За смисъла, за любовта ... за всичкото и за нищото ...

Модератори: vionbg, longjohnsilver

За смисъла, за любовта ... за всичкото и за нищото ...

Мнениеот hopeless » Съб Ное 08, 2008 3:38 pm

За смисъла, за любовта ... за всичкото и за нищото ...

Кое ни кара да разсъждаваме? Желанието да намерим себе си? Желанието да разберем себе си? Или просто необходимостта да не се загубим?

Изходната точка за мен е любовта. Винаги е била и винаги ще бъде. Любовта в цялата ѝ прелест. Любовта, която не може да се дефинира. За която всички пишат и разсъждават ... и не всички търсят. Ще я намерим като я търсим или тя сама ще се появи без да разберем как и защо? Ако тя сама се появява, значи ли това, че трябва да спрем да я търсим? Дали търсейки я все пак ѝ помагаме да ни намери?
"Ако искаме нещо достатъчно силно, то ще се случи". А ако не се случва, значи ли това, че не го искаме достатъчно? Ако вярваме, че сме го намерили, а то се разпадне и си отиде, не е било истинско или от прекомерното си фокусиране в него, сме го развалили?
Къде е истината? И къде е смисъла?

Къде изчезна смисъла на всичко? И защо живота ни се превърна във вечно търсене и осъзнаване? Защо най-простите неща, станаха най-сложни? Защо се гордеем със себе си когато мислим, а вярваме, че мислим прекалено много?

Защо въпросителният знак стана толкова огромен и поглъщащ?
If you believe in light it's because of a security.
If you believe in joy it's because of sadness.
If you believe in God it's because of the devil.
hopeless
 
Мнения: 1
Регистриран на: Съб Ное 08, 2008 3:37 pm
Местоположение: София

Мнениеот HIM » Пон Ное 10, 2008 10:28 am

може би единственото смислено нещо, което цивилизацията ни произвежда, е изкуството във всичките си аспекти. любовта за мен обаче е единственото истинско вдъхновение. ще си позволя да цитирам откъс от романа на братя Стругацки "Обреченият град, надявам се сам по себе си да звучи разбираемо:

Всичко най-хубаво, което човечеството е измислило за сто хиляди години, всичко най-важно, което е разбрало и до което е стигнало с ума си, служи за изграждането на този храм. През хилядолетната си история, докато воюва и гладува, докато попада в робство и въстава, докато плюска и се сношава, без само̀ да подозира, човечеството носи този храм върху мътния гребен на своята вълна. Случва се то изведнъж да забележи, че мъкне този храм, да се сепне и тогава или започва да го руши тухла по тухла, или суетно му се кланя, или пък строи друг храм, в съседство, за да го охули, да го направи за посмешище, но никога не може да проумее наистина с какво всъщност се е сблъскало и загубило надежда, че някога би могло да използва храма по един или друг начин, много скоро си отклонява вниманието към своите, така наречени насъщни нужди: започва да дели отново нещо, вече тридесет и три пъти разделяно, някого да разпъва, някого да превъзнася — а храмът едно си знае: постоянно расте и расте, век след век, хилядолетие след хилядолетие и човек нито може да го разруши, нито пък веднъж завинаги да го унизи… И най-смешното в тази работа е, разправяше Изя, че всяка тухла в този храм, всяка вечна книга, всяка вечна мелодия, всеки неповторим архитектурен облик на сграда съдържат в себе си пресования опит на същото това човечество, неговите мисли и собственото му мнение за себе си, идеите за целите и противоречията на собственото му съществуване; че този храм, колкото и да ни се струва отделен от всичките минутни интереси на това стадо самоизяждащи се свине, в същото време и винаги е неотделим от това стадо и е немислим без него… А още по-смешно е, казваше Изя, че всъщност никой не строи съзнателно този храм. Изграждането му не може предварително да бъде запланувано на хартия или в нечий гениален мозък, той расте от само себе си, като събира всичко най-хубаво, породено от човешката история… Ти може би си мислиш, подигравателно го питаше Изя, че поне самите непосредствени строители на този храм не са свине. Божичко, да знаеш само какви свине са понякога! Крадецът и подлецът Бенвенуто Челини, пияницата Хемингуей, не знаещ мярка и граници, педерастът Чайковски, шизофреникът и черносотникът Достоевски, обесникът Франсоа Вийон… Господи, та порядъчните хора сред тях са по-скоро рядкост! Но те са като кораловите полипи — не знаят какво сътворяват. С цялото човечество е така. Поколение след поколение плюскат, отдават се на наслади, държат се като хищници, убиват, издъхват — и хоп! — ето че израсъл цял коралов атол, прекрасен атол! Непоклатим!… Е, добре, каза му тогава Андрей. Да речем, че този храм е единствената непреходна ценност. Така да е. Но тогава ние всички какво общо имаме с него? Аз какво общо имам с него?…

http://www.chitanka.info:82/lib/text/9260/19#textstart
HIM
 
Мнения: 38
Регистриран на: Сря Май 10, 2006 3:09 pm

Мнениеот mira » Вто Ное 11, 2008 10:15 am

това е точно нещото, което имах нужда да прочета сега. страхотен откъс....
Denuone Latine loquebar? -- In vita priore ego imperator Romanus fui.
mira
 
Мнения: 133
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 11:37 pm

Re: За смисъла, за любовта ... за всичкото и за нищото ...

Мнениеот angleblue63 » Пет Дек 20, 2013 9:03 am

Има само една група - суетните. Те понякога могат да бъдат по-големи или по-малки егоисти. Но самоубийството е суета. Каквото и друго да си говорим е оправдание.
Cut down your exam stress by using our latest pass4sure dumps and high quality VMWARE and California Institute of Technology. We provide updated exam sheets with 100% pass guarantee along with wikipedia .
angleblue63
 
Мнения: 1
Регистриран на: Пет Дек 20, 2013 8:59 am


Назад към Философия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron