Гео Милев

Модератори: vionbg, Radi_Angelov

Гео Милев

Мнениеот Яндра » Нед Сеп 19, 2004 7:07 pm

Гео Милев - есе от книгата на Дамян Дамянов "Живей така, че ..."
април-декември 1968г.



Какъв ли ужас е да бъдеш изгорен жив? И въпреки това да благославяш човека, който е открил огъня! Да бъдеш удушен с някаква ръждива тел през гърлото и да вярваш в силата на въздуха! Да вярваш в идването на власт на мечтите си, на идеята, за която гориш! И да крещиш от пламъците:

Всичко писано от философи, поети
ще се сбъдне!
Без бог! Без господар!
Септември ще бъде май!
Човешкия живот
ще бъде един безконечен възход —
нагоре! нагоре!
Земята ще бъде рай —
ще бъде!
... И то когато земята е ад! Пъкъл! Не е ли това един български нововековен Галилей?

Някога исках да имам коса като неговата — да пада над дясното ми око. Не знаех, че този романтичен кичур всъщност е трагичен — крие едното око, което го няма, което е стъклено... Сега, макар и да плешивея от ден на ден, не искам перчема му. Искам само неговото единствено око, за да мога да гледам напред в годините... Защото той само с едно око видя бъдещето ...

Какво ли бих видял аз, ако имах това око? Сигурно — невероятно красиви неща, неизказани и немечтани неща, чудесни като в приказка! А в дъното им, най-отзад — един едноок човек, хиляди хора с очи и без очи, които горят живи. Като факли.

За да стане по-светло на тая тъмна и дълго ослепявана грешна земя ...


Дамян Дамянов
От великото до смешното има само една крачка
Яндра
 
Мнения: 369
Регистриран на: Съб Авг 21, 2004 5:49 pm
Местоположение: някъде в ...София

Мнениеот Яндра » Нед Сеп 19, 2004 7:09 pm

Септември

1
Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв -
величав.

Дълбоко сред мрак и мъгла.


Из тъмни долини
- преди да се съмне
из всички балкани
из дебри пустинни
из гладни поля
из кални паланки
села
градове
дворове
из хижи, колиби
из фабрики, складове, гари
хамбари
чифлици
воденици
работилници
юзини
заводи:


по пътища и по завои
високо
по сипеи, урви, чукари, бърда
през слог
и рид
през глухи усои
през есенни жълти гори
през камънаци
вода
мътни вади
ливади
нивя
лозя
овчарски пладнища
глогини
изгорели стърнища
трънаци
блата:
изпокъсани
кални
гладни
навъсени
измършавели от труд
загрубели от жега и студ
уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви
гневни
бесни

- без рози
и песни
без музика и барабани
без кларинети, тимпани, латерни,
флигорни, тромбони, тръби:

на гърба с парцаливи торби
в ръцете - не с бляскави шпаги,
а с прости тояги,
шопи със сопи
с пръсти
с копрали
с търнокопи
с вили
с брадви
с топори
с коси
и слънчогледи
- стари и млади -
се спуснаха всички отвред
- като отприщено стадо
от слепи животни,
безброй
яростни бикове -
с викове
с вой
(зад тях - на нощта вкаменения свод)
полетяха напред
без ред
неудържими
страхотни
велики:
НАРОД!
2
Нощта се разсипва във блясъци
по върховете.
С л ъ н ч о г л е д и т е
п о г л е д н а х а с л ъ н ц е т о!
Зората от сън се
пробуди
сред гръм от картечници:
От далечните
склонове
- удар след удар -
заплющяха
луди
куршуми - олово.
Топове
като зинали слонове
зареваха. . .
Трепет и страх.
С л ъ н ч о г л е д и т е п а д н а х а в п р а х.

3
Глас народен:

Глас божи
С хиляди ножа
прободен
народ -
затъпен
унижен
по-нищ и от просяк,
останал
без мозък
без нерви -
въстана
из мрака тревожен
на своя живот
- и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН!

Г л а в а п ъ р в а:
Септември.
- Глас народен -
- Глас божи -
О боже!
подкрепяй свещеното дело
на грубите черни ръце:
влей смелост
в нашето гърмящо сърце:
Не искаш ти никого роб -
и ето - кълнеме се в нашия гроб -
ще възкресим ний човека
свободен в света.
Пред нас е смъртта -
о нека!
но отвъд:
там цъфти Ханаан
от Правдата обетован
нам -
вечна пролет на живия блян. . .
Вярваме! Знаем! Желаеме го!
С нами бог!

4
Септември! Септември!
О месец на кръв!
на подем
и погром!
Мъглиж беше пръв
Стара
и Загора
Нова
Чирпан
Лом
Фердинанд
Берковица
Сарамбей
Медковец

(с поп Андрей)
- градове и села.

5
Народа въстана
- с чук
в ръката,
обсипан със сажди, искри и сгурия,
- със сърп сред полята,
просмукан от влага и студ:
хора на черния труд
с безглаголно търпение -

(не гении
таланти
протестанти
оратори
агитатори
фабриканти
въздухоплаватели
педанти
писатели
генерали
съдържатели
на локали
музиканти
и черносотници)
А
селяци
работници
груби простаци
безимотни
неграмотни
профани
хулигани
глигани
- скот като скот:
хиляди
маса
народ;
хиляди вери
- вяра в народний възход,
хиляди воли
- воля за светъл живот,
хиляди диви сърца
- и огън във всяко сърце,
хиляди черни ръце
- в червения кръг на простора
издигнали с устрем нагоре
червени
знамена
развени
високо
широко
над цялата в трепет и смут разлюляна страна
на бурята яростен плод:

Хиляди -
маса -
народ.
6

Блесна
над родни Балкани,
издигнали пъп
срещу небето
и вечното слънце

светкавица
- гръм
хрясна
право в сърцето
на гигантския
столетен
дъб.
Хълм подир хълм
ек бързолетен
отпрати далек
през чуки
грамади
към стръмни долини
в каменни дупки
- пламтящо легло -
дето спят на витло
пепелянки и смолци,
в пещери
на змеици и змейове,
в глухи хралупи на вещици

- и екота сля се
с далечно ехо:
екот и ропот
на водопади
потоци
порои -
бесни
рукнали в бездната
с гръм.
7

Започва трагедията! -


8


Първите
паднаха в кърви.
Метежният устрем
бе посрещнат с куршуми.
Знамената изтръпнаха
пронизани.
Планината гърми. . .
Там горе
далечни и близки хълми
потъмняха обнизани
с хора
- плъпнаха
черни редици:
редовни платени войници
и разлютена милиция.
Всички те знаят:
"Отечеството
е в опасност!"

Прекрасно:
но - що е отечество? -
И яростно лаят
картечници. . .
Първите
паднаха в кърви.
Зад далечните
върхове
забумтя артилерия.
Затрепераха
градове
и села.
Мъртви тела
- окървавени трупове -
застлаха
склонове
валози
пътища. . .
С извадени саби
кавалерийски отряди подгониха
разбитите селяни
- доубивани, стреляни
с шрапнели, фугаси
- бягащи в ужас на всички страни,
догонвани в къщите
и съсичани там
с кървави саби
под нисък сайвант
сред писък
на изплашени баби,
деца и жени...
- - - - - - -
9

Войските настъпваха.
Под грозния звук на шрапнелите
изтръпнаха
и най-смелите:
в отчаяние
към небето издигнати голи ръце.
Ужас без слава
замръзна на всяко лице -
очи без страдание.

"Всеки
да си спасява
живота!"

По всички пътеки
ето спущат се рота след рота
- пехота
кавалерия
артилерия.
Бият атака
барабаните.
Паника
- високо
над изподраните
червени знамена -
бич от пурпурни пламъци вей.

Там
посред общия смут
сам,
като луд
епически смелия
поп
Андрей
с легендарния топ
стреля
снаряд след снаряд. . .
В последния миг:
"Смърт на Сатаната!"
извика
побеснял и велик -
и обърна назад
своя топ:
последната
граната
изпрати
право там

- в божия храм
дето бе пял литургия, ектении. . .

И се предаде.
"Да се обеси червения поп!
Без кръст - без гроб!"


До телеграфния стълб бе изправен.
До него палача.
Капитана.
Въжето
бе готово.
Балкана
тъмнееше мрачен.
Небето -
сурово.
Попа стоеше огромен,
изправен в целий си ръст,
цял
спокоен като гранит -
без жал
без спомен
- на гърдите Христовия кръст
и с поглед в балканите впит -
далеко
сякаш в грядущето. . .
- Страхливо вий поглед отпущате
пред близката смърт на човека,
палачи!
Що значи
смъртта на един?
Амин!
Захрачи
и плю.
Бързо нахлу
сам на врата си въжето
и
без да погледне небето
- увисна -
език
между зъбите стиснал:


велик
сюблимен
непостижим!


10


Есента
полетя
диво разкъсана
в писъци, вихър и нощ.
Буря изви се
над тъмни балкани


- мрак и блясък
и гракащи гарвани ято -


Кървава пот
изби по гърба на земята.
В ужас и трепет снижи се
всяка хижа и дом.
П о г р о м!
Трясък
продъни небесния свод.


11


Тогава настана
най-ужасното:
Бясно захласната
заудря в душите тревожна камбана
- удря, бие, звъни. . .
Нощта падна тъй ниско -
глухо и страшно заключена
от всички страни.
Смъртта
- кървава вещица сгушена
във всичкине ъгли на мрака
изписка,
и ето посяга
далеч и навред из нощта:
със своите сухи ръце
- дълги, безкрайни -
улавя и стиска
зад всяка стена
по едно ужасено сърце.
О, нощ на безименни тайни!
- и тайни, и явни:


Мегдани отново с кармин окървавени.
Смъртни писъци в преръзано гърло задавени.
На вериги зловещия звек.
Затворите пълни с хора.
В двора
на казарми, затвори
от командвани залпове ек.
Вратите залостени.
Чукат отвън тъмни гости.
Сина със револвер в ръката
мъртъв на прага прострян.
Бащата обесен.
Обезчестена сестрата.
От селата задигнати селяни
след тях - войници:
мрачен конвой.
За да бъдат разстреляни:
Команда: стой!
"Огън" -
изтракаха пушки:
Ку
Клъкс
Клян -
"бий"!
- залп.
Десет трупа
от брега
пльоснаха тежко
в мъртвите мътни води на Марица.
Окървавена повлече
ги скръбната родна река.
Военна музика нейде далече
през обезлюдени улици
гърмеше
"Шуми Марица. . ."
Окървавена. . .
В изпотъпкани ниви
трънливи
между бодил и високи треви
се валят червени глави
с накълцано обезобразено лице.
Бесилки разпериха черни ръце
(привидения в мъртва мъгла).
Непрестанно се носи страхотния марш на топора
ударил о кокал. Горящи села
озаряват далеч кръгозора.
Потекоха кървави вади.
Пламнали клади
лизнаха със светотатствен език
светото подножие
на божия
престол.
Замириса на живо месо.
Ужасени отвис небесата
нададоха вик
блажените жители на светлия рай
- на бога свирепо Осанна -
Край.
Урагана престана,
халата
спря най-подир:
мир
и тишина
настана
по цялата
страна.
Кървав на боговете курбан.


12
Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила. . .


Ахил беше грубата сила.
Военния демон.
Ахил беше стар генерал
на Н. Ц. В. цар Агамемнон.
Ахил бе герой.
С безброй
кръстове, ордени, ленти. . .
Пиедестал
на реда и тишината
в страната. . .


Но днес ний
не вярваме вече в герои
- ни чужди, ни свои.


Троя бе опожарена и срината.
Приам и Хекуба загинаха.
Ахил тържествува. . .
- Какво е за него Хекуба? -
Душата му дива и груба
не чува
плача на свещената майка, разкъсъна
над безименни гробища с кърви оръсени
израснали в миг
- толкоз много -
безброй.
- Какво е за него Хекуба? -
Ахил бе герой.
Ахил бе верик.


Бич божий изпратен от бога.


Но Ахил ще загине под гняв и проклятия.
- И загина

падна в позорно падение:
на убиеца вярна отплата.
Агамемнон уби Ифигирия
- и загина:
Клитемнестра уби Агамемнона
- и загина:
Орест със Електра уби Клитемнестра
- и загина. . .
Едничка остава
- стои и пребъдва
през вековете -
Касандра-пророчица:
тя вещае възмездие
- и в с и ч к о с е с б ъ д в а.
Безсменна прищявка, игра и забава
на боговете.
Вековечен разцвет на божествена стръв.
Всяка смърт е за тях развлечение,
всеки вопъл - шега.
Смърт, убийство и кръв!
Докога, докога?
Вседържителю Зевс
Юпитере
Ахурамазда
Индра
Тот
Ра
Йехова
Саваот:
- о т г о в а р я й!

Кръз дима на пожарите
се издига и бие ушите ти
вика на убитите,
рева
на мъченици безброй
върху клади горящи дърва:
- К о й
и з л ъ г а н а ш а т а в я р а? -


Отговаряй!
Ти мълчиш?

Не знаеш?
- Ний знаем!
Ето виж:
с един скок
ний скачаме право в небето:

ДОЛУ БОГ!

- хвърляме бомба в сърцето ти,
превземаме с щурм небето:

ДОЛУ БОГ!

и от твоя престол
те запращаме мъртъв надолу
вдън вселенските бездни
беззвездни,
железни -

ДОЛУ БОГ!

По небесните мостове
високи без край
с въжета и лостове
ще снемем блажения рай
долу
върху печалния
в кърви обляния
земен шар.
Всичко писано от философи, поети -
ще се сбъдне!
- Без бог! без господар!
Септември ще бъде май.
Човешкия живот
ще бъде един безконечен възход
- нагоре! нагоре!
З е м я т а щ е б ъ д е р а й -
ще бъде!

1924 г.
От великото до смешното има само една крачка
Яндра
 
Мнения: 369
Регистриран на: Съб Авг 21, 2004 5:49 pm
Местоположение: някъде в ...София

Мнениеот Яндра » Нед Сеп 19, 2004 7:12 pm

Ад



(Начало на поемата)




І



"Оставете тук всяка надежда!" -



писа нявга ръката на Данте

над вратата на ада.



Данте беше andante

- и разнищваше мъдра пророческа прежда

през цялата древна и нова световна история:

Данте беше andante:

страх и терор без надежда.



Ний сме presto.

Галоп.

Първия скок

изпреварен от втория

(злочесто

салтомортале

на вси грехове

раздрали

жестоко

с отрова

плътта и душата).



Ний се раждаме в ада

- готово -

там.

Ний не идем отвън

като Данте през сън -

живота ни цял е

там

жупел и плам.



Девет спирали

- кръг подир кръг -

девет кръга

от мъка,

от плен

и угнетение

- всеки ден -

безпир си въртят

в деветорно въртение:

и ний

носим се шеметно

- изстрел от божия лък -

там, дето ний сме родени:

в ада.



Перото ми трепетно

страда,

отпада

без мощ

пред всегдашния, страшния ужас на ада,

който трябва аз днес да опиша.

На помощ!

Вожд

Вергилий.



ІІ



(Но Виргилий отдавна не диша.

Виргилий се хили

с беззъбата зев на класически череп

стар хиляда и толкоз години.)

Свий

в торбата си чер хляб

и

без целомъдри, спокойни терцини -

тръгвай сама,

о, душа!

през адските кръгове - плам и тъма:



Уви!

Лъжа

е Виргилий.



ІІІ



Черните сили,

подземните сили -

там:

власт;

верните сили,

земните сили -

плам:

паст.



Ропот и клетви

и в мъката светва

праведна вяра за мир.

Скърцане с зъби,

и вопли, и скърби,

гняв и надежда безспир.



О!

Грешници няма

в ада:

там страдат

белите праведни само:

жертва на гибелна власт,

приклещени в ужаса хилядорък

на глад и закон

на човечеството безконечния стон

сред кипящи блата

от вражда и смола

- в огнена вихрена паст:

Адът е само за нас.

Кръг подир кръг.

- Девет -

извиват се

- Presto в спирала:

Адът е само за нас.

И нахалос

зовеш ти: пусни ме, спирала!



Адът е само за нас -

събери си сърцето

и ето:

падай

- с трясък

- прасък

право в провала

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

Р

- жт -

пляс! -



ІV

Кръг първи:



В кърви

нозете ни

боси

- раздрани

- вковани

в яростен лед

- виж ни, поет!

С ледени

остри

зли

игли

-скреж:

в миг мраз,

в миг горещ:

всеки час

ни избожда очите

- и не виждаме нито

напред

- нито

назад

- виж ни, поет!

Боже, ти!

Зимното слънце

- усмихнат джелат,

страдащ неспирно

от люта безсъница -

одира ни

кожата:

- виж ни, поет!

- Брат!



Корема ни кух

- изпъната кожа на стар барабан,

барабан след безименна бран -

бий, барабана

с глух

звук,

с дива закана

и яд:

Глад!

Глад!

Глад!

Глад,

без да чакаме

Глад,

неоплаквани

Глад

е съдбата ни

Глад!

Глад!

Глад!

Глад!

Пред нас булеварда

и целия град

- богатството дружно с разврата

шуми

от полуголи моми,

горди

лордове,

сити

банкери,

офицери,

велможи,

и прочее скотове

- О!



"Госпожи

и господа -

молим

връзки за обуща

вакса

кибрит!"



- Пред тях наредени в мизерен шпалир

посред трясъка

ний

на големия град

- Urbi et orbi -

пред целия мир

и великия град:

Глад!

Глад!

Глад!

Зад нас пролетяват

върволица безспир

автомобили

със сто конски сили,

мотоциклети

кеби

фиакри

карети

- и в тях

гордо, без страх

онези, които

ни познават,

признават

и не забравят

(нас

просяци нищи

немощни мощи

от кожа и кости

през целия град наредени в мизерен шпалир).



Над нас се развяват

безспир

блестящи етажи

ръкопляскат балкони

златни банки звънят

запяват

гладни

катедрали

на пладне,

а над широкия път

прозяват се

пурпурни

фурни

преяли -

и с хлебния свой аромат

ни облъхват полята

на целия свят.

А долу

под тежкия пласт на мъглата

разлива се мътната Темза -

далеко протича

и мъкне, довлича

от всички морета, от всички земи

калта на света

- всемирната черна мизерия:

италианци и немци,

чехи, поляци

монголци и негри,

всички раси,

народи и нации -

безродни скиталци

дриплювци

жълти

изпити

от глад

довлечени тук сред големия град

лумпенпролетариат -

плевел и дим:

Всички пътища водят за Рим. -



Златни банки звънят

и запяват

над нас

гладни

катедрали

на пладне

прозяват се

пурпурни

фурни

преяли -

и с хлебния свой аромат

ни облъхват полята

на целия свят

Да живее великият глад!




(Следват още осем кръга на мъки - седем смъртни гряха и осем позорни престъпления на днешния свят. АД е първата част от трилогията БОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯ: АД - ЧИСТИЛИЩЕ - РАЙ.)





1922
От великото до смешното има само една крачка
Яндра
 
Мнения: 369
Регистриран на: Съб Авг 21, 2004 5:49 pm
Местоположение: някъде в ...София

Мнениеот Яндра » Нед Сеп 19, 2004 7:14 pm

Ден на гнева


PRESTO I



Бягай, бягай

в галоп

не питай

ти си сам идеал!

На живота огромния топ

изгърмява ме цял

на вис към звездите.



Бягай

залягай

ставай

падай

нападай

решително

смело

стремително

неудържимо напред

- без команда, без ред -

напред.



Дело! Дело

е нашя зов

пряко всичко

пряко вражда и любов,

пряко звезди,

метеори

комети

- напред

без умора,

без сън

навън

из затворите,

из градовете

центростремително

ти полети!



PRESTO II



Братя

Другари

Малоимотни

Граждани

Селяни -

вий млади

и стари,

които постотно сте

като животни

раждани,

стреляни -

Безполезно е тъй да стоим:

да се вдигнем

- напред -

да вървим!



През дим

черни, саждиви, изкаляни -

без команда, без ред -

тъй както, когато изригне

стремително

катер.

Братя!

Сега е последния час,

последния ден:

100 години пред нас

Камил Демулен

говори разпалено

и убедително

и сочи

великата страшна Бастилия.

Сега е последния час.

Всеки от нас

с последни усилия

трябва да скочи

на крак!




1922
От великото до смешното има само една крачка
Яндра
 
Мнения: 369
Регистриран на: Съб Авг 21, 2004 5:49 pm
Местоположение: някъде в ...София

Мнениеот Яндра » Нед Сеп 19, 2004 7:53 pm

Главата ми...



Голова моя - темный фонарь с перебитыми стеклами.

Саша Черный




Главата ми -
кървав фенер с разтрошени стъкла,
загубен през вятър и дъжд, и мъгла
в полунощни поля.
Аз умирам под кота 506
и възкръсвам в Берлин и Париж.
Няма век, няма час - има Днес!
Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,
о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки
сред мрака -
и в мрака
бог сляп ги
събира и мълком повежда към прежния призрак...
О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех
- замръзнала, каменна, вечна и зла -
изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет:
пред тъмния просек Едип -
загубен през вятър и дъжд, и мъгла.







Пътешествие в Китай


ПРИКАЗНО ИНТЕРМЕЦО:



Неочаквано смехът на Източния Океан разбуди Небесната Империя;
пред нас - сред хризантеми, тържество и изумруди -
застана необхватното, застана златното Сърце на Изтока:
-Невероятно! -
скръбната жена, която беше с мене, тя
е сянката ми отразена над безбрежната вълна на Океана:
о!
- възторг на утро и затмение на вечер -
тя е последната, и първатаа, и ббледната, и мъртвата и всички:
угасвай! аз не те обичам вече.

И ослепен от слънцето, аз може би заспах
и в своя сън видение
- видях:
застана ти пред мене
- Единствено - Една! -
Китайската княгиня Линг-Ма-Тзе.
О! истина е страшната лъжа на мойте сънища!
о - истина са пурпурните привидения на моето сърце:
- Единдствена Една! -
Веригите на радостта ми развържи
и заглуши зловещото бълнуване на мойте лунни устни,
убий зелената, студената, мъртвешката луна
заседнала в сърцето - о кажи!
и ето:
Аз съм младенецът Ноча
със свойте три духа и девет очи
- разкъсан на части и в миг възроден -
и понесен към ясната пролет,
и понесен към пътя на вечния ден -
под нозете ми в бурен, стремителен полет
- колелото на Огъня,
колелото на Вятъра -
Нека ударят веселия гонг!
Нека раздвижат презничните струни!
Защото Злият Бог на Севера заспа - и спи
дълбоко той, до смърт. Защото пламъкът на щастието разтопи
леда на страшния му замък - и крила
над моя страх отпуща той - навежда се да ме целуне -
Ела!

И ослепан от щастие, аз може би заспах
и в своя сън видях видение
- видях
Божествения Жител на Кристалния Дворец,
и ослепителния блясък на кристала:
- или: не съм ли аз владетелят на тоя блясък? аз кръстен
в славата на Сладострастния Стрелец? -
Не жаля!
Баща ти, веселият богдихан,
не ще ми съгради такъв дворец:
о изстъпление на блясъка! венчана ти и аз венчан
на Щастието с белия венец -
ела!
мини по леките кристални стъпала:
там чака Чудото - и ти си тя; и аз съм той,когото ти отвеки чака...
Ала: пази се! там пред входа пурпурният дракон
е страж на Чудото. Той спи, но бди - пази се!
Това е драконът на мойта стара скръб
изписан върху герба на Китай
пази се ти - не го буди - не го ласкай! -
От чаканото Чудо ослепен, аз може би заспах
и в своя сън видение
- видях
- Безкрайните зали на Ведрия Мраз -
разсипана сребриста роса на лунний сърп
- на ясписови флейти сънний глас
и сините сияния на тайни лампиони
- берили, хиацинт, смарагд, сапфир, топаз,
и чисти аметисти, оникс, хризолит, рубин, циркон
- душата шеметна ги гони и лети
в неуловими кръгове от блясък и възторжен стон
- но твоето напрегнато око поглъща всичко, ти
велик, убийствен Диамант!
- ти разтрошаваш блясъка и в неизвестни бездни
запалваш дивото хоро на
безчислени слънца - ти сплиташ ми корона
от пламъци - разкъсваш, разтрошаваш и ломиш с безумните ръце на своя блян -
Кохинур! Кулинан!
- разхвърляш бесни пламъци - кристал, звезди, искри -
безчислени слънца -
(Княгиньо!)
- жар, искри -
пояно ослепление - въртение - пожар -
и падане - и звън на изпочупени кристали - -
- спасявай се! дворецът ти гори! -




Жестокият пръстен


В нощта след бледните хвалебни литургии
ти пращаш да ме свържат твоите слуги -
под тягостния свод на вечна пирамида
за страшни пиршества ме водиш, Сън!

- О кървава глава във мойто блюдо!
сляп ужас на студената стена -
и призрачния път към призрачния свят отвън,
през мрачни коридори,
сплетени в жесток

без изход пръстен -
вън:
(О, агнец бял! след пълнослънчева зора над Нил,
опръскан с кървави петна,
склонил
глава - без грях, без жалба, без порок...)

Бог говори:




Из книгата "AS DUR"



ALLEGRO VIVACE



Сърцето ми бие!
вопие с тържествена радост навън през света -
в ушите ми вият
червените вълци на моята кръв -
и моите нерви треперят -
о празник и ужас!
Боите ликуват в градини, в площади, в плакади -
и вятър плющи и развява душата ми -
старинно покъсано знаме:
над жарки твърдини -
вея. -
Аз чакам. Един. Побеждавам години:
и зрея.


PRESTO


Аз съм влюбен във вас! Аз ви любя! Аз страдам!
- Ще ви следвам до гроб! Ще ви следвам навред!
От сто метра надолу по стълбите падам
- в ресторанта, пред вас на колене
(влюбен и блед).
През тайни врати детективи след мене
ме преследват и дебнат (аз зная това)
и отчаяни, сред пусти полета, зова
към мразния вятър, нощта и дъжда...
И превързан през кръста с въжа,
аз се хвърлям в морето - но пак ме изтеглят навън...

Дни и нощи, без сън...
С разбойнишки чети
аз бягам
по планински пътеки...
Аз лягам
за сън -
и сънувам потери
по моите дири...

Макс Ланда ме гони.
Макс Ланда ме дири -
аз бягам
по планински пътеки, наклони -
Макс Ланда ме гони с револвер в ръка...

Аз бягам... И знам
- пам! пам! -
че убил ме
би той, с лик изюден от бяс и жестокост
- пам! пам! -

О, ужас и вик на невинните филми,
отразени в искрата на светлия кокс.

FINALE

С двадесет и четири гръмовни удара
часовникът завършва своя кръг.
Дотук.
И утре ти ще бъдеш пак ти
- сам сред бога -
Ужасът сторък
на времето
с крака, с ръце,
с длани, с пръсти, с лакти
бий
- от изток до запад -
тревога
по скъсания кървав барабан на моето сърце...
И секва в миг кръвта.
Тук свършва песента.

DA CAPO
От великото до смешното има само една крачка
Яндра
 
Мнения: 369
Регистриран на: Съб Авг 21, 2004 5:49 pm
Местоположение: някъде в ...София

Мнениеот orange_juice » Пон Сеп 20, 2004 10:13 am

леле мале Яндра...благодаря ти за това, да си припомним...

Аз бих обичал мойто щастие...

СЕНЗАЦИЯ

Аз бих обичал мойто щастие
и моите случайни радости,
аз бих обкичил в сладострастие
съня на всичките си младости,
във всеки сладък час причастие
бих взел от кратките си радости


- ако да бях в тоз свят един,
не сред усмивки без участие,
ако на бе зад всяко щастие
скрит страх,
ако не бях самин
аз кръстен с горкото причастие
на жълт неврастеничен Сплин.
orange_juice
 
Мнения: 516
Регистриран на: Чет Авг 26, 2004 7:46 pm

Мнениеот chloe dancer » Нед Яну 23, 2005 10:24 pm

Благодаря, Яндра. Не мога да се сдържа да не пусна нещо мое любимо от него... ;)



ДНЕВНИК


Сега е твърде късно. Сбогом.

(Защото много те обичам!)

Но няма в страст да те обкича.

(Аз избледнял съм. Твърде много.)

Сега е вече късно. Всичко.

Денят. Нощта. И аз. И ти.

И закъснялата усмивка,

разляна в скръб из вазите

на твоя взор...



Безплодна вечер!

Сърцето ми не чака тайна.

(Аз или тази бледна вечер -

но бледнината е безкрайна!)

Разбирам. Зная. Няма тайна.

Сега е твърде късно вече.
chloe dancer
 
Мнения: 22
Регистриран на: Нед Яну 23, 2005 10:20 pm

Мнениеот orange_juice » Пон Яну 24, 2005 11:40 pm

наистина е много хубаво...
orange_juice
 
Мнения: 516
Регистриран на: Чет Авг 26, 2004 7:46 pm

Мнениеот Latemoon » Вто Ное 22, 2005 7:18 pm

н
е
що провокативно
:
http://www.mediatimesreview.com/march03 ... 0Milev.php
Latemoon
 
Мнения: 67
Регистриран на: Нед Ное 20, 2005 12:01 am


Назад към Бунтарска поезия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта