///

Модератори: vionbg, longjohnsilver

///

Мнениеот Hammill » Нед Мар 12, 2006 11:17 pm

///
Последна промяна Hammill на Вто Мар 14, 2006 5:11 pm, променена общо 1 път
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Sempronia » Пон Мар 13, 2006 12:54 am

Знаеш ли, аз имам идоли и те са ми необходими, за да не изгубя връзката си със сакралното, с прекрасното и в някакво отчаяно желание за екстатичност... Но мислейки за тях (този път за идолите-изображения, защото идолите са всъщност това - квази изображения, които не са постигнали все още еманципацията на образа кото самостоятелна реалност, а означават отсъстващото присъствие на някаква сакрална сила), мислейки за идола, го асоциирам с безмерен разкош. Идолът бележи онова преломно, танатично разточителство, което превръща орнамента, кожата, повърхността в своя телос (цел - съвършенство-смърт, самопритежание и саморазруха). Това разбира се е крайно налудничаво.
Sempronia
 
Мнения: 15
Регистриран на: Съб Фев 11, 2006 12:43 pm
Местоположение: Anywhere out of the world


Назад към Философия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта