Lyotard

Модератори: vionbg, longjohnsilver

Lyotard

Мнениеот senkin » Вто Авг 17, 2004 4:43 pm

senkin
Модератор
 
Мнения: 23
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 10:09 am

Мнениеот Hammill » Пет Сеп 03, 2004 12:10 am

"Пост-модерното" опровергава себе си.

То има нужда от "модерното" за да бъде "пост-", а освобождавайки се от модерното, то се освобождава и от собствените си основания.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот vionbg » Пет Сеп 03, 2004 12:57 pm

Hammill написа:"Пост-модерното" опровергава себе си.

То има нужда от "модерното" за да бъде "пост-", а освобождавайки се от модерното, то се освобождава и от собствените си основания.


Интелектуалният свят е просто един театър на абсурда, изграден е от ирония, която е израз на нарушената връзка на субекта с действителността.
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

Мнениеот Hammill » Пет Сеп 03, 2004 7:21 pm

vionbg написа:
Hammill написа:"Пост-модерното" опровергава себе си.

То има нужда от "модерното" за да бъде "пост-", а освобождавайки се от модерното, то се освобождава и от собствените си основания.


Интелектуалният свят е просто един театър на абсурда, изграден е от ирония, която е израз на нарушената връзка на субекта с действителността.


Нещо може да бъде "абсурдно" само по отношение на интелекта. В този смисъл интелектът конституира критериите за това какво е абсурдно и какво не е. Ето защо самият интелектуален свят не може да е "театър на абсурда", защото в такъв случай самото понятие "абсурд" би се оказало празно и поради това ненужно.

В такъв смисъл абсурдът би могъл да произтича езинствено от сблъсъка на интелекта с неговото Друго. Тук думата "действителност" е неудачна, защото нещо за да бъде "разбрано" като действителност, това предполага вече интелект, който е предпоставка за всяко "разбиране".
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Methodius » Съб Окт 09, 2004 3:35 pm

...
Последна промяна Methodius на Пет Сеп 30, 2005 11:53 am, променена общо 1 път
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

Мнениеот vogelfrei » Сря Окт 20, 2004 6:49 pm

Hammill написа:
vionbg написа:
Hammill написа:"Пост-модерното" опровергава себе си.

То има нужда от "модерното" за да бъде "пост-", а освобождавайки се от модерното, то се освобождава и от собствените си основания.


Интелектуалният свят е просто един театър на абсурда, изграден е от ирония, която е израз на нарушената връзка на субекта с действителността.


Нещо може да бъде "абсурдно" само по отношение на интелекта. В този смисъл интелектът конституира критериите за това какво е абсурдно и какво не е. Ето защо самият интелектуален свят не може да е "театър на абсурда", защото в такъв случай самото понятие "абсурд" би се оказало празно и поради това ненужно.

В такъв смисъл абсурдът би могъл да произтича езинствено от сблъсъка на интелекта с неговото Друго. Тук думата "действителност" е неудачна, защото нещо за да бъде "разбрано" като действителност, това предполага вече интелект, който е предпоставка за всяко "разбиране".


Абсурдът е предзададената категория на интелекта, чрез която той утвърждава възможността за нетъждественост на впечатлението. Като такава интелектът я използва за разграфяване на постижимо задвижващото се в услуга на осмислянето. Постмодернизмът разклати тези устои като вкара един априорен абсурдизъм, който със самото си обсъждане се самосезира. Затова голямата постмодерна поука е в умората от преиначаването.
В боя на свободата - трийсе
Години - аз, забравен часовой,
Стоя, и не очаквах аз победи,
И знаех, че ще падна в този бой.
vogelfrei
 
Мнения: 8
Регистриран на: Сря Окт 20, 2004 6:16 pm
Местоположение: der Zauberberg

постмодерн и абсурд

Мнениеот Хана » Пет Окт 22, 2004 6:37 pm

В призмата на постмодернизма надали може да се говори за абсурд, въобще дихотомията абсурдно-нормално не е валидна: след като няма нещо, което може да бъде определено като нормално, естествено е и да няма абсурдно.
Абсурдизмът като направление в изкуството е последния предсмъртен гърч на модернизма. Или някаква подготовка на постмодернизма обаче в рамките на модернизма все пак.

А Постмодерното състояние на Лиотар ми дойде някак стилово много модерно и безсолно, много му е не-наративен наратива, не-игрова езиковата игра, нищо либидинално не усетих. Все едно заявява: Абсолютна истина е, че абсолютни истини не съществуват ;)
Хана
 
Мнения: 2
Регистриран на: Пет Окт 01, 2004 6:04 pm

Re: постмодерн и абсурд

Мнениеот vogelfrei » Пет Окт 22, 2004 7:36 pm

Хана написа:В призмата на постмодернизма надали може да се говори за абсурд, въобще дихотомията абсурдно-нормално не е валидна: след като няма нещо, което може да бъде определено като нормално, естествено е и да няма абсурдно.
Абсурдизмът като направление в изкуството е последния предсмъртен гърч на модернизма. Или някаква подготовка на постмодернизма обаче в рамките на модернизма все пак.

А Постмодерното състояние на Лиотар ми дойде някак стилово много модерно и безсолно, много му е не-наративен наратива, не-игрова езиковата игра, нищо либидинално не усетих. Все едно заявява: Абсолютна истина е, че абсолютни истини не съществуват ;)


Абсурдното като постулиране е изцяло в модернизма, но неговата постановка, която ни дава правото на изследване, е повдигната едва от постмодернизма, който е способен да борави с пълния инвентар от категории, а не само с тяхната податливост и класическа понятийност. Абсурдизмът като начин на възникване на рушене - независимо дали на конвенция, деяние или просто жест, е непознаваем като такъв без постмодерното съзнание. Колкото до Лиотар, той е стъпката, която обуславя спектъра на постмодернизма - нещо като ръководство на означенията, което е належащ регистър за постмодернистичния хаос. Той не говори за устойчивостта, а за функционалността на истинното.
В боя на свободата - трийсе
Години - аз, забравен часовой,
Стоя, и не очаквах аз победи,
И знаех, че ще падна в този бой.
vogelfrei
 
Мнения: 8
Регистриран на: Сря Окт 20, 2004 6:16 pm
Местоположение: der Zauberberg

Re: постмодерн и абсурд

Мнениеот Hammill » Сря Окт 27, 2004 4:25 pm

Хана написа:В призмата на постмодернизма надали може да се говори за абсурд, въобще дихотомията абсурдно-нормално не е валидна: след като няма нещо, което може да бъде определено като нормално, естествено е и да няма абсурдно.
Абсурдизмът като направление в изкуството е последния предсмъртен гърч на модернизма. Или някаква подготовка на постмодернизма обаче в рамките на модернизма все пак.

А Постмодерното състояние на Лиотар ми дойде някак стилово много модерно и безсолно, много му е не-наративен наратива, не-игрова езиковата игра, нищо либидинално не усетих. Все едно заявява: Абсолютна истина е, че абсолютни истини не съществуват ;)


Това е много точно наблюдение.

И все пак постмодернизмът е непрестанно призован да снема въпросната дихотомия, защото тя постоянно изплува дори на ниво ежеднавие, в смисъла на рационално-целевите действия. В този смисъл наистина пост-модернизмът не може да се зададе центъра в самия себе си, той не може да е концепция, защото той постоянно живее от отрицанието на нещо друго или пък от останките на собственото си самоизяждане.

За Лиотар също много хубаво си го изразила, заиграването на ниво език и дори мисъл при него отсъства. Обаче това не прави например Дерида по-симпатичен и по-умел. Дерида си остава един безхарактерен лигльо, той не е явление нито в теоретически, нито в психологически план.
Последна промяна Hammill на Нед Окт 31, 2004 6:20 pm, променена общо 1 път
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Хана » Пет Окт 29, 2004 9:59 pm

... Дерида – лигльо? Хмм... това е едно твърде нетрансцедентно изказване, ако се отнася към целия Дерида, а не само към изказа му. Що се отнася до стила му – съгласна съм, постмодерният маниеризъм не го е отминал, а всъщност май е негова рожба. Мен лично стилът му не ме дразни, допада ми, от известно време не мога да чета нещо, което не е изчанчано, а при Дерида тази изчанчаност е преднамерена, което наистина е леко дразнещо. Не знам защо ми се струва, че Дерида се опитва между редовете (въпреки че беше превеждал Хусерл ли? не помня) да постигне онази поетична философия, характерна за късния Хайдегер. Но подражателството не е симулакрум, то си second hand, causa per duta.
Хана
 
Мнения: 2
Регистриран на: Пет Окт 01, 2004 6:04 pm

Мнениеот Hammill » Вто Ное 16, 2004 1:13 pm

Да, Дерида превежда и Хусерл и Хайдегер и като цяло приписва от тях, при все че му липсва тяхната категориална прецизност. Обаче това във Франция върви, още повече ако преписът е направин артистично.

Да не говорим, че основното понятие на Дерида "деконстукция" също е взето от Хайдегер и само разиграно на френска почва.
Просто ме дразни, това че Дерида няма собствен характер и ако отмахнем палячовщините му, няма да остане никаква своеобразно негова философска позиция.

Иначе ти си много интелигентна, приятно ме е да разговарям с такива дами.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge


Назад към Философия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron