...

Модератори: vionbg, longjohnsilver

Мнениеот Methodius » Съб Сеп 24, 2005 4:16 pm

...
Последна промяна Methodius на Пет Сеп 30, 2005 11:45 am, променена общо 1 път
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

Мнениеот Methodius » Нед Сеп 25, 2005 12:08 am

...
Последна промяна Methodius на Нед Сеп 25, 2005 10:32 pm, променена общо 1 път
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

Мнениеот Hammill » Нед Сеп 25, 2005 12:15 am

Methodius написа:Повелявайки, той лее, кове и вая, ФОРМОВА. Няма как иначе. Този Творец! Какво ПРАВИ иначе... Добре, щом патосът ми е ясен, приемам: това, за което говоря, наричам и ще наричам "идеологически разум".

Ако моралът не си служи със средства, той, значи, изобщо не си служи и няма защо да си служи - той е предварително постигната в себе си цел. Моралът, излиза, или е безотносителен към деянието, или възможността за прекодеятелство не е допусната.

Бих попитал "говорителя на императива": КАК да се отнасям към другите и към себе си като към цел сама по себе си? (Или, с други думи: жив ли е Бог и преструвам ли се лукаво с питането си? Или се инатя, прекодеятелствам? Или се гавря просташки? Или просто не схващам и искрено "се затруднявам"?)

Инструменталното не e с прерогатив да инициира действие, то е оръдие. Ако имаш предвид "действие посредством инструмент" в опозиция на "безопосредено действие", аз бих повторил: моралът, излиза, или е безотносителен към деянието, или възможността за прекодеятелство не е допусната. И бих добавил: ако в сила е второто, то не би била допусната и възможността за свобода (да избереш свободата е изпит, който човек полага пред възможността за разядосване). А ако в сила е първото, то свободата е априори постигната.

(Искрено се надявам да съм те убедил най-сетне, че повече бих се затруднил да изчета изредените от теб книги, отколкото да се напъна да овладея разликата между "инструментално действие" и "морално действие", дискутирайки с теб.)

- КАК е победим Дяволът, Боже?
- С идеология и Кладата като неин символ.

Императивът е необходимо сводим идеологически в борба на злини, из-от която изсвятква ИДЕАЛЪТ. Това, което инструментално трябва, е: Злото да бъде провокирано да ражда зло, връз себе си. And so on... Кое свети без да гори? Едва ли Бог би се задоволил да рекламира Себе Си - с бледа луминесцентна сигнализация или студено искрящ неон: "Ето, вижте Ме къде съм"... There's no love in the heart of the city.


Това, което ще наричаш, може и да е "идеологическа" обаче няма да е "разум", а "прищявка".
Естествено, че за морала възможността за прекодеятелство не съществува. По-точно прекодеятелството съществува евентуално само като факт, но не и като принцип.

Естествено, че моралът е без-относим към деянието (ако под "деяние" ти разбираш неговия резултат). Деянието в морала е самият "избор" да направиш нещо. Кант нарича това "максима", а в конкретизация: "мотив".
Онези, които са подсъдни пред Бога, са не резултатите от постъпките, а техните "максими" ("мотиви").

Разликата между постъпка и неин мотив е изразена в поговорката "Пътят към ада е постлан с добри намерения", макар че в случая се има предвид обратното: мотивът (привидно) може да е добър, но резултатът - зъл.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Methodius » Нед Сеп 25, 2005 11:39 am

...
Последна промяна Methodius на Пет Сеп 30, 2005 11:45 am, променена общо 1 път
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

Re: Идеологическият разум

Мнениеот Hammill » Пон Сеп 26, 2005 9:41 am

Methodius написа:Чувствам се обиден от подценката ти (например когато унизяваш за себе си и пред мен Шопенхауеровото понятие "воля", редуцирайки и профанизирайки го до "способност за желание"). :wink: Или аз съм, който подценява, недогаждайки се, че си сметнал да ме надцениш... Недоразумение навярно...

Нека сега синтезираме "от край до край" (в континюитет) вътрешното и външното. - Деяние е всяко етическо движение с практически резултат, отключимо е през личната свобода (избор) и е или по зачитане повелята на дълга (добродеяние), или въпреки нея (прекодеятелство, вкл. и т. нар. задръжка - т. е. злодеяние, виновно деяние). В отличие от недеятелното действие деянието е отговорно (значи: "пред лицето" на дълга, с внимание за дълга, в присъствие на свободата и пр.).

Въпросите са:
(1) внезапно и незабавно ли, мигом щом попадне под изпитанието на дълга, човек сторва избор - или изборът назрява допоследно у човека и се оттича досами практическия резултат и едва при готовия, отчужден резултат ние сме съждителни и окончателни в избора си?
(2) заведнъж ли, посред пасторалната игра на невинността, изстъпва у човека дългът, като че ли те удрят божем с треска по главата - или дългът "просмуква" у човека?
(3) личността - завършено, внедрено предзадание ли е тя у човека, латентно битуваща в състоянията му на невинност: или човек израства в Личност?

"Идеологически разум" наричам и ще наричам тъкмо възможността за мистично вдъхновление на разум (като противопоставена на принципното, "гражданствено" предявяване на Разума). Да, че не пия бира - никак не ми е принцип или повод за шеговито кокетство... Дори да не съм прав - никак не съм лекомислен. Мислите тежат не с друго, не с правотата или заблужденията си, а със страховете си. Никога ли, окован в пролизващия зандан на подземията на духа, не си чувал как трещят в своето небе мислите, никога ли не си потръпвал със земните тръпки, никога ли, в борба със страховете, не си пренебрегвал дама?... Пеперудените мисли на свободния дух! Дрън-дрън. - Нито Кантовите, нито Ницшевите са такива, нито на който и да е сериозен дух. Та виж как е свършил Моцарт, безгрижният и нехаен Моцарт!

Защо "идеологически разум"? - Защото се избистря в оправдание на вече възнамерено или извършено, бидейки категоричен: "Не, не! Това не беше прищявка!"

П. П. - Интересно ми беше да узная как Пламен Градинаров (той не подозира за нас) би отговорил. Ще ми бъде интересно да сравня евентуалния твой отговор с неговия.

-----------------------------------

Не се гневи... Опитвам се някак да защитя светогледната си нагласа, колкото и, изглежда, да е изкривена. Молбата ми към теб е на пръв поглед малко странна и опака, но я отправям с цялата искреност на душата си: ДА АТАКУВАШ МЕН, А НЕ ДА ОПРОВЕРГАВАШ ТОВА, КОЕТО ПИША. ТО СИГУРНО Е ЛЕСНО ОПРОВЕРЖИМО. МОЛЯ ТЕ! АЗ НЕ СЪМ НАЧЕТЕН И ВЪЗПИТАН КОЛКОТО ТЕБ, НИТО СЪМ ФИЛОСОФ! КОЕТО НЕ МЕ ОПРАВДАВА, НО ОПРАВДАВА ПИСАНИЯТА МИ (ТЕ, В КРАЙНА СМЕТКА, НЕ СА ВУЛГАРНИ ИЛИ ПРОСТАЩИНИ)! ЗАТОВА, МОЛЯ ТЕ, ОТНОСНО ПИСАНИЯТА МИ - НАРИЧАЙ МЕ, МЕН, ПОЗЬОР, КОМПЛЕКСАР, НАИВЕН - СПОРЕД КАКТО ПРЕЦЕНИШ, ЧЕ СЕ ПРЕДСТАВЯМ В КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ. РАЗОБЛИЧАВАЙ МЕ И МЕ ОПРОВЕРГАВАЙ, МЕН, НЕ ТЯХ. ПОНЕЖЕ АЗ СЪМ, КОЙТО ВИНАГИ ЗАСТАВА ЗАД ТЕЗИ ПИСАНИЯ - ЗАСТАВАЙКИ САМИ ЗАД СЕБЕ СИ, ТЕ НЕ БИХА УСТОЯЛИ, ОБРЕЧЕНИ СА, ВИЖДАШ. А АЗ СЕ НАЕМАМ ДА УСТОЯ, КОЛКОТО И ДА МИ Е ТРУДНО!

:)


1. 2. "Внезапно" и "незабавно" имплицират време. Дългът е априори, т. е. не подлежи на формата на времето като континуитет.
Един вид каквато и максима за действие да си формираме, какъвто и мотив да си намерим, те винаги вече ще са заварили дълга като повеля.

3. Човек израства като "личност", но формата на личността като потенция е винаги налична в него (доколкото той е човек, т. е. притежава разум). Формата на личността е именно гласът на моралния императив.

Колкото до източните псевдо-философски учения, знаеш, че нямам афинитет към тях.
Изтокът натурализира моралните категории - например вината се разбира като торба с пясък, която човек носи на гърба си. Т. е. там още дори нямат понятие за вина, нямат съответно и такова за свобода.

П.С. Молбата ти не мога да я изпълня. Аз винаги критикувам възгледи, а не хора. Възгледът е готов и зъвършен, неговият автор обаче никога не може да е готов и зъвършен (никога не е идол), защото той се намира в стихията на свободата.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Methodius » Пон Сеп 26, 2005 12:12 pm

...
Последна промяна Methodius на Пон Сеп 26, 2005 7:34 pm, променена общо 1 път
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

Предишна

Назад към Философия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron