...

Модератори: vionbg, longjohnsilver

...

Мнениеот Methodius » Чет Сеп 30, 2004 9:18 am

...
Последна промяна Methodius на Пет Сеп 30, 2005 12:00 pm, променена общо 1 път
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

Re: Волунтаристична риторика

Мнениеот Hammill » Съб Окт 02, 2004 9:32 am

Methodius написа:Допуска ли философията волунтаристична риторика?

Метафизически, битието вече не обладава сила, та да е и пишещо; то бива лежерно слово. Езикът още не обладава слово, та да става и четим; той остава плътен израз... Kоренището на писателско-читателското рефлективно отношение език (израз)- битие (слово). Филологическата еманация на Волята!... Не съвместяване фрази, фразите никнат: в противоречие една към друга. Значи- нито Дерида (Сократ), нито Хайдегер (Ницше), а Шопенхауер!... Фразата е основната комуникативна единица; но междуметието е основната филологическа единица. Любознанието отпочва с фразата, но се корени в междуметието. Или- любознанието не е дадено, а континуално израстващо (-нало). Дълъг е пътят от межуметието до фразата, несъизмеримо по-дълъг, сравнен с пътя от фразата до текста. Вътреразгърнат, максимално всложнен текст, чиято сложност е подчинена на свещената простота (-тия): смилането и абсорбцията, в полза на ретроградна междуметност, и на най-малките остатъци от смисъл. 'Който не разбира от дума, ще разбере от бой.' (Шопенхауер, 'Афоризми', 'За човека, обществото и нравите'.) Крайната фаза на цивилизационното филологическо израждане. Своеобразен grindcore... Ето какво, в противоречие със самото себе си, ни продиктува нашето (дадаистично) любомъдрие... Най-непростимият грях към и за разбирането: е престореният, троснат наивитет, прикриващ латентното състояние на ленивия и малодушен отказ от познавателно развитие... Но, не! Това не е самодоволство, а мъчение! (Ето къде е изкуплението и, съответно, спасението.) Да избереш болката- от страх. До смърт да бягаш от себе си- от страх... И все пак- печелиш хитрост, насрещу вината... Какво ме възхищава?- Умението да оправдавам мелодраматическите си пози!


Междуметието самостоятелно не прави слово. То не може да върне силата на езика, защото е само вметка, дори и да изразява в себе си извън-езиковата стихия на живота. Междуметието е вметно, обаче то не дава слово, защото словото е ред и ритъм, хармониум.

В проекта на Хайдегер има смисъл - да насилим конвенциите в езика, за да го оставим той сам да говори, а не да служи. И това според Хайдегер може да стане най-вече в поезията - "поетът е пастир на битието".
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Re: Волунтаристична риторика

Мнениеот Hammill » Съб Окт 02, 2004 9:38 am

Methodius написа:Допуска ли философията волунтаристична риторика?

Сериозно- възможно ли е на разсъдъчно ниво междуличностно общение? На разсъдъчно ниво- както ти за мен, тъй и аз за теб си/ съм 'един човек-обект': говорещ, жестикулиращ, движещ се, постъпващ... Дотолкова бихейвиоризмът е отрицание на психологията на християнството: доколкото плитчината отрицава дълбочината. Когнитивната психология пък извежда, отразсъдъчно, при 'общността на разума', при някакво трансцендентално, кантианско единство на 'всички разумни същества'. И дотолкова когнитивната психология, от друга страна, е отрицаваща християнската: доколкото дългът отрицава съчувствието.


Разсъдъкът наистина не може да даде междуличностно общуване, от негова гледна точка всичко това е един механизъм на комуникация по размяна не дори на знаци, а само на сигнали.

Обаче разсъдъкът следва да се различава от разума.
Нещо повече - за Кант самият дълг е любовта.
Защото какво друго е любовта освен това: "Да се отнасяш към другия (и към самия себе си) винаги същевременно като цел сама по себе си и никога само като към средство" (формулировката на Кант на категорическия императив)
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Methodius » Съб Окт 02, 2004 11:46 am

...
Последна промяна Methodius на Пет Сеп 30, 2005 12:00 pm, променена общо 22 пъти
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

Мнениеот Methodius » Съб Окт 02, 2004 12:38 pm

...
Последна промяна Methodius на Пет Сеп 30, 2005 12:00 pm, променена общо 1 път
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

Мнениеот Hammill » Нед Окт 03, 2004 11:52 am

Methodius написа: Дългът е чисто разсъдъчно понятие.


Дългът не е разсъдъчно понятие, а е рационално (разумно). Това защото всички разсъдъчни понятия са приложими само в сферата на условното. Например: ако искам да постигна нещо, трябва да постъпя така и така. Тук "трябва" не е това на дълга, а онова на прагматизма.

Дългът не познава условия и не се интересува от обстоятелства. Неговото "трябва" е преди, априори всички условия. Например: това да не убиваш не би трябвало да зависи от обстоятелствата и условията.

В този смисъл ако се оправдаваш с условия, тогава можеш да спечелиш само разсъдъка, но не и разума.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge


Назад към Философия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта