Месец на Деймиън Хърст в Музейна галерия за модерно изкуство

Модератор: PLACEBO

Месец на Деймиън Хърст в Музейна галерия за модерно изкуство

Мнениеот PLACEBO » Съб Окт 23, 2010 5:54 pm

Месец на Деймиън Хърст в Музейна галерия за модерно изкуство в София

Специална лимитирана колекция от оригинални графични творби на Деймиън Хърст, състояща се от три емблематични за неговото творчество серии представя галерията на ул. "Оборище" 10 през октомври. Уникалната експозиция е с подкрепата на УниКредит Булбанк, Софарма АД, винарска изба "Катаржина Истейт".

Британският концептуалист за първи път изработва прочутите си „точки” чрез техниката гравюра върху дърво. Серията от 12 гравюри е създадена през юни 2010 г. и пристига директно от студиото на Хърст във Великобритания. Много малко са галериите в света в момента, имащи привилегията да притежават отпечатък от тази серия.

За разлика от предишните му фармацевтични серии, изработени в други графични техники – офорт, акватинта и др., отпечатани в по-голям тираж, графиките в колекцията на Музейна галерия са в тираж само от 48 и 24 отпечатъка.

Основен мотив в шестте цветни фотогравюри от серията Sacred е пеперудата (символ на жизнения цикъл). Те са с ръчно оцветени, тиражът им е 59. Българската публика ще може да види и ръчно подписана цветна фотогравюра от серията “Стълбата на Яков”.

Изображение

Акцент в експозицията е графиката с образа на скандлания диамантен череп. Сериграфията е обсипана с диамантен прах. Нейния първообраз е творбата For The Love of God - платинен череп обсипан с 8601 скъпоценни камъка.

Изображение

До 10 октомври от студиото на Хърст се очаква да пристигне още една голямоформатна графика с емблематичния образ в много лимитиран тираж и ръчно оцветена от артиста. Тя е поръчана от български колекционер, но ще остане част от експозицията до 31 октомври.

Музейна галерия за модерно изкуство е сред малкото галерии в света, работещи директно с художника. Всяка творба носи подписа на Деймиън Хърст и е придружена със сертификат за оригиналност. По време на изложбата, българските ценители ще имат възможността да се сдобият и с художествен албум, подписан лично от британския артист.

http://modernartgallery-bg.com
Не се завръщай...
PLACEBO
 
Мнения: 157
Регистриран на: Сря Фев 07, 2007 5:34 pm
Местоположение: София

"Продажно" изкуство или изкуството да продаваш

Мнениеот PLACEBO » Съб Окт 23, 2010 5:56 pm

"Продажно" изкуство или изкуството да продаваш

Сериозно за Деймиън Хърст по повод една несериозна изложба в София

Автор: Стоян В. Сгурев*

Изображение

Ако се доверим на Оскар Уайлд, "когато банкерите отидат на вечеря, говорят за изкуство. Когато художниците отидат на вечеря, говорят за пари". Странната и скандална връзка между парите и изкуството, между пазарни сили и художествени шедьоври, датира отпреди поне 500 години, когато прочутата банкерска фамилия на Медичите финансирала творческите търсения на широк кръг талантливи художници и така възвестила Ренесанса. За да изчисти фамилното име от моралното петно на своите доходоносни начинания, Козимо и Лоренцо "Великолепния" Медичи създали система за меценатство, в която изкуството допринасяло за семейния престиж и влияние, а парите на свой ред спомогнали за освобождаване на изкуството от религиозните догми, задвижвайки процеса на комерсиализация, който в края на ХХ век придобива завършен вид в рекордните, многомилионни търгове на художествени творби. Като всеки друг брак, и този между изкуството и парите преживял период на затишие, в който романтичните идеали взели надмощие над материалните мотиви, а академичните принципи диктували съобразяване с традиционните изобразителни методи. Едва в края на ХІХ век галеристи и колекционери на картини открили как да извличат материална полза, подпомагайки новаторски художници, а през 60-те години идва и редът на самите художници да открият как да печелят подобаващо от творбите си. Този процес достига връхната си точка с установяването на
"Твореца - търговска марка"
явление, въплътено понастоящем в най-голяма степен от художникa Деймиън Хърст. Неговият дързък ход през 2008 г. да предложи свои творби на търг, престъпвайки основно табу в света на изкуството, като заобикaля помогналите му да се утвърди галерии, разкрива остър бизнес нюх, разбиране на пазарните процеси и решимост да извлече най-голямата възможна полза от привилегированото си положение в производствената верига на изкуството. Макар мнозина да се съмняваха, че галериите ще продължат да го подкрепят, рискът му се изплати – космическите цени, постигнати в дните, когато се срина Lehman Brothers, категорично показаха, че пазарът на изкуството се нуждае от Деймиън Хърст повече, отколкото обратното.

Изображение
За да разбере успеха на Хърст, човек трябва да знае малко за творбите му и много повече за механизмите на съвременния пазар на изкуство. Сред свързваните с името му образи са черепи, пепелници, пеперуди, аптечни шкафове, акули и агнета, потопени във формалдехид, като обединяващите теми са смъртта и преходността. Естетиката не е особено дълбока, нито пък идеите особено оригинални. Да вземем прочутия череп, инкрустиран с диаманти и оценен на 50 милиона долара. Прославяйки смъртта, той иронизира християнското схващане, че богатството не може да бъде отнесено в гроба. Сред източниците му на вдъхновение са ацтекски череп със скъпоценни камъни, както и подобни произведения на художника Стивън Грегъри. Всъщност, много от емблематичните творби на Хърст са производни на работата на други художници; картините му с цветни точки например напомнят цветовите конфигурации в произведенията на Герхард Рихтер от края на 60-те години. Изображенията на агнета, черни овце, пеперуди или бедни деца могат да бъдат положени в традицията на жанровата живопис от ХІХ век. Разбира се, свободното заимстване на концепции от други художници е прието и толерирано в света на изкуството в степента, в която помага на автора да изрази отчетлив светоглед и естетическа позиция. Остава открит въпросът дали работата на Хърст служи като източник на уникална естетическа стойност. Ако "точковите" картини внушават, че всяка конфигурация от цветове може да носи естетическа наслада, дали това развенчава устойчиви художествени митове или просто предъвква Кандински, Полък и Ротко? Зависи кого питате. Престижни галерии излагат творбите му, прочути колекционери ги купуват, възхитени критици превъзнасят прямотата и непосредствеността им. Други обаче смятат творчеството му за нескопосано в изпълнението и подражателско в съдържанието, символ на всичко това, което не е наред със съвременното изкуство.

Както мнозина отбелязват, трудността при оценяването на приноса на Хърст е в това, че в изкуството липсват категорични стандарти с които да преценим дали работата на даден художник е повърхностна или дълбока.

В този контекст, феноменалният успех на Деймиън Хърст подчертава няколко ключови тенденции в света на изкуството от 60-те години насам, в това число задълбочаващата се фрагментация, множенето на стилове, отслабващото влияние на критиката и като резултат, растящата несигурност в оценяването на художествени творби. Цените зависят от технически фактори (размер, период, тематика, колорит, качество на композицията, наситеност на тоналностите, състояние) и пазарни процеси (дали творбата е нова за пазара, какви са текущите изменения във вкусовете и доколко ликвиден е самият пазар). Но още по-важни за определянето на цените са субективните фактори. Ключовият проблем пред играчите на пазара на изкуство е в това, че оценяването на дадена творба твърде много зависи от колективните възприятия. Сред експертите рядко съществува съгласие относно достойнствата на художествените произведения – заради сменящите се моди в стиловете и растящата несигурност в принципите на естетическа оценка. При тези условия, в процеса на оценяване определящ става не етапът на създаване (естетическа стойност), а този на продажба (парична стойност). Цената по този начин се превръща в израз на колективна преценка на достойнствата на дадена работа, натоварена с нескрита естетическа функция.

Още през шейсетте Анди Уорхол и други разбират, че одобрението на критиката не е необходимо на един художник, за да успее, че

Творбата струва толкова, за колкото се продаде

и че с демократизацията на изкуството нейната стойност се определя по-скоро от колекционерите, отколкото от критиците. За да се продава добре, тя не трябва да бъде твърде сложна и прекалено да напряга ума. Рязко нарастват цените на онези творби, които изобразяват лесни за разбиране теми около смъртта и преходността – като еднодоларови банкноти или жертви на катастрофи. Ако творците от началото на двайсети век се стремят да интелектуализират изкуството и да го отдалечат от потребителя, като задават визуални гатанки под формата на кубистични и сюрреалистични картини, през шейсетте попартът се движи в обратната посока, възползвайки се от притока на нови колекционери, за да комерсиализира авангарда. Въпросните колекционери са привлечени от ниските цени на съвременното изкуство и съпътстващата ги възможност да утвърждават художeствени авторитети и да придобият – подобно на Медичите преди векове - статут и уважение като членове на избран социален кръг. Много критици, все по-объркани от новите тенденции и притеснени да не изглеждат твърде консервативни, се втурват да утвърждават достойнствата на новото, без в действителност да бъдат убедени в тях.

Моделът за творчески успех, който се заражда през шейсетте и е умело разработен от Хърст няколко десетилетия по-късно, включва творби с неясна естетическа стойност и просто послание с доказан пазарен потенциал, активно рекламирани от група галеристи, колекционери и критици. Уорхол е добър пример за това как растящите цени започват да привличат вниманието на галерии и богати купувачи, чиято подкрепа води до нарастваща известност и привлича още повече внимание, предизвиквайки пореден скок в цените. След определен етап на нарастване, като например първата продажба за 1 милион долара на търг, сред критиците, кураторите и влиятелните колекционери се утвърждава консенсус, който бетонира репутацията на художника и придава легитимност на творбите му пред други колекционери. Някои наричат този процес

"Да купуваш с ушите си"

тоест да следваш примера на другите, купувайки имена, а не художествени произведения. Устойчивостта на тази система се дължи на колективната инвестиция в творците марки, чиято способност да избягват спадове в цените им е функция на пазарното влияние на поддръжниците им. Ето защо не е странно, че галериите не изоставиха Хърст, след като той избра да продава творбите си на търг – един добре пресметнат ход на компетентен пазарен играч.

Макар пазарният успех да налага силната марка, той още не е заглушил дебата за Хърст и неговата роля в историята на изкуството. Това донякъде се дължи на негови грешки, като решението му да изложи "истински" картини, за да докаже стойността си като традиционен художник. Критиците единодушно отхвърлиха картините като посредствени и имитаторски, намеквайки, че за Хърст е по-добре да се придържа към онова, с което е познат на пазара, и да избягва сравнения с класически авторитети в изкуството. Цените му напоследък търпят известен спад, вървят слухове за каталози, които дискретно предлагат произведенията му за продан, а диамантеният череп беше откупен обратно от група инвеститори, включваща самия художник. Сагата "Хърст" тепърва трябва да намери своята развръзка – било като устойчиво художествено присъствие, било като краткотраен продукт на пазарен "балон" в изкуството.

Широко рекламираната инициатива на Музейната галерия за модерно изкуство в София да покаже негови литографии е забележителна не толкова заради изложените пред българския купувач творби, колкото заради амбицията си да установи нов дискурс в общественото пространство, ориентиран към външни авторитети и глобални тенденции в изкуството. В слабо развития, обърнат навътре и характеризиран със слабо търсене пазар в България всички усилия за разширяване на дискусията за значението и ролята на съвременното изкуство са добре дошли. Фактът, че тази инициатива идва от нова галерия с малък кураторски опит, но със средствата да си позволи сериозна рекламна кампания, напълно подхожда на естеството на излаганите произведения и амбициите на един автор, който повече от всеки друг олицетворява съюза между парите и изкуството и десетилетието на финансовa еуфория преди настоящата криза. Дали Хърст ще се сблъска със своята собствена криза на доверието? Въпросът, както толкова други в съвременното изкуство, остава отворен. Едно е сигурно обаче - на масата на Деймиън Хърст банкери и художници вечерят заедно.

*Стоян В. Сгурев е завършил социология в Софийския университет и е доктор на науките от Станфордския университет. Понастоящем е доцент в ESSEC Business School - Париж. Работи в сферата на културните индустрии, по-специално опера и изкуство. Текстът е част от изследователски проект, проследяващ развитието на модерния пазар на изкуство от ранния XVII век в Холандия, през модернистичен Париж в началото на XX век и до инвестиционните фондове в изкуство в Ню Йорк и Лондон в наши дни.
Преводът от английски е на Зорница Христова


www.capital.bg
Не се завръщай...
PLACEBO
 
Мнения: 157
Регистриран на: Сря Фев 07, 2007 5:34 pm
Местоположение: София


Назад към Изкуство-ТО

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron