КОГАТО РАМКИТЕ СА ТЕСНИ ЗА МЕЧТИТЕ!

Модератори: vionbg, longjohnsilver

Мнениеот MaLkiq_BuDa » Нед Авг 20, 2006 10:44 am

Понякога в живота ни настъпват мигове, в които не можем да продължим напред. Сковани от болка и страх от утрешния ден, ние се свиваме в черупката си. Тогава идва ролята на вярата и мечтите като спасителен брод. Въпреки че в днешното ни общество под мечта се разбира нещо иреално - плод повече на въображението, отколкото базирано върху някаква действителност. Мечтата се е превърнала от цел в блян, нещо, за което си струва да живееш въпреки че знаеш, че то е непостижимо. Размиваме тази дума и нейния смисъл в забързания си делник и никой не и обръща внимание. Обезверени в непрестанната борба за оцеляване, ние губим нещо много ценно - вярата в утрешния ден, вярата дори в настоящия миг.
Мечта без вяра е като гора без дъжд. Губим вярата в това, че нещо може да се промени, но това донякъде се дължи и на обективната реалност. Живеем в едно общество загубило своите идеали и ценности. Ние – младите - сме жертва на прехода от социалистическия строй към новото, в което водещо е индивидуалното начинание. В този преход хората загубиха много от своята вяра, загубиха много късчета от себе си и затова се роди едно изродено общество.
А ние ?
Едни малки Франкенщайновци - дело на смесицата между европейския блян и типично балканско-ориенталския ни нрав. Стремежът към новото европейско общество роди и своите парадокси, мечти и разочарования.
Много мечти бяха потъпкани от сблъсъка със суровата реалност. Вярата в по-добър живот бе бавно и трайно убита. Хиляди напуснаха родината в дирене на по-големи рамки за своите мечти. Защото колкото и да вярвам, че човек сам слага рамки на мечтите си и тези рамки са плод на неговата вътрешна нагласа, се оказва, че заобикалящата ни действителност много често слага прът в колелото на развитието ни. България много често ни предлага своята голгота, но пътят към върха е много стръмен. И въпреки всичките непосилни усилия, които полагаме да достигнем върха, все оставаме някъде в подножието. Това убива мечтите и целите...
Този труден живот в непрестанна борба за оцеляване разбива бавно мечтите ни - една по една. Кара ни да губим човешкото в себе си и ни озверява един срещу друг. Манията да притежаваме все повече и повече финикийски знаци унищожава човешкото в нас. Каква е мечтата ни? Пари и още пари! Парите искат още пари, те никога не стигат, така идва още по голямата страст към малките късчета хартия. Човек обаче трябва да разбере кога да спре, за да не изгуби себе си по този път, изпълнен с много премеждия и понякога позор и страх.
Парите за нашето поколение се превърнаха в проказа! Те са причината за многото показни убийства в страната ни през последните десет години. Вероятно много от програмните милионери си отидоха от този свят. Много от Мутрите, които всяваха страх и смут в обществото се озоваха при свети Петър на портите между ада и рая, но все още насаденият страх си остава в обществото. Хората се страхуват за децата си!
Могат да умрат прегазени от кола. Може както си стоят в училище да бъдат нападнати от побесняло куче. Често биват подмамени от търговци на наркотици. А понякога са подмамвани от лъскави сутеньори, които в България, дал бог, има много. Страхове много - всеки ден сме свидетели на поредния трагичен случай в криминалната хроника, известяващ ни за трагедия случила се с дете.
Младо момче (касапин) убива съученика си зверски, като го нарязва на парчета.
Млади момичета убиват своя съученичка, вземат й дрехите като дори не изпитват вина за деянието си.
Две сестри намират смъртта си, захвърлени в крайпътна канавка.
Седем души угаснаха в дискотека Индиго!
Талантливото момиче от София, което бе блъснато от кола...
Да не говорим за пламъчетата изгаснали в река Лим...
Нужно ли е да бъде изредена цялата криминална хроника, за да се разбере, че нещо куца. Някъде някой бавно убива нашия живот, а с него и нашите мечти. Човек мечтае когато не е принуден да се бори за оцеляването си. За съжаление ние - младите хора в България, сме изгубили тази способност, защото всеки ден сме изправени пред една непрестанна борба за собствения си живот.
Кажете как да мечтая?
Има ли горчивка, която да лекува хроничните страхове?
Страх ме е да изляза на улицата, за да не бъда блъснат от някой бясно движещ се автомобил. Страхуваш се да излезеш на разходка посред бял ден, за да не бъдеш нападнат, прострелян от някой заблуден куршум...
А малките ромчета те за какво мечтаят?! За покрив над главата си. За нощ, в която да заспят сити, а не с празни стомаси. Кой им отнема правото да мечтаят за един по- хубав живот? Нали хората се раждат равни? А защо някой се раждат по-равни от други. Малките деца биват търгувани, още ненавършили петнадесет години, биват задомявани, но това може би е най- малкия проблем. Използват ги за задоволяване на педофилите от Европа. Бебета биват продавани от своите майки! Човешкият живот се е превърнал в един доходен бизнес. Хората се принизяват до животни.
Тогава за какви мечти, цели и амбиции да говорим?
Затова и страната, в която живеем е на 12- то място в класацията на самоубилите се. Понякога рамките се оказват изключително тесни за съществуването. А в България това май е много често. Това кара стотици млади хора, мой връстници да мечтаят за живот в странство - далеч от родина и близки, но на място където могат да постигнат нещо и където ще бъдат оценени за това, което са и което могат. Място където се чувстват сигурни и защитени по някакъв начин. Там където линейката идва навреме и лекарите са в състояние да ти спасят живота. За страни с хубави болници, в който тавана не капе и лекарите не гледат как да ти вземат парите, а се стремят да ти спасят живота, да ти помогнат. Един друг свят, в който чест и дълг значат нещо. Да, това не е илюзия, не е и сън, а една тъжна реалност. Не искам да живея вечно в страх, че някои от семейството ми ще загине просто защото колата на бърза помощ се е счупила! Не искам да живея в страх, че някой пиян или сърдит на целия свят шофьор може да ме прегази.
Е, за какво да мечтая?
За бронирана кола, в която да съм защитен от хилядите изпитания, които ми предлага реалността. Това е една война със самите нас, в който залога е нашия живот. Един естествен подбор, в които оцеляват най- силните и бързи пешеходци на пътя. Борба с целия свят за мечтите ни, ако ги имаме. Всички сме на бойното поле, но тази война е по-страшна защото врага е неизвестен. На война човек губи вярата в бъдещето и живее в настоящето.
И все пак преградите са в самите нас и ако обективната действителност ни позволява да разгърнем своя потенциал, единствената рамка за мечтите се оказва нашето собствено АЗ. Тогава трябва да се борим с нас самите, да преодолеем вътрешното си съпротивление и страха от бъдещето, защото много хора се страхуват повече от мисълта да изпълнят мечтите (целите) си, отколкото да пропуснат тази възможност. Боят се, че постигайки целите си ще изгубят смисъл в живота. А има ли нещо по-страшно от живеенето на един безсмислен живот?
Има ли по-страшно от хора без вяра?
Всеки трябва да мечтае и да се бори за мечтите си колкото и безсмислени да са те понякога. Всеки има право да преследва своята истина - дребен, голям, красив, грозен! Хора всякакви, но никой не може да им отнеме правото да мечтаят. Мечтите са нещо дълбоко заложено в нас и ако са истински те се запечатват в сърцето ни. Ние можем, ние трябва, ние се борим за това, което желаем. Вярата прави човека красив, прави го уникален и неповторим.
Въпреки света, в които живеем, въпреки многото трудности, които ни се изпречват на пътя, ние може да се борим и да преодоляваме преградите. Затова великите хора са велики, защото са успели да се преборят с хилядите изпитания и трудности, които животът им е поставил. Човеците, които са мечтали и не са се страхували да се борят за мечтите си са направили света поне малко по-хубав. Това са хората, които не са се страхували да кажат за какво мечтаят. И дори да не са успели да уловят златната рибка, която да изпълни техните желания, те са се превърнали в такива за себе си.
Рамката е вътре в нас!
Тя е в нашите собствени страхове и ако успеем да я преодолеем и да се изправим срещу реалността, тогава ние ставаме и започваме да градим нашата собствена съдба. Да се освободим от нашите собствени страхове е първата крачка. И както гласи древната китайска поговорка: “Всяко дълго пътуване започва с една единствена стъпка.”
Ако веки направи своята малка стъпка и се освободи от страховете си, от всичко което го затваря в себе си, то тогава сигурно отдавна щеше да има град на луната, хора, които да градят къщи под вода. Но със собствените си страхове човек трудно би могъл да се бори. Защото те са вътре в нас и за да ги победим трябва да победим нашето собствено Аз. Трябва да изгоним онова малко страхливо хлапе, което ни казва: ти не можеш, ти не си достатъчно умен, не си достатъчно сръчен и т.н. И дадем воля на човека, които вярва в себе си и е сигурен, че въпреки всичко ще успее.
Има хора, които просто вярват и не спират да го правят през целия си живот. Именно затова хората покориха небесата, покориха космоса и водата. Не спират да мечтаят и да вярват в своята цел. Но за съжаление такива хора не се раждат често. Затова и аз много често се питам дали не съм от тях, а може би си ти, или ти...
Въпреки тъжната и огрубена реалност, въпреки постоянната борба за собствения ни живот има едно: “Ако това съм аз”, което винаги живее в нас. Ние непрекъснато се питаме “Дали няма да се сбъдне мечтата ми”. Но за да стане реалност първо трябва се преборим със страховете в себе си, които са първата рамка, която ограничава мечтите ни, а след това и със света в който живеем. Мечтите винаги могат да се сбъднат стига да не избледнеят в сърцето ни и да останат там, единствено като стимул за живот. И стига да имаш смелостта да се изправиш на краката си и да повярваш в себе си, в това, което си и което можеш, в силата, която имаш и може би частицата талант, който господ ти е дал...
Счупи рамката в себе си и приеми предизвикателствата, които животът ти поднася…
Бори се!
името ми да не Пух ако не съм прав. А то е, значи съм прав :)
MaLkiq_BuDa
 
Мнения: 35
Регистриран на: Сря Дек 28, 2005 9:41 pm

Kogato ramkite sa tesni za me4tite...edna peperuda umira...

Мнениеот Pale4ka Male4ka » Вто Ное 14, 2006 9:18 pm

- Виж мила,колко красива пеперуда! Виж как грациозно маха с криле.
- Ще я уловя ,мамо, искам да я хвана.
- Не , остави я , нека си лети свободна. Знаеш ли, когато пораснеш ще разбереш,че всички живеем с мечтите си, а истинското щастие намираме в тяхната свобода.
- Какво е мечта ,мамо?
- Мечта ли? Мечтата е красива също като теб,тя е път който те води към нещо или някого, рисува приказни световеи картини с най-ярките тонове на дъгата. Мечта означава да летиш...
...Пеперудата махаше плавно с малките си небесносини криле,минаваше покрай редове от ароматни хризантеми и маргарити, покрай бодливи рози, разцъфнали божури,които приличаха на отрупани с едър плод гроздови броеници, и от всички тях събираше ситен магически прашец. Природата, тази вълшебница , оято спира дъха и кара сърцето да замре от обаяние, сякаш бе докоснала с фините си пръсти това създание. Бе ше го дарила с грация, с цвета на небето,чистотата и подвижността на водата, тичаща по стръмен планински водопад, красотата на златните слънчеви лъчи и свободата на лекия южен вятър.
Красиви и примамливи с благоухания си аромат бяха ситните пролетни теменужки. Крилата на пеперудата, уморено и бавно, по-тежки от обикновено, се отпускаха,а след това прилепваха и се галеха нежно едно в друго в съвършен синхрон. Тя плавно кацна на лилавия килим, а за да продължи и трябваха повече магически частици. Пудреше се, къпеше се в златен дъжд и усещаше приказното вълшебство на омайния прах...
Като облак, носещ страшна буря се доближи тъмна сянка. Човешки силует се надвеси над цветята и внезапно силна болка я прониза, някой разкъса нишките на крилете и.
Тя бе безпомощна и не можеше да се противопостави на огромната сила , попречила и да излети високо. Завладяваше я мъчителен страх и безпомощност.
Малкото нежно създание беше рядък екземпляр, а сега-обикновен трофей. Една черна кутия зейна пред нея и я погълна цяла. Тя осети как светлината изчезна,как мекотата от топлата милувка на лъчите се изгуби и...настъпи мрак.
Направи опит да излети, да разчупи стените на своя затвор. Използва всичките си сили да излезе от тъмното, празно и тясно място, на което бе пленница. Блъска се в стените, пада, пак става, бори се, въпреки болката, но без резултат- всичко беше така нищожно и безмислено. Кутията остана все така цяла и по-здрава от всякога. Златният прах бе паднал от крилете и, кото сега приличаха на изсъхнали, пожълтели и сбръчкани есенни листа. Изчезнал беше синкавият им тон, а от магичния блясък нямаше дори следа.
...Тясното място изпива живота, изцежда надеждите и изсмуква красивите и свободни, леки като пеперуда мечти. Границите свиват. те спират развитието на фантазията и рушат света. когато рамките са тесни за мечтите, магията от полета изчезва...
Pale4ka Male4ka
 
Мнения: 1
Регистриран на: Вто Ное 14, 2006 8:37 pm

Мнениеот so_empty » Нед Дек 30, 2007 1:59 pm

Purvo trqbva da izqsnite za sebe si kakvo sa me4tite i nz za vas no az gi razgrani4avam na nqkolko vida.
1.Me4ta - takava koqto e ednokratna .V smisal postiga se i ve4e e izpulnena i idva red na druga!
2.Me4ta - takava koqto se postiga no e produljitelna .V smisal takuv vuzmojno e da kacne na ramoto ti no da otleti ...
3.Me4ta - takava koqto sled sbudvaneto ti porajda druga me4ta !

i nai slojnata smesica ot 2 i 3 koqto e produljitelna i porajda drugi.

Neznam kolko ot vas sa postignali i sa uspeli da sbudnat pone 1 svoq me4ta ,no ako ne ste uspeli nedeite .. me4taite no ne q sbudvaite ... me4tata e me4ta tukmo zaradi tova ... Az si misleh 4e imam me4ti ... no naskoro osuznah edinsvenata me4ta koqto imam i tq se sbudna ... no beshe ot posledniqt tip 2 & 3 ... i kogato otletq vsichko svurshi .. vitaq i sum prazen nqma celi vsichko e sivo i nqma smisal ... samo sivoto ejednevie i mislite za vremeto kogato me4tata beshe realnost !!! a ot tova boli adski mnogo ... Ve4e ne vqrvam v nevuzmojnite neshta iskash li enshto silno vqrvash li shte go postignsh .. no horata sa kazali "Vnimavai za kakvo me4taesh , moje da se sbudne" ... ako e ot nomer 1 me4taite i sbudvaite ...no za drugite pomislete hubavo .. neponosimo tejko e kato si imal ..i izgubish ..... good luck ...
so_empty
 
Мнения: 2
Регистриран на: Нед Дек 30, 2007 1:48 pm

Мнениеот so_empty » Нед Дек 30, 2007 2:02 pm

I sum suglasen s devoikata koqto kaza 4e ako si postaven ot drug v ramki ne mojesh da napravihs nishto po vuprosa ! ako ti si si psotavil ramki shte gi s4upish no ako en zavisi ot teb ..si bezsilen ....
so_empty
 
Мнения: 2
Регистриран на: Нед Дек 30, 2007 1:48 pm

...

Мнениеот oddy » Съб Юни 07, 2008 6:05 pm

shattered написа:Виж – Земята. Милярди км2 вода, суша и небе. Малка е, нали?Сега да се приближим. Ето ни над Континента. Тук вече виждаме повечко. Небето вече се стига само с пари, но какво пък- и земята и водата изглеждат добре.Някак си...хубави. Продължаваме да се приближаваме. Стигаме до Страната. Няма голяма разлика, само небето е вече прекалено далеч. Стигаме до градът. Тук вече ми се иска да съм обратно горе – земята и водата са заменени с бетон и монотонно движещи се сенки от плът. Странно – как нещо толкова малко и красиво стана изведнъж толкова безсмислено голямо и скучно.
Да се съсредоточим върху сенките – някои от тях чистят улицата, други продават сладолед, трети бързат за офиса в банката. Някога те са имали имена. Някога те са имали мечти.
Някога Ана е мечтаела да стане поетеса и да описва всяко красиво нещо в света с десетки страници думи. Но тогава изведнъж се появили нови фактори определящи щастието й – родителите й решени че тя е родена за юрист, приятелите й, смятащи работата за безсмислена загуба на време и най-вече – страхът че няма да успее. В един момент тя се предала, неуспяла да разчупи рамките на перфектната картина,нарисувана от другите за нея. Така, мечтата й си останала просто мечта, заключена в дневникът на едно 15-годишно момиче. Ако само беше опитала...
След това животът станал безсмислен – Ана бездействала по съвет на приятелите си до 12 клас, след това поплакала, стегнала се, влязла в колеж, завършила и станала адвокат. Всички били щастливи...освен нея. Постепенно смисълът на живота за нея спрял да съществува.Но пък вече и не й трябвало такъв. Така тя се превърнала в сянката, която виждаме в момента – празна, безидейна, мъртва. Мечта, умряла на 15.
Сенките продължават движението си. Никой не смее да проговори или да погледне другите в очите. Сякаш ги е срам че всеки ще прочете по погледа им – „не посмях”.
Но изведнъж плашещата монотонност е нарушена. Лъч светлина идващ от близката пейка прозира през мрака. Най - накрая – човек!Лъчът обаче гасне. Момчето е на прага да се предаде. Висящо между страхът и мечтите си то е на път да направи изборът, определящ остатъка от живота му. „Защо трябва да е толкова трудно?Дали ще успея?Толкова го искам!Но пък...Може и да не стане.Да можеше някой да ми каже какво искам.... Искам да умра...
Не,искам да живея! И искам да има за какво!”Лъчът светлина става ослепителен. Идея? Решимост?Щастие? В този момент Ана минава покрай него и усеща погледа му. Страх я е но накрая посмява да го погледне в очите. Вижда себе си и се ужасява. Сякаш отново чете дневника си, само че този път историята е със щастлив край. Защо точно той?
„Гледаш ме, сякаш не си виждала щастлив човек”
Ана не отговаря на брат си.Просто се обръща и продължава по пътя направен от другите за нея. Тя и всички като нея са основателна причина да си зададем въпроса дали има смисъл да живееш щом ти не решаваш как да го правиш. Живот на статист или живот на мечтател? Хора като брат й показват правилният избор. Изборът на човек, повярвал в химерата.
Виж – Земята. Все още е същото на пръв поглед красиво малко парче от космоса. Около нея планети се раждат и умират, звезди светят и гаснат.Но нито една планета или звезда няма блясъкът имащ тази земя– милионите малки светлини проблясващи без да угасват по нея, – човешките мечти. Нашите мечти. Някак си...красиво.




...zashtoto po-lesno e da se strahuvash
oddy
 
Мнения: 4
Регистриран на: Сря Май 28, 2008 9:59 am
Местоположение: ey tam, be

Kogato ramkite sa tesni za me4tite

Мнениеот sladki64eto » Пет Окт 24, 2008 12:33 am

Kogato gospojata po bulgarski ezik i literatura ni postavi zada4a po jelanie da napi6em ese na svobodna tema,re6ih da q izpulnq.Re6ih su6to 4e temata na eseto mi trqbva da e blizka do men, li4no obvurzana s men, za da moga nai-dobre da predam mislite si vurhu beliq list... Zatova izbrah temata "Kogato ramkite sa tesni za me4tite".
Me4ta - vseki znae zna4enieto na tazi duma, vseki me4tae, vseki blenuva, kopnee, jelae, nadqva se. Vseki ot nas si ima svoeto malko kut4e, koeto si e li4no negovo, koeto e perfektno po svoq si na4in.Vseki bqga ot realnostta 4rez me4tite si, i tozi malak nedeistvitelen svqt go pravi 6tastliv i usmislq jivota mu.Za6toto jivot bez me4ti nqma smisul. Me4tite ti davat bezgrani4na svoboda-nikoi ne moje da ti popre4i da me4tae6, nito da ti kaje za kakvo da me4tae6.V sveta na me4tite si vseki e svoboden. No da osu6testvi6 me4tite si ne e tolkova lesno, kolkoto da gi sazdade6. Tuk se poqvqvat ramkite. Te ograni4avat me4tite ni, a 4esto sa tolkova tesni 4e gi pravqt nevazmojni (pone spored nas) No tolkova li sa lo6i tezi ramki? Dali puk ne ni pomagat i ako da kak? I znaem li kak da raz4upim ramkite, ograni4ava6ti me4tite ni?
Po edin ili dug na4in ramkite pravqt me4tite ni ili mn trudno postijimi ili nevazmojni. Te se stesnqvat, pritiskat ni i jalkoto e 4e ponqkoga pozvolqvame da naddeleqt nad me4tite ni, i spirame da me4taem... Za6toto si mislim 4e 6tom ima ramki te sa nepreodolimi i kopnejite i jelaniqta ni sa izgubeni. Naprotv! Ramkite pridavat na me4tite smisul, bez ramki te biha bili prosto fantazii... Ta nali udovolstvieto ot sbudnatata me4ta nqma6e da go ima ako vsi4ko be6e lesno, ako vseki polu4ava6e svoeto si bez gram usilie.6tqha li horata da ocenqt edna sbudnata me4ta i 6tastieto koqto tq im nosi, ako q bqha polu4ili bezvuzmezdno, prosto ei taka? Dori sled kato se borim i postigame me4tite si sled vreme ne ocenqvame kakvo imame.Ima li smisul da otgovrqm na tozi vapros togava... spomenah 4e me4tite davat svoboda.samite me4ti sa svoboda. I taka kakto vsqka svoboda ima svoeto ograni4enie taka i me4tata ima svoqta ramka. Za me4tata trqbva da se bori6, da preodolqva6 vsi4ki peripetii, koito se izpre4vat na putq ti, trqbva da s4upi6 vsi4ki ramki, ograni4ava6ti q po kakavto i da bilo na4in. S drugi dumi - ramkite,koito ograni4avat skritite ni jelaniq i kopneji ne trqbva da budat pre4ka za nas,a naprotiv-trqbva da budat razru6avani i 4rez tqh da dostigame do taka blenuvanite me4ti.
4uvala sum dumite "Kolkoto po trudno, tolkova po-sladko" i te sa izre4eni neslu4aino. Kolkoto po-tesni sa ramkite, tolkova pove4e 6te se radvame na sbudnata sled tqhnoto raz4upvane me4ta. Ne priemam 4e sa6testvuvat ograni4eniq, prave6ti me4tite nevazmojni.Nqma nevazmojni ne6ta, nqma nevazmojni me4ti. Iskam li ne6to mnogo silno, postavq li si za cel na vsqka cena da go postigna ili ina4e kazano da sbudna me4tata si, to tova e postijimo i nikoq ramka ne e nepreodolima. Kolkoto i da e tqsna, ako iskam ne6to mnogo silno, 6te s4upq tazi ramka na cenata na vsi4ko. Na6ite me4ti trqbva da sa po-6iroki ot ramkatite, ograni4ava6ti gi. Samo togava mojem da se osvobodim ot kakvito i da bilo okovi. Ostava ni samo da se radvame na postignatoto i da se stremim da go zapazim i nikoga da ne spirame da ocenqvame tova,koeto imame. Za6toto za da go imame sme dali mn, borili sme se mnogo. Kolkoto pove4e se borim, tolkova po 6tastlivi 6te ni napravi sbadnatata ni me4ta.Nikoga ne trqbva da zabravqme tova.
Kogato ramkite sa tesni za me4tite li - o6te po-dobre, daite mi nasam tezi tesni ramki, za da gi raz4upq!
sladki64eto
 
Мнения: 1
Регистриран на: Пет Окт 24, 2008 12:31 am

Предишна

Назад към Философия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта