Реших да не съм като тях!

Модератори: vionbg, Radi_Angelov

Реших да не съм като тях!

Мнениеот timudjin » Сря Ное 14, 2012 3:54 pm

Живот! Проклетнико! Кажи ми къде е?

Къде е това, което ми се полага?

На другите ли раздаде? Кой я отнесе? -

За мен определената радост!

Мълчиш!? - И гледаш ме спокойно...

Какво си мислиш, а!?

"Поредният натрапник, искащ много..."

Юмруците ми не могат да те наранят,

нито молбите ми да те трогнат!

Аз знам, че съм част от твоята плът

и ще отида в твоята гробница...

Но защо, негоднико, мълчиш!?

Дай ми само смислен отговор! -

Защо едни потънали са в разкош,

а други тлеят бавно в огъня?

Откога е този ред? И докога?

Ти ли написа закона на джунглата?

Или ние решихме, че ни е по-удобно така,

да подминаваме страданието на другия?

Законът, Живот, че оцелява само най-силният -

това е нашата болна реалност!

А ние, неусетно превърнати в уроди,

отбягваме ловко своята същност.

И знам, че дори да погледнем там, в огледалото,

ние пак не ще да повярваме:

"Това не сме ние! Това не съм аз!"

"Огледалото!... Да! - Проклетото огледало, криво е!" -

Така ще пророним тогаз!

И отново, нанякъде, вечно забързани,

ще хванем под ръка по един лустросан морал.

А навън бедните - гладни и мършави -

ще останат да гният пред чистия праг!

Защото никой не иска да им отвори вратата!

И никой не иска да се изцапа!

Със сълзите - горещите им сълзи...

Бликнали от душата, а не от очите!

Но имаме ли ние очи?

Или затворени плътно от запекла се гной,

възпалени от алчност, егоизъм, омраза,

очите ни слепи са за техния край.

Умрели, докато чакат с надежда, на прага!

Но отворете вратите, о, Хора!

Не живейте живота си затворени!

Подарете на тъжния усмивка!

Подарете на обезверения надежда!

Да върнем смисъла на думата ЧОВЕЧНОСТ -

станала ни толкова чужда...

Живот, аз зная, че ти се присмиваш

на мечтата ми за един различен ред.

"Поредният идеалист!" - така ще си кажеш

и отегчен ще тръгнеш напред.

Без да се интересуваш, че някой, някога искал е

нещо различно, непрогнило от грях...

И ще ме разкъсат, зверовете, в джунглата!

Защото реших да не съм като Тях!
timudjin
 
Мнения: 3
Регистриран на: Вто Ное 13, 2012 12:58 pm

Назад към Бунтарска поезия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

cron