///

Модератори: vionbg, longjohnsilver

Мнениеот Sempronia » Вто Фев 14, 2006 6:36 pm

Но все пак любовта е неистовство. Лудостта (дори мантиката) не е ли по-скоро съответна на вакхическия унес, отколкото "аполонова"?
Sempronia
 
Мнения: 15
Регистриран на: Съб Фев 11, 2006 12:43 pm
Местоположение: Anywhere out of the world

Мнениеот Sempronia » Вто Фев 14, 2006 7:09 pm

Всъщност се опитвам да инициирам разговор за Федър. Обожавам метафората за потока от частици красота, който изтича от очите на любимия и подхранва крилата на душата. Струва ми се някак поразително... буквална.
Sempronia
 
Мнения: 15
Регистриран на: Съб Фев 11, 2006 12:43 pm
Местоположение: Anywhere out of the world

Мнениеот mira » Вто Фев 14, 2006 7:15 pm

Sempronia, какво е Федър?
Denuone Latine loquebar? -- In vita priore ego imperator Romanus fui.
mira
 
Мнения: 133
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 11:37 pm

Мнениеот Sempronia » Вто Фев 14, 2006 7:49 pm

mira написа:Sempronia, какво е Федър?

Да видим... Диалог на Платон, един от най-гениалните (по моему)... Известен е с типологията на лудостите (както и с едно доказателство за безсмъртието на душата и с опозицията писано/устно слово) - любовна, "музическа" и прорицателска. Любовта е "божествено неистовство".
Sempronia
 
Мнения: 15
Регистриран на: Съб Фев 11, 2006 12:43 pm
Местоположение: Anywhere out of the world

Мнениеот mira » Вто Фев 14, 2006 8:07 pm

Phaedrus. Сега разбрах. Аз съм един невежа, който търси всяко нещо в интернет - така, докато търсех Платон на няколко пъти се скарах с преводача и настоявах, че не било така, а другояче. След това разбрах, че Платон е превеждан от един от най-добрите преводачи от старогръцки...
Denuone Latine loquebar? -- In vita priore ego imperator Romanus fui.
mira
 
Мнения: 133
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 11:37 pm

Мнениеот Sempronia » Вто Фев 14, 2006 8:34 pm

На български (конкретно този диалог) - от Богдан Богданов. Phaedrus e латинизираният вариант, както е прието да се цитира.
:wink:
Sempronia
 
Мнения: 15
Регистриран на: Съб Фев 11, 2006 12:43 pm
Местоположение: Anywhere out of the world

Мнениеот Hammill » Сря Фев 15, 2006 11:23 am

Sempronia написа:Но все пак любовта е неистовство. Лудостта (дори мантиката) не е ли по-скоро съответна на вакхическия унес, отколкото "аполонова"?


Препратката към Федър е много уместна, защото без него трудно може да се разбере цялостта и богатството на Платоновата концепция.
Любовта в действителност е лудост и неистовство, но по отношение на човешкото (по отношение на "крайния разум" или по отношение на раз-съдъка, както би се изразил Кант по-късно). По отношение на божественото любовта е разум и познание. (Трябва да се вземе предвид, че речта на Сократ във Федър е отговор на прагматично-разсъдъчните обвинения на Лизий срещу влюбеността).

Ако вземем метафората за структурата на душата от Федър, за колесничаря и двата коня, тогава вакхическо буйство и нагон е присъщо именно на лошия кон с косматите уши. Той винаги се хвърля да обсебва (изконсумира) обекта на любовта, докато колесничарят със "свян и разум" дърпа поводите и го сваля на задните му крака. Така му разранява челюстта и пяна и кръв, стремеж и страдание се смесват в едно.
Това е свързано с именно идеята на Платон, че в красотата на любимия прозира именно Красотата като такава, която има божествена природа - така че тя не може да бъде просто обект на консумация и обсебване.

Всъщност естетическо-рефлексивното отношение към самата красота (раждането й в себе си) е много хубаво изразено в Платоновото казване, че влюбеният вижда в очите на любимия като в огледало себе си.

Иначе този диалог наистина е изпъстрен с блестящи метафори, една от най-хубавите е тази, че когато човек е влюбен на душата му почват да й растат перата, душата започва да се оперява, откъдето идва и любовния сърбеж и заедно с това порива към божественото.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Предишна

Назад към Философия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта