...

Модератори: vionbg, longjohnsilver

...

Мнениеот Methodius » Съб Сеп 17, 2005 11:29 am

...
Последна промяна Methodius на Пет Сеп 30, 2005 11:43 am, променена общо 1 път
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

Мнениеот Methodius » Пет Сеп 23, 2005 11:55 am

...
Последна промяна Methodius на Пет Сеп 30, 2005 11:43 am, променена общо 13 пъти
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

Инф -антилизъм, -ормационна епоха, -финитезималност

Мнениеот Smutzig Vernunft » Пет Сеп 23, 2005 9:57 pm

Пиша ти, Мethodius, защото никой все още не е реагирал тук.
Прочетох с интерес есето ти и дискусията ти с Imago, както и антисубстантивно-бозаджийската статия, към която (само)иронично указваш. Поздравления! Особено ми хареса стегнатия и едновременно с това радикално фрагментаризиращ (почти до антихумнистки и антисубстантивистки минимализъм) пасаж, оглавен "По стъпките на кървави клишета". Едно от непреодолимите преимущества на този вид синкретично-проблематизираща стилистика, разкрояваща с декадентска несвоевременност ( в почти ницшев смисъл) траекториите на една удавена в безреферентните си репрезентации/образи днешност, е, че тя е автономна не само спрямо начитните на интерпретация, които различните читатели имат демократичното право повече или по-малко агресивно да упражнят върху нея, но и спрямо трансцендентално-субективните интенции на породилият я автор. Сиреч - и това важи далеч не само за това ти произведение - добрата стилистика без да оправдава леко поизветрелите послания, незлобливо напиращи изпод многожанровото й ерудитско разнообразие, все пак субстанциално ги пред-полага, хипостазира ги като незаменимо потребни за функционирането й. Те й предоставят този вечно неспокен (с противоречивата откъм философско-исторически позовавания) осцилатор, върху който тя - самоопиянената стилистика - вечно възвръщайки се да поддържа дионисиевския си танц. Но това съвсем не значи, че философските внушения са незаменими. Ако се заиграем с диагнозата, дадена от цитирания от теб източник, "субстантивистка боза" (по повод Ню ейдж и сергийно окултната поп-философстване), то твоите неща определено показват, че предикатът е аксидентален към субекта или по-скоро обратно :roll: Т.е. субстантивизмът не предполага бозаливост и vice versa. За разлика от бозата (популярното псевдофилософско пелтечене), ползваща грандиозни субстантивистки претенции за прикритие на словесната си немощ, интелектуалстващият субективистки субстантивизъм (спрямо който скромно признаваш афинитет) в опитите си да оправдае несвоевеменноста си (този път във всякакъв смисъл) си служи с един рафиниран и понякога остър до тежкоалкохолнст слог, който многократно надхвърля повода си (отчаяната носталгия към онтологията, романтиката на утилитарно безцелната отправеност към великите цели, които християнската цивилизация е взимала насериозно в апогея си, насериозно в един съвсем практически и политически смисъл).

>>Големият въпрос обаче не е въпросът за смисъла и дори за надеждата, а за мотива: предназначено ли е писаното да бъде четено, а и да остава? На изнамирането на писмеността - присъща ли е въобще дълбинна целесъобразност: ако не да бъдат изработвани четива, а и да предоставя (писмеността) възможност за съхранение на мисъл или нещо си, то поне да заклина? Какъв е мотивът за писане? По мотив ли се пише? Какво е писане (писмеността като произведена възможност за писане)? Просто (или сложно) изражение? Нима е оценимо? Нима не е извержение?... Назовавайки ''извержение'', не пиша ли, четейки? - Без смисъл, без надежда, без предназначение, без целесъобразност, без оценка, без отделимо назоваване!<<

Дали наистина е необходимо вечното възвръщане към един радикално проблематизиращ, но и безрезервно уповаващ се инфанттилизъм, за да се поддържа огънят на текстовата продукция? И най-важното - дали сред метафизическите конструкти, които този божествен инфантилизъм така ревностно брани, макар и във вихъра на жонглирането с тях, не се намира и конструктът на самата субективност, която винаги услужливо оразмерява непостоянстващата в игривостта си "констелация" на пределните осъмнявания. От което произтича апорията на всеки скептицизъм, опитващ се да се обоснове философски. За да не ползвам шаблона на извинително-отвореното завършване, в което дискусионният етикет често ни принуждава, ще си позволя да изкажа догматичната по формата си увереност:
стилът не трябва да търси оправдание, дори ако е дотолкова виртуозен, че да може без усилия да конструира и руши хиляди потенциални кандидати, легитимиращи неговата релевантност.
Или както казваше онзи - все същия - намръщеният мустакат чичко - "Битието е оправдано само като естетически феномен." или точно обратното :roll:
Smutzig Vernunft
 
Мнения: 3
Регистриран на: Пет Сеп 16, 2005 6:06 pm

Re: Инф -антилизъм, -ормационна епоха, -финитезималност

Мнениеот Hammill » Съб Сеп 24, 2005 12:35 am

Smutzig Vernunft написа:За да не ползвам шаблона на извинително-отвореното завършване, в което дискусионният етикет често ни принуждава, ще си позволя да изкажа догматичната по формата си увереност:
стилът не трябва да търси оправдание, дори ако е дотолкова виртуозен, че да може без усилия да конструира и руши хиляди потенциални кандидати, легитимиращи неговата релевантност.
Или както казваше онзи - все същия - намръщеният мустакат чичко - "Битието е оправдано само като естетически феномен." или точно обратното :roll:


Напротив, стилът трябва да търси оправдание, защото в противен случай се превръща в инертност и в естественост, т.е. в не-свобода.
Подобно на естетическия герой на Киркегор, който казва: "Не мога да премина тази врата, защото тя се отворя към мен и за да я отворя трябва да се отдръпна - нещо на което съм неспособен." Така и стилът ще продължи да се блъска във вратата, осъзнавайки същевременно, че никога няма да съумее да я премине.

Оправданието на стила може да се даде само от екзистенцията, а тя не може да се абстрахира от своето морално присъствие, без заедно с това да престане да бъде екзистенция - т. е. да се разтвори в облака на чистата демоничност (дистанцираност). Тук е удачно да се спомене още един убийствено точен образ на Киркегор - тази субектност ще бъде като онзи фригийски цар, който просто не можел да се нахрани, защото всичко до което се докозвал се превръщало в чисто злато, т. е. в чиста естетика.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Methodius » Съб Сеп 24, 2005 1:03 am

...
Последна промяна Methodius на Пет Сеп 30, 2005 11:43 am, променена общо 9 пъти
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

Мнениеот Hammill » Съб Сеп 24, 2005 9:01 am

Methodius написа:Изстъпленията на стила са гаранция, тъй щото и най-престъпната идеология да бъде юридически недосегаема - дотолкова и само дотолкова те са оправдани. Словото предоставя подстреканието си на стила. Идеята е съвършено ясна, подтикът е осезаем, ала "черно на бяло" прокламация не е насъщна. Стилът е прихванал функционалността на бойния вик или кавалерийската тръба, но е твърде по-изтънчен и "комплициран" в изявата си, колкото и да е огрубен по сравнение с езика на просвещенските мислители и музиканти... Контекстът е зададен с "мирните отношения". Гербовете, знамената и хоругвите прехождат към ословесяване - когато семиотичните възли, които същите съставляват, не са разчепкани в "поле на семантичните указатели".


Ами да, то всъщност самата идея стилът да бъде оправдаван вече снема неговата естетическа самодостатъчност и самолюбуване.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Methodius » Съб Сеп 24, 2005 10:33 am

...
Последна промяна Methodius на Пет Сеп 30, 2005 11:44 am, променена общо 1 път
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

Мнениеот Hammill » Съб Сеп 24, 2005 11:10 am

Methodius написа:Ала в своето шовинистично присъствие - способен да изкоренява вековни дървета, - нуждае ли се стилът от оправдание?

А от кого са посадени тази тъй патетично "вековни" дървета? Пак от самия стил. Т. е. това, което той може да прави, е най-вече да изкоренява собствените си призраци.
Но за да го направи е нужно тъкмо да се освободи от себе си. Тъй че пак стигаме до преодоляването на естетическото.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Methodius » Съб Сеп 24, 2005 11:16 am

...
Последна промяна Methodius на Съб Сеп 24, 2005 2:26 pm, променена общо 7 пъти
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

Мнениеот Methodius » Съб Сеп 24, 2005 11:31 am

...
Последна промяна Methodius на Пет Сеп 30, 2005 11:44 am, променена общо 2 пъти
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

Мнениеот Hammill » Съб Сеп 24, 2005 2:52 pm

Подобни нелепици като "идеологически разум" няма. Би трябвало да знаеш, че разумът не взима идеите като даденост или като фетиши, а е рефлексията върху тях.
Вероятно имаш някакви затруднения да свържеш с нещо познато Кантовото понятие "практически разум". Тук "практически" идва от гръцкото значетие на думата praxis , която означава дело, действие (свободно, морално действие).

Колкото до отношението естетическо - етическо трябва да ти препоръчам именно "Или - или" на Киркегор. Естетическото е тъкмо онова, което се самоопровергава във въпросната книга.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Methodius » Съб Сеп 24, 2005 3:12 pm

...
Последна промяна Methodius на Пет Сеп 30, 2005 11:44 am, променена общо 4 пъти
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

Мнениеот Hammill » Съб Сеп 24, 2005 3:28 pm

Methodius написа:Нелепицата "идеологически разум" я има и тя е написана! Има я точно като написана и недопускаща четене. Стилът, аналитично взет в изолация, е мислим единствено като едностранчивост на писането, да, именно като нелепица. СТИЛЪТ НА ЕДНА КНИГА Е БЕЗСМИЛИЕТО НА ТАЗИ КНИГА. ЗРЕЛОСТТА НА ЕДНА КНИГА СЕ ИЗМЕРВА ПО СТЕПЕНТА НА ПРИНУЖДЕНИЕ (ПОХВАТ, МАНИЕР, ПОЗА) В СТИЛИСТИКАТА И.

Моралното действие винаги е опосредствано през идеология: в това се състои неговото озвобождение именно като действие, а не наивноестетически порив. Идеологията е, така да се каже, "практическа рефлексия".

Естетическото се ЗАТВЪРЖДАВА в стилистиката на въпросната книга - в опровержение на наивноестетическото. На свой ред бих ти препоръчал "Или-или". - Нима стилът на К. не е изобилства от естетичност! Но нима тази естетиченост е наивна!


Е и какво като е написана?!? Мен ме интересуват само нещата, които могат да бъдат промислени. А зад подобна редица от букви не стои никакво понятие.
Ако моралното действие беше опосредствано през идеология то щеше да бъде инструментално, а не морално. Тази разлика Вебер я продължава и актуализира много след Кант.
Практическият разум не е съдържателно определен - той е точно това, което изпепелява всяко идеологическо съдържание, защото то не може да устои на чистотата на формата.

Стилът на "Или -или" е естетически, когато Киркегор говори от името на естета. Дори самото заглавие на книгата обаче обозначава категоричността на етическото като цел - "или - или" е изключваща дизюнкция.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Methodius » Съб Сеп 24, 2005 3:45 pm

...
Последна промяна Methodius на Пет Сеп 30, 2005 11:45 am, променена общо 4 пъти
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

Мнениеот Hammill » Съб Сеп 24, 2005 4:02 pm

Methodius написа:ВСЕКИ стил е естетически. Липсата на естетичност е: липса на стил въобще. Отделен въпрос е доколко стилът е зрял и адекватен на смисъла. "Или-или" е И ПРЕДИЗВИКАТЕЛЕН ТРОПЕН АНОНС! Противоречието се вписва в художеството (т. е. стилистически), но удържането му е смутително за формалната логика.

Мен ме интересува и стилистиката, в която нещата могат да бъдат промислени... Чистото понятие не е внасящо нищо калиграфно.

Моралното действие НЕ е инструментално (да, свободно е по себе си), но то ТЪРСИ инструмент, посредством който да се извърши. Най-общо този инструмент би могъл да бъде наречен идеология.

Идеологията не е съдържание, а прецизен ИНСТРУМЕНТАРИУМ, чрез който практическият разум лее, кове, вая, ФОРМОВА действия из-от, да го наречем, "първичното съдържимо" . МОРАЛЪТ СИ СЛУЖИ С НЕМОРАЛНИ СРЕДСТВА.


Патосът ти е ясен.
Това, което обаче ме е грижа, е да не говориш глупости за Кант, защото понятието "практически разум" е негово.
Първо практическият разум не кове и лее, а повелява. Популяризаторите на Кантовата философия го отъждествяват със съвестта, обаче това за хората, които не познават Кант, може да е само подвеждащо. Самият Кант го отъждествява с чистата воля (моля, последната да се разграничава от способността за желание).
Знай: Моралът изобщо не си служи със средства: той изисква от нас да живеем в свят, в който има само цели (колкото и трудно да е това).
Затова императивът на практическия разум гласи: отнасяй се към другите и към себе си винаги като към ЦЕЛ САМА ПО СЕБЕ СИ.

Ако все още се затрудняваш да направиш разлика между инструменатлно и морално действие, намери си "Основи на метафизика на нравите" и прочети за разликата между категорически и хипотетически императив. А после прочети "Критика на практическия разум".
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Следваща

Назад към Философия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта