КОГАТО РАМКИТЕ СА ТЕСНИ ЗА МЕЧТИТЕ!

Модератори: vionbg, longjohnsilver

КОГАТО РАМКИТЕ СА ТЕСНИ ЗА МЕЧТИТЕ!

Мнениеот MaLkiq_BuDa » Чет Апр 13, 2006 12:04 pm

НО ако всеки се отказва да повярва в мечтите си нямаше да има нищо на този свят, само мраз, студ и никаква надежда. Нямаше човек да стъпи на луната и да обиколи света за 80 дни. Ех колко красиви неща нямаше да станат. За това като отхвърлим рамките, които нашето съзнание поставя на нас самите ние ще се докоснем до божествената сила и ще се борим, ще дишаме и живеем за нашите мечти. Ако отхвърлим страха от това те са се сбъднат, то рано или късно мечтите ни щ се превърнат в реалност. Колко просто е, да спрем да се страхуваме от мечтите си. Да спрем, да , да спрем този ограничаваш ни страх, че след като някоя мечта стане реалност няма да имаме мечта заради, която живеем. Страха от празнотата след сбъдването на мечтата ни слага тези рамки. Така че мечтите се ограничават само от нас самите и нашите страхове! И когато рамките се окажат тесни за мечтите нека погледнем вътре в себе си и открием какво ни спира. Ето там са рамките на мечтите ни, в нашата душа и сърце. Само там трябва да ги търсим и рано или късно ще ги открием. А тогава както се пее в една хубава песен “Предвиждам такъв живот, че само си викам дано!”. :shock: :shock:
името ми да не Пух ако не съм прав. А то е, значи съм прав :)
MaLkiq_BuDa
 
Мнения: 35
Регистриран на: Сря Дек 28, 2005 9:41 pm

Re: КОГАТО РАМКИТЕ СА ТЕСНИ ЗА МЕЧТИТЕ!

Мнениеот vionbg » Чет Апр 13, 2006 12:07 pm

MaLkiq_BuDa написа:НО ако всеки се отказва да повярва в мечтите си нямаше да има нищо на този свят, само мраз, студ и никаква надежда. Нямаше човек да стъпи на луната и да обиколи света за 80 дни. Ех колко красиви неща нямаше да станат. За това като отхвърлим рамките, които нашето съзнание поставя на нас самите ние ще се докоснем до божествената сила и ще се борим, ще дишаме и живеем за нашите мечти. Ако отхвърлим страха от това те са се сбъднат, то рано или късно мечтите ни щ се превърнат в реалност. Колко просто е, да спрем да се страхуваме от мечтите си. Да спрем, да , да спрем този ограничаваш ни страх, че след като някоя мечта стане реалност няма да имаме мечта заради, която живеем. Страха от празнотата след сбъдването на мечтата ни слага тези рамки. Така че мечтите се ограничават само от нас самите и нашите страхове! И когато рамките се окажат тесни за мечтите нека погледнем вътре в себе си и открием какво ни спира. Ето там са рамките на мечтите ни, в нашата душа и сърце. Само там трябва да ги търсим и рано или късно ще ги открием. А тогава както се пее в една хубава песен “Предвиждам такъв живот, че само си викам дано!”. :shock: :shock:

Дано:)
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

Мнениеот MaLkiq_BuDa » Чет Апр 13, 2006 12:35 pm

Дано наистина, но ми е интересно и други мнения по темата! Защото аз сам по себе си съм едно зрънце в истината! Иска ми се да разбера и другите гледни точки за рамките, които ни спират! И туй то 
името ми да не Пух ако не съм прав. А то е, значи съм прав :)
MaLkiq_BuDa
 
Мнения: 35
Регистриран на: Сря Дек 28, 2005 9:41 pm

Мнениеот shattered » Чет Май 25, 2006 10:10 am

Виж – Земята. Милярди км2 вода, суша и небе. Малка е, нали?Сега да се приближим. Ето ни над Континента. Тук вече виждаме повечко. Небето вече се стига само с пари, но какво пък- и земята и водата изглеждат добре.Някак си...хубави. Продължаваме да се приближаваме. Стигаме до Страната. Няма голяма разлика, само небето е вече прекалено далеч. Стигаме до градът. Тук вече ми се иска да съм обратно горе – земята и водата са заменени с бетон и монотонно движещи се сенки от плът. Странно – как нещо толкова малко и красиво стана изведнъж толкова безсмислено голямо и скучно.
Да се съсредоточим върху сенките – някои от тях чистят улицата, други продават сладолед, трети бързат за офиса в банката. Някога те са имали имена. Някога те са имали мечти.
Някога Ана е мечтаела да стане поетеса и да описва всяко красиво нещо в света с десетки страници думи. Но тогава изведнъж се появили нови фактори определящи щастието й – родителите й решени че тя е родена за юрист, приятелите й, смятащи работата за безсмислена загуба на време и най-вече – страхът че няма да успее. В един момент тя се предала, неуспяла да разчупи рамките на перфектната картина,нарисувана от другите за нея. Така, мечтата й си останала просто мечта, заключена в дневникът на едно 15-годишно момиче. Ако само беше опитала...
След това животът станал безсмислен – Ана бездействала по съвет на приятелите си до 12 клас, след това поплакала, стегнала се, влязла в колеж, завършила и станала адвокат. Всички били щастливи...освен нея. Постепенно смисълът на живота за нея спрял да съществува.Но пък вече и не й трябвало такъв. Така тя се превърнала в сянката, която виждаме в момента – празна, безидейна, мъртва. Мечта, умряла на 15.
Сенките продължават движението си. Никой не смее да проговори или да погледне другите в очите. Сякаш ги е срам че всеки ще прочете по погледа им – „не посмях”.
Но изведнъж плашещата монотонност е нарушена. Лъч светлина идващ от близката пейка прозира през мрака. Най - накрая – човек!Лъчът обаче гасне. Момчето е на прага да се предаде. Висящо между страхът и мечтите си то е на път да направи изборът, определящ остатъка от живота му. „Защо трябва да е толкова трудно?Дали ще успея?Толкова го искам!Но пък...Може и да не стане.Да можеше някой да ми каже какво искам.... Искам да умра...
Не,искам да живея! И искам да има за какво!”Лъчът светлина става ослепителен. Идея? Решимост?Щастие? В този момент Ана минава покрай него и усеща погледа му. Страх я е но накрая посмява да го погледне в очите. Вижда себе си и се ужасява. Сякаш отново чете дневника си, само че този път историята е със щастлив край. Защо точно той?
„Гледаш ме, сякаш не си виждала щастлив човек”
Ана не отговаря на брат си.Просто се обръща и продължава по пътя направен от другите за нея. Тя и всички като нея са основателна причина да си зададем въпроса дали има смисъл да живееш щом ти не решаваш как да го правиш. Живот на статист или живот на мечтател? Хора като брат й показват правилният избор. Изборът на човек, повярвал в химерата.
Виж – Земята. Все още е същото на пръв поглед красиво малко парче от космоса. Около нея планети се раждат и умират, звезди светят и гаснат.Но нито една планета или звезда няма блясъкът имащ тази земя– милионите малки светлини проблясващи без да угасват по нея, – човешките мечти. Нашите мечти. Някак си...красиво.
Последна промяна shattered на Чет Май 25, 2006 8:04 pm, променена общо 1 път
shattered
 
Мнения: 1
Регистриран на: Чет Май 25, 2006 10:03 am

Мнениеот orange_juice » Чет Май 25, 2006 10:20 am

това е прекрасно, shattered.
orange_juice
 
Мнения: 516
Регистриран на: Чет Авг 26, 2004 7:46 pm

Когато рамките са тесни за мечтите

Мнениеот Spellbound » Нед Юни 04, 2006 7:45 pm

Равносметката…
(Когато рамките са тесни за мечтите)

Рамки? Да, те са навсякъде около нас. Една своеобразна рамка е и държавата.
Ние имаме светли мечти! Ние сме амбициозни и не се плашим от трудности. Желаем да постигнем нещо голямо и истинско – да съградим за себе си и семействата си един щастлив живот и перспективно бъдеще. Това сме ние – младите хора! Но сме се родили в… България. И изведнъж с гръм и трясък мечтите ни рухват. Те не могат да се сбъднат тук. Просто няма кой да оцени нашия младежки ентусиазъм и свежи сили, няма кой да види гения в умовете ни, няма кой да ни подаде ръка, за да погледнем поне към върховете. Поставени сме в рамки. Дали те са вследствие на нашата история, на манталитета, формирал се под нейното влияние, или просто липса на късмет с управляващите, стесненият ни хоризонт е факт. И какво трябва да сторим ние, когато мечтите ни надхвърлят рамките? Да избягаме? Да емигрираме някъде далеч от нашата родина, в Америка, Англия, Германия, Гърция, Испания… да, списъкът е дълъг, а всички те са разтворили обятия за нас, обещавайки по-висок стандарт на живот, по-добра реализация, по-високо платена работа... И така ние изоставяме нашата ограничаваща ни родина... Защо не? В името на мечтите...
Равносметката е тъжна. Още от малки отвсякъде ни учат да преследваме мечтите си, да вярваме в тях и т. н. Нима не осъзнавате, че по този начин ни сочите пътя навън? А какво остава за земята, дарила ни корени? За нея остават написаните песни...
Тук розите ще продължават да цъвтят...дано само да ги има онези “всички нас”, за които да бъде напомняно
Spellbound
 
Мнения: 2
Регистриран на: Нед Юни 04, 2006 7:43 pm

Мнениеот MaLkiq_BuDa » Пон Юни 05, 2006 9:30 pm

При цялото си уважение Spellbound не мога да се съглася с тебе (лека закачка с положението на фронта). Живеем и творим в страна на неограничените възможности, а и хората са ни умни, талантливи. Не напразно са открили толкова начини да крадат и лъжат, да правят измами и въртят далавери. Кажи ми в коя друга страна малката ти къщурка ще се превърне в замък. Я си представи не ходиш няколко години на имота си и хоп там после има палат. Е замисли се, приказките ги има и в нашата реалност. Някъде там на Балканите може да си направиш хотел без документи, без разрешения и в разрез с всички изисквания и после да го узакониш. А в другите страни ще ти го съборят. И дупки си имаме! Те хората на запад пращат машини да си ги правят, а нашите тук виреят естествено. Още един натурален български продукт. Аз предлагам да направим дружество за защита на дупките. Според мен те са национално богатство. Я си представете улиците без дупки! На българина колко му трябва, само като седне в автомобила и забравя за всичко, че чак от упоение не усеща как натиска педала на гастта до долу. В този ред на мисли, дупките изваждат шофьорите от това наркотично състояние. Учат го как да бъде по- добър и ловък шофьор, а и са естествени препятствия и ги карат да намалят. За най- наглите е предвидена специална екстра, спиране от движение (нека си трошат колите в дупките, като са такива състезатели).Аз съм твърдо за дупките по пътищата. Браво народе! Иначе, колко ли щяха да са загиналите пешеходци досега. В коя друга страна тътен знак “Внимание пешеходна пътека” ще бъде преквалифициран ( пребоядисан) в “Неравности по платното за движение”. Още един белег за просперитета и таланта на българите да реорганизират. Дивеч също има, то колко бездомни кучета в столицата. Приятелю да вземем за пример Виетам, там са деликатес няма ги. При нас добичетата си живеят мирно и кротко. Аз предлагам вместо да строим приюти и да ги кастрираме. Да започнем износ за Виетам!
Е още ли не си се убедил в каква необикновена страна живееш! Къде ще бягаш в Европата. Те нека се чудят как да ни стигнат! Има още примери, но нека спрем до тук мисля, че тези са достатъчни.

Твой Весел Патиланец!
:D :D :D :shock:
името ми да не Пух ако не съм прав. А то е, значи съм прав :)
MaLkiq_BuDa
 
Мнения: 35
Регистриран на: Сря Дек 28, 2005 9:41 pm

Мнениеот Spellbound » Пон Юни 05, 2006 9:36 pm

Ок,след като се посмях на мнението ти, върни се на земята и просто признай,че съм си безкрайно права. Идеята тук е някой хора да се замислят...аз си обичам родината и изобщо не ми до бягане. :roll:
Spellbound
 
Мнения: 2
Регистриран на: Нед Юни 04, 2006 7:43 pm

Мнениеот MaLkiq_BuDa » Пон Юни 05, 2006 10:41 pm

Е малко ирония на никому не е излишна. Права си до една известна степен, но за мене само до някъде. Дори и да си в чужбина това не значи, че ще успееш. Никъде не е толкова цветно колкото изглежда. Всичко е въпрос на обстоятелства. В България всеки ден е борба за оцеляване, и ако успееш да се спасиш и имаш сили да мечтаеш тогава си сред избраните. Да речем в Америка и там хората не живеят чак толкова добре. Повечето живеят само за материалните неща и т.н. Живота никъде не е съвършен и трябва да се справяш с рамките, които живота ти поставя. А емигрантството е много тежко, и трябва да стане едва когато човек се почувства готов за това. Така че замисли се че и там живота не е перфектен и те си имат проблеми. Защо в една Франция има толкова много бунтове и размирици?! Ако хората са толкова доволни и щастливи от живота си... В Гърция редовно има стачки и протести. Просто в България никой не се бори за правата си. Всеки се е примирил и си стой в ъгъла. Щом не е на моя гръб не ме засяга. Е ако всички хора се борят за това , което искат заедно нещата могат да се оправят. Но не държавата ни е чак толкова виновна, а самите ние. Това за държавата е само химера от комунизма. Ние самите не се уважаваме и оценяваме. Затова ти се струва така. И толкоз ... Смей се повече и не го мисли толкова. Човек така е устроен, че все да иска още и още.

Твой Весел Патиланец!
8)
името ми да не Пух ако не съм прав. А то е, значи съм прав :)
MaLkiq_BuDa
 
Мнения: 35
Регистриран на: Сря Дек 28, 2005 9:41 pm

Мнениеот evgi » Сря Юни 07, 2006 8:54 pm

Когато рамките са тесни за мечтите

Когато си на сцената, зад сцената или в публиката. Миг преди започването на една приказка. Твоята приказка...
Мечтата без рамка не е мечта, а фантазия. За мечтата трябва да се бориш, да преодоляваш десетките възможни и невъзможни за преодоляване пречки. А какво всъщност е невъзможното? Едно оправдание. Едно измислено успокоение за приспиване на душевната болка от неосъществената мечта.
Както всяка свобода има своето ограничение, така и мечтата има своята рамка. Какво би станало ако мечтите се сбъдваха ей така, с щракането на пръстите? Всеки би получил наготово това, към което се стреми – епидемия от сбъднати мечти. Мечтата без рамка в ръцете на някой некадърен владетел е все едно той да наложи свободията си над другите.
Следователно има три вида мечти:
Мечта, която е единствено и само бленувана, за която не се бориш, а очакваш да се сбъдне “аламинут”. В такива случаи на лице е недоразумение, от което най-силно потърпевш е мечтателят. Защото без усилия и с празни фантазии няма и резултати или ако ги има, те често са незаслужени и неудоволетворяващи.
Мечта, която минава през различни перипетии в дълъг период от време, за да се достигне Нирвана или блаженството, в резултат от собствен опит. Ярък пример е една от най-добрите наши балерини Маша Илиева, която завършва балетно училище в Санкт Петербург. Седемнадесетгодишна вече играе в Софийската опера. По-късно е назначена за примабалерина. С други думи, благодарение на рамката или положения труд, дисциплината, постоянството и лишенията, една малка балерина е успяла да осъществи своята мечта.
И третитият вид- наготово получена и следователно- нестойностна. Създава се погрешната идея за парична характеристика. Истнината е, че една мечта не може да се купи- както и знанието.
И така, имало едно време едно момиченце, което мечтаело да стане балерина. Колкото повече растяло това дете, толкова повече осъзнавало трудностите, които се възправяли по пътя му. Тежките упражнения, безвъзвратно отлетялото време за игри и приятели, парите, които родителите му трудно успяват да заделят за една скъпоструваща мечта. Има ли смисъл да се дават толкова много жертви за да достигне до края на пътя, до мига, в който ще стъпи на сцената, обгърната от златната светлина на прожекторите?
Всичко зависи от това каква е мечтата. Дали малката балерина мечтае защото иска да действа или за да се скрие в света на фантазиите, дали мечтата за нея е цел или убежище. Решението е изцяло нейно. Избере ли да се бори, тя ще трябва да се съобрази с рамките. И постепенно ще разбере, че целият път до сцената, всеки изминал ден е ненапразен. Болката, разкървавените пръсти в палците, неуспехите, униженията и обидите, всичко това остава зад гърба като безценен опит.
Ако само мечтаеш, рано или късно ще се почувстваш празен и тъжен. Защото всеки път когато се връщаш в действителността мечтата няма да има никаква стойност. Ако в света на фантазиите си господар, в реалния свят си никой. Ако там имаш всичко онова, което нямаш тук, значи нямаш нищо. Освен едно – съзнанието, без което няма как да направиш своя избор. Докато то работи, не си просто мечтател. Ти си много повече. Ти си „човек на действието”, готов да превърне своя живот в сбъдната приказка. Или поне да опита. Да стане следващата Мая Плисецкая, дори по-добра от нея.
Затова рамката е необходима за реализирането на една мечта. Тя те кара да си прочетеш урока и после те изпитва дали си го разбрал. И в един миг – мигът преди балерината да пристъпи на сцената, разбираш че мечтата е победила. Рамката е изчезнала, защото си успял да я прескочиш.Сега вече ти си господарят, не само на думи и не само в света на мечтите, а тук, на земята.
Кой друг би знаел това по-добре от господин Уолт Дисни – “ Всичките ни мечти могат да бъдат реалност, стига да имаме куража да ги преследваме. “
evgi
 
Мнения: 1
Регистриран на: Сря Юни 07, 2006 8:49 pm

Когато рамките са тесни... есе

Мнениеот Grunge``Down » Нед Юни 11, 2006 5:11 pm

Искат от мен да напиша есе на тема „Когато рамките са тесни за мечтите”. Казаха ми, че днешният младеж трябва да пише за мечтите и целите си. „Не искаш ли да учиш в чужбина, да имаш много пари или да създадеш семейство?!”. Нима животът е толкова прост и дребнав. Нима аз и тук трябва да се съобразявам с жалките представи на умствено ограничената маса? Нима желанието ми да прескоча бариерата на гнусното оцеленческо съзнание е недостойно в сравнение с проблясъците на смислен прагматизъм на повечето ми връстници? Искате да вникнете в недрата на обърканата ми житейска философия? Поставяте ми задача да ви разкрия най-съкровените си блянове?! Е, за мен върховното постижение ще е да загърбя сухотата на всички, на всички около мен. Ще ми се да изкрещя в лицата на недоразвитите членове на нашия псевдонарод, че ги презирам, не, че те са нищо, че безукорно подбраните им правила не ме интересуват и че сплотеността им е всъщност грозен опит да бъде спряно развитието на по-силните и по-можещите. Ако ги напусна или те ще ме убият, или аз самата ще се превърна във всеобща заплаха с импулсивните си и подчинени на неизразима с думи логика действия. А най-ужасното от целия ми живот е, че нормите отдавна са определени и аз не мога да избирам какво да правя, и че в ръцете ми е пъхнат шаблон, по който би трябвало да се определят мислите ми. Но в това есе аз влагам своя и на индивидуалистите и свободолюбивите като мен хора бунт срещу системата, срещу разумната организация и срещу властта на устоите и подпорите. Нека тромпетът даде начало на интелектуалната битка, която ще разкрие гангрените на общността и ще разгласи общочовешката истина за това дали целта си заслужава средствата.
Малките колелца на машината безпрекословно се подчиняват на наложените идеали и норми. Човекът е „социално животно”, да, той трябва да се съобразява с другите и знае, че при нужда ще получи помощ от тях. Кръгът се затваря, договорът е подписан, а душата – спазарена. Обстоятелствата принуждават младежта да се вкопчи здраво в сигурните предприятия и в безизраното съществуване. Не всички обаче се задоволяваме с елементарното съществуване. Много способни хора, както и аз, убедени в качествата си, искат да прескочат границата на делника, да пренесат уюта на удоволствието в работата и в почивката и да запълнят вакуума на безочливия ни свят с удовлетворение и усмивки. Техният дух е жив, очите им търсят победата на доброто над злото във всяка гънка на видимото и невидимото наоколо. За тях робството е срамно, за това те щурмуват изхода от отблъскващата действителност и опитват всячески да скъсат връзката си с мравуняка, в който съвременника служи на общите нужди и където, странно или не, егоизмът и лицемерието вземат връх и надрастват обич и чест.
„Ако не си с мен, си против мен” – екстремна максима, граничеща с лудостта, нали?! Е следователно около мен е пълно с луди, газещи в помия от страх и разруха. Обществото се плаши от единаците, мрази мислещите и търси начин по-бързо да ги стъпче. Защо това е така, аз не зная. Може би защото бавните не желаят да пълзят сами и карат бързите да намалят скоростта и да се движат редом с тях. Или пък понеже рибите изпитват едновременно страх и завист към реещите се в небето чапли. Дали е заради ненавистта към по-добрите, които могат, разбира се с известни рискове, да се отличат, не е ясно. Но едно е на лице – масата се опитва да пресече пътя на бъдещите победители не само с общовалидните си забрани, но и посредством цял комплекс от подигравки, унижения и мъчения, които само един истински различен човек би преодолял.
Да загърбиш догмите на своя микросвят не е толкова лесно, нито приятно. Ще боли да се отскубна от корените си, ще боли да се изправя пред поколението си и да заявя нежеланието си да участвм в живота на околните, най-вече защото физически оставамш между тях. Но знам, че истинските борци за идеали не забравят целта си и тръгват стещу течението на съдбата. За тях не е важна тяхната победа, а победата на възвишеното , на красотата, която защитават, на самото себеразграничаване от пепелта на празноглавието, превзело днешните времена. Не че материалното не е привлекателно, тези хора просто го търсят в друго измерение на безкрайността. Войната за мечтата трябва да започне с освобождение, което да донесе самостоятелност на индивида и необвързаността му с останалия човешки род. Това означава отърсване от собствените задръжки и доказва високото оценяване на идеята. След това единствено знанията и силите са от значение за избягалия от средата си творец на историята и бъдещето. Той вече може да се развива и смешната низка публика няма да омерзява изкусно създадените от него духовни блага.
Да получиш правото сам да решаваш какво да правиш е най-тежката част от себеутвърждаването на всеки надживял битовизма на обществото човек. Да се разграничиш от стадото е почти невъзможно за нормалните овце, тъй като инстинктът им взема превес, не позволява фриволности на мимолетни хрумвания и загробва дръзките мечти. Още повече, че нормите са създадени по някакъв образец, на базата на отвърден опит, и тяхната липса неотменно би довела до анархия на всички нива на до сега изрядния обществен строй. Според наблюденията и разсъжденията на мнозина философи има „необикновенни” хора с привилегията да позволят на собствената си съвест да строшат рамките, поставени около всеки член на групата, и да престъпят законите на така подреденото ни цяло, за да осъществят изключителната си благодатна мечта. Броят на „специалните” обаче е изключително малък, така че малцина ще имат честта да постигнат истинси високи цели. За всеки по-ексцентричен и своенравен дух остават три възможности:
1.Да се примири с предначертаната си съдба и послушно да подвие опашка пред бича на ограниченията;
2.Да продължи да се блъска с глава в стената, заграждаща светлината на върховния блян; или
3.Да се пренастрои и да работи здраво, за да постигне най-великата цел, спасяваща и него, и всички, подвластни на системата, а именно: да огъне рамките навън и така да позволи на всета да направи крачка напред към безкрая на мечтите си.
А аз... Аз ще се постарая другите да ме разберат... Не съм необикновенна, а просто различна и смятам, че имам право да се противопоставям на глупостта и въпреки омразата отвън да защитя пламъка на свежестта и нестандартното в себе си. И може би благодарение на това някой ден масата ще бъде поне малко по-отворена, а немислимите днес безгранично смели идеали – достъпни и реални.


Велика Ивайлова Йорданова
[/b]
Аз съществувам въпреки целия свят, харесвам се напук на враговете си, живея срещу спомените и руша чуждите мечти. И още не се е намерил никой, който да признае, че ме мрази.
Grunge``Down
 
Мнения: 2
Регистриран на: Нед Юни 11, 2006 5:07 pm

Мнениеот MaLkiq_BuDa » Нед Юни 11, 2006 6:51 pm

Ех, че бунтарски си го казала! Все едно ти е крив целия свят. Доста често съм спорел на този въпрос, за рамките, мечтите и ограничението. Искам да те питам нещо Grunge``Down. А без рамки на къде ? Мислиш ли че обществото може да живее без норми. Малцина биха могли да живеят без норми поставени отвън, но в мига когато те отхвърлят рамките, които обществото им налага , те слагат своя рамка. Все се мъчим да градим някакво общество- общество на равни (комунизма), общество без рамки... Защо трябва да казваме на другите какво да правят. Всеки е различен сам по себе си и ти го знаеш. Ти си избрала този път и за тебе той е верен, но за другите. Защо твоята истина трябва да отрича другата истина. Някой търси материалното и за него това е важно. Това дали се чувства добре сам той го решава. А ти защо не се чувстваш щастлив/а ? Защото си различна? И аз съм такъв и какво ... Казват ми че съм луд и т.н., но това не ми носи тъга. Аз пак си имам приятели, пак имам хора, които да се радвам и да споделям мечтите си. Истинското щастие идва тогава, когато има с кого да споделяш постигнатото. Имаше време, в което бях тотално затворен в себе си. Знаеш ли тогава колко бях зле, нямаше усмивки, нямаше нищо. Е различен съм, но в един момент ти се иска някой до теб. Не може да сме изолирани от света. Нашето съзнание просто не ни го позволява. След определено време изолиран от всякакви хора човек започва да се побърква. А масата винаги е отворена за различните, за лудите! Стига да не останат просто луди мечтатели, тези различни прогресивни умове стават така наречените гении. НО ако не бяха такива щеше да си бъдат луди. Е пожелавам ти успех в борбата ти срещу нормите. Обществото ни без норми не може да съществува. Знаеш ли ако нямаше норми какво би станало? Естествен саморазпад, като ядрена реакция, бърз и неконтролируем процес. И в един момент бум... Свободата не бива да бъде право, а привилегия за способните да живеят с тази свобода. Е аз съм различен от теб. Мисля, че обществото трябва да живее под диктаторската палка. И тези които могат да живеят свободно да са над и извън нормите. Кой обаче ще го реши това. Виждаш ли какъв хаос... Е надявам се че някой ден децата ще учат за теб и идеите ти! И ще споменават името ти като човека променил света. Всичко зависи от онова, което е в нас и от силата ни. Повечето хора са умни, но слаби, а ти? Можеш ли да бъдеш силна?
името ми да не Пух ако не съм прав. А то е, значи съм прав :)
MaLkiq_BuDa
 
Мнения: 35
Регистриран на: Сря Дек 28, 2005 9:41 pm

Мнениеот Grunge``Down » Вто Юни 20, 2006 9:38 am

Виж, MaLkiq_BuDa, не мисля, че си вникнал достатъчно в идеята ми. Аз споделям твоето убеждение, че мечтите и целите на всеки човек са индивидуални, и това дали да се ограничиш в нормите на зададеното или да се откъснеш от тях е право на личен избор. Не може без правила, това също съм го казала, но те трябва да са за мнозинството, а не масови. Именно в това се крие проблемът за неразбирането и несъзнаването на собствените дадености и заложби, които биха позволили на един по-добър актьор, учен или багерист ако щеш да се раздели с голямата общност, към която е принадлежал и която уж го е тласкала напред.
НЕ смятам, че моята истина трябва да е истина и на другите, нито се опитвам да я наложа като единствена. А пълната изолация е признак на психични отклонения, за това се радвам, че сам си успял да се справиш с квизата си. Никой нормален човек, с изключение на аутиустите, които пък от своя страна са неповторими гении, не би се лишил от социални контакти. Тук обаче усещам, че повечето съвременници не са способни да различават деловото от приятелското и по-интимно отношение. А и винаги ще се намери поне един луд, който да се радва заедно с теб... Но като цяло представите ни за подредбата на света се припокриват. Свободата е за тези, които я заслужават и които ще я употребят най-пълноценно не само за собствения си прогрес, но и за този на хората в дядовата ръкавичка на законовата уредба и правилата за обикновенните членове на обществото ни.
И между другото човек не може сам да даде дефиниция и обхватност на своята духовна възвишеност. Те се отчитат от по-висши сили и ти можеш да ги почувстваш, но не и да ги определяш като доказан факт. Стига да се интересуваш, почерпих вдъхновение и проследих нещата през друга призма благодарение на "Престъпление и наказание" на Достоевски. Ако имаш интерес, занимай се по-подробно с проблематиката на творбата, и по-специално с тази част, която е представена чрез статията на Разколников и чрез по-нататъчните разсъждения относно същата. Ще се радвам да разбереш замисъла, който съм вложила в есето ни. То не е нихилистично, а с по-нетрадиционни виждания, които, според мен, са любопитни и си струва поне да бъдат разгледани.
Аз съществувам въпреки целия свят, харесвам се напук на враговете си, живея срещу спомените и руша чуждите мечти. И още не се е намерил никой, който да признае, че ме мрази.
Grunge``Down
 
Мнения: 2
Регистриран на: Нед Юни 11, 2006 5:07 pm

Мнениеот MaLkiq_BuDa » Вто Юни 20, 2006 12:02 pm

Ами да си призная честно есето ти ми прилича на един филм от моя топ 10! Казва се “Боен клуб” може би си го гледала, а ако не си го направи го. Съжалявам но нямам много време да обърна по- обстойно внимание на есето ти. Пък и да го направя не съм аз човека, който може да даде правдива оценка. А и оценки не са нужни защото по представя твоето усещане за света. Радвам се че изяснихме някой нещо общо взето имаме сходни идеи, но в есето ти или коментара по мое му са изразени малко крайно. Не можем да живеем в изолация. Да правим оценки на хората също не е уместно, защото те може би са щастливи. Нали знаеш- Колкото по- малко човек знае, толкова по щастлив се чувства. Търсенето на смисли и прекаленото мислене обременяват човека и го карат да се чувства зле. По- добре да живееш в собственото си ограничение, но да си щастлив, отколкото да се разочароваш все повече, защото колкото повече научаваш толкова по- малко разбираш, че знаеш. Това те от своя страна те обременява все повече, кара те да се дистанцираш от хората и т.н. Никой не е еднакъв и за всеки живот има различен смисъл и цел. Така де важното е да сме живи и щастливи!
името ми да не Пух ако не съм прав. А то е, значи съм прав :)
MaLkiq_BuDa
 
Мнения: 35
Регистриран на: Сря Дек 28, 2005 9:41 pm

Re: КОГАТО РАМКИТЕ СА ТЕСНИ ЗА МЕЧТИТЕ!

Мнениеот littoral » Пон Юни 26, 2006 9:25 pm

MaLkiq_BuDa написа:НО ако всеки се отказва да повярва в мечтите си нямаше да има нищо на този свят, само мраз, студ и никаква надежда. Нямаше човек да стъпи на луната и да обиколи света за 80 дни. Ех колко красиви неща нямаше да станат. За това като отхвърлим рамките, които нашето съзнание поставя на нас самите ние ще се докоснем до божествената сила и ще се борим, ще дишаме и живеем за нашите мечти. Ако отхвърлим страха от това те са се сбъднат, то рано или късно мечтите ни щ се превърнат в реалност. Колко просто е, да спрем да се страхуваме от мечтите си. Да спрем, да , да спрем този ограничаваш ни страх, че след като някоя мечта стане реалност няма да имаме мечта заради, която живеем. Страха от празнотата след сбъдването на мечтата ни слага тези рамки. Така че мечтите се ограничават само от нас самите и нашите страхове! И когато рамките се окажат тесни за мечтите нека погледнем вътре в себе си и открием какво ни спира. Ето там са рамките на мечтите ни, в нашата душа и сърце. Само там трябва да ги търсим и рано или късно ще ги открием. А тогава както се пее в една хубава песен “Предвиждам такъв живот, че само си викам дано!”. :shock: :shock:


мечтите, мечтателю, нямат рамки
а страха от сбъдване на мечтите е най-хубавото предхождащо ги нещо
така както писането е непримиримост за пишещия или както го бе казал покойният вече български философ - Петър Петров: "писането е мъчение за пишещия".
littoral
 
Мнения: 72
Регистриран на: Нед Ное 06, 2005 9:31 pm

Следваща

Назад към Философия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron