///

Модератори: vionbg, longjohnsilver

///

Мнениеот Hammill » Съб Яну 28, 2006 12:36 pm

///
Последна промяна Hammill на Вто Мар 14, 2006 5:23 pm, променена общо 2 пъти
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

...

Мнениеот Methodius » Съб Яну 28, 2006 4:26 pm

...
Последна промяна Methodius на Сря Фев 08, 2006 1:08 pm, променена общо 1 път
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

Re: Приятелството на члена

Мнениеот Hammill » Нед Яну 29, 2006 2:03 am

Methodius написа:По моему, любов и приятелство са строго разграничими не инак, а при диспозирането им спрямо дълга. Любовта апелира към прекрачване на налично дължимото, апелира двояко: с чувствен или религиозен патос. Приятелството пък обратно - то, дирещо дължимото, се лута посред късовете чувственост и сред отломки вяра. Откатегоризирано, приятелството се схваща като нещо средищно, нещо подопечно на етическото; тогава то се родее с брака и за негови атрибути се редят щастието, дълголетието, мирът, пасторалният и библиотечният упокой и пр. (И нека не бъда разбиран погрешно: уличавам не приятелството, а категорията приятелство, етическото внушение "приятелят трябва да", социалната представа за приятелство.) Философските апологети на приятелството: мисля, че те съвсем нямат предвид социалното, институционализираното в етиката, правото, традицията и въобще разума изражение на приятелството, а тъкмо обратно: вгорчавала ги е повсеместната залисия на т. нар. "човешки взаимоотношения" (професия, семейство, хоби и т. н.). Смятам, че високото приятелство, ако тъй или иначе ще квалифицираме, би могло да бъде квалифицирано като "безразумен смисъл на емпатията". Да, приятелството сияе в чистота, без да "се нуждае от нещо свръх себе си", което да го категоризира. Ще рече: за да свети, то не се нуждае от разум, който свише да го просветлява. Чисто, разумът не би могъл да бъде нищо друго освен инспирирана методология по постигане на заедност, а не "как и каква трябва да бъде заедността". Висшият принцип съвпада както със съвършената яснота, тъй и с аргумента на висша свобода. Разумът, скачен с тъмната страна, задвижва отношенията измежду отчуждени (хора). От равнището на разума (и под небосвода на "чистия разум"): приятелството е върховна, идеална цел. А като нещо в и за себе си - сякаш би било сам Бог. Всъщност нима чистият и безкористен рационализъм (напр.: непреследващ академична кариера за свое абсолютно изражение) не се състои в благородно мечтаене по Бог? И нима прагматиката (вкл. логиката и юриспруденцията) не го опошлява и привежда, впряга? Кому служат логиката и юриспруденцията - на разума (и респективно: приятелството) ли? От една страна - да - те озаптяват размирните страсти. Ала от друга?... Стъпвам върху становището, че повечето от говорещите (задушевно на дамите) за приятелство (дали си дават или не сметка) демагогстват: навярно и аз. Глупости, аз съм вулгарен!


Да, точно дългът е differentia specifica между любовта (в тривиалния смисъл) и приятелството.
Затова, когато Христос вменява любовта като дълг ("Обичай!"), тогава става ясно, че той не говори за тривиалното значение.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Re: Любовта на Платон

Мнениеот chudenka » Сря Фев 01, 2006 6:14 am

Любовта по своята същност (не тривиалната , както си се изразил ) е акт на волята , дори когато е с еротичен привкус ( според мен ).
Доколкото мога да стъпя , платоническата любов е характерна с липсата на цикличен характер , за разлика от еротичната . Отвъдполова е поради това че е любов между равни ,при все че доколкото сме човешки същества всички сме различни .
Мисля , че нищо противоестесвено няма в т.нар. платоническа любов , точно защото е отвъдполова , а не безполова .

По-скоро "свръхестествено "

Ето тук :
"Какво действително можем да мислим - каза тя, - че ще изпита някой, ако му се случи да види Красивото само по
себе си, чисто, ясно, без всякакъв примес, несъдържащо човешка плът и телесни цветове и всички други тленни дивотии,
но би му било възможно да види самото божествено красиво в неговата единосъщност? Мислиш ли, че става жалък животът
на човек, който гледа нататък и съзерцава онова, както подобава, и общува с него? Не си ли даваш сметка, че единствено
тук, като гледа красивото по начин, по който то трябва да се гледа, ще му бъде възможно да ражда не призраци на
добродетелта, понеже самият той не е докоснал призрак, но действителна добродетел, понеже е докоснал действителността?
И че като е родил истинска добродетел и я е отгледал, не му ли се полага да стане любим на боговете и че ако изобщо се
полага на някой друг от хората да стане безсмъртен, то това не се ли полага преди всичко на него?"

Как си ?
chudenka
 
Мнения: 51
Регистриран на: Пет Дек 10, 2004 7:43 pm

Re: Любовта на Платон

Мнениеот Hammill » Сря Фев 01, 2006 11:13 am

chudenka написа:Любовта по своята същност (не тривиалната , както си се изразил ) е акт на волята , дори когато е с еротичен привкус ( според мен ).
Доколкото мога да стъпя , платоническата любов е характерна с липсата на цикличен характер , за разлика от еротичната . Отвъдполова е поради това че е любов между равни ,при все че доколкото сме човешки същества всички сме различни .
Мисля , че нищо противоестесвено няма в т.нар. платоническа любов , точно защото е отвъдполова , а не безполова .

По-скоро "свръхестествено "

Ето тук :
"Какво действително можем да мислим - каза тя, - че ще изпита някой, ако му се случи да види Красивото само по
себе си, чисто, ясно, без всякакъв примес, несъдържащо човешка плът и телесни цветове и всички други тленни дивотии,
но би му било възможно да види самото божествено красиво в неговата единосъщност? Мислиш ли, че става жалък животът
на човек, който гледа нататък и съзерцава онова, както подобава, и общува с него? Не си ли даваш сметка, че единствено
тук, като гледа красивото по начин, по който то трябва да се гледа, ще му бъде възможно да ражда не призраци на
добродетелта, понеже самият той не е докоснал призрак, но действителна добродетел, понеже е докоснал действителността?
И че като е родил истинска добродетел и я е отгледал, не му ли се полага да стане любим на боговете и че ако изобщо се
полага на някой друг от хората да стане безсмъртен, то това не се ли полага преди всичко на него?"

Как си ?


Привет! Много ме зарадва.
С едно такова изказване, че любовта е акт на волята изхвърляш цялата сантиментална помия зад борда.

Това за не-цикличния характер на любовта е много ценно.
Наистина цялата плътска любов почива на природен цикъл - сезонни периоди на разгонване, които не са така ясно очертани при човека, но пък са ясно видими при животните.
Или пък цикъла на нагон - желание - задоволяване - и ново зареждане на нагона.

Много ме зарадва и цитата. Всъщност Платон е подготвил почвата за християнското разбиране за любовта, но неговата любов е все още твърде безличностна и иперсонална. Няма я ведростта и индивидуалността на трубадурския порив.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Таня » Сря Фев 01, 2006 3:06 pm

Платоническата любов е акт на волята, безспорно.
Тя е насилие върху любовта, върху естественото и е противоестествена, май пак безспорно.
Какви ли первезни умове са родили тая идея?! Същите, като тези, които и днес я следват.
Ужас!
Никога няма да проумея кому е нужно това.
Но мозъкът ми вече е промит и не мога иначе.


П.П. извинявам се за намесата - не се сдържах.
Вие си говорете.
Таня
 
Мнения: 63
Регистриран на: Съб Апр 09, 2005 12:29 pm

Мнениеот Hammill » Сря Фев 01, 2006 3:57 pm

Таня написа:Платоническата любов е акт на волята, безспорно.
Тя е насилие върху любовта, върху естественото и е противоестествена, май пак безспорно.
Какви ли первезни умове са родили тая идея?! Същите, като тези, които и днес я следват.
Ужас!
Никога няма да проумея кому е нужно това.
Но мозъкът ми вече е промит и не мога иначе.


П.П. извинявам се за намесата - не се сдържах.
Вие си говорете.


Таня, не само умовете, които са родили идеята за Платоническата любов, са перверзни, а от тази гледна точка всеки ум е перверзен. Природата, за да доведе биологическите индивиди до размножение, има ли нужда да ги надари с ум? Не, в случая са достатъчни само инстинктът и нагонът. Значи умът е излишен.
За да изпитвам сексуално влечение към някоя жена, нужен ли ми е ум? Не, в случая напълно ми е достатъчен нагонът. Нещо повече, умът дори може само да попречи както при влечението, така и в самия сексуален акт.

Значи какво излиза? Умът от природна гледна точка е нещо излишно и дори вредно. Инстинктът е достатъчен да ни усигурява продължението на рода и ефективното справяне с повечето жизнени ситуации.
Значи умът, мисленето и философията от природната гледна точка са нещо напълно перверзно, гадно и ненужно. И това е точно така. Ако бяхме чисто и просто биологически индивиди (животни), съвсем нямаше да изпитваме нужда да мислим.

Обаче от човешка (интелектуална) гледна точка, именно природата може да се яви нещо перверзно. Тя е перверзна, защото ни кара да се влюбваме в хора, с които, ако го нямаше сексуалното влечение, не бихме могли да си кажем дори една и единствена дума на близост. Тя е перверзна, защото ни кара да следваме нагона и да пренебрегваме най-елементарните човешки ценности на съчувствие и разбиране.
Тя е перверзна, защото ни кара да пренебрегваме личните качества на човека заради анонимността на неговото тяло.
Сексуалното влечение превръща човека от личност в биологическа фуннция за постигане на удоволствие.

Ето защо докато сме живи (животински) същества, Платоническата любов ще е нещо перверзно, защото пренебрегва естествения нагон. Обаче заедно с това, докато сме човеци, този път сексуалната любов ще е нещо перверзно, защото тя превръща човека срещу мен в телесен комплекс, служещ за задаволяване на собствените ми физиологически функции.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Таня » Сря Фев 01, 2006 5:39 pm

Да, така е, няма оправия.
Пък и никой не е казвал, че е лесно да се живее или че да си човек е привилегия, а не наказание.
Таня
 
Мнения: 63
Регистриран на: Съб Апр 09, 2005 12:29 pm

Мнениеот chudenka » Сря Фев 01, 2006 7:19 pm

Здравей Таня .Дръзка и непринудена си , както обикновено :)

Всъщност ние хората сме любопитно съчетание на две естества . Онова преди греха и това след .От там и някои разминавания :)
chudenka
 
Мнения: 51
Регистриран на: Пет Дек 10, 2004 7:43 pm

Re: Любовта на Платон

Мнениеот chudenka » Сря Фев 01, 2006 7:43 pm

Hammill написа:Всъщност Платон е подготвил почвата за християнското разбиране за любовта, но неговата любов е все още твърде безличностна и иперсонална. Няма я ведростта и индивидуалността на трубадурския порив.


Е да , но нека не забравяме в какви времена е живял и творил -показателни са речите на останалите участници в "пирът" .От друга страна ,човешкото мислене като че не се е придвижило много от Платон насетне .Все още се опитваме да излезем от пещерите , но болката от истинската светлина ни заслепява .
Свръх-прозорливост откривам в казването , че ако някой се опитва да освободи затворниците и да ги приобщи към благодатта на светлината,те първо биха се изсмели , а непреклонен ли е , биха го убили .
Последна промяна chudenka на Сря Фев 01, 2006 10:01 pm, променена общо 1 път
chudenka
 
Мнения: 51
Регистриран на: Пет Дек 10, 2004 7:43 pm

Re: Любовта на Платон

Мнениеот chudenka » Сря Фев 01, 2006 9:59 pm

...
chudenka
 
Мнения: 51
Регистриран на: Пет Дек 10, 2004 7:43 pm

Мнениеот Таня » Сря Фев 01, 2006 10:00 pm

chudenka написа:Здравей Таня .Дръзка и непринудена си , както обикновено :)

Всъщност ние хората сме любопитно съчетание на две естества . Онова преди греха и това след .От там и някои разминавания :)


Здрасти! Знаем се, макар и да не се познаваме, явно :lol:
Нямам какво да кажа по разговора ви за Платон повече.
Тръпки ме побиха още като прочетох за греха. А какво е преди, че след него хич и не ми се мисли.
Не вярвам и дума от тия дивотии за първороден, незнам си какъв грях и прочие религиозни глупости.
Всички писания в Библията приемам за литература. Метафори, метафори и пак метафори. Или приказки - все тая.
Таня
 
Мнения: 63
Регистриран на: Съб Апр 09, 2005 12:29 pm

Мнениеот Hammill » Чет Фев 02, 2006 12:59 am

Таня написа:
chudenka написа:Здравей Таня .Дръзка и непринудена си , както обикновено :)

Всъщност ние хората сме любопитно съчетание на две естества . Онова преди греха и това след .От там и някои разминавания :)


Здрасти! Знаем се, макар и да не се познаваме, явно :lol:
Нямам какво да кажа по разговора ви за Платон повече.
Тръпки ме побиха още като прочетох за греха. А какво е преди, че след него хич и не ми се мисли.
Не вярвам и дума от тия дивотии за първороден, незнам си какъв грях и прочие религиозни глупости.
Всички писания в Библията приемам за литература. Метафори, метафори и пак метафори. Или приказки - все тая.


Таня, моля, по-леко.
Преди да говориш нелепици от типа, че понятието първороден грях било "религиозна глупост", хубаво е да си дадеш сметка, че ти сама описа своя екзистенциален опит, който ти имаш за "първороден грях":
Да, така е, няма оправия.
Пък и никой не е казвал, че е лесно да се живее или че да си човек е привилегия, а не наказание.
(това са твоите думи).

Така че преди да говориш, че нещо било глупост, хубаво е да си дадеш сметка, че точно в него хората векове преди теб са изразили жизнен опит, който и на теб не ти е чужд.

И за в бъдеще избягвай неадекватното поведение да слагаш етикет на нещо, само защото не разбираш, че то изразява нещо близко и на теб.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Re: Любовта на Платон

Мнениеот Hammill » Чет Фев 02, 2006 1:07 am

chudenka написа:
Hammill написа:Всъщност Платон е подготвил почвата за християнското разбиране за любовта, но неговата любов е все още твърде безличностна и иперсонална. Няма я ведростта и индивидуалността на трубадурския порив.


Е да , но нека не забравяме в какви времена е живял и творил -показателни са речите на останалите участници в "пирът" .От друга страна ,човешкото мислене като че не се е придвижило много от Платон насетне .Все още се опитваме да излезем от пещерите , но болката от истинската светлина ни заслепява .
Свръх-прозорливост откривам в казването , че ако някой се опитва да освободи затворниците и да ги приобщи към благодатта на светлината,те първо биха се изсмели , а непреклонен ли е , биха го убили .


Ами няма как да забравим: Платон е творил в едни от най-прекрасните времена, когато човешкият дух се е ползвал от присъщата си ведрост и свобода.
А човешкото мислене, що се отнася до неговото качество, то от Платон насам не се е придвижило дори и на йота. Платоновите диалози (особени такива като "Парменид", "Софист" и "Филеб") все още важат като образците на най-висш мисловен пилотаж.
Така че човешкото мислене се е променило не по качество, а по съдържание - появили са се нови идеи.
Последна промяна Hammill на Пет Фев 03, 2006 9:33 pm, променена общо 1 път
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Таня » Чет Фев 02, 2006 7:14 am

Христо, моля, по-леко, не си пред студентите.
Смекчи тона, блясъка в очите, избърши си очилата.
Така.

Словесният напън е ненужен.

"говориш нелепици
неадекватно поведение
защото не разбираш"

Поздрави на теб и Философията!
Таня
 
Мнения: 63
Регистриран на: Съб Апр 09, 2005 12:29 pm

Следваща

Назад към Философия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта