Капки светлина от Амрита Притам

Модератор: PLACEBO

Капки светлина от Амрита Притам

Мнениеот indi » Нед Окт 03, 2010 7:58 pm

Знаменитата индийска писателка и поетеса Амрита Притам е родена на 31 август 1919г. В Гуджранвала, Пенджаб. Израснала е в силно религиозна среда. На младини е живяла дълго време в Лахор. Работила е като редактор във Всеиндийското радио и преподавател в Университета- Ню Делхи. Първата си книга е издала през 1936 г. , а през 1956 г. за стихосбирката „ Сънчур” е била удостоена с наградата на индийската литературна академия „ Сахитя”. През 1980 г. става носител на международна литературна награда „ Никола Йонков Вапцаров”. Творческият й актив съдържа множество стихосбирки, романи, томове с разкази, два сборника с народни песни,книга за пенджабската литература , както и такава с биографии. Посещавала е България и е имала много верни приятели и почитатели у нас. Умира на 31 10 2005 г. на осемдесет и шест годишна възраст в Делхи.

Амрита Притам е писала на родния си език- пенджаби, а нейни
произведения са преведени на хинди, урду, гуджарати,
английски, български, руски, шведски и други езици.
Голяма част от стихотворенията й са преведени на английски,в
свободен стих, макар тя самата да е споделяла, че са ритмувани.






Ето какво казва Георги Христов, подбрал и превел нейни стихове за стихосбирката „ Капки светлина” от 1982 г. :



„…Поезията на Амрита Притам грабва и поразява преди всичко със своята искреност. Това не е граничещото с наивност откровение на незавършения творец, нито префинената игра на искреност, каквато се среща у някои поети. Нейната искреност е изящна щедрост на един възвисен дух, впил корените си в дълбоките пластове на хилядолетната култура на Изтока и разбрал от примера на предходниците, че само плодовете на истината имат право на безсмъртие в изкуството.

……………………………………………………………………………………………………..

Амрита Притам е еднакво силна и в интимната лирика, и в епоса, и в социалната лирика. Нейната поезия е модерна като форма и съдържание и в същото време дълбоко свързана с поетичните традиции на Индия и Персия. Тя се стреми към философската дълбочина, оптимизма и жизнеността на Омар Хайям, когото е имала щастието да чете и изучава в оригинал, използва метафоричната техника на типично индийската поезия и благодарение на крупния си талант, е създала действително голяма, общочовешка поезия.

С една особеност. Амрита Притам употребява твърде малко прилагателни. Това концентрира до крайна степен нейната мисъл. Когато мисълта се простира върху малко думи, развитието й е в дълбочина. За да се стигне тази дълбочина, е необходимо също концентрация и напрежение.

Бих искал, когато читателят обърне последната страница на тази книга, да каже като мене: „ Благодаря ви, Амрита, за великото удоволствие, което ми доставиха вашите стихове! „

…………………………………………………………………………………………………….

Сравнително наскоро имах удоволствието тези капки светлина да попият в сетивата ми и да се насладя на поезията на Амрита Притам... И разлиствайки капка след капка, все повече се уверявах, че е така- книгата е не само прозорец към познанието... Книгата с поезия е като... длани събрани за молитва, които, щом се разтворят, между тях е душата на автора- политнала и рошеща крилете на птиците, или свита в разширените зеници на Болката- цялата тя, във всички възвишения , завои и лабиринти в траекторията на Пътя си. Разтваряш „длани” и между тях е транскрипцията на нечия душа. И си мисля, че всеки пишещ, който е пуснал по световните ветрове своите събрани длани, може да каже: „...някъде скитат две събрани длани, които щом се разтворят, нечии очи ще попаднат... в мен... Дано са очи милостиви!... „

Разтваряйки дланите на „ Капки светлина”, между тях потрепва бялото сари на душата на Амрита Притам- успяла така добре да познае и усвои живота, уроците му и даровете му, че от всички линии пунктиращи лицето й, най- изразени и непроменливи да останат линията на Верността, на Любовта и на Усмивката- онази тиха, спокойна и уверена усмивка, която сякаш потвърждава на света – дете, че го разбира. И обича.Това е хубавото и магичното на поезията, че предоставя на всекиго от своя божествен екстракт, на основата на който всеки може да изтегли като златна нишка уникалната , само своя си асоциация... Амрита Притам е изпрела нишка от кълбото на умението сарито на душата да бъде опазено бяло, съвсем непринудено при това, с лекота... Да носиш свободно край лицето и устните си кичурите на нежността не е старомодно, а стил, както доказва Амрита Притам.

И сбъдвам желанието на преводача, като казвам: „Благодаря ви, Амрита, за великото удоволствие, което ми доставиха вашите стихове! „







ГЛЕДАНЕ НА РЪКА



ЛИНИЯТА НА ВЕРНОСТТА

никой не може да я разчита.

Но аз знам, че има линия на верността

върху моята длан.

ЛИНИЯТА НА ВЕРНОСТТА.



Аз не знам как да я определя,

как да посоча

нейните граници,

докъде могат мислите да скитат свободно

и къде е точката на опасността.



Каква близост до други устни,

каква задушевност при разговора,

каква топлина на ръцете

съответстват на представата за верността?

ЛИНИЯТА НА ВЕРНОСТТА.



Как човек може да я направи по- дълбока

и да я укрепи,

когато толкова обещания

се появяват по устните-

сякаш думите биха могли да я измерят!



Аз знам, че има една линия на верността

върху дланта ми.

Може би незабележима,

но аз я виждам.

Върху моята малка ръка

тя е дълга и дълбока.

И има пет пръсти,

пет чувства,

пет богове,

за да засвидетелстват

ЛИНИЯТА НА ВЕРНОСТТА.



ЩАСТИЕ



Чух някъде аз глас,

далече.

Глас- точно твоят.

Ушите ми въздъхнаха дълбоко.



И щастието-

като младенец невинно,

побягна босоного

към гласа.



Пръв трън по пътя бе условността,

друг беше- репутацията,

а трети трън- сигурността-

като трески безбройни рискове.



Като извади тръните,

разтри краката,

изтри кръвта,

със куцане премина пътя.



Озадачена, после тя застана

в колебание.

Гласът бе твой, разбира се,

но погледът, разбира се, бе чужд.



И трънът на разочарованието

душата й прониза тъй дълбоко,

че с ноктите на цялата си мъдрост

не знаеше тя как да го извади.



Кракът й е подут догоре,

разпространява се отровата.

Седи тя там озадачена.

Невинността на щастието плаче.





ТИШИНА



Глинена кана от мисли,

празна и тъжна,

в двора ми си почива.

Жадна е тишината,

устни с език облизва-

думи- вода, две- три, проси.



В двора ми кладенец вече

жаждата си направи.



Дните със чукове чукат,

нощите ринат с лопати,

камък- години се пукат.

Дума- вода не проблясва.



Тъмният кладенец кротко,

лапа подпрял под брадата,

бавно преживя самотен

камъни с пръст и се взира

жадно във тишината.



ДОВЕРИЕ



Един противен и ужасен слух

Във стаята ми като прилеп

долетя.



Започна да се бие във стената,

да търси цепнатини,

кухини и дупки в нея.



Но аз закрих

със две ръце

на погледа си проходите тъмни.

В ушите си

натъпках тъканта

на твоята любов.





РАЗГОВОР



Ела, любов, ний трябва днес да поговорим.



Ти като чаени листа откъсна

от твоето сърце

поникналите чувства.

За себе си ги съхрани

като зелени стръкове,

които искаше да изсушиш.



Във тази пещ от глина

угасналия огън ще се съживи,

един- два пъти ще припламне

и дънерът, изтлял до половина,

ще се запали пак,

а във пещта

отново пламъкът на любовта ще лумне

и в колбата на тялото ми пак

водата ще заври.



Дай чаените листчета-

като изсъхнали листа от чай

познатите ни стари чувства,

и старите желания познати.

Пусни ги във водата.

Това ще промени цвета.

Отпий си няколко горещи глътки

и нека аз да глътна няколко.

През пролетта на нашия живот

ний бихме минали и без това,

но не и зиме.



Ела, любов, ний трябва днес да поговорим.



МОЛИТВА



Постави в полата на младата нощ

една бяла кокосово- орехова луна* ,

а вместо смокини- шепа звезди.



И постави в полата на една прясна болка

вместо кокосов орех сърдечната рана

и вместо смокини- малко сълзи.



Изтокът подготвя своята люлка,

своята вечна люлка.

Нощта е бременна със слънцето.



Устните подготвят своята люлка,

своята вечна люлка.

Болката е бременна с песен.



Небето, древният мъдрец,

измерва пулса на нощтта,

пулса на болката.



Земята- акушерка се моли

нощта никога да не е безплодна

и болката никога да не е безплодна.



*В Пенджаб съществува обичай в полата на бременната жена да се поставят кокосов орех и шепа смокини.




Прекрасна Амрита!:)


Дано допадне и на вас!:)



http://www.youtube.com/watch?v=b3D39pdu ... r_embedded
indi
 
Мнения: 5
Регистриран на: Сря Сеп 08, 2010 10:55 pm

Мнениеот PLACEBO » Вто Окт 05, 2010 6:28 pm

Стефи, благодаря за тази тема!
Ще се връщам многократно тук. Винаги, когато душата ми пожелае да полети още по-нависоко и по-надалеч!

Малко снимки на Амрита. Вгледах се в очите й...
Вгледайте се и вие!

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение
Не се завръщай...
PLACEBO
 
Мнения: 157
Регистриран на: Сря Фев 07, 2007 5:34 pm
Местоположение: София


Назад към Изкуство-ТО

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron