показва...

Имате думата и вие, бунтарски душủ!
Не се завръщай...
PLACEBO
 
Мнения: 157
Регистриран на: Сря Фев 07, 2007 5:34 pm
Местоположение: София

Назад към Изкуство-ТО

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron