///

Модератори: vionbg, longjohnsilver

///

Мнениеот Hammill » Пон Фев 28, 2005 10:57 pm

///
Последна промяна Hammill на Вто Мар 14, 2006 5:31 pm, променена общо 1 път
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Пет Мар 04, 2005 11:00 am

"Същността на духа е свободата, абсолютната отрицателност на понятието като тъждество със себе си. Според това формално определение духът може да се абстрахира от всичко външно и в това число от своята собствена външност, т.е. от самото свое налично битие; той може да устои на отрицанието на своята индивидуална непосредственост, на безкрайната скръб , т.е. да се запази утвърдително в тази отрицателност и да бъде тъждествен за себе си. Тази възможност е неговата абстрактна биваща за себе си всеобщност в себе си.

Субстанцията на духа е свободата, т.е. независимостта от нещо друго, отнасянето на себе си към самия себе си. Духът е биващото в себе си, имащото за предмет самото себе си осъществено понятие. В това налично и в това единство на понятието и обективността се състои същевременно неговата (на духа) истина и неговата свобода. Както е казал вече Христос истината прави духа свободен, а свободата го прави истинен. Но свободата на духа не е независимост от другото, която е извоювана вън от другото, а тя е извоювана в самото друго - тя става действителност не чрез бягството от другото, а чрез неговото преодоляване."

Г.В.Ф. Хегел, "Енциклопедия на философските науки", т.III - "Философия на духа", § 382
Последна промяна Hammill на Пет Мар 04, 2005 11:12 am, променена общо 1 път
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Пет Мар 04, 2005 11:12 am

"Понятието за философия е мислещата себе си идея, знаещата истина, т.е. логическото с това значение, че то е всеобщността, потвърдена в конкретното съдържание като в своя действителност. По този начин науката се е върнала в своето начало и логическото е неин резултат като нещо духовно, така че то (логическото) изхождайки от явлението, което то имаше в себе си, същевременно се е издигнало в своя чист принцип като в свой елемент."

пак там, § 574
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Сря Мар 09, 2005 10:08 am

Ама на никой ли не му се говори за Хегел?
Ето как започва Първа глава на "Науката Логика", текст, който много точно демонстрира метода на Хегел как всяко едностранчиво определение приминава в своето друго или казано другояче - снема само себе си. В случая това е едностранчивото определение "битие".

"Битие, чисто битие - без всякакво по-нататъшно определение. В своята неопределена непосредственост то е еднакво със самото себе си, а също не е нееднакво и спрямо друго, т.е. няма разчичност нито вътре в себе си, нито навън. Ако имаше някакво определение или съдържание, което би било различно вътре в него или чрез което би било поставено като различено от нещо друго, то не би било фиксирано в своята чистота. Битието е чиста неопределеност и празнота. - В него не може да се възприеме нищо, ако тук изобщо може да се говори за възприемане. Или то самото е това чисто, празно възприемане. В него също толкова малко може да се мисли нещо, или то е същото това празно мислене. Битието, неопределеното непосредствено, е в действителност нищо и ни повече, ни по-малко от нищо."

Разкошно, нали? :D
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Re:

Мнениеот Schmutzig Vernunft » Нед Сеп 25, 2005 9:36 pm

Привет, самотний в очароваността си Хамиле!

На мен ми се говори и още как, надявам се това да стане след около две седмици, когато ще се освободя от други интелектуални (учебни) ангажименти. Засега бих споделил накратко какво напоследък ме вълнува около хер Философът.

Интересен е фактът, че той, Хегел, в днешно време като че ли е третиран предимно исторически, т.е. като достоен, но събиращ прах паметник в история на фиософията, в мн. по-голяма степен, отколкото Кант. Интересен с това, че тази опредметеност, снетост на хегелянството черпи сили освен друго и от конститутивният принцип на самия си обект - диалектическият метод и историцизма. С други думи - оказва се, че в исорически план тоталността на хегеловата система е много по-автодеструктивна, отколкото по-скромната по онтологическите си претенции критическа философия. Дотолкова , че критиците на първата (често симпатизиращи на втората), ползват аргуметни, имплицирани в самата тази абсолютна философска система за да я проблематизират, почтително я оставят сама да проведе процедурата по отменянето си. И макар стилът (все около него се въртим) на хегеловите разгръщания да заслужава не по-малко внимание, отколкото тяхната логика, което личи и от цитираните от Вас откъси, все пак тъкмо последната е най-честият повод за антихегелови осмелявания. Тъкмо тук, за мен, идва мометна на историческата непочтителност, тъй като разгръщайки страниците някъде към края на Феноменологията, можем удивено да прочетем, че "езикът е наличното битие (Dasein) на Духа" и че езикът "казва истината". Езикът, поне според ранният Хегел, не е акцидентален спрямо мисълта, понятието, съдържанието на съзнанието, не е нейна манифестация; езикът е мисълта; езикът е актуализацията на Духа. Разбира се, това има смисъл само в контекста на едно десубективирано и тотално разбиране на езика (т.е. не фрагментарно, като отчужден набор от думи, граматически правила и изказвания, а като система на езика). И така, нека завъртим отново перките на вятърната мелницата, крайниците на философското чудовище: ако езикът е опредметената форма на духа, то стилът е формата на тази форма. Както доказват със самото си писане Киркегор и Ницше, тези толкова отдадени на стила като метаформа постхегелянци, абсолютният Дух бива в крайна сметка легитимно снет единствено чрез находчивата игра на неуловимата духовитост, която - ако си играем с веселата случайност на българското прилагателно - е тъкмо витаенето, виенето, витиеватостта, паразитираща и надвиваща неговата тромава мощ. Може би тъкмо затова хегел се е оплаквал от неразбраност, никой от почитателите му не приел стилът му "насериозно", а все са се опитвали да го експлицират, да си обяснят, какво всъщност е искал да каже. Анекдотоният отговор "Аз съм истината" идва да ни доубеди, че хегеловата философия - това е хегеловият стил, хегеловият начин на говорене като пределна експликация на Духа. Защото дори уникалният му диалектически метод може да се сведе с повече или по-малко успех до посочените от самия него (в лекции по ист. на ф-фията) предшестващи образци на логическа философска аргументация, за онтологическото съдържание да не говорим.
Затова напълно споделям вашата очарованост от демонстрацията на метода; и ако моята възхита се различава все пак с нещо от вашата, това е притеглеността й по-скоро към демонстрацията, отколкото към метода, или, за да използвам последния цитиран от Вас откъс, където битието не е нищо, то дори не се оказва "накрая" нищо, не става нищо; единственото, което свързва "битие" и "нищо" е

>>, чисто битие - без всякакво по-нататъшно определение. В своята неопределена непосредственост то е еднакво със самото себе си, а също не е нееднакво и спрямо друго, т.е. няма разчичност нито вътре в себе си, нито навън. Ако имаше някакво определение или съдържание, което би било различно вътре в него или чрез което би било поставено като различено от нещо друго, то не би било фиксирано в своята чистота. Битието е чиста неопределеност и празнота. - В него не може да се възприеме нищо, ако тук изобщо може да се говори за възприемане. Или то самото е това чисто, празно възприемане. В него също толкова малко може да се мисли нещо, или то е същото това празно мислене. Битието, неопределеното непосредствено, е в действителност нищо и ни повече, ни по-малко от<<

Не че не са възможни и други "свръзки", но те винаги трябва да вписват краищата си като стилистично-емфатична част по цялото протежение на сплитането си. Между битие и нищо стоят напаснатите със сложни реторични техники техни метафорични и метонимични споменавания: предел, вътре, вън, празнота, пълнота,...
От класическият си смисъл на изкуство да се водят спорове, диалектиката е мутирала в логика за постановяване на истини, науката логика. Това е едно от обвиненията срещу Хегел, аз само исках едновременно да се усъмня в това обвинение и да го потвърдя, допускайки, че методът на хайделбергкия философ никога не престава да бъде такова изкуство, напротив, той е негова чудовищна генерализация, която съм склонен да чета като един много хитър софизъм - да се твърди и демонстрира, че логиката (диалектическата) е съдържателна, не е много по различно от това, да се поддържа крайният релативизъм на изказването: "няма истина, има различни начини на (до)казването й; няма логика, има реторика". Т.е. концепцията, че абсолютният Дух е тъждествен със самата (диалетическа) процедура по доказването си, се оказва споделяща подозрителна близост с отъждествяването действителността на всяко интелектуално прение със самата цел на провеждането му. Духът се оказва духовитостта на протяжния спор, насмешката му над самите спорещи, над тяхната мотивация, над техните отвъдезикови цели, над тяхната илюзорна реалност. Духовитостта на Духа е в това, че той употребява единичните субекти така, щото тъкмо в следването им на техните партикуларни цели да възпроизвеждат тоталността му, самоотричайки се. Самият Философ за момент снема маската на онтологичната серионост, един вид "се издава", употребявайки фразата "хитрост на разума". Всъщност - хитростта на стилно прикриващия безсмислието си разум, който поради това не по-малко заслужава почитането си като абсолютен, просто няма измъкване, както и да се пробваме, както и да ритаме срещу хегеловия ръжен.
В предговора към Феноменологията, българският преводач гилотинира
с лаконичен цитат от Философа:
"Великият човек осъжда другите да го експлицират."
а ние, читателите, само скромно можем да си напомним, допълняйки: без никога да успяват. Остава удоволдствието от стила.
Него поне можем да си самовнушим, че долавяме.
Schmutzig Vernunft
 
Мнения: 8
Регистриран на: Пет Сеп 23, 2005 10:25 pm

Мнениеот Hammill » Пон Сеп 26, 2005 7:38 pm

Радвам се и приветствам вашето простаранно мнение по темата, а предполагам същото биха направили всички хора интересуващи се от философия.
Обаче не бих се съгласил с една от основните тези на вашия текст.

Доколкото разбирам, вие тълкувате твърдението на Хегел, че езикът е наличното битие на духа едва ли не като тъждество на език и дух. Струва ми се, че в случая надценявате понятието "налично битие" (Dasein). То е едно от бедните понятие в Хегеловата логика, в коeто още не е разгърната рефлексията, която е налице в понятието "същност" (Wesen) например.
Така че това твърдение на Хегел също толкова добре означава: езикът е форма на отчуждението на духа от себе си.

Нещо повече: в "Науката Логика" Хегел изрично казва, че езикът е творение на ръзсъдъка, а не на разума. Това означава, че в езика диалектическите определения са положени като застинали и сковани, на тях им липсва отрицателността и респективно движението на разума.
Така че разумът трябва да надхитри езика за да си намери що-годе адекватен израз в него.
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

:

Мнениеот Schmutzig Vernunft » Вто Сеп 27, 2005 12:55 am

благодаря за приветствието; и аз се радвам, че във ваше лице, а се надявам и други да се присъедият към темата, намирам сериозен интерес и познания относно немската класическа философия и хегел в частност.
Относно вашето несъгласие: ако искате да кажете, че в текста ми като че ли се натрапва една поглъщаща разликите свръхинтерпретация на специфичното отношение, което хегел прокарва между езика и духа, готов съм да се съглася, че, разбира се, той е далеч от това да ги отъждесвява. Но аз така или иначе никога не съм твърдял последното.
Освен фразата "езикът е наличното битие на духа", хегел казва и че
>>...езикът е наличното битие на чистата насоченост към себе си; в него получава съществуване биващата за себе си единичност на самосъзнанието като такава, така че тя е за други. [...] Езикът съдържа Aза в неговата чистота, единствено той изказва Aза.
(Sprache [...] ist das Dasein des reinen Selbsts als Selbsts; in ihr tritt die fuer sich seiende Einzelnheit des Selbstbewusstseins als solche in die Existenz, so dass sie fuer Andre ist. [...] Die Sprache enthaelt es [Ich] in seiner Reinheit, sie allein spricht Ich aus, es selbst.)<<

От това и от казаното по-нататък в текста на Феноменологията, става ясно, че според Хегел езикът като самосъзнание, имащо битие за други, като общото самосъзнание е върналият се от отчуждението си дух, снетото инобитие (снетия субективен дух/чиста себесност). В езика се осъществява чуваемостта на аза, чуването е наличното му, но и обобщаващото му битие, станало самостоятелност сред другите, непосредственото самостоятелно съществуване. В действителността на речта/говоренето отчужденият в субективността дух се завръща при себе си под формата на общуване, което пък получава висшето си битие в художесвеното литературно произведение - изчерпващата споделеност на желанието, отрекло себичността си, отрекло битието си на прищявка, и послужило на духа като енергия на изобразяването му. Така субективното желание чезне в чистото изящество.
(...на стила, дори на хегеловия "чисто" философски стил на писане)
И тъкмо като такова е вече дирекно употребимо за целите на експлициращият се разум, който търси да снеме разсъдъчната статичност и абстрактност и да динамизира системата на понятията, да ги направи действащи, действени, изявявайки се като осъществяване на тази система, т.е. "доказвайки", че Духът е действителността.
Schmutzig Vernunft
 
Мнения: 8
Регистриран на: Пет Сеп 23, 2005 10:25 pm

Мнениеот Methodius » Вто Сеп 27, 2005 10:21 am

...
Последна промяна Methodius на Пет Сеп 30, 2005 11:41 am, променена общо 1 път
Methodius
 
Мнения: 92
Регистриран на: Сря Сеп 29, 2004 10:17 am

Re: :

Мнениеот Hammill » Чет Сеп 29, 2005 6:17 pm

Schmutzig Vernunft написа:благодаря за приветствието; и аз се радвам, че във ваше лице, а се надявам и други да се присъедият към темата, намирам сериозен интерес и познания относно немската класическа философия и хегел в частност.
Относно вашето несъгласие: ако искате да кажете, че в текста ми като че ли се натрапва една поглъщаща разликите свръхинтерпретация на специфичното отношение, което хегел прокарва между езика и духа, готов съм да се съглася, че, разбира се, той е далеч от това да ги отъждесвява. Но аз така или иначе никога не съм твърдял последното.
Освен фразата "езикът е наличното битие на духа", хегел казва и че
>>...езикът е наличното битие на чистата насоченост към себе си; в него получава съществуване биващата за себе си единичност на самосъзнанието като такава, така че тя е за други. [...] Езикът съдържа Aза в неговата чистота, единствено той изказва Aза.
(Sprache [...] ist das Dasein des reinen Selbsts als Selbsts; in ihr tritt die fuer sich seiende Einzelnheit des Selbstbewusstseins als solche in die Existenz, so dass sie fuer Andre ist. [...] Die Sprache enthaelt es [Ich] in seiner Reinheit, sie allein spricht Ich aus, es selbst.)<<

От това и от казаното по-нататък в текста на Феноменологията, става ясно, че според Хегел езикът като самосъзнание, имащо битие за други, като общото самосъзнание е върналият се от отчуждението си дух, снетото инобитие (снетия субективен дух/чиста себесност). В езика се осъществява чуваемостта на аза, чуването е наличното му, но и обобщаващото му битие, станало самостоятелност сред другите, непосредственото самостоятелно съществуване. В действителността на речта/говоренето отчужденият в субективността дух се завръща при себе си под формата на общуване, което пък получава висшето си битие в художесвеното литературно произведение - изчерпващата споделеност на желанието, отрекло себичността си, отрекло битието си на прищявка, и послужило на духа като енергия на изобразяването му. Така субективното желание чезне в чистото изящество.
(...на стила, дори на хегеловия "чисто" философски стил на писане)
И тъкмо като такова е вече дирекно употребимо за целите на експлициращият се разум, който търси да снеме разсъдъчната статичност и абстрактност и да динамизира системата на понятията, да ги направи действащи, действени, изявявайки се като осъществяване на тази система, т.е. "доказвайки", че Духът е действителността.


"Феноменология на духа", това са стадиите, през които духът преминава за да се издигне до елемента на знанието и разбира се, че езикът е един от твърде важните сред тях.
В езика съзнанието напуска своята непосредственост да бъде в себе си и става за другите.
Това обаче не означава, че Хегел надценява езика. Той разглежда езика не в степените на самия дух (нравственост, религия, абсолютно знание), а в степента на индивидуалния разум и по-късно в степента на отчуждения дух - т.е. образованието.
Ето какво казва той по-подробно:

"Езикът и трудът са изяви, в които индивидът вече не запазва и не притежава себе си в самия себе си, остава вътрешното да излезе изцяло вън от себе си и го предоставя на друг. Ето защо може да се каже, че тези външни прояви изразяват вътрешното както твърде много, така и твърде малко. Твърде много - тъй като в тях излиза наяве самото вътрешно, не остава противоположност между тях и него; те дават не само израз на вътрешното, но и самото него непосредствено. Твърде малко - тъй като в езика и в действието вътрешното прави себе си нещо друго, така то се предоставя на елемента на превръщането, който преобръща произнесената дума и извършеното деяние в нещо по-друго от това, което те са в себе си и за себе си като актове на този определен индивид."
"Феноменология на духа", С., 1999, с.284

Sprache und Arbeit sind Äußerungen, worin das Individuum nicht mehr an ihm selbst sich behält und besitzt, sondern das Innere ganz außer sich kommen läßt und dasselbe Anderem preisgibt. Man kann darum ebensosehr sagen, daß diese Äußerungen das Innere zu sehr, als daß sie es zu wenig ausdrücken; zu sehr, - weil das Innere selbst in Ihnen ausbricht, bleibt kein Gegensatz zwischen ihnen und diesem; sie geben nicht nur einen Ausdruck des Innern, sondern es selbst unmittelbar; zu wenig, - weil das Innere in Sprache und Handlung sich zu einem Anderen macht, so gibt es sich damit dem Elemente der Verwandlung preis, welches das gesprochene Wort und die vollbrachte Tat verkehrt und etwas anderes daraus macht, als sie an und für sich als Handlungen dieses bestimmten Individuums sind.
[Hegel: Phänomenologie des Geistes, S. 333. (vgl. Hegel-W Bd. 3, S. 235)]

В този пасаж както и в други става ясно, че за Хегел езикът винаги е в напрежението между себеизразяването и себеотчуждението на духа.
Езикът всъщност е себе-отчуждение не само на индивида, но и себе-отчуждението на общностния дух (в образованието).
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge

Мнениеот Hammill » Пет Сеп 30, 2005 1:22 pm

Обикновено се смята, че чрез [израза] "това" се изказва нещо напълно определено; при това обаче се недовижда, че езикът като творение на ръзсъдъка изразява само общото, освен в случая с името на един отделен предмет. Индивидуалното име обаче е нещо безсмислено в този смисъл, че то не изразява нещо общо и поради това то се явява като нещо чисто и просто поставено, като нещо произволно на същото основание, поради което и единичните имена могат произволно да се приемат, произволно да се дават или също така да се променят.

Хегел, "Науката Логика", С., 2001, с.171


Man meint, durch »Dieses« etwas vollkommen Bestimmtes auszudrücken; es wird übersehen, daß die Sprache, als Werk des Verstandes, nur Allgemeines ausspricht, außer in dem Namen eines einzelnen Gegenstandes; der individuelle Name ist aber ein Sinnloses in dem Sinne, daß er nicht ein Allgemeines ausdrückt, und erscheint als ein bloß Gesetztes, Willkürliches aus demselben Grunde, wie denn auch Einzelnamen willkürlich angenommen, gegeben oder ebenso verändert werden können.
[Hegel: Wissenschaft der Logik, S. 171. 100 Werke der Philosophie, die jeder haben muss, S. 13211 (vgl. Hegel-W Bd. 5, S. 126)]
Hammill
Hammill
 
Мнения: 684
Регистриран на: Чет Сеп 02, 2004 9:58 pm
Местоположение: Close to the Edge


Назад към Философия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron