Богомилството като философия, битуваща и в изкуството

Модератори: vionbg, longjohnsilver

Мнениеот Hammill » Пон Ное 14, 2005 2:23 pm

Bakara написа:Понякога, опитвайки се да направим нещата ясни, интелектуално, изпадаме в ситуация да не се чуваме. Това пък което аз се опитвах да ти кажа, че Отците на църквата, полагайки каноните, не са направили нещо по-различно от това да ни дадат ясни за тях правила. Което не ми пречи да продължа да се питам, да задавам въпроси и на места да не приемам това, което те ми казват. (Макар че Августин Блажений ми е един от любимите автори). Когато говорим за християнството съм съгласна, че трябва да ползваме неговите категории и да влагаме единствено онзи смисъл, който се влага от Отците. Но, както сами знаем, самото християнство в различните му прояви влага различни смисли. Остава да уточним и за себе си смислите на думите, кой какво влага в една или друга дума, в едно или друго понятие, за да стигнем до разбиране и чуваемост.
За богомилството - да, както и аз по-горе написах, за него знаем малко - онова, което е достигнало, но... това прави ли го по-малко търсещо и ценностно? Ако не е ценно с друго, то поне със самата си поява (макар и да е повторение на много идеи преди него), с времето на появата си, с повторението си в исихазма... Не съм адвокат на богомилите, много малко знам за тях, а това, което четох при Николай Райнов... си е богомилството според него, но пък и не мога да приема крайното приемане или отричане на нещо, което е съществувало и на моменти е определяло изграждането на картината на света на част от хората. А... защо група хора, та били те и църковни отци да имат властта и силата да определят кое е и кое не е свещенно писание, кое трябва и кое не да остане за поколенията? Мисля си, че 5в. сл. Хр. е доста отдалечен от описаното случващо се...
Но, разбира се, този ми въпрос не е пряко насочен към теб... просто е поредният, който си задавам.


А интересно какво собствено не чуваме?!? Аз ти проведох концептуалната разлика между богомилство и християнство. Не чуваме именно тогава, когато ухото ни (в интелектуален смисъл) е неспособсно да улови [b]разликите[/b ] между двете концепции. А тези разлики са много съществени.
Отците на Църквата не изчерпват християнството, но при тях в най-чист и ясен дух може да си види ставането (случването) на християнското учение.
Ако имаш предвид някакво друго християнство, кажи поне един автор.

Разбира се, че богомилството е по-незначително като духовно явление. То всъщност се явява еклектизъм (противоречива смесица) от множество вече случили се учения. При това изложена в простонароден стил. Не притежава завършена теоретична концепция. Ето защо собствено в богомилството няма никаква философия, защото философията изисква рационален (духовен) и непротиворечив подход.

Исихазмът няма съвършено нищо общо с богомилството, освен че също се е случвало по наши земи. То е теоретична и строго духовна християнска доктрина свързана с някои монашески практики. Възникнало във Византия и е признато за канонично от православната Църква. Негови представители в България са Св. Теодосий Търновски и Св. Евтимий Търновски. Можеш да си дадеш сметка, че светците нямат нищо общо с еретични учения като богомилството, нещо повече - светците са най-големите ересоборци.

Няма нищо лошо човек да си задава въпроси. Ама съдържателни. Аристотел казва: началата на философията - това са учудването и питането. Така се е случило и християнството. Ересите - точно напротив - те не са се питали достатъчно и затова са останали на ниво противоречие и на ниво сказки.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Предишна

Назад към Философия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта