какъв е смисъла на живота?

Модератори: vionbg, longjohnsilver

Мнениеот bobi_deco_ronaldinho » Пет Дек 30, 2005 3:54 am

Смисълът на живота е, че няма смисъл и затова е забавно... :wink:
Изображение
bobi_deco_ronaldinho
 
Мнения: 17
Регистриран на: Съб Дек 24, 2005 4:06 pm
Местоположение: Някъде под обекта

Мнениеот edonna » Пет Дек 30, 2005 4:27 am

Здравейте! Аз съм приятелка на Малкия Буда и знам какъв смисъл той влага във въпроса си и затова се чувствам задължена да отговоря. Наистина дикусията е много интересна,но на мен лично ми се струва,че този въпрос е много финен и деликатен,за да се обсъжда по този начин и да се очаква,че някой ще даде Отговора. Както един будистки монах е казал: За Господ не може да се говори по един и същи начин,защото за един отговорът ще е:Бог е в теб,за друг: Бог е гняв,за трети: Бог не съществува и всички тези отговори ще бъдат вярни. Истината е облечена в толкова много човешки лица и премени, че всеки път може да ни изненада повече от всякога. Съшото е и със смисъла. Ако досега в нещо си намирал смисъл и днес вече тоя смисъл не те удовлетворява и мислиш, че щом с това се изчерпва всичко, тогава наистина може да паднеш духом и да се луташ в желанието си да видиш смисъла,но в същото време да те е страх да го потърсиш извън истините,в които си вярвал до сега. Каквото и да означава "извън истините"-дори да означава да се обърнеш срещу Господ, в който си вярвал, дори от вярващ да станеш атеист, дори от философ да се превърнеш в непукист. Всичко това дава нов смисъл и виждаш,че животът е много по-голям и истински, отколкото си мислим. Той е една голяма игра, която игра трябва да уважаваме и да бъдем много гъвкави,за да бъдем на ниво.
Да,според мен, ето сега не ти казвам какъв е смисала,а КАК да го търсиш: Просто, отхвърли всички "свои" истини и започни да живееш, без да товариш живота с излишни смисли. Някои тва вече го каза в дискусията и аз съм много съгласна. Животът ни поставя прекалено много и сложни ребуси за разрешаване всеки ден, за да си създаваме допълнителни. И тогава ще видим смисъл,когато живеем,когато знаем,че днес може би ще се случи нещо хубаво или лошо,с което да се справим. Може би ще срещнем погледа на един мъж/жена,която никога няма да имаме,но е достатъчно,че тя/той съществува.
Аз така намерих смисъла за себе си. И аз си поставях този въпрос и ще ми е в сърцето до края на живота ми. Но само когато спрях да товаря живота си с излишни смисли и теории, и убеждения и препоръки за правилен живот, само тогава намерих някакъв мир за себе си. Може би и рова ще се промени, но животът е пред всички нас и ще ни дарява с различни смисли , ребуси и истини всеки ден, до края на света. Дори когато всичко сме загубили, пак има смисъл да се живее, за да се научим да живеем като загубили. Защото и това се случва,много често, трябва да бъдем не-победители. Сериозен удар по егото ни , но е така,
Не знам,може би греша,може би не е така. Но за сега това е моята истина. И тя ми дава някакъв смисъл. Но сега ще ти отговоря точно в какво намирам смисъл. Например, сега по Коледа, аз съм сама,защото съм в чужбина и просто няма с кой да съм. Вече 7-ми ден и знаеш ли какво...като имам свободно време мисля за глупости, депресирам се за дреоболии, мсиля си,че ще си остана така сама...но в същото време, си казвм ;Майната му! каквото стане! и ставам, запалвам си една цигара(впреки че от два дена нямам и няма от къде да си купя наблизо), пия малко портокалов сок, излизам на терасата, дишам и просто чакам новия ден и изживявам тоя доколкото мога. Чета Достоевки и сравнявам истини и смисли...и накрая всичко свършва по един и същи начин...сменям водата на рибката ми, радвам и се и се надявам да не умре...сега ще гледам Големият Лебовски и утре ще посрещна Новата Година пак сама за сажаление. Но съм щастлива. Това е моят смисъл,както и да попивам всичко тук,за да мога да го върна в България,колкото и наивно да звучи. Мога да добавя още много,защото всеки ден живеен с дилеми и всеки ден има какво да добавим. Утре може би ще добавя още,не знам...Кажете вие какво мислите...Янина
edonna
 
Мнения: 1
Регистриран на: Пет Дек 30, 2005 3:50 am

Мнениеот денчев » Пет Дек 30, 2005 11:04 am

Всички живеем в истината. Друг въпрос е дали ни е удобна или не. И дали искаме да живеме в нея и си я поставяме в отдалечени пространствено-времеви и абстракни измерения. Животът по начало е смислен. Така че е излишно от християнска гледна точка да го натоварваме с излишни смисли.
Трябва да бъдем по-някога не-победители. Или просто искаш да кажеш, такива, които губят. Победителите се познават по загубите. Малко банално звучи, не че го мисля, но да печелиш е лесно. Да губиш е трудно. Но и обратните твърдения са твърде верни.
Въпросът за смисъла на живота е метафизичен, безкраен и абстрактен. Безспорно. Но аз смятам, че Малкият Буда търси обяснение на своето битуване, а не на духовното си метафизично съществуване. Битуването на тялото също е смислено по своята същност, по изначалие, заради дъха, заради магията на физическото битуване. о нека да не го оправдаваме, понякога в неговите дефекти.
Странно е, когато съм пренасял телесата си на хиляди километри и съм се чувствал щасдтлив. А пък духа ми е преодолявал километрите за мигове. Не знам. Тази дискусия е прекалено самоцелна. Започна да звучи като тестовете във въстниците "Разберете дали изневерявате на мъжа си" и т.н. Малък Буда сам не можеш ли да отговориш на своя въпрос? Търсиш нашият смисъл ли? Той далеч няма да е твоят? Защото може би някои от нас живеят в истината, а други не. Трети пък не желаят да повярват, че живеят в истината.
Петър Денчев
денчев
 
Мнения: 111
Регистриран на: Съб Сеп 04, 2004 9:25 pm

Мнениеот MaLkiq_BuDa » Съб Дек 31, 2005 1:06 pm

На Малкия Буда му е интересно какво мислят останалите. Денчев за мен това е интересно, обичам да виждам какво се крие в главите на хората (истина). В този форум аз не търся начин да осмисля собствения си живот. За мен той вече си има някакъв смисъл и духовен и физически.Знаеш ли какво разбрах, че най- големия учител са хората. Виждайки какво мислят те, мога да прекарам тяхната истина през своето сито и знае ли човек може да открия къс злато. Всеки си има сито и ти също, не вярваш на всичко, което четеш или чуеш. Има неща обаче които се запечатват в теб. Защото в действително си открил нещо важно и ценно. Вярно има мигове когато много неща се обезсмислят. Депресията- черната мрачна бездна в която всеки от нас е влизал. Ако искаш да летиш научи се да се страхуваш и да се бориш със страховете си. Никога няма да открием общ смисъл за всеки един от нас. Чувал съм хора да казват “Смисълът на моя живот е да стана известна”. Е добре похвално- придал си смисъл. Ако добре сте прочели в началото поставих и едно друго въпросче “Някога случвало ли ви се е да сте на крачка от смъртта?”. Мисълта ми е че нещо подобно обръща целия смисъл и променя смислите и мислите. Смисли, мисли, емоции- постоянно се обременяваме с какво ли не, но от всичко това има ли щастие. Според мен целия смисъл се крие в пътя към щастието. Според вас е друго и така. Струва си човек да види какво мислят другите.
С уважение;
Цуцуманов
името ми да не Пух ако не съм прав. А то е, значи съм прав :)
MaLkiq_BuDa
 
Мнения: 35
Регистриран на: Сря Дек 28, 2005 9:41 pm

Мнениеот денчев » Съб Дек 31, 2005 1:26 pm

Малък буда, аз съъвсем правдиво разбрах, че ти се интересуваш какво се крие в главите на другите хора. А ситото е важно до толкоова, колко ситна е мрежата му. Мен лично, ме уморвяа да научавама какво има в главите на хората, защото най-често те не са наясно със себе си, не че аз съм. Но засипването с техните проблеми ме уморява. Но вече казах, че живеем в истината. Истината е една, иначе не би била истина. Има варианти на истината. Но вече казах - всички ние живеем в нея. И това какво се крие в главите на хората вече почти няма значение щом си разбрал, че живееш в истината. Защото тя не е нещо, което отстои на километри или мисловни пътеки от теб, ти живееш в нея. Подхождай към нея без сито. И ще я разбереш. Ситото е нужно при хората - от морални съображения.
Петър Денчев
денчев
 
Мнения: 111
Регистриран на: Съб Сеп 04, 2004 9:25 pm

Мнениеот MaLkiq_BuDa » Съб Дек 31, 2005 2:03 pm

Аз далеч не се ровя в главите на всички хора! Иначе ще се побъркам, но от време на време е хубаво да се поразровиш дори и просто информативно. Не може да търсиш нещо в празното пространство каквито са главите на повечето хора. Имам един познат, който работи цяла седмица, за да има пари да се напие петак и събота вечер. Какво да търсиш в този човек на какво да те научи. Ракията с какво мезе върви? Е и това си е нещо за хора като мен, които не пият. Гледам да уча от хора които знаят нещо и се опитват да постигнат целите и мечтите си. Снощи например стоях на една маса с хора, които са пътували адски много! Сблъсквали са се с друг начин на живот, други култури и може да научиш ценни неща. Това е целия смисъл, пък и мисля че във форума влизат интелигентни хора.
С уважение;
Цуцуманов
името ми да не Пух ако не съм прав. А то е, значи съм прав :)
MaLkiq_BuDa
 
Мнения: 35
Регистриран на: Сря Дек 28, 2005 9:41 pm

Мнениеот денчев » Пон Яну 09, 2006 2:36 am

О, да безспорно в този форум влизат интелигентни хора, което е чудесно. Но, аз, твърде правдиво според мен, обясних, че разбрам, че на теб ти е интересно да надничаш в чуждите глави, което е чудесно за теб. Безмислено беше да ми обясняваш как го правиш и защо, след като публично съм обяснил, че ми е ясно и го разбирам.
Опитах са да те наведа на размисли отвъд повърхността на смисъла на живота. Сблъскването с различните култури е относително нещо, а впрочем всичко е относително. Културите са интересни в техните различия до толкова, до колкото се отнасят до антропологичните различия. Ако ме питаш е много тъжно да се сблъскваш с различните култури и след това да се сбогуваш с тях. На мен ми е тъжно, когато се сблъскам с една култура и след това си отида.
Не бих се наел да кажа, че главите на повечето хора са празно пространство, твърде категоричен трябва да бъда и смел не по-малко.
Щастието има различни измерения, напълно си прав. Но смисълът е един, той може да бъде погледнат от различни ъгли, гледната точка може да бъде сменена безброй много пъти, но смисълът остава един и те следи незабележимо или забележимо като усмивката на Мона Лиза, както и странният й безполов поглед. И нека кажа пак - щастието има различни измерения, но не то е смисълът. Смисълът не се вмества в измеренията, той не се нагажда, той просто присъства. По някакъв начин.
Петър Денчев
денчев
 
Мнения: 111
Регистриран на: Съб Сеп 04, 2004 9:25 pm

Мнениеот Selena » Вто Яну 10, 2006 11:05 pm

Сартр казва, че фундаменталния проект за човека е той да се превърне в Бог. Една от характеристиките на Бог е нравствено съвършенство. В добавка мое мнение е че в човек има два фундаментални проекта -
1. за деградиралото му "аз"

2. за устременото, възходящо.

от 1 следва че спиралата може да води надолу...

...в най-ужасния случай с оттенък на безсмисленост - въобще не е спирала, а е осова линия... Според мен във всички епохи съществува порочност, съдържаща се в масата хора. Античността е нравствен образец само в теоретично отношение.


Има ли смисъл да се търси смисъл след като повечето хора не намират желание да го следват.



Едва ли точно, изведнъж, ей така след като го намерят, ще решат, че точно това осмисля живота им и ще се променят в личностно отношение.
Selena
 
Мнения: 17
Регистриран на: Чет Мар 03, 2005 10:05 am

Мнениеот MaLkiq_BuDa » Сря Яну 11, 2006 10:10 pm

Всеки сам за себе си трябва да открие за какво да живее и какво дава смисъл на това “Него”. Различието поражда различни мисли, не всички хора са яли от една паница и са правели едни и същи неща. Колкото и да си приличаме един други го пак си оставаме различни. Някъде четох: “Аз съм като теб, но аз не съм ти! Тогава кой съм аз?”(не помня точен източник). Никога не бива да се опитваме да осмислим безсмислието на “деградиралото “аз””. Живота променя всички, понякога една случка може да даде смисъл на всичко, а друг път да убие душата на човек. Проблема понякога, е че прекалено усложняваме всичко. Постоянно мислим и премисляме понякога си мисля, че този въпрос е ровене в черната дупка на вселената- поглъща всичко без да дава никакъв отговор. И все пак слънцето утре пак ще изгрее, след него и луната, а света не свършва с един човек. Дано поне слънцето топли повече хора, залеза да радва повече хора. Всеки бавно или бързо се движи по пътя, който сам си е избрал (това прозвуча малко тривиално). Истина или не всеки живее заради нещо........ или незная не мога да определям битуването и битието на всички хора (прекалено много и различни са). Все пак нека сме живи и здрави, а останалото само ще дойде!
името ми да не Пух ако не съм прав. А то е, значи съм прав :)
MaLkiq_BuDa
 
Мнения: 35
Регистриран на: Сря Дек 28, 2005 9:41 pm

Мнениеот chudenka » Пет Фев 17, 2006 3:21 am

Hammill написа:Въпросът е важен и затова и аз искам да кажа няколко думи, преди напълно да изчезна от тези форуми.

Въпросът за смисъла на живота означава, че този смисъл е станал проблематичен.
Това също така означава, че търсим самия смисъл в нещо, което е отвъд самия живот. (В противен случай ние щяхме просто да го живеем живота, а не да се питаме за неговия смисъл - нещо, с което се характеризира например животинското съществуване: животното не се пита, а живее)
А онова, което дава смисъл на живота е същото, което му придава неговата ценност.
А това, което придава ценност, са самите ценности.
Ценностите могат да се разделят в три големи групи и това са:
1. етически-доброто 2. естетически-красивото 3. религиозно-святото

И в трите различни сфери аз лично (а предполагам и всички хора) съм преживявал смисъла на живота.
В етически-доброто, когато виждаме как един приятелски жест или жест на обич може изведнъж да преобрази и да осмисли тук-наличното.
В естетически-красивото, когато пълнокръвно преживяваме някакво художествено произведение – било то музика, книга, филм...
В религиозно-святото (което в определен смисъл е пълното обединение между предните две области - на красивото и доброто), при което преживяваме тоталността на връзката с Бога (Безусловното) - случва се много рядко, но пък ако се случи, е твърде интензивно, разтърсващо интензивно.


Наричаш ценност безценното .
А точно то прави всичко ценно фалшиво и безсмислено.
chudenka
 
Мнения: 51
Регистриран на: Пет Дек 10, 2004 7:43 pm

Мнениеот chudenka » Пет Фев 17, 2006 6:15 am

Интересно е как въпреки специфичната ограниченост на човешкото познавателно отношение към света , ние все пак се питаме за смисъла . И да , като че търсим да го открием отвъд самия живот .J.J. говореше някъде за изначалното мистично ...
chudenka
 
Мнения: 51
Регистриран на: Пет Дек 10, 2004 7:43 pm

Мнениеот Hammill » Пет Фев 17, 2006 10:37 am

chudenka написа:Наричаш ценност безценното .
А точно то прави всичко ценно фалшиво и безсмислено.


Безценното няма цена (продажна), но има ценност (безусловна).

Така че то снема цената, а не ценността.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот chudenka » Пет Фев 17, 2006 8:59 pm

Hammill написа:
chudenka написа:Наричаш ценност безценното .
А точно то прави всичко ценно фалшиво и безсмислено.


Безценното няма цена (продажна), но има ценност (безусловна).

Така че то снема цената, а не ценността.


Това не го разбрах .
В какъв смисъл безусловност ?

Според мен ценно е всичко онова което има някаква разменна равностойност .Не е задължително да се мисли като продажна цена .А безценното затова е безценно защото не би могло да бъде подменено , илюзорно .Ценностите се менят най общо казано според ценностната система на възприемащия.
chudenka
 
Мнения: 51
Регистриран на: Пет Дек 10, 2004 7:43 pm

Мнениеот Hammill » Пет Фев 17, 2006 10:06 pm

chudenka написа:
Hammill написа:Безценното няма цена (продажна), но има ценност (безусловна).

Така че то снема цената, а не ценността.


Това не го разбрах .
В какъв смисъл безусловност ?

Според мен ценно е всичко онова което има някаква разменна равностойност .Не е задължително да се мисли като продажна цена .А безценното затова е безценно защото не би могло да бъде подменено , илюзорно .Ценностите се менят най общо казано според ценностната система на възприемащия.


Какво по-точно наричаме "безценно"? - Съвсем не онова, което е лишено от всякаква ценност, а напротив - онова, което притежава безусловна ценност. (Без-ценното наистина обаче е лишено от цена (стойност), защото то не може да подлежи на пазарна размяна.)

Ценностите съвсем не се менят, а точно обратното - менят се ценностните ориентации на възприемащите - като си затварят очите за едни ценности и като хипертрофират образа на други.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот shadow_zzz » Нед Май 14, 2006 12:58 pm

Smisula na jivota.Za da govorim za nego purvo tribva da razberem kakvo vsushnost e jivot.Pove4eto hora misliat 4e jivot i sushtestvovanie sa edno i ne praviat razlika.Ima edna tunka granitca mejdu tiah.Suhtesvuvash kogato niama smiusl da jiveesh< a smiusla idva ot shtastieto toest jivot i shtasti4e sa sinonimi ne mojesh da kajesh 4e jiveesh bez da si shtastliv , zashtoto tova e prosto sushtestvuvane.
Za smisula na jivota mi.Toi doide imenno ot edna blizka sreshta sas smurtta i ot togava razbrah 4e tribva da se razdvam i na malkotot za da moga prakti4eski da vidia goliamoto ,zashtoto ne se li zadovovolia s drebnite neshta to niama da moga da vidia i golemite koito shte izpulniat jivota mi!
shadow_zzz
 
Мнения: 2
Регистриран на: Нед Май 14, 2006 12:34 pm

ПредишнаСледваща

Назад към Философия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron