Писания за "човека" и стадото...

Модератори: vionbg, Radi_Angelov

Писания за "човека" и стадото...

Мнениеот Lazzy Kixx » Чет Ное 22, 2012 10:46 pm

Овча лой

Живеем в пустиня препълна с лъжи
кат' племе без корен все се делим.
Потънали в завист, забравили чест,
лениво приемаме скръбната вест…

… че майка ни болна в леглото лежи,
а ниe отвръщаме поглед без да тъжим.
Не знаем вярно, нито пък грешно
алчност залива народа зловещо.

За жълти стотинки ставаме роби.
Без да съзнаваме ковем си окови.
Нима не разбираме?! Парите са зло!
Изкуството, робе, то е добро!

Но нивга той роба не ще избере
перо и мастило пред пълно шкембе.
Обича той често месо да похапва,
а човешкото в него все тъй окапва.

Омазан във пошлост, безчестие, гняв
парите безжалостно пази със страх.
А пък тиранинът гордо, високо седи
и гледа как богатия на бедния точи зъби.

Едни срещу други насъсква ги той
борбата започва под адския зной.
Брат срещу брата си вдига ръка.
Загърбил той майка, погребал баща.
Не искайки никому грош да даде
даже на болното, гладно дете.

И все тъй народа живеe в борба
послушно в торбата е пъхнал глава,
кротко завръзва своите ръце.
Туй не е народ, туй са стадо овце...

"Модерният" човек

Ти жив си, а нямаш сърце,
зад маска е скрито твойто лице,
очите ти бледни, прозрачни и мъртви
безжалостно гледат на хорските мъки.

Ръце си протягаш над всеки живот
и лъжеш, и стягаш жестоки хомот.
За тебе живота е просто игра,
за народа обаче е станал борба!

Жесток си, мръснико! Безскрупулно грабиш!
О,как те мразя!На прах дано станеш!
Свали я таз маска,та и слепец да види
лице покварено,покрито със гниди.

Човек като тебе не ще оцелее
под мощният удар на новото време.
Ще бъдеш погубен със лека ръка
о,никой не мисли за тебе сега.

Днес голобради момчета,а утре мъже.
Теб ще прострелят,нещастно конте!
На кол ще да вдигнат твойта глава,
ти сам изкова си жестока съдба.

Ежедневие

Ден подир ден,
народ озлобен,
нацупен и вкиснат,
върви срещу мен.

Потънал във дълг,
почти без акъл
пита отчаяно
"Защо станах зъл?!"

"Не си зъл, народе.
Зъл е светът
промил със среброто
на човека умът.

Но спри, осъзнай се,
за миг помисли!
Къде ли изчезнаха
твойте мечти?!

Аз знам, ще ти кажа.
Малко с мен повърви.
Там... на бунището гнусно
върви и рови."

Редът е железен

Страх и ужас,
трагедия и смърт
просмукват се вътре
в човешката плът.

Тя гния, разпада се,
става на кал,
човекът умрял е,
но не е живял...

Духовно ограбен,
тепърва роден
той бива поробен
от първия си ден.

Редът е железен,
компромиси няма.
Говориш ли трезво
те хвърлят във яма.

Захвърлят отгоре ти
огън и жар,
хулят и гаврят те
за тях си помяр!

Modus operandi

Загледан дълбоко в книгата
на
живота,
аз открих и някоя грешка...

Нима пък е лошо
от
време
на
време
гешки да правим,
нали
сме
си
племе ?

Че кой ще ни съди?
Бога убихме...
Честност и вяра
с достойнство
затрихме.

Така да се каже,
кому
ли
са
нужни?
За нас те вече
отдавна
са
чужди...

Във друга епоха живеем сега,
дето култура бледнее
пред
златна
пара.

Какво пък го мисля?
Защо
ли
се
вайкам?
Дали да не взема
И
аз
да
се
отракам?

Живота си да видя с брилянти обсипан,
дори и човек да убия ще бъда невинен.

Пък нека тогава,
който
ще
да
ме
съди!

Какво съм направил
та от сън
ви
събуди?
Lazzy Kixx
 
Мнения: 1
Регистриран на: Чет Ное 22, 2012 10:33 pm

Назад към Бунтарска поезия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron