какъв е смисъла на живота?

Модератори: vionbg, longjohnsilver

какъв е смисъла на живота?

Мнениеот MaLkiq_BuDa » Сря Дек 28, 2005 9:50 pm

Искам да попитам всички и да ми отговорят сами за себе си; Какъв е смисъла на живота. Какво осмисля нашето пребиване тук.
Аз живея заради самия живот. Заради удоволствието да дишам и да усещам, но въпреки всичко за мен няма смисъл. Въобще има ли нещо смислено, което да си струва. Задайте си въпроса защо си струва да остана! Някога случвало ли ви се е да сте на крачка от смъртта? Това накара ли ви да се размислите? Все въпроси.........
името ми да не Пух ако не съм прав. А то е, значи съм прав :)
MaLkiq_BuDa
 
Мнения: 35
Регистриран на: Сря Дек 28, 2005 9:41 pm

Мнениеот денчев » Чет Дек 29, 2005 3:39 am

Нека да изясним за какво говорим всъщност. За смисълът на битуването или за смисъла на битието? Дали става дума за пориви към осмисляне на живота или за търсене на неговия смисъл, защото живота по своята същност е смислен е не особено нужно да го натоварваме с излишни смисли, но все пак обясни ми дали търсиш смисъла на битието или просто искаш да си обясниш собственото битуване?
Петър Денчев
денчев
 
Мнения: 111
Регистриран на: Съб Сеп 04, 2004 9:25 pm

Re: какъв е смисъла на живота?

Мнениеот ludens » Чет Дек 29, 2005 7:25 am

[Въобще има ли нещо смислено, което да си струва. Задайте си въпроса защо си струва да остана! Някога случвало ли ви се е да сте на крачка от смъртта? ]
Да, случвало ми се е да съм на крачка от смъртта. И точно тогава животът ми се преобърна на 180 градуса. Започнах всичко отначало. Толкова отначало, че се учех да вървя и да пиша. Тогава и аз си задавах подобни въпроси. Една нощ в съня ми сам Бог ми удари шамар по челото. Беше разтърсващо. Събудих се и осъзнах, че има смисъл да съм на този свят - семейството, децата, родителите, работата, която обичам. Едни такива нещица, без които не можеш. И те не могат без теб. Нищо на този свят не е случайно. Просто всеки човек трябва да седне сам със себе си и да реши какво иска и как да го постигне. И винаги има смисъл. Заради цветето на прозореца, заради кучето, което те гледа предано и очакващо, заради две други очи..., които чакат твоята усмивка. Винаги има смисъл.
ludens
 
Мнения: 72
Регистриран на: Съб Сеп 03, 2005 7:43 am
Местоположение: Бургас

ДО

Мнениеот MaLkiq_BuDa » Чет Дек 29, 2005 11:18 am

До ludens:
Точно за това питам, какво осмисля съществуването на всеки един от нас. За всеки един е различно, всеки един сам за себе си е неповторим.
До денчев:
Ние сме тук на тази земя, но може да си отидем когато пожелаем. Какво ти дава сили да продължиш напред. Какво дава смисъл на твоето тук.
името ми да не Пух ако не съм прав. А то е, значи съм прав :)
MaLkiq_BuDa
 
Мнения: 35
Регистриран на: Сря Дек 28, 2005 9:41 pm

Мнениеот Deer Dance » Чет Дек 29, 2005 12:51 pm

Aerials

Life is a waterfall,
We're one in the river,
And one again after the fall.

Swimming through the void
We hear the word,
We lost ourselves,
But we find it all?

Cause we are the ones that want to play,
Always want to go,
But you never want to stay,

And we are the ones that want to chose,
Always want to play,
But you never want to lose.

Aerials, in the sky,
When you lose small mind,
You free your life.

Life is a waterfall,
We drink from the river,
Then we turn around and put up our walls.

Swimming through the void
We hear the word,
We lost ourselves,
But we find it all?

Cause we are the ones that want to play,
Always want to go,
But you never want to stay,

And we are the ones that want to chose,
Always want to play,
But you never want to lose.

Aerials, in the sky,
When you lose small mind,
You free your life.
Aerials, so up high,
When you free your eyes,
Eternal prize.
Aerials, in the sky,
When you lose small mind,
You free your life.
Aerials, so up high,
When you free your eyes,
Eternal prize.

SYSTEM OF A DOWN
"...the sheep that ran off from the herd may be dead but now's a bird..."
Deer Dance
 
Мнения: 9
Регистриран на: Пет Дек 09, 2005 3:19 pm

Мнениеот Hammill » Чет Дек 29, 2005 1:43 pm

Въпросът е важен и затова и аз искам да кажа няколко думи, преди напълно да изчезна от тези форуми.

Въпросът за смисъла на живота означава, че този смисъл е станал проблематичен.
Това също така означава, че търсим самия смисъл в нещо, което е отвъд самия живот. (В противен случай ние щяхме просто да го живеем живота, а не да се питаме за неговия смисъл - нещо, с което се характеризира например животинското съществуване: животното не се пита, а живее)
А онова, което дава смисъл на живота е същото, което му придава неговата ценност.
А това, което придава ценност, са самите ценности.
Ценностите могат да се разделят в три големи групи и това са:
1. етически-доброто 2. естетически-красивото 3. религиозно-святото

И в трите различни сфери аз лично (а предполагам и всички хора) съм преживявал смисъла на живота.
В етически-доброто, когато виждаме как един приятелски жест или жест на обич може изведнъж да преобрази и да осмисли тук-наличното.
В естетически-красивото, когато пълнокръвно преживяваме някакво художествено произведение – било то музика, книга, филм...
В религиозно-святото (което в определен смисъл е пълното обединение между предните две области - на красивото и доброто), при което преживяваме тоталността на връзката с Бога (Безусловното) - случва се много рядко, но пък ако се случи, е твърде интензивно, разтърсващо интензивно.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот MaLkiq_BuDa » Чет Дек 29, 2005 2:57 pm

Да но не отива ли всичко на вятъра някой ден? Приятеля може да е бил клоун с маска, вярата една илюзия, която не сме могли да видим заради мъглата на нашето съзнание. Обичате ли да усещате въздуха в дробовете си ? Аз да, но за жалост понякога колкото и дълбоко да се опитам да дишам не усещам нищо. Приятелите се променят, убежденията също, красивото става грозно. Всичко в живота се мени и губи смисъла си с времето. Случи ми се веднъж докато бях в болницата (на преглед) в чакалнята да чуя двама възрасни (над 60-те вероятно) да си говорят. “Човек не трябва да умре прекалено млад, но и прекалено стар”. Не съм живял чак толкова много, не съм се и разочаровал кой знае колко. Чувал съм много хора да говорят за самоубийство, дори познавам такъв човек и ми сподели, че е бил на прага и в безсъзнание е викал “Мамо, обичам те! Спаси ме.” Навярно всички ние търсим някакво спасение. Колкото повече се опитаме да осмислим нещата толкова по- безсмислени стават те. Понякога май е по- добре да спрем да мислим. Опитвал ли се е някого да не мисли! Просто да стой. Единствено мечтите, на който сме роби и семейството дават смисъл. Стига да не сме се лъгали за тях и те да не бъдат немечти и несемейство.
Желая ви приятни празници и много усмивки, дано никой не губи пътя в живота си.
С уважение
Цуцуманов
името ми да не Пух ако не съм прав. А то е, значи съм прав :)
MaLkiq_BuDa
 
Мнения: 35
Регистриран на: Сря Дек 28, 2005 9:41 pm

Мнениеот Hammill » Чет Дек 29, 2005 4:31 pm

Разбира се, че колкото повече се опитваме да осмислим нещата, толкова по-безсмислени стават те. Това е именно защото питайки за техния смисъл, ние с това минаваме отвъд тях (отвъд нещата) и търсим нещо друго, което да ги оправдае, т. е. да ги о-смисли. По същия начин и с живота - питайки за смисъла на живота с това ние минаваме отвъд самия живот (непосредственото живеене) и търсим нещо извън него (живота), което да го оправдае (да го о-смисли, да му даде смисъл).
Забележете обаче: можем ли да питаме за смисъла на самия смисъл? Можем ли да попитаме: „Има ли в смисъл в самия смисъл, стига смисълът да да е налице?” Не можем! Смисълът просто или го има или го няма. Смисълът – това е присъствието на ценност, а безсмислието – отсъствието на ценност. Животът сам по себе си няма смисъл, както няма смисъл и гравитацията, въртенето на луната около земята, фотосинтезата на едно растение или популациите на комари в блатата. Животът обаче (човешкият) може да придобие смисъл, когато в него се въплъти някаква ценност. А видовете ценности ги изброих по-горе.

Възраженията ви относно преходността на всичко почиват върху една обичайна категориална грешка, която е била открита още от великия философ Платон през IV век преди Христа. Казвате: „Красивото става грозно”. Бъркате: не красивото става грозно, а красивите неща [могат да] станат грозни. С това самото красиво не се променя. Променят се нещата, които веднъж може да са въплътили красота, а друг път може и да не са.
Също така казвате: „Приятелите се променят”. Тук сте прав, обаче това не означава че самото приятелство, т. е. неговия смисъл изчезва. Изчезват само хората, които са били въплътили приятелството в собствените си отношения. Това не пречи някой друг няколко хиляди години след нас отново да въплъти приятелството в личните си отношения и да преживява интензивно неговия смисъл. Т. е. изчезвайки приятелите, с това съвсем не е изчезнало самото приятелство и неговата възможност. Изчезвайки красивите неща, с това съвсем не е изчезнала красотата и нейната възможност.

Платон казва така (перифразирам): смисълът не е вещ или предмет (вещите се променят), а е идея. И точно поради това идеална може да бъде само една идея, но никога една вещ.

С уважение: Стоев.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот MaLkiq_BuDa » Чет Дек 29, 2005 7:38 pm

Разбирам че всичко се крие в идеята за него. За това няма универсално красиво или универсална истина. Разгледай го така “Има истина- няма истина!Има приятели- няма приятели!”. Може и да нямаш приятели. Тук говорим за много условности. За това ми е интересно как всеки сам за себе си, си обяснява “смисълът на живота”. Нали всеки си има някаква своя истина, а за други тя е друга.
името ми да не Пух ако не съм прав. А то е, значи съм прав :)
MaLkiq_BuDa
 
Мнения: 35
Регистриран на: Сря Дек 28, 2005 9:41 pm

Мнениеот Hammill » Пет Дек 30, 2005 12:29 am

Ако всеки си има своя истина и за всеки тя е различна, тогава тези истини са несподелими, т. е. за тях е не само невъзможно, но и излишно да се говори.
Във философията става дума за истините, които са споделими. Нещо повече: за философията именно споделимостта е едно от условията за истинност (!!!!!!).

Лудвиг Витгенщайн: "За това, за което не можем да говорим, следва да мълчим".
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот MaLkiq_BuDa » Пет Дек 30, 2005 12:47 am

А какво е истината?
името ми да не Пух ако не съм прав. А то е, значи съм прав :)
MaLkiq_BuDa
 
Мнения: 35
Регистриран на: Сря Дек 28, 2005 9:41 pm

Мнениеот MaLkiq_BuDa » Пет Дек 30, 2005 1:02 am

Май много се отклонихме от темата Hammill с нашите разсъждение за едно и друго. Виждам че си начетен човек и наистина ми е интересно да те слушам. Аз лично се отдавам повече на чувството си и оставям то да ме води. Пиша неща които по някакъв начин съм ги преживял и съм ги открил за себе си. Тоест за моите “истини”, които за другите може да не са така. Какво пък всеки има право на мнение. Интересуваме обаче какво казва онва човече в теб. Опитай се да не се осланяш на философите. а на себе си. Затвори си очите и си кажи, какво ти дава сили да си тук! Вслушай се в себе си , защото за мен това е най- важното. Сърцето което говори.
името ми да не Пух ако не съм прав. А то е, значи съм прав :)
MaLkiq_BuDa
 
Мнения: 35
Регистриран на: Сря Дек 28, 2005 9:41 pm

Мнениеот Hammill » Пет Дек 30, 2005 1:06 am

Истината. Aletheia. Veritas.
Невъзможно е да искате ние с вас да решим толкова фундаментални философски въпроси.

Но ако се задоволите с нещо по-кратко: съгласно формулата на блажения Тома от Аквино истината е adaequatio rerum et intellecti. Т. е. съгласуваност между нещата и интелекта. Ние обаче според една още по-стара Платоническа парадигма бихме могли да кажем, че истината е съгласуваност на интелекта (разума) със самия себе си.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Пет Дек 30, 2005 1:14 am

MaLkiq_BuDa написа:Май много се отклонихме от темата Hammill с нашите разсъждение за едно и друго. Виждам че си начетен човек и наистина ми е интересно да те слушам. Аз лично се отдавам повече на чувството си и оставям то да ме води. Пиша неща които по някакъв начин съм ги преживял и съм ги открил за себе си. Тоест за моите “истини”, които за другите може да не са така. Какво пък всеки има право на мнение. Интересуваме обаче какво казва онва човече в теб. Опитай се да не се осланяш на философите. а на себе си. Затвори си очите и си кажи, какво ти дава сили да си тук! Вслушай се в себе си , защото за мен това е най- важното. Сърцето което говори.


Какво казва човечето в мен?!? Ами то казва, че нещата не са толкова прости и че трябва да се мисли. А най-добре мисля, когато влизам в диалог и в спор с най-големите умове в човешката история.

Сърцето само по себе си не може да говори, то не е членоразделно и може да произнася единствено "Ах!" и "Ох!", освен ако няма за свой съюзник разумът.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот MaLkiq_BuDa » Пет Дек 30, 2005 1:22 am

Добре оставам без коментар за теб и човечето. Обаче хитрец си да знаеш добре избяга от въпроса ми. Иначе съм съгласен в спора се ражда най- много истина. Като чели желанието да надскочиш другия и да си една мисъл пред него (под съзнателно) стимулира много мисленето. Стимулира те да даваш повече и повече. И все пак човек трябва да слага рамки на спора и да го води цивилизовано, иначе се губи смисъла.
името ми да не Пух ако не съм прав. А то е, значи съм прав :)
MaLkiq_BuDa
 
Мнения: 35
Регистриран на: Сря Дек 28, 2005 9:41 pm

Следваща

Назад към Философия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron