...

Модератори: vionbg, longjohnsilver

...

Мнениеот Methodius » Сря Сеп 29, 2004 12:16 pm

...
Последна промяна Methodius на Пет Сеп 30, 2005 11:48 am, променена общо 1 път
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

ДА

Мнениеот Стефи » Сря Авг 31, 2005 1:52 pm

До сега оцелях в Робинзонови условия.В някой аспекти Робинзон пасти да яде. В живота който живеем,всеки ден водим война за своето оцеляване.Той поне не се е сблъсквал с истинската човешка Злоба и Завист.ДА,ИМАМ ТОВА САМОЧУВСТВИЕ!Може би ме е страх от смъртта но си мисля че имам какво да губя затова е така.Радвам се че въпреки дивашкото отношение с което се сблъсквам всеки ден,съм останала човечна и добра.Сори но повечето хора вече не са хора.
...и знаете ли защо ще оцелея?! Защото съм ЖЕНА.
Утрото е по мъдро от вечерта!
Стефи
 
Мнения: 4
Регистриран на: Пет Авг 26, 2005 11:14 pm
Местоположение: София

Re: Сложният начин да бъдеш песимист

Мнениеот chudenka » Пет Сеп 09, 2005 4:43 pm

J.J. , смъртта не е сетното ,добре , но кой твърди че едва смъртта е началото?
Оцеляването каво е ? За "природния "човек е ясно -случката с Робинзон , но за християнина да е оцеляващ ,означава точно това : да е оцелен .
Съгласна съм , че вярата е и самочувствие , но това е самочувствието на " себесността предзряща пед себе си Бог" .
А , сетих се да те питам : Защо моля те замени някъде "съзрялото" с" мъж" ?Нима ни отричаш , на нас /о, женуря/ възможността да съзреем ? :roll:
chudenka
 
Мнения: 51
Регистриран на: Пет Дек 10, 2004 7:43 pm


Назад към Философия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта