Философски дебат между Методис и Хамил

Модератори: vionbg, longjohnsilver

Философски дебат между Методис и Хамил

Мнениеот vionbg » Чет Ное 03, 2005 2:30 pm

2. Двете естетики, от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Разбирането като компенсаторна подмяна - убеждението ми е, че определящото характера на специализираната естетическа оценка е способността за органически вкус, взаимопроникващ стила и идеологията. Вярвам, че максимум естетическа интензивност е заключена (и се отключва) в точен оптимум, в "златно" съотношение и степен на взаимопроникване между тези два компонента. Идея не, а идеология разумът на поколенията е, който е съдещ идейната пълнота и обхват... Стихотворение, стилистически плътно от вкладени тропи, легирано и уякчено с разтворено зрънце идеология. Не че стилистиката да е само за цвят, монохромно-бояджийска, и функционално да предпазва тежките идеологически винкели от корозията на времето. Говоря за присъщ и нерушим сплит художествени достойнства... Накратко: често това, което поетите пишат, ми харесва, ала все трудно разбирам текстовете. Ето защо сега държах - намирайки прекрасен повод да облекча болката на принципното си неразбиране, - държах да обясня и на себе си начина, по който при първо четене конкретна творба би ме възхитила... Милетците не са били оценители, били са “християни” понеже: жив е Бог... Назря и у мен тезата "двете естетики": че художествените произведения, и в частност онези, поетичните творби, подлежат двояко на оценка. Веднъж стиховете биват оценявани от времето, по общочовешка значимост и вечно звучене - т. нар. оценка за идейността (идеята е единство на форма и съдържание). По кантианската естетика, а тя е безстрастната естетика на дистанцията и на способността за съждение... И още веднъж стиховете предоставят възможност да бъдат оценявани - от филологическите елити. Мяра-риторика (риториката е единство на стил и идеология), а тя е ницшеанската естетика, естетиката на органическия вкус. Първата естетика е класическа, втората - модерна. По метаморфозата от идея към идеология - модерната естетика се надслоява над класическата. Идва ред, когато животът я ангажира - идеята. И когато - посредством стила - животът бива естетически оправдаван. У модерното животът се нуждае от оправдание ("Бог е мъртъв"). И ако приемам, че постмодернистичното ни време съвместява разделно - покрай позитивисткото куфеене и покрай екзистенциализма, ала и покрай прагматизма и покрай маниакалните практики (сурогат на милетското неизказано "Бог е жив": Христос е урод) - и двата типа оценка, то, значи, днес са допуснати три пресечни крайни случая на пре-оценка (относно емблематични за западната култура поети): а) неглижирани по класическата оценка, но възвеличени по модерната б) припознати по класическата оценка, но неглижирани по модерната в) припознати по класическата оценка и възвеличени по модерната. Случай (а) бих илюстрирал с Данте. Случай (б) - с Гьоте. А случай (в) - с Шекспир. Забележки към тона? Are you talkin’ on me? Are you talkin’ on me!

Methodius


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
3. Къде, от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Къде, по дяволите, изчезна ""?


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
4. Къде 2, от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Къде, по дяволите, изчезВа знакът точка и запетая?


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
5. , от Станимир Димитров (vionbg)
Някъде на клавиатурата се намира:) Не знам на БДС или на фонетик пишеш - различно е:) (+) (-)
[+отговори на това мнение]
[изтриване]

6. Еднозначно е, от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Точка и запетая:

(Горе бива да са точно 10 знака "точка и запетая" - виждам ги, сега, преди да поместя, изписани.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
7. Уви, от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Уви, изчезват.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
8. , от Христо Стоев (Hammill)
(+) (-)
Това, което наричаш „идеология” е всъщност дух. (Идеологията има инструментално-опосредстващ характер).
Съгласен съм за двата елемента на формата и съдържанието.
Класиката затова винаги е нужна – защото удържа хоризонта на духа, съдържанието, смисъла. Дори тогава, когато хоризонтът е принципиално недостижим.
Мизерна и минималистична поезия е онази, която се валя само в кълчищата на някаква сляпа и без-смислена образност (тази, която ти чистосърдечно обявяваш за неразбираема. тя е такава не по-малко и за своите автори.)


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
9. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Което наричаш "дух", е всъщност идея. (Духът е с формално-непосредствен характер, т. е.: принцип.)

Не два елемента на формата и съдържанието, а две естетики:
1) класическа: опосредстваща идеята (идея: единство на форма и съдържание)
2) модерна: опосредстваща риторичното (риторично: сплав на стил и идеология).

Класичното не е нужно, а е самото удивление (присъствие на идеята). (Идеологическото е нужно.) Класиката е, която, оценявайки, удържа хоризонта на идеята. Модерността е, която издържа на живота. А духът е недостижим - защото е принципиален.

Образността е невъзможна в слепота. Дори да ми забият палитрата в лицето, не бих бил сляп все още, нито невъобразим или неразбиращ. (Разбирането като компенсаторна подмяна.) Волево оставам в опозиция, макар и при нулева дистанция. Слепота е да ти падне перде при навлизащата в лицето палитра. Наблюдавана отстрани, слепотата не е нищо друго освен непосредственото, след оценъчно отстраняване на съзнателния контрол, на онова, което наричаме vulgar display of power.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
10. Илюстрация, от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Отличен пример е Sin City на Куентин тарантино.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
11. Моят наивитет, от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Фразата "принципиално недостижим хоризонт" би била погрешна констелация на речта. Правилно сложена фраза е: "принципът не е, а важи": и дотолкова "принципиалното е недостижимото", не повече. Допускаш перспективистическата грешка "принципиален хоризонт" (рефлектираш) и абсолютистката тавтология "принципиално недостижим" (рефлектираш). Не отчиташ, че макар да важи, не принципът е, който движи според теб принципът е деен, смучещ към свой хоризонт, който неизменно се оказва в гръб (отвъд). Рефлектираш. Аз съм далеч по-наивен: принципът е просто живата отвъдна светлина, проектираща в диханието на мрака мъртвата матрица, по която динамично се пълни светът. А движещото е сляпата воля, бушуващото в недрата, енергийно-иманентното.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
12. Решението, от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Да, духът е категоризиращото: той важи, доколкото категоризира. Духът, обаче, не сам излъчва себе си... Според теб духът не само, че излъчва сам себе си, но и рефлективно, върху себе си: в неспирно надбягване със себе, сам себе си да категоризира - което е хипотетично възможно в идеалния безкрай, който пък съвпада с принципа и важенето. Оксиморонът духовна неудовлетвореност... Решението е наивистко: най-просто да възприсъства идеята.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
13. Как, от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Да изпъкне идеята: вечно пладне, греещо в несегментирана тоталност... Доверчиво да поемеш и събереш в цялост у себе си всичкия смисъл, който поколенията са нарекли "свят" и са пулверизирали върху стените на мрака, разкроили са по безформените сенки одежди на светлината.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
14. , от Христо Стоев (Hammill)
(+) (-)
Личи си, че си мислил.
Духът е „за себе си”-то на идеята, а идеята е „в себе си”-то на духа. Така че аз съм последния, който ги смесва.
Същинското опосредстване не е инструментализиращо



[+отговори на това мнение]
[изтриване]
15. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Въпросът е: опосредствано ли е "в-себе-си"-то на духа? - Не, не е то просто е. Откроено е не спрямо себе си, а е цялото "себе си" в насъбиране спрямо безбрежието на страховия океан. Хайдегерианско клише, и с клише в клишето, е, че абсолютната пълнота на смисъла присъства "пред лицето на смъртта".


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
16. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Смъртта... Страхът е не повече от това, че духът е себе си - след уталожване на паническия гърч, смразено в абсолютен страх, важенето на принципа изристализира, насъщно изведено в аподиктиктична безметежност - сякаш цялото вселенско спокойствие се е събрало сега тук, обкръжено от нищото, от разредената тъма на безднени простори.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
17. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Едва тази сутрин оцених галантността на репликата ти... Ще карам "по същество". - Идеята не може да бъде за себе си. Насъщно (а не в абстрактно говорене) духът, когато е отсъстващ, е за себе си: феноменално, в безконечно самоотражение. Отсъстващ, духът би бил себе си в трансценденталната идеалност. Ала насъщното още не е същината, а трансценденталната идеалност още не е идеята. Опосредстването не може да бъде същинско, а най-много насъщно (несофистическо)- и понеже същината не може да бъде отношение, пък било то рефлективно, пък било и безконечно рефлективно. Да, идеята е духовното присъствие. Мистиката е в това, че мигом щом усилието на ума (по редукционния метод на трансценденталната феноменология) възправи трансценденталния фон (важенето) във феномен, духът възприсъства в идея и рефлексията се снема страхово. Страхът се изразява в това, че, така да се каже, не остава нищо, което да важи. "Ефектът" от редукцията, колкото и да не му се е щяло на Хусерл, е: психологическа хипертрофия: "онищостяване на нищото" (как ли звучи немският Хайдегеров оригинал?). Разсъбличане на химерата "свят" от смисъл, като смисълът е придобит обратно в съществуването: както вероятно е било при милетците. Нали? Експонираните смисли, дори собствено да са смисли, а не догми, са догматични: доколкото внушават някаква константност около немирно менливата, като хамелеон в клетка, екзистенция. Обградена от трансцендентално лъчиста декорация, която съставляват "нещата", екзистенцията създава илюзия за азово обособление, траене (време), изконен приют (Бог) и свобода. Наред с деконструкцията и анихилирането на света редукцията води и до деструкция на аза и паметта. Както и до вкаменяване (мразът на абсолютния страх) на мисълта (вграденият в скалата Мерлин) в тотално вечното.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
18. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
О! Hermine ме осведоми, че точният Хайдегеров оригинален термин е Nichts nichtet!


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
19. , от Христо Стоев (Hammill)
(+) (-)
Първо: духът е същинското „за-себе-си”. Нищо друго не може да бъде „за себе си” освен един дух.

Второ: така и не разбрах Хайдегер защо го намеси. Изразът: Nichts nichtet означава „Нищото нищее”. В случая nichtet е интразитивен глагол.
Не разбрах е Хусерл защо го намеси. Ако говориш за някаква хипертрофия на психологизма, Хусерл е последното име, което трябва да споменеш. Феноменологическия метод изисква тъкмо очистване на световото съдържание от всеки психологизъм, така че той да се превърне в чист смисъл (ноема).



[+отговори на това мнение]
[изтриване]
20. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Духът насъщно е за себе си - нищо, освен духа, не може да е в отношение към себе си. Идеята е същинското "себе си" - нищо освен идеята не може да бъде и, бъдейки, да бъде "себе си".

Глагол, при който подлогът "действа страдателно". Все пак иде реч за нищо.

Хусел е последното име в гносеологията, преди тя прескочи в тоталното си си пошление. А Хайдегер е правомерният по Божия чудесност приемник на Хусерл: как свръхрационалното усилие прехожда магически в свръхпсихологическо безсилие. Няма как ноемата да не е положена сред обрасло с чудовища нищо.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
21. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Световното съдържание биде очистено, психологическото предаде Богу дух и сега дебне от Оня свят (страхът като чисто психологическото).


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
22. , от Христо Стоев (Hammill)
(+) (-)
Ако Нищото е обрасло с чудовища, тогава то ще да е Нещо.
Нали си спомняш – има разлика между обектен и без-обектен страх. Немците дори имат две различни думи Furcht – страх от нещо и Angst – страх от нищо. Първият страх е психологически. Вторият страх е метафизически, очистен от всякакво съдържание.
В превода на Паул Тилих (намери си „Мъжеството да бъдеш”!), вторият страх е предаден като „угнетение”.



[+отговори на това мнение]
[изтриване]
23. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Идейно е, да кажем, псуването, но духовно е рефлектирането върху псувнята. Ето едно илюстративно предложение:

Псувнята

(класификация с оглед опосредстването на обекта)

Псувнята е пълнозърнест хляб за философстването, не мислите ли! То, горкото, често забравя да се храни здравословно... Предполагам, следва първо да предложа определение за псувня. От съображения за категоричност ще стесня значението на понятието до: "мъжкарска българска закана за класическо полово проникване в цели от открит периметър". В българското езиково пространство псувнята е издигната до ранг на философема. Българинът псува всичко: от хора и животни, през вещи, до абстракции. Адресатно, псувните разделям на четири типа: 1) преки псувни - когато заканата се отнася до самия адресат ("Ще те...") 2) косвени псувни - когато заканата е отправена към обект, отнасящ се до адресата ("Ще ти...") 3) преки безучастни - когато адресатът е подканен да се самотретира ("Я се...") 4) косвени безучастни - когато адресатът е подканен да третира обект, отнасящ се до него самия, адресата ("Я си..."). Интересен, екстремален случай е самопсуването: "Да се... в... ". "Ще се..." и "Ще си..." имат приложение единствено за теорията, а "Да си..." - в клиничната психология... За отбелязване е, че майсторските български (а и по общо: балкански) псувни захласват изследователя с изчерпателната си обстоятелственост... Няма две мнения, че образът на майката е на особена почит... Обикновено съпровод на низша трудова дейност (но далеч не само!), майсторските псувни не отстъпват по вълшебство на приказните слова "Сезам, отвори се" а образът на поруганата майка е един вид контрапункт на непорочното зачатие... Псувнята - хипотетично, въображаемо - съпоставя скверното наслаждение на обезчестителя със страданието и унижението на обекта на сексуалната агресия…

Methodius


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
24. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Нищото е нещо, доколкото е "страх откъм".


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
25. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
"Страхувам се" не, нито даже "страхува ме" - ами: "страхуван съм". Иначе не съм.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
26. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
"таковам" - преходен
"спя" - непреходен

Кое би предпочел, ако си в едно легло с дама? - Преходното или непреходното би предпочел?

Преходното е до време. В непреходното ни очаква вечност.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
27. , от Georgi Matov (Deer Dance)
Аз предпочитам момата и изобщо няма да ми пука кое е преходно, кое не е...Пък, който иска да си мисли за такива безумия, когато е в легло с мадама, то тя отдавна да е избягала от леглото и мислителите с някой, като мен. (+) (-)
[+отговори на това мнение]
[изтриване]

28. , от Роза Максимова (ludens)
(+) (-)
Така е - докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват :)


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
29. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Да. Mental vortex. http://www.artistdirect.com/Images/Sour ... 5scnc9.jpg


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
30. , от Анна Тодорова (anna_kitihi)
и аз не бих се осланяла на непреходен сън... :) (+) (-)
[+отговори на това мнение]
[изтриване]

31. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Съмнение с престорена самоирония. - Не е ли псувнята от Тебе, Боже? Но защо си я подхвърлил току пред устите на словоблудни кучета!


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
32. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Ето. А кой развя знамето на интразитивния глагол?!


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
33. , от Georgi Matov (Deer Dance)
Снимка, която няма нищо общо с картината. (+) (-)
[+отговори на това мнение]
[изтриване]

34. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Да, но звукът. Звукът зад снимката!


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
35. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Да, Mental vortex - кое е преходно и кое не е.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
36. , от Georgi Matov (Deer Dance)
Музиката се слуша и усеща, тя не се констатира, нито се мисли над нея, защото тогава няма да е чуеш. Кое е преходно и кое не...Ние сме толкова относителни, живеещи в относителен свят и няма как да обясним абсолютното, да го посочим с пръст и констатираме, но то е част от нас и може да го усетим...Аз съм преходен и част от непреходното. (+) (-)
[+отговори на това мнение]
[изтриване]

37. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Съгласен съм.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
38. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
И бих го защитавал като становище.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
39. , от Христо Стоев (Hammill)
(+) (-)
Непреходното не може да се усети. То може само да се мисли.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
40. , от Христо Стоев (Hammill)
(+) (-)
Ама "непреходен" в случая значи – „непрехождащ”, витаещ само в ходенето.
Ако вземем например глагола „любя се”, който е отчайващо възвратен (рефлексивен), би трябвало да заключим, че човек може да люби само себе си.



[+отговори на това мнение]
[изтриване]
41. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
"любя" е преходен глагол, да, преходен в действието, а ще рече: и във времето. Намирам в случая играта на смисли за уместна. Възвратната частица ("се") не е изконно е към глагола, а отделна част на речта, която се прикача към глагола. В българската граматика не е предвиден термин "възвратен глагол", терминът, който се доближава по значение, е: "непреходен". (Очевидно само преходните глаголи са валентни за "се".) И ето тук също е илюстративна "тънката" разлика между дух и идея: т. нар. непреходни глаголи са безрефлективни, "идейни" и ословесяват "страдателно деяние" докато съчетанието "преходен глагол + възвратна частица" ословесява деяние в рефлексия, подобно и на употребата в страдателен залог.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
42. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Възможността за непреходно може да се мисли, но не и самото непреходно: то е идеята, мисловността като същност, е ноема, "световният ноумен". Възможността за непреходно е извиквана в чистото мислене и е сетното, което удържа на рефлексия. Точката на преход от дух към идея е мистична.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
43. , от Христо Стоев (Hammill)
(+) (-)
Естествено, че само транзитивните глаголи могат да се превърнат във възвратни. Само транзитивните глаголи могат да имат обект, а възвратните изискват идентичността на субекта и обекта на действието.

Впрочем правиш ли разлика между непрЕходен и непрехОден? НепрЕходното остава вътре в прехода, то отрицава само представката „пре”, която имплицира завършеност. Докато непрехОдното изобщо не ходи, не се движи, не се променя.



[+отговори на това мнение]
[изтриване]
44. , от Станимир Димитров (vionbg)
Господа, какво ще кажете да ви поканя във форума, че тук вече направихме километрична страница:) (+) (-)
[+отговори на това мнение]
[изтриване]

45. , от Христина Петрова (estela)
И...създадоха малка група комплексари. (+) (-)
[+отговори на това мнение]
[изтриване]

46. , от Georgi Matov (Deer Dance)
Вион не им предлагай, а премести във форума, че то не знам на какво се обърна това. А иначе ще им предложа, особенно на Hammill да прочете сборника приказки "Човекът, който обичаше дъжда" на Гурам Петриашвили... (+) (-)
[+отговори на това мнение]
[изтриване]

47. , от Станимир Димитров (vionbg)
Хей, хайде да не се обиждаме сега... Хамил и методиус обичат философията повече от нас, но са възпитани хора и не съм целял с предложението си да ги засегна - просто стана много дълго за да му е мястото тук. Иначе всеки си има своите вкусове и интереси и не виждам в това нищо лошо. (+) (-)
[+отговори на това мнение]
[изтриване]

48. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Най-напред искам да си призная (а то на теб ти е ясно), че което пиша, не го черпя, в 90% от случаите, от усвоен цялостно текст, а го фабрикувам с мисловно усилие, доколкото мога, при помощта на аналогии и допускания: по материл на дочуто, разговаряно, спомнено и т. н. Аз не съм учен. Не разполагам с време да чета завършено и системно, макар да използвам всяка свободна минута за справка, допитване, размисъл и... смея да твърдя, дискусия. Затова и нямам основания да претендирам за научна коректност на изказванията си, за каквато ти с пълно право претендираш. По школовка, начетеност, ерудиция и естетически опит ми е непосилно да се меря с теб но какво пък: смятам, че бих могъл да ти партнирам в мисълта, разбирането, усета и интелектуалната работоспособност. А също и в интригата.

Та. -

1. Възвратната глаголна употреба. - Не, не идентичност на субекта и действието, а идентичност на субекта и обекта на действието. Което значи, че действието е координирано. Непреходните глаголи ословесяват самото, некоординираното действие.

2. Преход (процес) и прехождане (смяна на състоянието). - Картите са разпределени обърнато на анонса ти: не-прЕход-ното е застинало в сменимо с чудодеен скок състояние и отрицава прехода (диалектика), а у не-прехОд-ното би могло да трае преход и то да "ходи", без да прехожда (умиране), но то би могло и да е частният случай на непрЕходно: несменимо непрЕходно (вечност). Както и: у прЕходното трае необходимо (перманентен) преход (умирането като вечност), а на прехОдното му е свойствено да прехожда и у него би могло да трае, но резултантен, с нагласата да приключи, преход (Божието обещание за спасението на живите) или да е застинало за момента, но с нагласата да преходи (Божието обещание за спасението на мъртвите).


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
49. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Аз съм комплексар. У мен е заложено тоталното.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
50. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Преходният глагол е разкроено действие.

Понятието "непреходен глагол" е понятие за действието като действие на тотален субект, т.е. като идея, но не и самата идея. Освен че е (чисто, трансцендентално) мислима само като възможна, идеята е и (мисловно) непред-ставима, на "очакваното за нея място" е неопределено-пред-метно мислим тоталният действащ субект (Бог като трансцендент).


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
51. , от Йордан Йорданов (Methodius)
(+) (-)
Любопитно! - Hermine (жена, гениалният филолог!) даде за пример "смея се", глагол от категориален клас "непреходновъзвратни" (латинският термин: "reflexiva tantum", каза тя). Но по моему "смея се" не е монолитен глагол (не чиста част на речта), а възвратен глаголен фразеологизъм.


[+отговори на това мнение]
[изтриване]
52. , от Станимир Димитров (vionbg)
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

*

Мнениеот vionbg » Чет Ное 03, 2005 2:44 pm

Извинявам се, бях пропуснал мнението на Таня - то е първо по ред.
1. , от Таня Николова (Таня)
(+) (-)
горко на тази поезия,а още по-горко на авторите й
но ти не си от тях
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

Мнениеот Methodius » Чет Ное 03, 2005 3:05 pm

...
Последна промяна Methodius на Сря Ное 16, 2005 10:52 pm, променена общо 1 път
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

Мнениеот vionbg » Чет Ное 03, 2005 3:18 pm

Methodius написа:Първите останаха последни.


Грешката е моя - изпуснал съм при копи и пейст, защото беше много дълго за маркиране. Какво да се прави несръчна работа:)
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

Мнениеот Таня » Чет Ное 03, 2005 3:27 pm

vionbg написа:
Methodius написа:Първите останаха последни.


Грешката е моя - изпуснал съм при копи и пейст, защото беше много дълго за маркиране. Какво да се прави несръчна работа:)


каква радост! моето безценно мнение се появи :lol:

между другото, вионе, в заглавието си объркал името на единия от участниците в дебата - Методиус
Таня
 
Мнения: 63
Регистриран на: Съб Апр 09, 2005 12:29 pm

Мнениеот vionbg » Чет Ное 03, 2005 3:31 pm

Таня написа:
vionbg написа:
Methodius написа:Първите останаха последни.


Грешката е моя - изпуснал съм при копи и пейст, защото беше много дълго за маркиране. Какво да се прави несръчна работа:)


каква радост! моето безценно мнение се появи :lol:

между другото, вионе, в заглавието си объркал името на единия от участниците в дебата - Методиус


Да знам - извиних му се, както се извиних и на теб, задето ти бях пропуснал мнението.
Ще го черпя Методиус една бира като се видим в Шумен някой ден - нали съм му кръстник:)
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

...

Мнениеот Methodius » Съб Ное 05, 2005 10:52 am

...
Последна промяна Methodius на Сря Ное 16, 2005 10:51 pm, променена общо 1 път
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

Re: Майка ми, Свинята

Мнениеот vionbg » Пон Ное 07, 2005 11:17 am

Methodius написа:Дълго се колебах дали да ти изпратя тези, проявени в сепия и декоративно поръбени снимки... Ето тъй, интелигентно, изглеждам аз, външно преодолял свенливостта си и въображаемо прехождащ от вечеря на свещи към вечеря на свещи. "Тя знае гласа ми - него, Треперливия, Мутиращото пискунче, Божието синче - и надали ще желае да срещне Ергенина." Бият се по гърдите и разпрашават телефонни мелодии. Плашех се от натопорчените копелета. Майка ми, Свинята - тя ги пъдеше. Натръпваше ме от бой, колчем ме уловеше пред тоалетката да се топорча... Завиждах на копелетата!... Мисля си, що да е полза, че си "слънчевото зайче върху моята кокарда", ти, плешива балерино, изцъркваща сълзите си с помпичка? И к'во, че си HIV-отрицателна, щом ден подир деня прихващаш трипер, о, уви, уви, еднокрак поливинилхлорид... Ей ти на теб сега, на ти!... Вечер душех край вратата и слухтях майка ми, Свинята - Бухтата (природената ми по-голяма сестра) се наемаше да я мачка. Мама пъшка... Сетне мама и заръчва, че "стабилният мъж е бетер тесто: мазни яки ръце иска... и гореща фурна". Бухтата се съгласяваше с "у-бо-бу". После научих, че това било виц. Но посрещнете двамата ми сина - Сатанаил-Звездочел и Войнолюб-Мракорад! У-ха-ха-ха!... А с тях - и майка ми, Свинята.

Очевидно, че една от снимките обаче (http://forum.all.bg/files/1024025-Sandowstudio_2.JPG) не е в сепия, на нея съм най-зъл.

???
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am


Назад към Философия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron