Какво тласка човек към самоубийството?

Модератори: vionbg, longjohnsilver

Какво тласка човек към самоубийството?

Мнениеот MaLkiq_BuDa » Чет Фев 16, 2006 11:39 pm

Какво тласка човек към самоубийството?

Според мен всеки човек понякога му е минавала идеята за самоубийство (може и да греша) или поне да се махне да отсъства от тази земя. Когато сме много самотни или наранени. Но какво кара хората да не посегнат на себе си ? Вероятно страха от неизвестното и надеждата, че нещата ще се оправят. Крепи ги силната воля и любимият, семейството.... и т.н. Нещо ги крепи и ги кара да повярват отново в себе си. Има една друга група от хора, които прибягват към самоубийството. Тази група деля на два вида. Първата решили наистина да го направят- това са хората, които не се провалят в опита си. Едва ли е толкова трудно да направиш успешен опит. Втората са хората, които искат да бъдат спасени. По някакъв странен начин те искат някой да се погрижи с тях. Обичат да изглеждат слаби, а може би наистина са такива, но този опит за самоубийство променя ли ги? Не ги ли тласка пак към нов опит, който е отново неуспешен. Харесва им да изглеждат мъченици в очите на близките си. Карат ги да се чувстват виновни за това, което им се случва. Семейството започва да изпитва един страх той/тя да не посегне отново на живота си. Приемат ролята на хищник, който е тласнал Аза по този път, а всъщност ролите съвсем не стоят така. Излиза точно обратното Аза е този, които е хищникът използваш съжалението на околните (близките), а те сляпо търсят начин да му помогнат (измислените хищници т.е. реалните жертви). Получава се един порочен кръг, от който трудно се намира изход. Не успелите самоубийци продължат да посягат на живота си (ест. неуспешно), и така сълзи, болка, страдание. И един вечно съществуваш въпрос –Защо го направи?
името ми да не Пух ако не съм прав. А то е, значи съм прав :)
MaLkiq_BuDa
 
Мнения: 35
Регистриран на: Сря Дек 28, 2005 9:41 pm

Мнениеот денчев » Пет Фев 17, 2006 2:40 am

Има само една група - суетните. Те понякога могат да бъдат по-големи или по-малки егоисти. Но самоубийството е суета. Каквото и друго да си говорим е оправдание.
Петър Денчев
денчев
 
Мнения: 111
Регистриран на: Съб Сеп 04, 2004 9:25 pm

Мнениеот chudenka » Пет Фев 17, 2006 3:01 am

Даа , може да се каже че е суета , но ако тръгнем в тази посока много скоро ще стигнем до откровението че всичко е суета .Или както е казал мъдреца Соломон "гонене на вятъра ".
Иначе причини много и все около нас .Въпрос на личен избор.Май че хората сме единствените живи земни обитатели които са способни на самоубийство .
chudenka
 
Мнения: 51
Регистриран на: Пет Дек 10, 2004 7:43 pm

Мнениеот денчев » Пет Фев 17, 2006 11:29 am

chudenka написа:Даа , може да се каже че е суета , но ако тръгнем в тази посока много скоро ще стигнем до откровението че всичко е суета .Или както е казал мъдреца Соломон "гонене на вятъра ".
Иначе причини много и все около нас .Въпрос на личен избор.Май че хората сме единствените живи земни обитатели които са способни на самоубийство .

Даа, чуденка, на мен и без да пиша този постинг ми ясно, че е суета, а и без ти да пишеш тоци постинг ми беше ясно, че е въпрос на личен избор (всеки си избира дали да бъде суетен :lol: , това е шега).
Имах предвид, че тази тема е "гонене на вятъра".
Петър Денчев
денчев
 
Мнения: 111
Регистриран на: Съб Сеп 04, 2004 9:25 pm

Мнениеот Selena » Пет Фев 17, 2006 11:33 am

Поетът Димитър Бояджиев се самоувбива на 36 години в началото на века. Никой не знае каква е причината тъй като той е един от най-красивите и обградени с внимание поети в столицата. След 30 години Елин Пелин и негов приятел вървят по площад Славейков и виждат трудно движеща се, прегърбена на две бабичка. Елин Пелин сръгал придружителя си и казал: "Виждаш ли я тая? Заради нея се самоуби Митко Бояджиев."

Ясно е, че е абсурдно от перспективата на отминалото време.

Иначе-

не мисля, че актът на самоубийство е суета. Той е толкова противоестествен от всякакви гледни точки, а суетата е естествена в природата на човека. По-скоро всеки има ръб на екзистенциална издръжливост.

Повечето не го достигат през живота си, но това не значи че могат да предполагат какво е.
Selena
 
Мнения: 17
Регистриран на: Чет Мар 03, 2005 10:05 am

Мнениеот chudenka » Пет Фев 17, 2006 5:43 pm

денчев написа:
chudenka написа:Даа , може да се каже че е суета , но ако тръгнем в тази посока много скоро ще стигнем до откровението че всичко е суета .Или както е казал мъдреца Соломон "гонене на вятъра ".
Иначе причини много и все около нас .Въпрос на личен избор.Май че хората сме единствените живи земни обитатели които са способни на самоубийство .

Даа, чуденка, на мен и без да пиша този постинг ми ясно, че е суета, а и без ти да пишеш тоци постинг ми беше ясно, че е въпрос на личен избор (всеки си избира дали да бъде суетен :lol: , това е шега).
Имах предвид, че тази тема е "гонене на вятъра".


Това което казах е че ако тръгнем в тази посока ще се окаже че не само тази тема е "гонене на вятъра " но и всички други теми които бихме могли да обсъждаме , както и целия ни човешки живот . Всичко което казваме или мислим вече е казавано или мислено от друг някой преди нас . Какво излиза ?Всичко ни е ясно и няма смисъл да се говори ! Яж пий и се весели , пък остави мъдростта на мъдрите .За какво са ни потребни форуми като този тогава ? Защо не вземем всички да се гръмнем , а?
chudenka
 
Мнения: 51
Регистриран на: Пет Дек 10, 2004 7:43 pm

Мнениеот MaLkiq_BuDa » Пет Фев 17, 2006 8:12 pm

Като реших да пусна тази тема ( защото доста време мислех дали да го направя) не съм си мислел, че ще достигнем до някаква супер универсална истина и ще обхване всички възможни случай. Всичко в този живот е строго индивидуално. Умишлено деля самоубийците на два типа. Такива които наистина са решили да го направят и това са хората, който го правят. Историята познава много случай на хора с голяма сила и воля на духа, който го правят. Не мисля, че при тях това е от суета. По скоро е крайна нетърпимост към света или към нещо, което ги убива от вътре, заробва ги.
А другата група самоубийците рецидивисти те може би го правят донякъде от суета. Има една група обаче, която отчаяно търси да бъде спасена. Имам една позната- красиво момиче, умна и т.н. И какво правела е сума опити да се самоубие. Разказа ми как веднъж е опитала да го направи и е викало докато е била в безсъзнание “Мамо обичам те! Молят те, спаси ме” (това са и го казали сестрите в болницата). Тоест какво куца при нея? Суетата ли? А иначе форума е, затова всеки да си казва мнението. И ако за някои това е тема тип "гонене на вятъра" да не я четат. Аз в крайна сметка не съм опрял нож на никой на шията да го прави.
името ми да не Пух ако не съм прав. А то е, значи съм прав :)
MaLkiq_BuDa
 
Мнения: 35
Регистриран на: Сря Дек 28, 2005 9:41 pm

Мнениеот chudenka » Пет Фев 17, 2006 9:48 pm

Малко в страни от темата , но въпреки това ми се струва че тук е мястото да се запитаме дали познанието е добро или пък е проклятие .Библейския отговор на въпроса би бил че всяко нещо е добро на времето и мястото си .И точно според библията узнаването на истината е пътя към свободата.

В качеството си на простосмъртни имаме ограничени възможности , но методите чрез които се доближаваме до познанието са изследване на целите и мотивите .Как знанието да се превърне в метод , а метода в познание ?Това е предмет на философията ,струва ми се .

Извинявам се на всички които се дразнят от изказванията ми , но както каза малкия буда форума е затова , всеки да си казва мнението :)

Аз не се наемам да говоря за отчаянието -истинската болка за умиране . Може би Hammill би бил така добър . Моля :oops:
chudenka
 
Мнения: 51
Регистриран на: Пет Дек 10, 2004 7:43 pm

Мнениеот Hammill » Пет Фев 17, 2006 10:42 pm

MaLkiq_BuDa написа:Като реших да пусна тази тема ( защото доста време мислех дали да го направя) не съм си мислел, че ще достигнем до някаква супер универсална истина и ще обхване всички възможни случай. Всичко в този живот е строго индивидуално. Умишлено деля самоубийците на два типа. Такива които наистина са решили да го направят и това са хората, който го правят. Историята познава много случай на хора с голяма сила и воля на духа, който го правят. Не мисля, че при тях това е от суета. По скоро е крайна нетърпимост към света или към нещо, което ги убива от вътре, заробва ги.
А другата група самоубийците рецидивисти те може би го правят донякъде от суета. Има една група обаче, която отчаяно търси да бъде спасена. Имам една позната- красиво момиче, умна и т.н. И какво правела е сума опити да се самоубие. Разказа ми как веднъж е опитала да го направи и е викало докато е била в безсъзнание “Мамо обичам те! Молят те, спаси ме” (това са и го казали сестрите в болницата). Тоест какво куца при нея? Суетата ли? А иначе форума е, затова всеки да си казва мнението. И ако за някои това е тема тип "гонене на вятъра" да не я четат. Аз в крайна сметка не съм опрял нож на никой на шията да го прави.


Тази разлика не винаги е рязко очертана. При всеки един самоубиец, бил той твърдо решил се или просто опитващ, винаги присъства някакво позьорство - една смесица от самосъжаление и самовъзхищание, дори ако не в чуждите очи или в очите на близките, то поне в своите собствени.

Всъщност темата за самоубийството затова е толкова важна за екзестенциалната философия, защото в такова състояние човек изживява в най-голяма степен уникалността и неповторимостта на собственото си съществуване. В този смисъл позата дори е неизбежна.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Пет Фев 17, 2006 11:09 pm

chudenka написа:Малко в страни от темата , но въпреки това ми се струва че тук е мястото да се запитаме дали познанието е добро или пък е проклятие .Библейския отговор на въпроса би бил че всяко нещо е добро на времето и мястото си .И точно според библията узнаването на истината е пътя към свободата.

В качеството си на простосмъртни имаме ограничени възможности , но методите чрез които се доближаваме до познанието са изследване на целите и мотивите .Как знанието да се превърне в метод , а метода в познание ?Това е предмет на философията ,струва ми се .

Извинявам се на всички които се дразнят от изказванията ми , но както каза малкия буда форума е затова , всеки да си казва мнението :)

Аз не се наемам да говоря за отчаянието -истинската болка за умиране . Може би Hammill би бил така добър . Моля :oops:


Благодаря ти, че въвличаш Киркегор, но аз не съм сигурен, че мога да премисля и представя нещата някак си набързо.

Все пак ако вземем предвид неговата теза за отчаянието като най-вътрешната характеристика на човешката екзистенция и разграничението на трите вида отчаяние, мисля че може да се кажем нещо.
Има три фази на отчаянието:

1. Отчаяно да не осъзнаваш, че имаш себе си (че имаш личност)
2. Отчаяно да не искаш да бъдеш себе си
3. Отчаяно да искаш да бъдеш себе си


В такъв случай самоубийството се намира на предела на втората фаза на отчаянието (отчаяно да не искаш да бъдеш самия себе си). Освен при ритуалните самоубийства (например при самураите или религиозните фанатици) - тогава те се намират още на първата, най-примитивна фаза на отчаянието (неведението за това, че имат личност).
Възможно е по парадоксален начин самоубийството да се яви изход и от третата фаза на отчаянието - както например при Кирилов от "Бесове" на Достоевски.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот no name » Съб Фев 18, 2006 2:42 am

4ovekut-vsqkash otrekal se ot 4uvstvoto za samosuhranenie, pribqgva do samoobiistvoto,za6toto psihologi4eski nemoje da se spravi s realnostta koqto go zaobikalq. 4esto tova sa hora(jivotnite ne sa sposobni na podobni deistviq)koito sa obi4ani i uvajavani ot semeistvo ,priqteli.... Pitame se za6to sa go napravili , kogato v tqh sme vidqli vuzmojnost za bude6ta realizacia, vuzmojnost da realizirat na6ite me4ti (koito taka i nepostiga me samite nie).,sposobni hora... Za6to otnemat jivota si dobrovolno,za6to otnemat o4akvaniqta ni.
Moje bi za6toto (kolkoto i banalno da zvu4i) sa nerazbrani-imat predstava za sveta,razli4na ot tova koeto sre6tat v ejednevieto,osuznavat bezmislieto v deistviqta si,bezpomo6tnostta si, bezprektivnostta i obre4enostta u 4oveka. 4ovekut nose6t maska prez celiq si jivot. Ne sa iskali da poemat tova breme na ple6tite si ,i ne za6toto sa po-slabi ot nas(koito produljavame da jiveem po "navik",za6toto taka ili ina4e sme na tozi svqt) ,a za6toto,moje bi sa iskali pove4e ala nadejadata se e izpluzvala mejdu prustite im-postoqnno dokato ne sa se otkazali da se borqt-borba za ne6to v koeto nito vqrvat,nito priemat za pravilno:)))))))))))))))))))))) Peace
no name
 
Мнения: 2
Регистриран на: Пет Дек 30, 2005 7:28 pm

Мнениеот Dylan » Съб Мар 15, 2008 11:29 pm

Самоубиват се тези хора, които цял живот са вярвали в реалността. Чиято основа лежи в реалността. Те са били участници в нея и като участници ще я напуснат, в момента, когато тя започне да им изглежда нещо съвсем различно. Не невъзможността да промениш реалността, не смазването от нея до формата на нищожество. Ами нали човек има в нещо нужда да вярва? И той вярва в реалността , конкретността. Каквото и да става то е все тук и тук си е тук, няма определение за това уж конкретно нещо. Нищо не е конкретно. Съмнението не идва при някаква промяна в реалността, а тогава когато очакваш промяна, която не идва. И тогава разбираш, че това, с което трябва да съпоставиш промяна, която логически трябва да настъпи, не е конкретно и не можеш нищо да му противопоставиш. Логиката спира да следва своя път, защото тя е логика на реалността. Тука отбелязвам, че има хора, чието щастие в живота се е крепяло именно на чувството им за реалност и това е правело за тях всичко така близко, свое, а техния живот - живот тук и сега. Или изобщо живот. Самоубиваш се когато си пред стена, която не си очаквал, и която не е от този свят.
Един безкръвен човек няма да се самоубие. За него нищо не е от този свят и нищо не е достатъчно конкретно, идеята за самоубийство е твърде реална и той сам не вярва в нейното осъществяване, всички останали нейни страни той ще познае, нейната идейна същност ще му се изясни, но оня реален къс той няма да си позволи да приеме и да повярва. Обратно самоубиващият се бяга след изгубената реалност и чрез това действие я постига. Няма по-конкретно и реално нещо от смъртта.

Някой знае ли книга, в която това, кото написах, е въплътено, без да е обяснявано....
Dylan
 
Мнения: 1
Регистриран на: Съб Мар 15, 2008 8:59 pm

Мнениеот oddy » Съб Юни 07, 2008 5:45 pm

ima sqkvi hora. nqkoi ot lipsa na vuobrajenie si raznoobrazqvat "jivota" sus samoubiystvo ;]
oddy
 
Мнения: 4
Регистриран на: Сря Май 28, 2008 9:59 am
Местоположение: ey tam, be

....

Мнениеот kazanova_u66 » Вто Фев 24, 2009 1:03 am

ето не6то което велик филосов е направил.
Изпил е 4а6а утрова и е записвал как се 4увства като самоубиец.
Та има много и разли4ни при4ини
Neka zaedno da promenim sveta molia hora spodelq6ti moeto mnenie da mi pi6at na kazanova_u66@abv.bg i za naistina ma6tabni celi ako nqkoi se strahuvat ot tova da ne mi gubqt vremeto.
kazanova_u66
 
Мнения: 9
Регистриран на: Чет Авг 21, 2008 5:54 pm

Мнениеот fiona » Вто Мар 31, 2009 10:49 am

загубата на смисъла на живота, липсата на цели, както казва Виктор Франкъл.
fiona
 
Мнения: 1
Регистриран на: Вто Мар 31, 2009 10:48 am

Следваща

Назад към Философия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта