Богомилството като философия, битуваща и в изкуството

Модератори: vionbg, longjohnsilver

Богомилството като философия, битуваща и в изкуството

Мнениеот vionbg » Сря Окт 19, 2005 3:45 pm

Бракът между небето и земята - това е раждането на света.
Тук това се случва в последния ден и в първата нощ. На новия цикъл?
Тук някак-си са омесени кръга на митологичното мислене и линията на монотеистичната история.



[+отговори на това мнение]
[изтриване]
2. Отново, от Камелия Иванова (Бакара)
(+) (-)
мотиви върху Богомилските легенди, преразказани от Николай Райнов.Да, бракът им в зачатие на новия цикъл, след като Христос е излял благодат, а Йехова - гнева си върху земята. По-скоро точно в момента, в акта на това изливане.
Поне за мен, богомилите пазят онази част от юдейската представа за света, която е малко по-древна от достигналата до нас Библия. Или, може би, не съм съвсем права, не юдейската, а просто древната, защо не стара българска представа, българския образ и картина на света.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
3. , от Христо Стоев (Hammill)
(+) (-)
По-скоро богомилството е съхранило в себе си наивното езичеството на опозицията на природните цикли – загиването на природата и възраждането на природата. Интересното е обаче, че при тях животът е нещо чуждо на самата природа – демиургът, създаделят на света е зъл (зло = смърт), а спасителят не е от този свят, както и човешката душа.
Т.е. това, което в природата е смесено (загиването и пораждането), богомилите са го представили в метафизическо отчуждение. Като цяло много детински възглед – детето е склонно да си представя нещата от света в радикални полярности: този е от добрите, онзи е от лошите.
Личната история (излизането отвъд цикъла на противопоставянето) става възможна едва чрез християнството.



[+отговори на това мнение]
[изтриване]
4. , от Камелия Иванова (Бакара)
(+) (-)
Създателят на света, демиургът, сам по себе си не е нито смърт, нито зъл, макар да е Сатанаил (Враг на Силния). Поне не е роден такъв. Той, също като Спасителят, който е роден, преди да се е родил, е преди света и първороден. Вярно, че възстава срещу Баща си, срещу реда и създава, но, като всеки демиург той е извън категориите добро и зло, живот и смърт, защото това са категории, които не го касаят. Той има властта да променя, да дарява или да отнема, макар и да няма способността да дарява душа и безсмъртие, което го отличава от Баща му. Да, негов избор (а дали е избор или Космическа необходимост) е да се превърне в Черен цар, след като е роден като Денница, Авенир (Баща на светлината), но точно като предвечен е извън човешките категории. Вярно, че в богомилството отказа от тленното и плътското минава в онази крайност - отказ от живот, но дали това е богомилството, ако то е съхнарило древната представа в себе си, или това са по-късните, подпомагащи манипулацията и владеенето на масите, преработки?
Всъщност, май се отплеснах, а просто исках да споделя, че Авенир е светлина, онази, от която той се е отказал.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
5. , от Христо Стоев (Hammill)
(+) (-)
Ако беше отвъд доброто и злото, тогава чисто и просто щеше да е тъждествен с Отца.
И тогава за богомила нямаше да стои изискването да се отрича от този свят и от тази плът (поради това, че са сътворени от зъл демиург).
В богомилството впрочем няма нищо оригинално – като концепция то повтаря други дуалистични ереси (манихейството и павликянството), които са няколко века по стари и също така изпълнени с остатъци от езичеството (и поради това противоречиви).



[+отговори на това мнение]
[изтриване]
6. , от Камелия Иванова (Бакара)
(+) (-)
Съгласна съм за липсата на оригиналност и това, което ми хареса при Николай Райнов е поетичността на изказа.
А за демиурга... от това може да се роди един дълъг и безкраен спор, който, ако желаете можем да пренесем във форума, защото иначе ще наредим огромна редица отзиви под произведението ми, а не мисля, че е редно.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
7. , от Христо Стоев (Hammill)
(+) (-)
Разбира се, разговорът в случая се измести от Николай Райнов към богомилството. Един художествен преразказ не се интересува от метафизическата концепция, а взима сюжета само като образност, като пластика, не като онтологическа истина.
Иначе за демиурга не виждам какъв спор може да се роди, но ако прецените, че има какво да се дискутира, ще ми е интересно да отворите тема във форумите.
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

Мнениеот Hammill » Вто Ное 01, 2005 2:52 pm

Всъщност богомилството няма много общо с философията.
Има много повече общо с наивното езичество.
За съжаление в България много хора, които поради мнението, че то било нещо изконно българско, са склонни да го възхваляват, без собствено да се интересуват толкова от произхода му.

Богомилството е дуалистична ерес (съвсем не-оригинална), която твърди две противоборстващи си начала на съществуващото, Доброто и Злото (Бог и Сатаната), при което видимият (телесен, плътски, материален) свят е продукт на Злият демиург (Сатаната). В човек обаче имало и "божествена искра" (дрън-дрън, това си е едно тлъсто клише), която го подтиквала да се освободи от мрежите на обкръжаващото го зло.

Богомилството всъщност произтича от мрачно чувство на неудовлетвореност и липса на сила на себеутвърждение. И е натоварено с болезнено чувство за малоценност и псевдо-поетични опити за компенсирането му чрез злоба към околните (чедата на сатаната).
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот vionbg » Сря Ное 02, 2005 11:00 am

Hammill написа:Всъщност богомилството няма много общо с философията.
Има много повече общо с наивното езичество.
За съжаление в България много хора, които поради мнението, че то било нещо изконно българско, са склонни да го възхваляват, без собствено да се интересуват толкова от произхода му.

Богомилството е дуалистична ерес (съвсем не-оригинална), която твърди две противоборстващи си начала на съществуващото, Доброто и Злото (Бог и Сатаната), при което видимият (телесен, плътски, материален) свят е продукт на Злият демиург (Сатаната). В човек обаче имало и "божествена искра" (дрън-дрън, това си е едно тлъсто клише), която го подтиквала да се освободи от мрежите на обкръжаващото го зло.

Богомилството всъщност произтича от мрачно чувство на неудовлетвореност и липса на сила на себеутвърждение. И е натоварено с болезнено чувство за малоценност и псевдо-поетични опити за компенсирането му чрез злоба към околните (чедата на сатаната).


Съгласен съм с теб, че твърде често подхранваме националното си самочувствие с пресилени твърдения относно етно-социалния произход на дадено движение, събитие или явление. По тая логика половината свят е български. Компютъра е български, киселото мляко е българско, Атила вожда на Хуните е българин и т.н.
Определено обаче богомилството е философия и то само по една единствена причина - философия е изключително широко понятие.
Иначе дуализмът, който разграничава битие и явление си е обект на изследване на редица философи:)
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

Мнениеот Hammill » Сря Ное 02, 2005 2:36 pm

vionbg написа:
Hammill написа:Всъщност богомилството няма много общо с философията.
Има много повече общо с наивното езичество.
За съжаление в България много хора, които поради мнението, че то било нещо изконно българско, са склонни да го възхваляват, без собствено да се интересуват толкова от произхода му.

Богомилството е дуалистична ерес (съвсем не-оригинална), която твърди две противоборстващи си начала на съществуващото, Доброто и Злото (Бог и Сатаната), при което видимият (телесен, плътски, материален) свят е продукт на Злият демиург (Сатаната). В човек обаче имало и "божествена искра" (дрън-дрън, това си е едно тлъсто клише), която го подтиквала да се освободи от мрежите на обкръжаващото го зло.

Богомилството всъщност произтича от мрачно чувство на неудовлетвореност и липса на сила на себеутвърждение. И е натоварено с болезнено чувство за малоценност и псевдо-поетични опити за компенсирането му чрез злоба към околните (чедата на сатаната).


Съгласен съм с теб, че твърде често подхранваме националното си самочувствие с пресилени твърдения относно етно-социалния произход на дадено движение, събитие или явление. По тая логика половината свят е български. Компютъра е български, киселото мляко е българско, Атила вожда на Хуните е българин и т.н.
Определено обаче богомилството е философия и то само по една единствена причина - философия е изключително широко понятие.
Иначе дуализмът, който разграничава битие и явление си е обект на изследване на редица философи:)


В случая ставаше дума за етически, а не за онтологически дуализъм.

Иначе философия е и тъкмо това да се критикува нерелевантната и лишена от мисъл употреба на думата "философия".
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот vionbg » Чет Ное 03, 2005 9:13 am

Hammill написа:
vionbg написа:
Hammill написа:Всъщност богомилството няма много общо с философията.
Има много повече общо с наивното езичество.
За съжаление в България много хора, които поради мнението, че то било нещо изконно българско, са склонни да го възхваляват, без собствено да се интересуват толкова от произхода му.

Богомилството е дуалистична ерес (съвсем не-оригинална), която твърди две противоборстващи си начала на съществуващото, Доброто и Злото (Бог и Сатаната), при което видимият (телесен, плътски, материален) свят е продукт на Злият демиург (Сатаната). В човек обаче имало и "божествена искра" (дрън-дрън, това си е едно тлъсто клише), която го подтиквала да се освободи от мрежите на обкръжаващото го зло.

Богомилството всъщност произтича от мрачно чувство на неудовлетвореност и липса на сила на себеутвърждение. И е натоварено с болезнено чувство за малоценност и псевдо-поетични опити за компенсирането му чрез злоба към околните (чедата на сатаната).


Съгласен съм с теб, че твърде често подхранваме националното си самочувствие с пресилени твърдения относно етно-социалния произход на дадено движение, събитие или явление. По тая логика половината свят е български. Компютъра е български, киселото мляко е българско, Атила вожда на Хуните е българин и т.н.
Определено обаче богомилството е философия и то само по една единствена причина - философия е изключително широко понятие.
Иначе дуализмът, който разграничава битие и явление си е обект на изследване на редица философи:)


В случая ставаше дума за етически, а не за онтологически дуализъм.

Иначе философия е и тъкмо това да се критикува нерелевантната и лишена от мисъл употреба на думата "философия".


С две думи тя е абсолютно всичко, както в мъдростта така и глупостта:)
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

Мнениеот Hammill » Чет Ное 03, 2005 10:16 am

Е как ще е абсолютно всичко? Ти да не бъркаш философията с всеки произволен светоглед, религия, ерес, наука, изкуство, мнение или хрумка?

Философията има общо с мъдростта, нещо което е зафиксирано в името й. Фило (любов) софия (към мъдростта).

Това означава следното:
1. Философията не претендира да е тъждествена с мъдростта
2. Философията е любовният порив към мъдростта, който обаче генетично-исторически е обусловен от гръцката идея за Разума и Логоса, като водещи всяко изследване.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот vionbg » Чет Ное 03, 2005 10:39 am

Hammill написа:Е как ще е абсолютно всичко? Ти да не бъркаш философията с всеки произволен светоглед, религия, ерес, наука, изкуство, мнение или хрумка?

Философията има общо с мъдростта, нещо което е зафиксирано в името й. Фило (любов) софия (към мъдростта).

Това означава следното:
1. Философията не претендира да е тъждествена с мъдростта
2. Философията е любовния порив към мъдростта, който обаче генетично-исторически е обусловен от гръцката идея за Разума и Логоса, като водещи всяко изследване.


А,какво ще кажеш за свободното словосъчетание ФИЛОСОФИЯ НА ГЛУПОСТТА? Любовта (стремежът) към мъдростта минава през парадокса - това имам впредвид. това не означава, че чистата, стерилната глупост сама по себе си е философия - философията не е наука, защото няма свой предмет. Всичко е предмет на философията. Всяка философия изгражда и достига свой модел на света Платон - обективен идеализъм (светът е копие на идеята, езикът копие на копието, следователно още по-несъвършен), Демокрит - материализъм (материланото е начало и първопричина задължително условие за съществуване на духа), Плотин Неоплатонизъм. Субективният идеализъм пък ни учи, че няма никакво условие извън съзнанието - то е надарено с мощта да създава света. Не един или два са парадоксите в пътя към познанието... Ето мъдрият Зенон от Елея чертаейки кръг ни учи, че колкото повече са знанията ни толкова по широка е границата с непознатото, следователно съмнението е по-силно.
Философията е мъдрост, философията е съмнение, философията е цинизъм (поне това е един от инструменнтите на познанието според Диоген) философията е заключена в парадокса АЗ ЗНАМ, ЧЕ НИЩО НЕ ЗНАМ!
Еразъм Нотърдамски пише своят труд Възхвала на глупостта, където показва, че глупостта също може да бъде обект на изследователска работа за Мъдреца, следователно може да бъде философия:)
Моите познания в тази област са познания на лаик - не ме съди строго за пропуските, но аз не съм завършил философия. Просто я харесвам и имам своя гледна точка.
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

Мнениеот Hammill » Пет Ное 04, 2005 9:00 pm

vionbg написа:А,какво ще кажеш за свободното словосъчетание ФИЛОСОФИЯ НА ГЛУПОСТТА? Любовта (стремежът) към мъдростта минава през парадокса - това имам впредвид. това не означава, че чистата, стерилната глупост сама по себе си е философия - философията не е наука, защото няма свой предмет. Всичко е предмет на философията. Всяка философия изгражда и достига свой модел на света Платон - обективен идеализъм (светът е копие на идеята, езикът копие на копието, следователно още по-несъвършен), Демокрит - материализъм (материланото е начало и първопричина задължително условие за съществуване на духа), Плотин Неоплатонизъм. Субективният идеализъм пък ни учи, че няма никакво условие извън съзнанието - то е надарено с мощта да създава света. Не един или два са парадоксите в пътя към познанието... Ето мъдрият Зенон от Елея чертаейки кръг ни учи, че колкото повече са знанията ни толкова по широка е границата с непознатото, следователно съмнението е по-силно.
Философията е мъдрост, философията е съмнение, философията е цинизъм (поне това е един от инструменнтите на познанието според Диоген) философията е заключена в парадокса АЗ ЗНАМ, ЧЕ НИЩО НЕ ЗНАМ!
Еразъм Нотърдамски пише своят труд Възхвала на глупостта, където показва, че глупостта също може да бъде обект на изследователска работа за Мъдреца, следователно може да бъде философия:)
Моите познания в тази област са познания на лаик - не ме съди строго за пропуските, но аз не съм завършил философия. Просто я харесвам и имам своя гледна точка.


"Философия на глупостта" е двусмислен израз. Едно е глупостта да бъде подложена на философска изследване, съвсем друго е да се твърди, че някаква философия е израз на глупост. Това второто впрочем е съвсем противоречиво, защото тя не би била философия.

Това, че всичко може да стане предмет на философско изследване не означава, че самата философията няма предмет. Неин предмет е възможността да имаме предмети изобщо. Това означава, че философията не е наука, но също така означава, че тя е метанаука, т. е. наука която може да тематизира научността изобщо.
В тази връзка не е излишно да се припомним, че всички частни (емпирични) науки са се отделили постепенно именно от философията.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Bakara » Пон Ное 07, 2005 3:06 pm

Виждам, че, докато се оправя с регистрацията си във форума и докато се наболедувам, темата е взела лек обрат. Вече не става дума за богомилството, а за философията като такава.
Аз, също като вион, смятам, че богомилството си е философия, най-малкото заради претенциите, които има, че знае истината за Сътворението, така както и всяка религиозна система. Но, пък съм съгласна и с теб, Хамил, че философията не би трябвало да има такива претенции, защото в същността си тя е по-скоро стремежът и търсенето, любовта, която не познава крайна точка.
Иска ми се да се върнем към богомилството, без да коментираме дали то е или не е оригинално. Разбира се, че не е. То повтаря неща, които са съществували векове преди поп Богомил. И в този смисъл това, за което говорим, цитирайки богомилството, всъщност е разговор и за всички онези преди него. Но, Хамил, трудно ми е да се съглася с твърдението, че демиургът е зло. Доколко демонът на Сократ е зло? Или идеалната държава на Платон? Тя какво е? Зло или добро?
Обичам да питам
Bakara
 
Мнения: 18
Регистриран на: Сря Авг 25, 2004 4:00 pm

Мнениеот Hammill » Вто Ное 08, 2005 12:47 am

Bakara написа:Виждам, че, докато се оправя с регистрацията си във форума и докато се наболедувам, темата е взела лек обрат. Вече не става дума за богомилството, а за философията като такава.
Аз, също като вион, смятам, че богомилството си е философия, най-малкото заради претенциите, които има, че знае истината за Сътворението, така както и всяка религиозна система. Но, пък съм съгласна и с теб, Хамил, че философията не би трябвало да има такива претенции, защото в същността си тя е по-скоро стремежът и търсенето, любовта, която не познава крайна точка.
Иска ми се да се върнем към богомилството, без да коментираме дали то е или не е оригинално. Разбира се, че не е. То повтаря неща, които са съществували векове преди поп Богомил. И в този смисъл това, за което говорим, цитирайки богомилството, всъщност е разговор и за всички онези преди него. Но, Хамил, трудно ми е да се съглася с твърдението, че демиургът е зло. Доколко демонът на Сократ е зло? Или идеалната държава на Платон? Тя какво е? Зло или добро?


Демиургът е зло само при богомилството и някои други дуалистични повлияни от Изтока ереси като манихейството и павликянсктвото. При зороастризма също има изначално дуално противопоставяне между добро и зло.

В гръцката античност няма никаква подобна идея за зъл демиург. Демонът на Сократ съвсем не е зъл, а точно обратното. Той носи моралната функция на това, което по-късно в християнтвото се нарича "съвест". Демонът предпазва Сократ от несправедливи постъпки.
При ученикът на Сократ Платон в основата на принципа на всяко битие стои тъкмо Идеята за Благото.
Това като позиция го има разгърнато и в християнството - Бог (Творецът на всичко видимо и невидимо) е абсолютното Благо, само чрез Което и в Което е възможен Живот. Всичко, което Е, е благо. Затова според неоплатонизма и християнството злото не съществува, т. е. то е просто небитие, т. е. умалеността на благото в творението. Възможността от това умаление произтича от свободната воля, която Бог е вложил в човека.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Bakara » Пет Ное 11, 2005 4:13 pm

Темата беше за богомилството, но с това, което си написал, ме караш да задам няколко въпроса, касаещи твоето тълкуване на християнството... (да не забравяме, че, както и да го наричаме, богомилството също е такова).
Ако, всичко, което Е е благо, то тогава и земният живот е благо, защото Е. Благо е и завистта, омразата, насилието, защото и те СА.
А, пък идват, казват поповете, от онзи, който е възстанал срещу Бога и ги влива в сърцето ни. За да бъде той в другия край на континиума, би трябвало да е този, който НЕ Е. Абсолютното Благо Е, Абсолютното зло НЕ Е... Става доста объркано, така, не мислиш ли? Ако Абсолютното зло НЕ Е, тогава как има свои прояви?
А и в богомилските вярвания или поне в това, което по някакъв начин е стигнало до нас, Сатанаил като първо име има Баща на Светлината, след възставането си срещу Бога той получава името Сатанаил - този, който възстава срещу Силния. До тук разказано... липсва идеята за абсолютното зло и за демиург, равен на смъртта. След това Сатанаил проявава доста детински качества, но така или иначе в един момент той е творец - в дадените му от Бога небеса изгражда свят, свой свят, който дори и богомилите описват като красив и светъл. Че всяко изкушение ни го праща нашият физически творец - Сатаната - в това са единодушни почти всички християнски парадигми (някои приемащи, други не идеята, че човек е създаден наравно от Бог и Сатана), но това приравнявали го с абсолютното зло? И, ако е абсолютното зло, би ли ммал силата на сътворява?
С всичко, което пиша, никак не ми се иска да засегна вярата и боголюбието и богостраха на някой от пишещите тук. Ако някой се почуства така, моля, да ме извини. Не искам нито да богохулствам, нито да обиждам Бог, просто като чета нещо, се раждат разни въпроси у мен, които ми се иска да споделя. Не зная дали чрез вяра човек стига до истината, но вярвам, че чрез търсене поне може да опита да се докосне до нея.
Обичам да питам
Bakara
 
Мнения: 18
Регистриран на: Сря Авг 25, 2004 4:00 pm

Мнениеот Hammill » Пет Ное 11, 2005 4:53 pm

Bakara написа:Темата беше за богомилството, но с това, което си написал, ме караш да задам няколко въпроса, касаещи твоето тълкуване на християнството... (да не забравяме, че, както и да го наричаме, богомилството също е такова).
Ако, всичко, което Е е благо, то тогава и земният живот е благо, защото Е. Благо е и завистта, омразата, насилието, защото и те СА.
А, пък идват, казват поповете, от онзи, който е възстанал срещу Бога и ги влива в сърцето ни. За да бъде той в другия край на континиума, би трябвало да е този, който НЕ Е. Абсолютното Благо Е, Абсолютното зло НЕ Е... Става доста объркано, така, не мислиш ли? Ако Абсолютното зло НЕ Е, тогава как има свои прояви?
А и в богомилските вярвания или поне в това, което по някакъв начин е стигнало до нас, Сатанаил като първо име има Баща на Светлината, след възставането си срещу Бога той получава името Сатанаил - този, който възстава срещу Силния. До тук разказано... липсва идеята за абсолютното зло и за демиург, равен на смъртта. След това Сатанаил проявава доста детински качества, но така или иначе в един момент той е творец - в дадените му от Бога небеса изгражда свят, свой свят, който дори и богомилите описват като красив и светъл. Че всяко изкушение ни го праща нашият физически творец - Сатаната - в това са единодушни почти всички християнски парадигми (някои приемащи, други не идеята, че човек е създаден наравно от Бог и Сатана), но това приравнявали го с абсолютното зло? И, ако е абсолютното зло, би ли ммал силата на сътворява?
С всичко, което пиша, никак не ми се иска да засегна вярата и боголюбието и богостраха на някой от пишещите тук. Ако някой се почуства така, моля, да ме извини. Не искам нито да богохулствам, нито да обиждам Бог, просто като чета нещо, се раждат разни въпроси у мен, които ми се иска да споделя. Не зная дали чрез вяра човек стига до истината, но вярвам, че чрез търсене поне може да опита да се докосне до нея.


Имаш доста объркана и неадекватна представа за християнството.
Под следните 6 точки описвам християнската концепция:

Първо: съгласно християнството няма никакъв зъл творец. Злото в качеството си на небитие е импотентно и не може да твори. Всичко е сътворено от единият Бог, който е абсолютното Битие и абсолютното Благо в едно.
"Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя, Бог, че светлината е добро нещо и я отдели от тъмнината" (Битие, 1;3). От тук може да се разбере, че тъмнината не е била сътворявана, тъй като тя е само отрицанието на светлината.

Второ: омразата, зависта и насилието, които описваш, собствено не са битие, а са морални действия. Зъл не може да бъде един нож като такъв (като нещо съществуващо), а зло може да бъде само намерението на онзи, който го вдига.
Злото в света на хората произтича не от Твореца, а от волята на хората (сигурно си чувала за грехопадението). Това означава, че сам човек е отговорен за делата си (и Бог не може да бъде неговото оправдание).

Трето: Волята на Бог не е природен закон (както гравитацията), а е морален закон (повеля).

Четвърто: защо Бог допуска злото? Защото Бог е сътворил човека със свободна воля и човек сам може да избере себе си. Бог не иска хората да бъдат автомати на доброто, а сами да го изберат чрез волята си. Свободата предполага и възможност за грехопадение.

Пето: когато сатаната изкушава хората, това става с позволението на Бог (това е моралното изпитание). Сам сатаната не може да мръдне и малкото си пръстче без позволението на Бог.

Шесто: злото не е тъждествено със страданието. Страданието може да е пътят към доброто у човека, пътят, чрез който човек да открие Бог в себе си и отвъд себе си.

Сега предполагам разбираш защо богомилството съвсем не е християнство, а е простонародна ерес (с източен произход), наметнала се с някой християнски образи.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Bakara » Пет Ное 11, 2005 6:14 pm

Извинявай, не предполагах, че ще те засегна с това, което написах.
Аз се опитвах да обясня нещо простичко - говорим с теб за богомилството, спорим за него, а дори не знаем какво влагаме в тази дума, защото... не сме били свидетели, защото то след появяването си по нашите земи доста е променяно. Спорим за нещо, от което ни отдалечават векове... и не можем да проведем спор на никаква друга основа, освен на тази създадена от собствените ни разбирания, информация и пътят, който сме минали до тус.
А по въпроса как аз разбирам християнството - това, което съм написала в постинга си по-горе няма нищо общо с моята представа за християнство. Както и това дали аз и ти приемаме евагелистите за християни, няма общо с това как те се самоопределят. Критерият все пак за делене на вярванията и религиите е богът, който те почитат. Юдеите не са християни, въпреки че споделяме общ "Вехт завет", поради отричането на Христа. Православните сме християни, католиците - също, евангелистите (с различните им клонки) - също. Просто, защото приемат идеята за Христа и Спасението.
Свободната воля... е тема на друг разговор, който се отнася не само до християнството, а и до западноевропейската философия, най-малко.
Това, което ти си написал за християнството няма да оспорвам, защото... да кажем е доста близко до моето възприемане на християнската парадигма.
Само ще отбележа, че... цитараният от теб текст от "Битие" може да покаже и нещо друго, а именно, че Словото сътворява и създава и че трябва да бъдем отговорни пред него и в употребата му.
Обичам да питам
Bakara
 
Мнения: 18
Регистриран на: Сря Авг 25, 2004 4:00 pm

Мнениеот Hammill » Пет Ное 11, 2005 9:33 pm

Съвсем не си ме засегнала, просто съм интелектуално ангажиран с тази тема и искам нещата да са ясни.
Християнството има единна теоретична концепция, въпреки известни конфесионални разлики.
Православието и католицизма се различават по някои положения в троичния догмат, учението за Дева Мария, и в тезата за непогрешимостта на папата, но като цяло в концепцията относно свободата на волята и произхода на злото нямат никакви теоретични различия.
Това се споделя и от протестантите, с изключение на някои по радикални течения от типа на калвинизма, които твърдят, че човек с грехопадението е загубил своята свобода.
Така че тук няма никакъв спор. Това, което ти изложих е концепция, утвърдена още с Отците на църквата, на базата на които стъпва цялото по-късно богословие, както източно, така и западно. Можеш да си видиш тази теми и у Св. Василий Велики, и у Св. Григорий Назиански, и у Св. Йоан Дамаскин и у Августин Блажени.

Колкото до богомилството не ми е известно то да се е развивало, да не говорим, че бързо е изчезнало и ако не бяха модификациите на Запад в лицето на катарите и албигойците, едва ли някой щеше да го помни. Това, което знаем за него е от няколко апокрифни текста и полемиките на презвитер Кузма срещу него.

Пасажът от Билията, който цитирах естествено си има и друго теоретично съдържание, но аз ти наблегнах специално на това да се види, че тъмнината (злото) не са сътворявани, защото те са просто отсъствие на светлина (добро).
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Bakara » Пон Ное 14, 2005 11:41 am

Понякога, опитвайки се да направим нещата ясни, интелектуално, изпадаме в ситуация да не се чуваме. Това пък което аз се опитвах да ти кажа, че Отците на църквата, полагайки каноните, не са направили нещо по-различно от това да ни дадат ясни за тях правила. Което не ми пречи да продължа да се питам, да задавам въпроси и на места да не приемам това, което те ми казват. (Макар че Августин Блажений ми е един от любимите автори). Когато говорим за християнството съм съгласна, че трябва да ползваме неговите категории и да влагаме единствено онзи смисъл, който се влага от Отците. Но, както сами знаем, самото християнство в различните му прояви влага различни смисли. Остава да уточним и за себе си смислите на думите, кой какво влага в една или друга дума, в едно или друго понятие, за да стигнем до разбиране и чуваемост.
За богомилството - да, както и аз по-горе написах, за него знаем малко - онова, което е достигнало, но... това прави ли го по-малко търсещо и ценностно? Ако не е ценно с друго, то поне със самата си поява (макар и да е повторение на много идеи преди него), с времето на появата си, с повторението си в исихазма... Не съм адвокат на богомилите, много малко знам за тях, а това, което четох при Николай Райнов... си е богомилството според него, но пък и не мога да приема крайното приемане или отричане на нещо, което е съществувало и на моменти е определяло изграждането на картината на света на част от хората. А... защо група хора, та били те и църковни отци да имат властта и силата да определят кое е и кое не е свещенно писание, кое трябва и кое не да остане за поколенията? Мисля си, че 5в. сл. Хр. е доста отдалечен от описаното случващо се...
Но, разбира се, този ми въпрос не е пряко насочен към теб... просто е поредният, който си задавам.
Обичам да питам
Bakara
 
Мнения: 18
Регистриран на: Сря Авг 25, 2004 4:00 pm

Следваща

Назад към Философия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron