Изворите на съзнанието в осъзнаване на не извиращото

Модератори: vionbg, longjohnsilver

Изворите на съзнанието в осъзнаване на не извиращото

Мнениеот littoral » Пон Юни 26, 2006 9:20 pm

Нещо от тазгодишното издание на конкурса "Душата на един извор".

Каква хубава дума е думата "извор". При споменаването й човек има усещането за нещо начално, явяване на нещо ново. Именно от извора ще дойде това, което е в противовес с досегашното, общоприетото, което простото око на не градивния и не мисловния разум пропуска. Повърхността на извора - представлява покоят на дълбочинното непроницание, стоящо някак недостижимо в притежанието на науката или изкуството при всички култури. И ако приемем, че механизмите на мисленето се влияят от възприемането на определен вид тълкуване, то бихме разбрали, че точно тук някъде хората спират да мислят. Назоваването на начина на мислене е подвеждаща и хлъзгава повърхност, подводен камък. В сила трябва да бъде неназовимата аргументация, не пряката, но доказуемата в същината на цялото, от цялото. Развитието, прогресът на човешкия род, се основава на една никога не завършваща не категоричност. Акцентът не трябва да пада върху сигурното начало, а върху предполагаемия неизчерпаем "завършек" - откритията на мисленето и човешките възможности. Не толкова причината е важна, колкото следствеността. През вековете човешкият разсъдък се е научил да се рационализира, което би могло да се назове и като мисловна ленивост, мързеливост. Преповтарянето на идейността е копиране на чуждата мисъл, опит да се прикрие собствената обездвиженост на мозъка. Затова в съвременния свят не спират да се израждат милиони философски и теософски школи, социални течения, духовни учения със стар многовековен произход, но преминаващи вече към съвсем различна времева и обществена принадлежност. Това естествено създава сцена на масовия популизъм, нови лица върху нея, но с чуждо и несвойствено изражение. Днес светът е престанал да мисли. Или ако все пак мисли, той мисли по старо му, ретроградно и тромаво. Времето обаче има нужда от нови умове, динамика, нови принципи, светът желае да разширява хоризонтите на възприятията си, има нужда от създаване на ново изкуство - изкуството на дръзката мисловност. Изпитва крещяща необходимост от новаторски подход, от нетрадиционно действие спрямо самият себе си и собственото си устройство.
Най-погрешното схващане в съвременния свят е убедеността, че колкото повече се отдалечаваме от миналото, толкова повече започваме да го разбираме. Това непрекъснато взиране към миналото, опитите то да се насили, за да подскаже бъдещето са крайно грешни посоки в развитието на планетата. Защото ако това беше така, миналото нямаше да трябва да бъде променяно. А времето има една функция - да се движи, и една нужда - да се променя. Погрешното е в това - движението на времето да се възприема като промяна на времето. Пагубната не реципрочност на промяната спрямо движението е настоящата амбивалентност на света. Сега се наблюдава точно това движение на времето без да се подхожда с някаква идейност към предстоящото. Инерция! И ето тук идва моментът когато всеки с категоричност ще изтъкне, че историята се повтаря. Това, разбира се е точно така, но причината подобен механизъм да действа, да се разпростира и да властта в ерата на високите технологии и глобалната индустрия е именно отказването на хората да заменят посоката на мисленето си от бъдеще към история, с посоката от историята към бъдеще, каквото е естественото развитие на човешкия вид. Причината е в ума и в поведението на народите. Нужно е да се разбере, че миналото е само минало. Времеви етап, който определя сам себе си, след като приключи. То няма да даде нужните ни отговори защото условността винаги е различна.
Мистерията на бъдещето трябва да бъде разкрита в самото него. И колкото по-бързо това бъде осъзнато, толкова по-бързо времето ще започне да се променя и историята няма да бъде повтаряна, а ще представлява онзи преход към развитието на един по-чист и мирен свят, в който насилието и войните ще са отдавна забравени неща.


2006
littoral
 
Мнения: 72
Регистриран на: Нед Ное 06, 2005 9:31 pm

Re: Изворите на съзнанието в осъзнаване на не извиращото

Мнениеот One_Of_Us » Вто Юни 27, 2006 1:11 pm

littoral написа:Нещо от тазгодишното издание на конкурса "Душата на един извор".

2006




Онова, което приемам:

“Развитието, прогресът на човешкия род, се основава на една никога не завършваща не категоричност.”
“Времето обаче има нужда от нови умове, динамика, нови принципи, светът желае да разширява хоризонтите на възприятията си, има нужда от създаване на ново изкуство - изкуството на дръзката мисловност. Изпитва крещяща необходимост от новаторски подход, от нетрадиционно действие спрямо самият себе си и собственото си устройство.”


Върху какво съм готов да дискутирам:

Хайде първо да дефинираме. Ако авторът е привърженик на идеята за относителността на истината по принцип – т.е. че светът съществува единствено като отражение на човешкото съзнание, то разговорът приключва.
Ако не – то тогава имам “некои съображения” :wink:
Вековното развитие на науката се корени именно в откриването, по-точно отвоюването на истината за законите, по които е построена вселената, а на културата – на законите, по които е построена човешката душевност. Не напразно казвам “построена”, защото това е ключът към намиране на изворите и измерване на дълбочината им. В този смисъл назоваването на начина на мислене не винаги е хлъзгав камък. Особено, ако е свързан с търсене на изворите. Този начин на мислене е независим от конюнктурните вярвания и възгледи. Нещо повече – той съдържа в себе си както съхранителния дух на консерватизма, така и динамиката и дръзновеността на новаторството, защото е подчинен на една цел – търсене на истината и хармонията в пълнотата им. Устойчивостта му идва от факта, че онези, които го употребяват не се изживяват нито като генератори на световната истина, нито като откриватели на мисленето въобще и това ги предпазва точно от категоричността, която авторът е споменал, а защо да не го кажем и направо – от затвора на възгордяването. Не е необходимо дълго да се ровим в историята, за да видим каква е съдбата на подобни хора. Посечени, горени, разпъвани, гниещи в тъмници, те винаги са заслужавали смърт в очите на силните на деня, защото истината дошла чрез жертвите им, винаги нелицеприятно е осветявала нечистите дела.
Как мисли човечеството? Бих казал – различно :wink: , но основния му проблем, включително в мисленето, е основния проблем на отделния човек – сблъсъка на материалното с духовното, на видимото с невидимото, на осезателността на удоволствието с идеята за щастие. Не съм съгласен, че новото време има нужда от нови и дръзновени умове – всички времена неистово са изпитвали тази нужда и всеки път отговорът на човечеството е бил твърдо един и същ. Човечеството строи паметници на тези, които убива със собствените си ръце. После човечеството се кланя на паметниците, за да изглежда духовно в очите на... човечеството.
Не времето променя хората – хората променят времето.
"Най-погрешното схващане в съвременния свят е убедеността, че колкото повече се отдалечаваме от миналото, толкова повече започваме да го разбираме." Бих казал, че има още по-погрешно схващане - това, че сме по-умни от бабите си по подразбиране.
Какво означава умен или интелигентен? Може би най-добре пасващ на модела на текущите заблуди? Според мен в духовно отношение човечеството е направило няколко гигантски крачки назад през последните 100 години. Нека си спомним само, че 20 век е векът на най-жестоките войни и престъпления с масова жестокост, нямащи аналози в историята. Достатъчно е само да споменем еврейския Холокост и Голодомор в Украйна. Ами арменския геноцид, ами Камбоджа, ами десетките милиони убити по време на Втората световна война, ами атомните бомби над Хирошима и Нагасаки...
Направили са ги все умни хора. По-умни... Почти толкова умни, колкото днешните.
Според мен ключът е в промяната на човека. В това да започне да осмисля невидимото, което просто ще избоде очите му с присъствието си.
One_Of_Us
 
Мнения: 88
Регистриран на: Нед Юни 18, 2006 8:26 pm

Re: Изворите на съзнанието в осъзнаване на не извиращото

Мнениеот littoral » Чет Юни 29, 2006 7:06 pm

One_Of_Us написа:
littoral написа:Нещо от тазгодишното издание на конкурса "Душата на един извор".

2006




Онова, което приемам:

“Развитието, прогресът на човешкия род, се основава на една никога не завършваща не категоричност.”
“Времето обаче има нужда от нови умове, динамика, нови принципи, светът желае да разширява хоризонтите на възприятията си, има нужда от създаване на ново изкуство - изкуството на дръзката мисловност. Изпитва крещяща необходимост от новаторски подход, от нетрадиционно действие спрямо самият себе си и собственото си устройство.”


Върху какво съм готов да дискутирам:

Хайде първо да дефинираме. Ако авторът е привърженик на идеята за относителността на истината по принцип – т.е. че светът съществува единствено като отражение на човешкото съзнание, то разговорът приключва.
Ако не – то тогава имам “некои съображения” :wink:
Вековното развитие на науката се корени именно в откриването, по-точно отвоюването на истината за законите, по които е построена вселената, а на културата – на законите, по които е построена човешката душевност. Не напразно казвам “построена”, защото това е ключът към намиране на изворите и измерване на дълбочината им. В този смисъл назоваването на начина на мислене не винаги е хлъзгав камък. Особено, ако е свързан с търсене на изворите. Този начин на мислене е независим от конюнктурните вярвания и възгледи. Нещо повече – той съдържа в себе си както съхранителния дух на консерватизма, така и динамиката и дръзновеността на новаторството, защото е подчинен на една цел – търсене на истината и хармонията в пълнотата им. Устойчивостта му идва от факта, че онези, които го употребяват не се изживяват нито като генератори на световната истина, нито като откриватели на мисленето въобще и това ги предпазва точно от категоричността, която авторът е споменал, а защо да не го кажем и направо – от затвора на възгордяването. Не е необходимо дълго да се ровим в историята, за да видим каква е съдбата на подобни хора. Посечени, горени, разпъвани, гниещи в тъмници, те винаги са заслужавали смърт в очите на силните на деня, защото истината дошла чрез жертвите им, винаги нелицеприятно е осветявала нечистите дела.
Как мисли човечеството? Бих казал – различно :wink: , но основния му проблем, включително в мисленето, е основния проблем на отделния човек – сблъсъка на материалното с духовното, на видимото с невидимото, на осезателността на удоволствието с идеята за щастие. Не съм съгласен, че новото време има нужда от нови и дръзновени умове – всички времена неистово са изпитвали тази нужда и всеки път отговорът на човечеството е бил твърдо един и същ. Човечеството строи паметници на тези, които убива със собствените си ръце. После човечеството се кланя на паметниците, за да изглежда духовно в очите на... човечеството.
Не времето променя хората – хората променят времето.
"Най-погрешното схващане в съвременния свят е убедеността, че колкото повече се отдалечаваме от миналото, толкова повече започваме да го разбираме." Бих казал, че има още по-погрешно схващане - това, че сме по-умни от бабите си по подразбиране.
Какво означава умен или интелигентен? Може би най-добре пасващ на модела на текущите заблуди? Според мен в духовно отношение човечеството е направило няколко гигантски крачки назад през последните 100 години. Нека си спомним само, че 20 век е векът на най-жестоките войни и престъпления с масова жестокост, нямащи аналози в историята. Достатъчно е само да споменем еврейския Холокост и Голодомор в Украйна. Ами арменския геноцид, ами Камбоджа, ами десетките милиони убити по време на Втората световна война, ами атомните бомби над Хирошима и Нагасаки...
Направили са ги все умни хора. По-умни... Почти толкова умни, колкото днешните.
Според мен ключът е в промяната на човека. В това да започне да осмисля невидимото, което просто ще избоде очите му с присъствието си.


Хареса ми това, че си готов да дискутираш, а не да спориш.
Спорът не ражда дискусия, дискусията не ражда спор, а гледни точки.
Гледните точки са за да се оспорват, само че тук се спори с тезата или хипотезата, а не с човека. Макар човекът, който твърди нещо си, да е представител на гледната точка, той е носител на схващането, но не е самото схващане. Затова когато казваш "Ако авторът е привърженик на идеята за относителността на истината по принцип – т.е. че светът съществува единствено като отражение на човешкото съзнание, то разговорът приключва". , то тук приключваме единствено дискусията си за автора и на това, което той е привърженик. Само че автора няма нищо общо с дискусията върху написаното. Така че предлагам да дискутираме самия текст, а не автора. :D

и така:

Вековното развитие на науката се корени именно в откриването, по-точно отвоюването на истината за законите, по които е построена вселената, а на културата – на законите, по които е построена човешката душевност.

Законите по които е посторена вселената, не са ли законите по които е построена човешката душевност? Кое от кое не е част - културата от вселената или човека /и неговата душевност/ от вселената? Освен това откривателят прави открития, а откриването се прави и от любознателните. :wink:
Темата за откриването на истината е съвсем различно нещо и тя е встрани от тази дискусия.
При науката няма истини или лъжи, защото е... наука. Там има доказуеми и недоказуеми неща, точност и относителност. В науката едни правят открития, а тези които не правят - откриват откритията.
Думата "построена" не намирам за особено уместна, защото строежът на вселената е все още не разкрит. :) Изворите в случая /считам аз/ са мисловни форми овеществени в определения. Определенията са назовимост на буквалното... тълкуване. Търсенето на опрделения, не означава търсене на истини, а търсене на някакви истини.
Назоваването на начина на мислене е назовимото тълкуване. Това нещо е подводен камък защото начините на мислене, и откриването на "истините" са разлини при всички хора.
Консерватизъм и прогрес са взаимноизкключващи се неща и между тях не може да има синхронизация, а в случаите когато те бъдат подлагани на опити за скъсяване на неотменимата дистанция помежду им, то това най-много да се дължи на някаква мода, създадена вследствие на интелектуален напън, в опит да се търси различното. Различното обаче не значи противопоставяне /виж началото на комента/. А що се касае до пълнотата, там също не може да има противопоставяне. И в този смисъл различното не може да е пълно. Различното от различното също не може.
Стигаме момента в който говориш за категоричността на автора, но авторът, доколкото мога да прочета и видя е написал: "Развитието, прогресът на човешкия род, се основава на една никога не завършваща не категоричност. " Така че тук не разбрах за каква категоричност говориш.

Как мисли човечеството? Бих казал – различно , но основния му проблем, включително в мисленето, е основния проблем на отделния човек – сблъсъка на материалното с духовното, на видимото с невидимото, на осезателността на удоволствието с идеята за щастие.

Тук съм напълно съгласен с теб, защото потвърждаваш теорията ми за различното, която написах в по-горните редове на този пост.

Не съм съгласен, че новото време има нужда от нови и дръзновени умове – всички времена неистово са изпитвали тази нужда и всеки път отговорът на човечеството е бил твърдо един и същ. Човечеството строи паметници на тези, които убива със собствените си ръце. После човечеството се кланя на паметниците, за да изглежда духовно в очите на... човечеството. [/b]
Не времето променя хората – хората променят времето.

Това е твърде несъдърждателно и противоречиво изказване според мен. Едва ли има човек който да не вижда, че вчера не е днес и днес не е вчера, а утре не е нито днес, нито вчера, а си е утре /промяна, промяна, промяна/.
А и сам говориш за промяна в края на цитата, затова казах че е противоречие.
Но за израза на духовност при човечествата съм съгласен, това е точно така.

И като завършек: човек не може да промени кой знае колко света в който живее, но може да промени отношението си към него.

За мен бе удоволствие! :D
Не лоши разсъждения на моменти, само че се иска последователност.
Поздрави! :)
littoral
 
Мнения: 72
Регистриран на: Нед Ное 06, 2005 9:31 pm

Re: Изворите на съзнанието в осъзнаване на не извиращото

Мнениеот One_Of_Us » Пет Юни 30, 2006 3:51 pm

littoral написа:
Хареса ми това, че си готов да дискутираш, а не да спориш.
Спорът не ражда дискусия, дискусията не ражда спор, а гледни точки.
Гледните точки са за да се оспорват, само че тук се спори с тезата или хипотезата, а не с човека. Макар човекът, който твърди нещо си, да е представител на гледната точка, той е носител на схващането, но не е самото схващане. Затова когато казваш "Ако авторът е привърженик на идеята за относителността на истината по принцип – т.е. че светът съществува единствено като отражение на човешкото съзнание, то разговорът приключва". , то тук приключваме единствено дискусията си за автора и на това, което той е привърженик. Само че автора няма нищо общо с дискусията върху написаното. Така че предлагам да дискутираме самия текст, а не автора. :D

и така:

Вековното развитие на науката се корени именно в откриването, по-точно отвоюването на истината за законите, по които е построена вселената, а на културата – на законите, по които е построена човешката душевност.

Законите по които е посторена вселената, не са ли законите по които е построена човешката душевност? Кое от кое не е част - културата от вселената или човека /и неговата душевност/ от вселената? Освен това откривателят прави открития, а откриването се прави и от любознателните. :wink:
Темата за откриването на истината е съвсем различно нещо и тя е встрани от тази дискусия.
При науката няма истини или лъжи, защото е... наука. Там има доказуеми и недоказуеми неща, точност и относителност. В науката едни правят открития, а тези които не правят - откриват откритията.
Думата "построена" не намирам за особено уместна, защото строежът на вселената е все още не разкрит. :) Изворите в случая /считам аз/ са мисловни форми овеществени в определения. Определенията са назовимост на буквалното... тълкуване. Търсенето на опрделения, не означава търсене на истини, а търсене на някакви истини.
Назоваването на начина на мислене е назовимото тълкуване. Това нещо е подводен камък защото начините на мислене, и откриването на "истините" са разлини при всички хора.
Консерватизъм и прогрес са взаимноизкключващи се неща и между тях не може да има синхронизация, а в случаите когато те бъдат подлагани на опити за скъсяване на неотменимата дистанция помежду им, то това най-много да се дължи на някаква мода, създадена вследствие на интелектуален напън, в опит да се търси различното. Различното обаче не значи противопоставяне /виж началото на комента/. А що се касае до пълнотата, там също не може да има противопоставяне. И в този смисъл различното не може да е пълно. Различното от различното също не може.
Стигаме момента в който говориш за категоричността на автора, но авторът, доколкото мога да прочета и видя е написал: "Развитието, прогресът на човешкия род, се основава на една никога не завършваща не категоричност. " Така че тук не разбрах за каква категоричност говориш.

Как мисли човечеството? Бих казал – различно , но основния му проблем, включително в мисленето, е основния проблем на отделния човек – сблъсъка на материалното с духовното, на видимото с невидимото, на осезателността на удоволствието с идеята за щастие.

Тук съм напълно съгласен с теб, защото потвърждаваш теорията ми за различното, която написах в по-горните редове на този пост.

Не съм съгласен, че новото време има нужда от нови и дръзновени умове – всички времена неистово са изпитвали тази нужда и всеки път отговорът на човечеството е бил твърдо един и същ. Човечеството строи паметници на тези, които убива със собствените си ръце. После човечеството се кланя на паметниците, за да изглежда духовно в очите на... човечеството. [/b]
Не времето променя хората – хората променят времето.

Това е твърде несъдърждателно и противоречиво изказване според мен. Едва ли има човек който да не вижда, че вчера не е днес и днес не е вчера, а утре не е нито днес, нито вчера, а си е утре /промяна, промяна, промяна/.
А и сам говориш за промяна в края на цитата, затова казах че е противоречие.
Но за израза на духовност при човечествата съм съгласен, това е точно така.

И като завършек: човек не може да промени кой знае колко света в който живее, но може да промени отношението си към него.

За мен бе удоволствие! :D
Не лоши разсъждения на моменти, само че се иска последователност.
Поздрави! :)



Здравей littoral,

Понеже си разсъждавал върху темата "дискусия", нека уточним няколко момента.
Писал си:
"Макар човекът, който твърди нещо си, да е представител на гледната точка, той е носител на схващането, но не е самото схващане.
...
Така че предлагам да дискутираме самия текст, а не автора. :D "

Напълно съм съгласен с теб. И точно тук е мястото да посоча друг цитат:
"Не лоши разсъждения на моменти, само че се иска последователност.
:D :!:
Виж сега, хайде наистина да си говорим за текста. Без да обсъждаме себе си или другата страна. Не сме на изпит, нито на представление. Не сме съперници. Не защитаваме фронтове, а споделяме идеи. И да ти кажа, че не мога да дишам без твоята оценка за мен, надали ще ми повярваш, нали? По силата дори на собствените ти разсъждения, друг би приел изложените от мен мисли за велики, трети - за лишени от какъвто и да е смисъл, четвърти - за скучни. Не търся признание. Търся диалог. Затова, ако забелязваш не съм направил и намек за подобен жест спрямо теб. Казвам го без раздразнение, а като уточнение, което надявам се, ще приемеш.

Продължавам по същество. Пак уточнение - нека не се хващаме за буквата, а за смисъла. Когато говоря за науката и законите на вселената и културата и законите на човешката душевност - формално си прав в забележката. Разбира се, че човек е част от вселената и законите отнасящи се за него са част от вселенските закони. Но тук ставаше въпрос за нещо очевидно, макар и неизказано - науката в смисъл - естествените науки. А инак, разбира се, че има преливане между наука и култура, между знание и изкуство. Но не мисля, че трябваше да се конкретизират нещата чак толкова прецизно, за да стане ясен смисълът на казаното.
Продължавам по твоето изказване - "Темата за откриването на истината е съвсем различно нещо и тя е встрани от тази дискусия."
Ама тук, ако има с нещо, с което никога не бих се съгласил, то е точно това. За какво си говорим изобщо? Заради мохабета ли? Или да видят всички прочели форума колко сме мъдри? Ами нали точно търсенето на истината е двигателят на подобни дискусии. А тя е в основата на всичко около нас - включително и в изворите на съзнанието. Какъв е критерият, коя е базата, на която да става сравнението, приемането и отхвърлянето, "Да"-то и "Не"-то, ако изключим истината? Многословието ли? Или може би красноречието? Защо пък не - титлата? Или банковата сметка? Ако откриването на истината формално не е заглавие на темата, то тя неформално, но затова пък съвсем реално е в основата на всяка тема. Затова и разнищването на всички сериозни теми води до едно и също място - основните философски въпроси.
Писал си - "При науката няма истини или лъжи, защото е... наука. Там има доказуеми и недоказуеми неща, точност и относителност."
Според мен, не може да се приеме напълно подобна теза, макар и да си мисля, че разбирам какво искаш да кажеш. В науката има безусловни истини. Например - че 2+2=4 във всички бройни системи по-големи от четворичната. :D Но има и неща, надуто обявени за истини, които обслужват интересите на нечия титла или лоби и които не почиват ни най-малко на принципите, декларирани в науката. Има и чисти заблуди. Малко или много обаче науката е човешкият опит да се добере до истината, опит, който комбинира впрочем това, което ти отхвърляш - консерватизма и новаторството. Новото стъпва на базата на старото за да го надгради. Инак строежът щеше да започва все отначало. Горепосочения сложен числов израз :D съвсем консервативно не се е променил през всички векове на човешката история. И това е така, защото вселенските закони не са се променили за това време, а оттам и истината за тях. Място за новаторство и дръзновение има точно на територията на непознаването на законите в пълнота и на непознаване на прилагането им в пълнота. Но заради това трябва ли да отречем опознатото с неговия консерватизъм? Не, нали?
Ако и това ти звучи, като "интелектуален напън", ще съм любопитен да чуя твоите аргументи.

Когато казвам за вселената "построена", имам предвид - създадена от Създател. Това си е мое лично виждане и лична позиция. Съвсем между другото, напълно подкрепена от науката информатика, която твърди, че информацията не може да се самоорганизира. Т.е. никога няма да настъпи събитие, при което вкарвайки случайни числа в паметта на компютъра, ще се получи програма, която да играе шах като гросмайстор. Аналогиите ги оставям на теб. Между другото, защото според мен нещата тук са очевадни.
Ще приведа само един цитат, илюстриращ това - "Рим. 1:20 Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение."

Там, където говоря за категоричността спомената от автора - "Устойчивостта му идва от факта, че онези, които го употребяват не се изживяват нито като генератори на световната истина, нито като откриватели на мисленето въобще и това ги предпазва точно от категоричността, която авторът е споменал, а защо да не го кажем и направо – от затвора на възгордяването." - разбрал си го превратно, тук смисълът е в подкрепа на твърдението на автора, а не против него.

Що се отнася за времето и хората и промените. Не разбирам в какво ме упрекваш. Не съм казал, че промени няма. Но съм казал, че времената ги правят хората, а не обратното. Казал съм също, че хората реагират по един и същи начин. И намираш това за противоречие? Ами хайде пример - имало ли е войни през цялата човешка история? Имало е. Тук промяна няма. Къде е промяната тогава - ами в средствата, с които се водят, в личностите на пълководците ( но не и в духа им ), в мащабите на пораженията (но не и в мащабите на пораженията в човешките души и сърца). Дори в причините за войните няма промяна. Има една главна причина - егоизъм. Причина съществуваща под различни форми и принасяща без колебание човешки жертви на "бог Аз".

И за мен беше удоволствие, инак не бих ти писал. До нови срещи!
One_Of_Us
 
Мнения: 88
Регистриран на: Нед Юни 18, 2006 8:26 pm

Re: Изворите на съзнанието в осъзнаване на не извиращото

Мнениеот littoral » Пет Авг 04, 2006 4:47 pm

ще започна с това, че не си първият човек, който си регистрира "нов" ник за да ми отговори, десетки са. не ми е трудно и да предположа защо си се скрил, - липсва ти мъжество явно.
но толкова за тебе и ника ти.

по темата:

One_Of_Us написа: Понеже си разсъждавал върху темата "дискусия", нека уточним няколко момента.
Писал си:
"Макар човекът, който твърди нещо си, да е представител на гледната точка, той е носител на схващането, но не е самото схващане.
...
Така че предлагам да дискутираме самия текст, а не автора. "
Напълно съм съгласен с теб. И точно тук е мястото да посоча друг цитат:
"Не лоши разсъждения на моменти, само че се иска последователност.



цитирал си тези неща и си сложил някакви удивителни и усмивки. благодаря ти. но не виждам какво тук не е ясно.

а да вадиш цитати от контекста и да ги натъманяваш както пожелаеш, само за да можеш да вържеш някакъв отговор е втора липса - липсва ти желанието да мислиш сам. сметнал си, че ако размениш два лафа с литорал "инкогнито" ще си по-интересен за самия себе си в огледалото.



One_Of_Us написа: Виж сега, хайде наистина да си говорим за текста.


надолу въобще не съм чел, защото този повелителен тон от рода на "глей са бат'ка" ме обижда.

ако искаш да си мериш *** с литорал, първо започни да го уважаваш, поне като виртуален събеседник.
защото аз уважавам всекиго до момента, в който той сам започне да не уважава себе си.
а ти направи точно това.
изводът е че дискусия оттук натам няма как да се получи, защото губя интерес от хора, които нямат мъжество, достойнство и непреднамереност.
и не на последно място поне елементарна мисловна последователност, различна от селската бабаитщина (зад монитора). :wink:

всичко хубаво.
littoral
 
Мнения: 72
Регистриран на: Нед Ное 06, 2005 9:31 pm

Re: Изворите на съзнанието в осъзнаване на не извиращото

Мнениеот One_Of_Us » Съб Авг 05, 2006 12:45 am

littoral написа:ще започна с това, че не си първият човек, който си регистрира "нов" ник за да ми отговори, десетки са. не ми е трудно и да предположа защо си се скрил, - липсва ти мъжество явно.
но толкова за тебе и ника ти.

по темата:

One_Of_Us написа: Понеже си разсъждавал върху темата "дискусия", нека уточним няколко момента.
Писал си:
"Макар човекът, който твърди нещо си, да е представител на гледната точка, той е носител на схващането, но не е самото схващане.
...
Така че предлагам да дискутираме самия текст, а не автора. "
Напълно съм съгласен с теб. И точно тук е мястото да посоча друг цитат:
"Не лоши разсъждения на моменти, само че се иска последователност.



цитирал си тези неща и си сложил някакви удивителни и усмивки. благодаря ти. но не виждам какво тук не е ясно.

а да вадиш цитати от контекста и да ги натъманяваш както пожелаеш, само за да можеш да вържеш някакъв отговор е втора липса - липсва ти желанието да мислиш сам. сметнал си, че ако размениш два лафа с литорал "инкогнито" ще си по-интересен за самия себе си в огледалото.



One_Of_Us написа: Виж сега, хайде наистина да си говорим за текста.


надолу въобще не съм чел, защото този повелителен тон от рода на "глей са бат'ка" ме обижда.

ако искаш да си мериш *** с литорал, първо започни да го уважаваш, поне като виртуален събеседник.
защото аз уважавам всекиго до момента, в който той сам започне да не уважава себе си.
а ти направи точно това.
изводът е че дискусия оттук натам няма как да се получи, защото губя интерес от хора, които нямат мъжество, достойнство и непреднамереност.
и не на последно място поне елементарна мисловна последователност, различна от селската бабаитщина (зад монитора). :wink:

всичко хубаво.



Отговорът ти ме изненада. Но какво пък - виждал съм ги всякакви. Твоят вид го познавам - живее някъде около центъра на галактиката, защото слънцето и земята съществуват с единствената цел да обикалят около теб и подобните ти. А, не - и да се сравняват с вас.
Предполагам си постигнал ефекта. Нагрубил си може би поредния еди-кой си, натикал си му удивената физиономия в лайната и се оглеждаш за аплодисменти. Или може би си нежна ранена и ранима душица, която така оправдателно, разбираемо и романтично почти, е натаралежена и озъбена?
Само дето на мен не ми е интересно. Не ми пука нито кой си, нито какво мислиш - вече. Що се отнася до съмненията ти относно мъжествеността ми - винаги съм готов да ги разсея. Не само зад монитора :wink:.
Но те съветвам да си намериш други поводи и начини да запълниш недостига на значимост в собствените си очи. По-здравословни за теб самия.

А - и още нещо - хайде, железния - декларирай пред всички, че винаги и навсякъде ползваш един и същи ник.

Колко му е като няма какво да кажеш, да спретнеш едно скандалче, нали? Само че не си познал. Не ти е хубава музиката, за да ти играя по свирката.

Хайде, озори се още месец, та белким изкараш някоя друга моя кирлива риза. Ще ти бъда много благодарен. Хора като теб са много ценни. Току-виж кажат нещо вярно сред многото приказки. А това си е направо материал за градеж, щото не съм идеален като теб.
Нали така, литорал?
One_Of_Us
 
Мнения: 88
Регистриран на: Нед Юни 18, 2006 8:26 pm

Мнениеот Dalllia » Съб Авг 05, 2006 8:03 pm

Не съм съгласна с основните твърдения в първия пост . Несъгласието ми може да се изрази с едно изречние : Денят се познава от сутринта . Ако на обяд знаеш какво е било утрото можеш да си направиш извод каква ще бъде вечерта.
Да твърдиш ,че " Мистерията на бъдещето трябва да бъде разкрита в самото него" е все едно да твърдиш ,че плодовете на дървото ще определят какъв ще е коренът му:) всеки знае ,че каквото посадиш - това и ще поникне.
Мисля си ,че ако е възможно да разполагам с всичката информация за това какво се случва във всяка една секунда във всяка една точка на вселената ще мога да предричам бъдещето без никакви затруднения :)
Dalllia
 
Мнения: 82
Регистриран на: Съб Авг 05, 2006 7:43 pm

Мнениеот littoral » Съб Авг 05, 2006 10:49 pm

Dalllia написа:Не съм съгласна с основните твърдения в първия пост . Несъгласието ми може да се изрази с едно изречние : Денят се познава от сутринта . Ако на обяд знаеш какво е било утрото можеш да си направиш извод каква ще бъде вечерта.
Да твърдиш ,че " Мистерията на бъдещето трябва да бъде разкрита в самото него" е все едно да твърдиш ,че плодовете на дървото ще определят какъв ще е коренът му:) всеки знае ,че каквото посадиш - това и ще поникне.
Мисля си ,че ако е възможно да разполагам с всичката информация за това какво се случва във всяка една секунда във всяка една точка на вселената ще мога да предричам бъдещето без никакви затруднения :)


"Мистерията на бъдещето трябва да бъде разкрита в самото него".

първо: тук става дума за мистерия - т.е. нещо неизвестно, подозирано..
бих се радвал да ми кажеш щом толкова добре предполагаш бъдещето по миналото, как е създаден света и какъв ще е неговия край?
кой подозираше в началото на 90-те, че към настоящия момент всички ще носим малки пластмасови кутийки в джобовете си и ще говорим по тях с когото и където си пожелаем? това можехме ли да предположим?
можехме ли да предположим също така че един ден автомобилите ще могат да се движат с метан?
да не се връщам по-назад когато хората са се движели с конски впрягове или са изминавали пеш огромни разстояния (защо ако толкова лесно може да се предвиди бъдещето по настоящия или минал момент, не са си направили ферарита още тогава?)..
и още и още и още...
първият човек в космоса, първият човек на луната..
всичко това, всички тези неща, развитието на човечеството, науката и технологиите не спират да ни изненадват всеки ден.
а интернет? а уйндоус? забравихме ли стария ДОС? твърде бързо уви.
някак си ми е непонятно как всичко това можеше да се предвиди.

Dalllia написа: Мисля си ,че ако е възможно да разполагам с всичката информация за това какво се случва във всяка една секунда във всяка една точка на вселената ще мога да предричам бъдещето без никакви затруднения .


тук с две думи си казала ето това: невъзможно е бъдещето да бъде предричано.
иначе излиза че можеш да предположиш бъдещето понеже разполагаш с всичката информация за това което се случва.
твърде фантастично изказване.

харесва ми това че имаш позиция и се опита да кажеш нещо.
ще се радвам да се видим отново тук. :wink:
littoral
 
Мнения: 72
Регистриран на: Нед Ное 06, 2005 9:31 pm

Мнениеот Dalllia » Нед Авг 06, 2006 12:52 am

Не само ,че е възможно но и е предвидено :) Това което съм казала е съвсем логично и не мисля ,че доводите ти го оспорват по някакъв начин.
Относно това ми изказване :
"Мисля си ,че ако е възможно да разполагам с всичката информация за това какво се случва във всяка една секунда във всяка една точка на вселената ще мога да предричам бъдещето без никакви затруднения . "

Няма нищо фантастично в него , напълно е осъществимо :) считай го като предсказване на бъдещето :) В бъдеще това ще е възможно , то също вече се прави/все още няма такава техника , но ще има ...на път е/ Всъщност думата "предсказване" не е точната , по-точната е "предузнаване". "предсказване" предполага предначертаност а , бъдещето не е предначертано , то може само да се предузнава.
Dalllia
 
Мнения: 82
Регистриран на: Съб Авг 05, 2006 7:43 pm

Мнениеот littoral » Нед Авг 06, 2006 12:58 am

Dalllia написа:Не само ,че е възможно но и е предвидено :) Това което съм казала е съвсем логично и не мисля ,че доводите ти го оспорват по някакъв начин.
Относно това ми изказване :
"Мисля си ,че ако е възможно да разполагам с всичката информация за това какво се случва във всяка една секунда във всяка една точка на вселената ще мога да предричам бъдещето без никакви затруднения . "

Няма нищо фантастично в него , напълно е осъществимо :) считай го като предсказване на бъдещето :) В бъдеще това ще е възможно , то също вече се прави/все още няма такава техника , но ще има ...на път е/ Всъщност думата "предсказване" не е точната , по-точната е "предузнаване". "предсказване" предполага предначертаност а , бъдещето не е предначертано , то може само да се предузнава.


ако си вярваш на написаното вероятно си попрекалила с четенето на Азимов, Кларк, Лем...
или може би аз не съм ги чел достатъчно.
съдейки по твоята увереност, по-скоро второто.
лека нощ.
littoral
 
Мнения: 72
Регистриран на: Нед Ное 06, 2005 9:31 pm

Мнениеот Dalllia » Нед Авг 06, 2006 1:01 am

Къде си се разбързал :) стой тук да те довърша :)
Dalllia
 
Мнения: 82
Регистриран на: Съб Авг 05, 2006 7:43 pm

Мнениеот littoral » Нед Авг 06, 2006 1:03 am

Dalllia написа:Къде си се разбързал :) стой тук да те довърша :)


ох, моля те, пожали ме
приеми, че такива безпределни мозъци като теб са ме свършили вече :wink:
littoral
 
Мнения: 72
Регистриран на: Нед Ное 06, 2005 9:31 pm

Мнениеот Dalllia » Нед Авг 06, 2006 1:04 am

Ааа , не ми прикачвай твоите твърдения плс :) знам ,че моите са по-добри , нооо ... да ги нямаме такива :) безпределността си беше твоя :)
Dalllia
 
Мнения: 82
Регистриран на: Съб Авг 05, 2006 7:43 pm


Назад към Философия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта