Съблазан и робство на национализма

Модератори: vionbg, longjohnsilver

Съблазан и робство на национализма

Мнениеот денчев » Пет Яну 20, 2006 3:40 am

Тъй като в българското обществено и политическо пространство се появиха прекалено много дебати относно национализма, нацията и народа и неразбирането на понятията довежда до крайни конфрикти, тук пускам един кратък текст на Николай Бердяев от "За робството и свободата на човека", който да даде нова посока на размисъл:
" Съблазънта и робството на национализма е по-дълбока форма на робството от етатичното робство. Сред всички "свръхлични" ценности човек най-лесно се съгласява да се подчини на националното цяло. Това е дълбоко вкоренено в емоционалния живот на човека, по-дълбоко от отношението му към държавата. Но национализмът, издигнат като знаме за всички десни партии, е сложно явление. Националният егоизъм (=национализъм) е също така осъдителен от християнска гледна точка, както личният егоизъм. Обикновено мислят, че националният егоизъм е нравствен дълг на личността и показва не личен егоизъм, а жертвеност и героизъм. Това е показателен резултат от обективацията. Когато и най-лошото у човека се пренесе в колективните реалности, признати за идеални и свръхлични, то става добро и дори бива превръщано в дълг. Егоизмът, користта, самомнението, гордостта, волята за могъщество, омразата към другите, насилието - всичко става добродетел, когато се прехвърли от личността в националното цяло. На нацията всичко е позволено, в нейно име могат да се извършват дела, признати за престъпления от човешка гледна точка. Моралът на нацията не иска и да чува за човечност. Животът на отделния човек е кратък, а животът на нацията е продължителен, той може да трае и хилядолетия. Животът на нацията осъществява връзка между времената, което не може да стори отделният човек. Отделният човек чувства връзката си с предишните поколения чрез живота на нацията. "Националното" импонира с дълбоките си корени в един продължителен живот. Тук заставаме пред същия проблем: къде е екзистенциалният център, къде е органът на съвестта - в личността или в нацията? Персонализмът отрича, че екзистенциалният център, центърът на съзнанието е в нацията или в която и да е друга колективна, нечовешка реалност, той винаги е в личността. Личността не е част от нацията, а националното е част от личността и се съдържа в нея като една от качествените й характеристики. Националното се намира в конкретния човек. Това е само частна проява на истината, че универсумът се намира в личността, а не личността в универсума. Националността е питателна среда за личността. А национализмът е форма на идолопклоничество и робство, породено от екстериоризацията и обективацията. Еросът е свързан с непълноценност и бедност. Национализмът като робство, възникнало поради отстраняване на универсума от човека носи еротичен характер. Това е едно еротично робство отдаващо почит на силата, могйществото и омразата.
Н.Бердяев "За робстовто и свободата на човека"
Университетско издателство "Св.Климент Охридски", София 1992
Петър Денчев
денчев
 
Мнения: 111
Регистриран на: Съб Сеп 04, 2004 9:25 pm

Мнениеот MaLkiq_BuDa » Пет Яну 20, 2006 3:57 pm

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875 СЛАВЕЙКОВ, П. Р.
името ми да не Пух ако не съм прав. А то е, значи съм прав :)
MaLkiq_BuDa
 
Мнения: 35
Регистриран на: Сря Дек 28, 2005 9:41 pm

Мнениеот BatuKhan » Съб Юли 08, 2006 2:16 am

С доста неща в меннието ти не съм съгласен.
Националният егоизъм (=национализъм) е също така осъдителен от християнска гледна точка
Защо си така убеден, че христианския морал е най-висш?Христианството е религия на състраданието, съжалението, религията на просяците, малодушните и слабите, но не това ме плаши най-много в него.В христианския морал както и в съвременния модерен хуманизъм липсват изобщо благородството, смелостта и честолюбието като ценности.Благородната душа е честолюбива, а честолюбивият е горд и доста често жесток.Средновековен христиански просяк или някое модерно хуманистично хипи са категория хора лишени от благородство, защото нямат смелост да я изяват.Такива хора прикриват всички свои недъзи и посредственост зад хуманни намерения.Първите христиани(безпорно истинските христиани, а не църковните служители)и модерните хуманисти са хора, които постигат целите си гордокрачещи и казващи това, което им е на сърцето, а не като долни страхливци, които скриват намеренията си в хуманен посредствен морал.

Егоизмът, користта, самомнението, гордостта, волята за могъщество, омразата към другите, насилието


Егоизмът и користта-лично аз не съм им голям привърженик, но е безпорен факта, че човек трябва да се погрижи за себе си за да може дори да си помисли да помогне на другия.Егоизмът и користта помагат за усвояването на този урок.

Самомнението-разбира се, че един благороден и възвишен човек ще се оценява сам и отсвоите близки, а няма да позволи някой селяк да му прави оценки.Всеки човек дълбоко в себе си вярва, че той и неговите ценности са най-великите.Хвали се със скромност само този, който няма с какво друго да се похвали.

гордостта-изясних това вече

Волята за могъщество-е от това по-естествено няма.Всеки един мъж иска да има сила, да бъде харесван от много жени и да има добри и верни приятели.Всяка жена иска да е най-красивата, обожавана от противоположния пол и да и завижда конкуренцията.Всичко това е толкова естествено и силно у човека, че дори и христианството не можа да го изкорени.Е това не ли именно стремежа към сила.


Омразата и насилието-Агресивността е необходимост на всеки благороден човек да постигне целите си.Омразна ми да слушам и да чета постоянно в народната ни литература за горката българската потъпкана интелигенция.Пример-Алеко Константинов или Гео милев.Първият предаде идеалите си като бедна безпомощна старица.Алеко никога не можа да постигне нещо повече за развитието на българският дух, морал и ценности, защото му липсваше хъс.Гео Милев е човек достоен за уважение, но не разбра, че един творец като него не трябва безумно да злоупотребява с живота си.Стамболов е истината.Той е тиранина, но именно този политически варварин знаеше как се налагат идеали на простолюдието-с ред и дисциплина.Днешните интелектуални среди страдат също от болестта на Константинов.На един интелектуален елит е нужна преди всичко войнственост и умерена кръвожадност, за да може да предизвика страхопочитание у навъдилата се простащина и при това масово затъпяване на младото поколение.Бий за да те уважават.Е аз уважавам културата и реда.Ето за какво ми е нужна агресивност, омраза и насилие.

Животът на отделния човек е кратък, а животът на нацията е продължителен, той може да трае и хилядолетия.

Добро утро, ние сме хора и като такива един ден умираме.Единственият ни допир с безсмъртието са нашите деца, които носят част от нас, а техните деца ще продължат веригата.Хипотетично част от нашата индивидуалност се носи в гена който прдаваме и в начина по който възпитаваме децата си.За да запазим тази частичка вечност и безсмъртие е нужна здрава и стабилна общност, която разбира се не е нужно да репресира индивидите и не е задължително да бъде изградена на национална основа.Национализмът обаче предлага добри условия за създаването на такава здрава общност в България.Както американците имат своята борба за независимост, французите френската революция, ние имаме Хан Крум, Левски и Стамболов.
BatuKhan
 
Мнения: 4
Регистриран на: Съб Юли 08, 2006 12:43 am

Мнениеот Dalllia » Нед Авг 06, 2006 12:59 am

BatuKhan написа:С доста неща в меннието ти не съм съгласен.
Националният егоизъм (=национализъм) е също така осъдителен от християнска гледна точка
Защо си така убеден, че христианския морал е най-висш?Христианството е религия на състраданието, съжалението, религията на просяците, малодушните и слабите, но не това ме плаши най-много в него.В христианския морал както и в съвременния модерен хуманизъм липсват изобщо благородството, смелостта и честолюбието като ценности.Благородната душа е честолюбива, а честолюбивият е горд и доста често жесток.Средновековен христиански просяк или някое модерно хуманистично хипи са категория хора лишени от благородство, защото нямат смелост да я изяват.Такива хора прикриват всички свои недъзи и посредственост зад хуманни намерения.Първите христиани(безпорно истинските христиани, а не църковните служители)и модерните хуманисти са хора, които постигат целите си гордокрачещи и казващи това, което им е на сърцето, а не като долни страхливци, които скриват намеренията си в хуманен посредствен морал.


Тук много грешиш . Мението ти е на човек , който и представа си няма какво означава да си християнин .
Dalllia
 
Мнения: 82
Регистриран на: Съб Авг 05, 2006 7:43 pm

Мнениеот BatuKhan » Съб Авг 19, 2006 2:21 pm

Какво е да си христианин тогава.Кажи ми моляте, че не знам
BatuKhan
 
Мнения: 4
Регистриран на: Съб Юли 08, 2006 12:43 am

Мнениеот Dalllia » Съб Авг 19, 2006 8:40 pm

Първо не всеки който се нарича християнин е християнин . Не може да си присвояваш име и да се наричаш с него ако не познаваш Христос . Той сам е казал : "не всеки който казва :"Господи, Господи " познавам "
Поради невежество хората често се наричат с имена и се причисляват към групи за които всъщност си нямат и понятие , оказва се че освен въпросното име нищо друго не знаят. Спазват някакви измислени правила, изпъляват ритуали , а дори не знаят кой е Бога в който уж вярват .
Второ - Църкавта няма нищо общо с Исус и с християнството и е крайно несправедливо да се отъждествява с Него.
Трето - Християнина не е някъв сълзлив мрънкач и глупак , който може да бъде манипулиран . Той знае в Кого е повярвал , държи и воюва за принципите си , не се прекланя пред нищо и пред никой освен пред своя Бог /буквално / . Може да подаде и другата си буза , но едно е да позволиш да те ударят , а съвсем друго да те удрят защото не можеш да ги спреш .
За да бъдеш християнин се изисква огромна духовна сила ...никак не е лесно да стоиш във вярата си отстоявайки на всичката поквара около себе си . Често пъти за да не излъжеш е нужно да се изпрявяш срещу хора от които зависиш съответно с риск да останеш без работа или да си навлечеш гневът им . Така че да си християнин никак не е лесно и това никога не е било и няма да бъде вяра на слаби хора .
Dalllia
 
Мнения: 82
Регистриран на: Съб Авг 05, 2006 7:43 pm

Мнениеот BatuKhan » Чет Авг 24, 2006 11:04 am

Почти нищо не ми каза за учението на великия Христос.Кажи ми за ценностите му и какво е да ги спазваш? Честно казано изпитвам уважение повече към църквата ни, която е била въплъщение на реални духовни и материални постижения в миналото.

Може да подаде и другата си буза , но едно е да позволиш да те ударят , а съвсем друго да те удрят защото не можеш да ги спреш .

Какво величие по дяволите намираш в това.Да бъдеш някакъв страдалец, който се сервира като порция месо на своите врагове.НЕ ПРИЕМАМ вярата в Бог, който захвърля собствения си син като мърша на една гладна и озверила се тълпа, за да изкупи греховете и.Що за естетическо и ценностно извръщение е това да жертваш собственото си дете за благото на другите.И то онези други да са една тълпа от бивши проститутки, измамници, крадци и каква ли още сган, която може да събуди единствено съжаление.
Може би единствено църквата на запад със своята тирания и способност да създава някаква култура и православната патриаршия(ренесанса произлиза именно от Италия и Ватикана, а българското национално възраждане от Православната ни църква) са създали що годе прогресивен вариант на Христианството.

Ще те попитам още веднъш. Какви са ценностите на христовата вяра и какво е да ги спазваш? Не искам да ми казваш какво е да не си христианин както по горе.А какво е да си???
BatuKhan
 
Мнения: 4
Регистриран на: Съб Юли 08, 2006 12:43 am

Мнениеот Dalllia » Чет Авг 24, 2006 9:28 pm

Нищо не трябва да спазвам . Има неща за които не е достатъчно да питаш за да получиш отговор ...това обикновено са важните неща в живота на човека.
Dalllia
 
Мнения: 82
Регистриран на: Съб Авг 05, 2006 7:43 pm

Мнениеот One_Of_Us » Вто Сеп 05, 2006 5:18 pm

BatuKhan написа:Почти нищо не ми каза за учението на великия Христос.Кажи ми за ценностите му и какво е да ги спазваш? Честно казано изпитвам уважение повече към църквата ни, която е била въплъщение на реални духовни и материални постижения в миналото.

Може да подаде и другата си буза , но едно е да позволиш да те ударят , а съвсем друго да те удрят защото не можеш да ги спреш .

Какво величие по дяволите намираш в това.Да бъдеш някакъв страдалец, който се сервира като порция месо на своите врагове.НЕ ПРИЕМАМ вярата в Бог, който захвърля собствения си син като мърша на една гладна и озверила се тълпа, за да изкупи греховете и.Що за естетическо и ценностно извръщение е това да жертваш собственото си дете за благото на другите.И то онези други да са една тълпа от бивши проститутки, измамници, крадци и каква ли още сган, която може да събуди единствено съжаление.
Може би единствено църквата на запад със своята тирания и способност да създава някаква култура и православната патриаршия(ренесанса произлиза именно от Италия и Ватикана, а българското национално възраждане от Православната ни църква) са създали що годе прогресивен вариант на Христианството.

Ще те попитам още веднъш. Какви са ценностите на христовата вяра и какво е да ги спазваш? Не искам да ми казваш какво е да не си христианин както по горе.А какво е да си???


Нека аз да ти отговоря, макар да съм съгласен с Далия.


Една история: Имало навремето един съдия. От онези, по бързата процедура, в САЩ. Една вечер, докарали при него най-добрия му приятел като подсъдим. В хода на делото съдията разбрал, че приятелят му наистина е сгафил. Произнесъл му съответната, полагаща се по закон присъда - глоба не знам си колко хиляди долара, или не знам си колко месеца затвор. Да, но той прекрасно знаел, че приятелят му няма тези пари и ще трябва да иде в затвора. След произнасяне на присъдата, съблякъл съдийската тога, застанал срещу своето място и заплатил сумата от собствения си джоб. Защото обичал приятеля си. Приятелството удовлетворило закона и спасило приятеля му.
Ето това е смисълът и на християнството. Като, че ли най-кратко синтезиран в следния стих:

"Иоана 3:16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот"

Т.е. християнството е подадената ръка на Бога към хората.
Въпрос на личен избор е дали човек ще повярва на това и дали ще приеме подадената ръка. Така, че макар, че бих се радвал, ако направиш положителен избор, не бих се заел с това да ти доказвам, да те убеждавам и прочие. Първо - защото не мисля, че съм достатъчно убедителен и считам, че е най-добре човек да пие направо от извора (в случая Библията, която отдавна в България е общодостъпна) и второ - защото изборът си е само твой и нямам нито правото, нито възможността да го направя вместо теб.

П.П.
И така, надявам се разбра - християнството НЕ Е списък от табута, независимо какво си мислят зле осведомените. Християнството Е духовно превъплъщение, промяна, при която човек слиза от трона си и поставя на него да царува Любовта. Християнството Е и преминаване от смърт към Живот. Но християнството е и тежък избор. Затова Господ може да бъде следван само от онези, които имат Вярата, Надеждата и Любовта, даващи им сила да си носят кръста.

И с някои от тези хора, които са го правили, BatuKhan, съвсем основателно се гордеем в исторически план, докато същевременно се присмиваме високоумно на наивната им вяра.
Но във връзка с това, пак там - в Извора е написано:

"1Кор. 1:21 Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.
1Кор. 1:22 Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост;
1Кор. 1:23 а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост;
1Кор. 1:24 но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост.
1Кор. 1:25 Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците.
1Кор. 1:26 Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.
1Кор. 1:27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;"

Е, колко от силните, които ти познаваш биха дали живота си за род и Родина, вяра и език, пред лицето на реална опасност? Май се иска мотивация доста по-различна от личен кураж, за подобно дело!
One_Of_Us
 
Мнения: 88
Регистриран на: Нед Юни 18, 2006 8:26 pm

Мнениеот vionbg » Чет Окт 12, 2006 8:11 am

Има много понятия, които вадят очите на олигархията национализмът е едно от тях.
Последна промяна vionbg на Съб Окт 14, 2006 7:32 am, променена общо 1 път
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

Мнениеот HIM » Пет Окт 13, 2006 8:54 pm

BatuKhan

май си стигнал само до Стария Завет като те гледам какви глупости плещиш и дори противопоставяш християнството на национализма, което пък въобщее абсурдно и няма общо, разделяш църквата от религията, а все едно да не можеш да си българин и да си християнин едновременно. и още нещо- пише се "християнин" и "християнство", а не "христиАнин" и "христиАнство"- поне на български език, въпреки че като гледам грешката едва ли е умишлена

ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО КОРИНТЯНИ



1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.
3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.
4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6. на неправда се не радва, а се радва на истина;
7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
9. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
10. но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
12. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

а едва ли е нужно да ти казвам, че Бог е Любов
http://www.pravoslavieto.com/bible/index.htm
HIM
 
Мнения: 38
Регистриран на: Сря Май 10, 2006 3:09 pm

Мнениеот mira » Съб Окт 14, 2006 11:32 pm

благодаря ти, че постна това точно, Христо
Denuone Latine loquebar? -- In vita priore ego imperator Romanus fui.
mira
 
Мнения: 133
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 11:37 pm


Назад към Философия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron