Картини от една изложба

Модератор: PLACEBO

Картини от една изложба

Мнениеот PLACEBO » Сря Яну 19, 2011 8:16 pm

Картини от една изложба
или
авторепортаж от мястото на събитието

А мястото на събитието е моята Първа самостоятелна изложба, със заглавие: "Портрети на планети, морета и...", подредена в изложбената зала на Унгарския културен институт в София.
Заглавието е сънувано от мен, както и доста от картините ми. Цветни сънища, от които се събуждам като дрогирана. Обикновено след такъв сън искам веднага да седна да рисувам, но, по Законите на Мърфи трябва да тичам да не закъснея за работа. И така... осъществявам на платното малко по малко цветните си сънища...
Предисторията на моята изложба е, че се преодолях и узрях. Преодолях страха в себе си - какво ще кажат хората (разбирай - художниците) и узрях да споделя със света картините си. Пак към предисторията спада и търсенето ми на изложбена зала, галерия или просто подходящо пространство. Обиколих доста такива. Ако харесвах залата, то се оказваше, че там подреждат платна само на художници с академично образование, а аз не съм хабилитиран художник. Аз съм строителен инженер по професия. Открих една огромна хубава зала, чийто наем беше изключително изгоден. Но тя се намираше в покрайнините на София - сърце не ми даде да разкарам хората от единия до другия край на града. И ето! Открих галерия, находяща се в стара къща, в центъра на София. Прекрасна, повече от прекрасна! казах си - колкото и висок наем да искат, ще впрегна финансови сили и ще намеря пари. Влязох вътре като победител, посрещна ме съмнителна личност, облечена в черно, с ланци на врата и подозрителен поглед. Изгледа ме недружелюбно. "Извинете, бих искала да ви попитам - какви са условията да подредя при вас няколко мои картини, възхитена съм от галерията ви!" След тъповАта пауза от негова страна, чух: „Работим само с умрели!”
Отдавна не се бях чувствала едновременно ужасяващо, глупаво и ... ужасно, просто ужасно! Смутолевих едно плахо „Извинете...” Май забравих да додам „...че не съм умряла...”. На улицата започнах да се смея с глас и няколко човека сигурно ме помислиха за „шести номер”.
Една лятна юлска вечер преоткрих залата на Унгарския културен институт. Пиша „преоткрих”, защото наистина отново открих това пространство! Беше късно, аз минавах оттам и спрях да погледам през витрините настоящата експозиция. През нощта просто не намерих покой, на другия ден отидох в залата, влязох и... я познах! Това беше моята зала! Геометрически тя е пълна с енергия, квадратна, с високи тавани, усещането ми за равновесие беше на 100%! Подадох заявление до Унгарския културен институт, в което приложих и снимки на мои картини. Мисля, че чакането си заслужаваше – чак през ноември получих положителен отговор! Това бяха 4 месеца на търпение от моя страна и на абсолютна вяра, че всичко ще се случи така, както аз го желая!
За подготовката преди изложбата трябва да кажа, че левитирах няколко сантиметра над земята и постоянно си представях моите картини, наредени. Моите рожби, които родих от цялата си душа и сърце.
И ето, идва заветния четвъртък, в който аз трябва да занеса картините в залата. Вълнението на всички вкъщи е неописуемо. Моята Вяра дава вяра и на всички в нашия дом. Моята Сила се прехвърля върху тях. Мисля си, надявам се, вярвам, че давам на сина ми и дъщеря ми един добър многопластов пример за живота. Най-малкото – да гонят докосването на мечтите си.
В уречения час нахълтвам с няколко торби картини в Унгарския център. Посреща ме художникът на центъра. Човекът от години наред прави само това – окачва картини и отговаря за техническото обезпечение на мероприятието. Пристига и кураторът на изложбата ми – известният скулптор Иван Кулински. Професионалният му усет и точното му око веднага отделят картините по групи. Забравих да напиша, че аз все още търся себе си в изобразителното изкуство. Ако трябва да се определя, не бих могла. Въпреки, че смело мога да кажа, че платната на Кандински, Климт и Вазарели са много близо до мен и напоследък рисувам точно в техен стил. Няма значение, всъщност, как рисувам, важното е, че излизвам душата си!
Оставяме на спокойствие Митко Манов – художника на Унгарския център. Всичко е уточнено от наша страна с куратора. На другия ден аз се появявам със стихове, които ще поставя под всяка картина. И с няколко картона, на които трябва да пиша заглавията на картините. Тук ще отворя една голяма скоба.
За стиховете и за картините. Нерядко, докато рисувам, се ражда стих или текст – някоя импресия или някой разказ. Направих си труда да изчета огромен брой стихове на мои приятели. Останах поразена! Без никаква коминикация помежду ни, абсолютно независимо, докато аз съм рисувала някоя моя картина, другият човек е написал стих точно за тази картина! Може би мненията, които в момента заливат света – за колективното духовно съзнание – да са верни, все пак?! Няма да разсъждавам сега, оставям се на страхотното усещане, че съм открила поне две дузини сродни души! Намерих начин да получа разрешението на всеки автор да поставя неговия стих до съответната картина. Получава се онова, за което съм пуснала една тема тук, в Изкуство-ТО – „Ръка за ръка”. Затварям скобата.
В залата влита и моя прекрасен приятел Радослав – Ради, който е нарамил китарата си и има за бойна задача да намери най-точното място в залата, където на откриването на изложбата ще се позиционира и ще свири. Той започва да докосва струните, Митко довършва окачването на картините, аз пиша заглавията... И... ето го пак онова, моето си усещане за летеж на душата... Когато изпадна в това състояние, виждам всичко цветно и всичко като някаква енергия. Музиката ми действа като дрога!
Вечерта, когато сядам в метрото на път за вкъщи, усещам как клепачите ми натежават, всички мускули започват да ме болят, а главата ми ще се пръсне от болка на хиляди парченца. Добре дошъл на вируса на грипа и при мен!
В събота сутринта се събуждам, малко е да се каже – полуумряла. Целият ми ентусиазъм се е изпарил някъде, а инатът ми, мамка му, инатът ми къде се е скрил? Нима ще се оставя на някакъв си грипен вирус, когато в понеделник ми предстои едно от важните събития в живота ми? По обяд положението ми се влошава. Синът ми и дъщеря ми звънят на дежурен лекар, но им препоръчват да ме закарат директно в Спешното звено на поликлиниката. Те викат на помощ моя приятелка с колата й. Тя пристига на четвърта космическа, конкурирайки всички Формули и ралита. Да живеят всичките ми приятели и благодаря на Господ, че ги имам! В поликлиниката няма лекар – бил по адреси, да отидем в Спешното на Окръжна болница. Аз едвам дишам и ми е все тая – дали ще имам изложба, дали ще бъда на откриването... Спомням си единствената мисъл, която ме осени, че се оставям в ръцете на Бог... Без да изпадам в подробности, но след ходене по мъките там, се озовавам при д-р Николова от Инфекционзо отделение – ей богу, такъв лекар скоро не съм виждала. Дребничка, усмихната, любезна, веднага изгонва вината, че съм дошла да търся помощ (същата вина, която предният доктор от Спешното на Окръжна затвърди в мен – как може Аз Да Отида Там... явно му развалям кефа на дежурството... пази Боже). Докато разговаряме и умуваме какво да бъда правена, се изпотявам така, както никога през живота си. Употребявам „умуваме” в първо лице множествено число, защото точно това правим – с моя и нейна помощ търсим най-доброто решение. Като че ли благата дума на д-р Николова ме лекува на секундата – след това потене ми просветва и имам вътрешното убеждение, че грипът вече е на път да си тръгне от мен. В неделята лежа и събирам сили за понеделника. Грипът си е отишъл, зная го. Но е оставил жестоките си следи – умора, отпадналост, кашлица...
Въпреки всичко успявам да се приведа във вид, удобен за логаритмуване, обличам се официално, малко грим, червило, едно от любимите ми бижута... и ето ме – в изложбената зала! Какво е щастието на майката, когато види децата си! Така и аз – грейвам, щом виждам 29-те си рожби, строени под една линия, осветени и очакващи зрителите! Неописуемо чувство!

Изображение

Изображение

Няколко много позитивни изненади ме очакват тази вечер – едната е появата на моята първа учителка от детската градина – другарката Арменчева (не, за мен тя никога не е ставала госпожа), която ме е научила да рисувам слънца и да вярвам в Доброто!

Изображение

Втората е присъствието на един от най-нашумелите в момента художници в България. Ще премълча името му от деликатност. Той е стар мой клиент в работата ми, още отпреди 2003-та, годината, в която започнах да рисувам. Издирвах го през годините, за да се видя с него и потърся съвета му за моите „безразсъдни” опити в изкуството. Така и не го открих. Но... неведоми са Пътищата Господни. Благодаря на Николай, че го доведе! Мнението на такъв превъзходен художник, че имам няколко много добри попадения и да продължавам в същия дух, ми дава криле! Благодаря ти, Приятелю!

Третата изненада е появата на друга известна личност – отново мой приятел, и отново ще премълча името му от деликатност. Споменавам всичко това, защото присъствието на тези хора на откриването на моята изложба, за мен е цяло събитие. И нещо друго – аз съм човек, в първоосновата си и притежавам Его, което, колкото и да бъде възпитавано и култивирано, има нужда да бъде почесвано, от време навреме!
Кураторът ми Иван Кулински е страхотен не само като творец, но и като човек! Получих от него ценни съвети и приятелска подкрепа. Фен съм на неговото творчество и искрено му желая огромен успех!!!
Още с влизането в залата, той само с няколко думи разсея всичките ми притеснения и ме накара да се смея!
Изображение

Китарата на Ради е фон, но какъв фон! Винаги така съм си представяла първата ми изложба – хората съзерцават картините ми, четат стиховете под тях и слушат музиката от китарата...
Изображение

Започва самото откриване, кураторът ми застава пред множеството, което според мен наброява над 100 човека, и започва да говори.
Едновременно го чувам и не го чувам, вълнението ми е огромно! Изваждам двете листчета, нахвърляни набързо предварително. Пропускам да кажа куп неща, които съм искала и казвам друг куп неща, които не знам защо и как ми се изплъзват от устата. За пореден път Господ ми доказва, че си знае работата. Връх на откриването е излизането пред аудиторията на моята първа учителка от детската градина – тя е супер развълнувана и завършва с думите: „Жени беше и си е едно прекрасно дете!” На моите кръгли 51 години им отива особено много този завършек на думите на г-жа Арменчева! Става ми ужасно мило на душата.
Подготвила съм и по чаша вино, не само за сгряване на душите, а и за доза допълнително настроение на присъстващите.
Самата аз не зная на кой свят съм. Държа в ръце една от мечтите си. И се наслаждавам на МАХ поради това. Мечтата си е моя, Пътят, по който вървях, за да я държа в ръцете си, е само и единствено мой и аз съм онази, която зная каква е цената му. „всичко е добре, когато свършва добре” – спорът между англичаните и германците за това, чия е тази мъдрост, не ме вълнува. Защото вземам наготово тези думи и благодаря на себе си и на Бог за всичко.
Себе си и Бог...


Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Евгения Маринчева
Не се завръщай...
PLACEBO
 
Мнения: 157
Регистриран на: Сря Фев 07, 2007 5:34 pm
Местоположение: София

Re: Картини от една изложба

Мнениеот vionbg » Чет Яну 20, 2011 10:22 am

Истинска страхотия! Съжалявам, че не бях там...
Поздрави Жени.
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

Мнениеот PLACEBO » Чет Яну 20, 2011 1:06 pm

vionbg, благодаря!!!

Още малко картини от изложбата!


Изображение
В търсене на себе си

Изображение
Път

Изображение
Въображение

Изображение
Моята енергия

Изображение
Емоция по спирала

Изображение
Паралелни реалности
Не се завръщай...
PLACEBO
 
Мнения: 157
Регистриран на: Сря Фев 07, 2007 5:34 pm
Местоположение: София

Мнениеот Ivet » Пон Яну 31, 2011 3:18 am

Имаш невероятни картини, Жени, гледам си ги и ме е яд, че не мога да дойда на изложбата! И любимка си имам - В търсене на себе си :)
Ivet
 
Мнения: 109
Регистриран на: Чет Май 21, 2009 5:01 am

Мнениеот PLACEBO » Пон Яну 31, 2011 1:46 pm

Ivet написа:Имаш невероятни картини, Жени, гледам си ги и ме е яд, че не мога да дойда на изложбата! И любимка си имам - В търсене на себе си :)


Сполай за топлите думи, Иве!
Изложбата приключи, прибрах си отрочетата вече в нас :-)
"В търсене на себе си" и на мен ми е много любима, още повече, че зная как съм я рисувала и как ми е дошла идеята за нея.
Прегръдки от мен и БГ!!!

:-)
Не се завръщай...
PLACEBO
 
Мнения: 157
Регистриран на: Сря Фев 07, 2007 5:34 pm
Местоположение: София


Назад към Изкуство-ТО

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron