Семиотика и семантика

Модератори: vionbg, longjohnsilver

Мнениеот orange_juice » Чет Сеп 16, 2004 9:40 pm

Яндра написа:Експериментаторът да кажем има неясна цел, а този който определя границите ги определя по зададени правила/да го наречем конструктор ...примерно/. И все пак крайният резултат въпреки смисловото превъзходство на конструктивния тип се определя и от други показатели, не само ясната цел. Аз например мога да пожелая да открия общия брой на целите числа в буквени стойности, но да не знам какво е число, буква/ или променлива/ или стойност. Само да мога да броя. Тогава аз ще гледам да изброя всички променливи, които знам, но дали това ще е отговор, ако знам само една или нула. Всеки отговор или резултат, който не оправдава средствата вложени в изпълнението му, не е грешен, но не е и търесният. Това означава ли да не търсим, защото примерно нямаме необходимите знания или средства...Цел може да бъде и да измериш разстоянието от коляното до глезена на легнал жираф, докато пушиш пура в басеин :)))) Това е шега, но тривиалните цели донасят и съответните си братчета- баналните резултати


по принцип, неясна или ясна, целта като такава си е някаква цел:)
orange_juice
 
Мнения: 516
Регистриран на: Чет Авг 26, 2004 7:46 pm

Мнениеот Станислав » Пет Сеп 17, 2004 8:30 am

Да, определено, целта си е цел. Например, целта да си останеш в границите и никога да не ги прекрачваш.
Станислав
 
Мнения: 53
Регистриран на: Вто Сеп 14, 2004 2:23 pm

Мнениеот Mariza » Пет Сеп 17, 2004 1:28 pm

прекрачването на границите е цел не по- лоша...
Mariza
 
Мнения: 31
Регистриран на: Сря Авг 25, 2004 2:59 pm
Местоположение: Sofiq

Мнениеот Hammill » Нед Сеп 19, 2004 8:42 am

tristessa написа:да, тук много съм съгласна с теб.

Обаче не съм съгласна за плодовете и смислите. Лошите плодове не опредерят липсата на смисъл.


Имах предвид онази поезия, която иска да живее върху изключително върху разрушаването на чужд смисъл (т.нар. експериментираща поезия). Този смисъл не е неин, тя не го владее, затова резултатите са печални и единственото, което е видимо в тях, е суетата на техния автор (който си въобразява, че екпериментирайки, той се намира НАД онова, с което експериментира).
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Нед Сеп 19, 2004 8:54 am

Яндра написа:Това означава ли да не търсим, защото примерно нямаме необходимите знания или средства...Цел може да бъде и да измериш разстоянието от коляното до глезена на легнал жираф, докато пушиш пура в басеин :)))) Това е шега, но тривиалните цели донасят и съответните си братчета- баналните резултати


Ами търсенето винаги е определено от някакъв контекст - най-малкото ние очакваме как ще изглежда нещото, което търсим и най-малкото предполагаме на какъв тип места можем да го открием (това са смисловите граници). Изключение тук прави Пипи, когато търси своя "скункс". Тя обаче определено е по-умна от "поетите", защото търсенето на новото не я кара да си мисли, че с това заема позата на творец.
"Поетите" по-скоро приличат на онези лелки, които тя обезпокои в самодоволния им следобеден чай, когато тя се покатери по водосточната тръба.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Methodius » Съб Окт 09, 2004 11:41 pm

...
Последна промяна Methodius на Пет Сеп 30, 2005 11:54 am, променена общо 1 път
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

Мнениеот Methodius » Нед Окт 10, 2004 10:14 am

...
Последна промяна Methodius на Пет Сеп 30, 2005 11:54 am, променена общо 1 път
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

Мнениеот vogelfrei » Сря Окт 20, 2004 6:31 pm

Hammill написа:
tristessa написа:да, тук много съм съгласна с теб.

Обаче не съм съгласна за плодовете и смислите. Лошите плодове не опредерят липсата на смисъл.


Имах предвид онази поезия, която иска да живее върху изключително върху разрушаването на чужд смисъл (т.нар. експериментираща поезия). Този смисъл не е неин, тя не го владее, затова резултатите са печални и единственото, което е видимо в тях, е суетата на техния автор (който си въобразява, че екпериментирайки, той се намира НАД онова, с което експериментира).


Смисълът от тази поезия е в онова, което означава - поезията в нейната завършена функция - като самосъзидателен феномен - търси означението в полето, което сама се опитва да устрои. Експерименталната и изобщо всяка "нова" поезия са мета-нагледната "сянка" на поезията като такава. Така тя легитимира своята наличност като средство. Разбира се, не всяко "ново" е способно на такава трансценденталност, но това е нейното "синьо цвете".
В боя на свободата - трийсе
Години - аз, забравен часовой,
Стоя, и не очаквах аз победи,
И знаех, че ще падна в този бой.
vogelfrei
 
Мнения: 8
Регистриран на: Сря Окт 20, 2004 6:16 pm
Местоположение: der Zauberberg

Мнениеот vogelfrei » Сря Окт 20, 2004 6:34 pm

Hammill написа:
Яндра написа:Това означава ли да не търсим, защото примерно нямаме необходимите знания или средства...Цел може да бъде и да измериш разстоянието от коляното до глезена на легнал жираф, докато пушиш пура в басеин :)))) Това е шега, но тривиалните цели донасят и съответните си братчета- баналните резултати


Ами търсенето винаги е определено от някакъв контекст - най-малкото ние очакваме как ще изглежда нещото, което търсим и най-малкото предполагаме на какъв тип места можем да го открием (това са смисловите граници). Изключение тук прави Пипи, когато търси своя "скункс". Тя обаче определено е по-умна от "поетите", защото търсенето на новото не я кара да си мисли, че с това заема позата на творец.
"Поетите" по-скоро приличат на онези лелки, които тя обезпокои в самодоволния им следобеден чай, когато тя се покатери по водосточната тръба.


Искаш да кажеш "спунк" навярно ;). Пипи представя наивното начало, поезията като жест, неочакващ отговор - като позата на преситеното. А иначе творци така или иначе няма, защото всичко се достига, а не се постига и като такова е въпрос на социологична игра - поетите виждат дори в самото търсене на границата една целенасоченост. А както знаем от Кант, именно целенасочеността без цел е ядрото на изкуството като факт.
В боя на свободата - трийсе
Години - аз, забравен часовой,
Стоя, и не очаквах аз победи,
И знаех, че ще падна в този бой.
vogelfrei
 
Мнения: 8
Регистриран на: Сря Окт 20, 2004 6:16 pm
Местоположение: der Zauberberg

Предишна

Назад към Философия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron