Франсоа Вийон

Модератори: vionbg, Radi_Angelov

Франсоа Вийон

Мнениеот vionbg » Сря Авг 25, 2004 2:50 pm

Франсоа Вийон
БАЛАДИЧНА ЕПИТАФИЯ
НА ОБЕСЕНИТЕ

Човешки братя, подир нас дошли,
не ни осъждайте със поглед строг,
че който за нещастник го боли,
към него милостив ще бъде Бог.
Пет-шест на брой пред вас висим - жесток
бе жребият ни: скапа се плътта
(а беше ни до вчера съкпа тя!),
на пепел всеки скелет се разпада...
С насмешка не ровете пепелта -
молете за душите ни пощада!
А братът е затуй - да се смили
(че цар - далеко, а високо - Бог).
Не ни презирайте, че сме били
обесени. Във този свят широк
едва ли има някой без порок.
Дано синът на Девата света,
пословичен със свойта доброта,
да ни спаси от пъклената клада...
Не ни измъчвайте и след смъртта -
молете за душите ни пощада!
Пороят ни изми. Изпепели
ни зноят. Вече всеки е безок,
че ни кълваха гарваните зли,
дордето стане тъмно като в рог.
Покой не знаем и от трън на глог
нестихващ вятър (с песен на уста!)
подмята ни безспир като листа,
че никой за обесници не страда...
Не ни корете зарад участта -
молете за душите ни пощада!
Исусе, милостив като баща,
не ни забравяй в свойта доброта,
защото нас какво ни грее ада...
Не се гаврете, хора, със смъртта -
молете за душите ни пощада!

Ballade [de la Grosse Margot]

Se j'ayme et sers la belle de bon het,
M'en devez vous tenir ne vil ne sot ?
Elle a en soy des biens affin soubzhet ;
Pour son amour seins boucler et passot.
Quant viennent gens, je cours et happe ung pot,
Au vin m'en voys, sans demener grant bruyt ;
Je leur tens eaue, froumaige, pain et fruyt.
S'ilz paient bien, je leur diz : «Bene stat,
Retournez cy, quant vous serez en ruyt,
En ce bordeau ou tenons nostre estat. »

Mais adoncques, il y a grant deshet,
Quant sans argent s'en vient coucher Mergot ;
Voir ne la puis, mon cueur a mort la het.
Sa robe prens, demy seint et seurcot,
Sy luy jure qu'il tendra pour l'escot.
Par les costez se prent, c'est Antecrist,
Crye et jure, par la mort Jhesucrist
Que non fera. Lors empoingne ung esclat,
Dessus son nez lui en faiz ung escript,
En ce bordeau ou tenons nostre estat.

Puis paix se fait, et me fait ung groz pet,
Plus enffle qu'un velimeux escarbot.
Riant, m'assiet son poing sur mon sommet,
Gogo me dit, et me fiert le jambot ;
Tous deux yvres dormons comme ung sabot.
Et au resveil, quant le ventre lui bruyt,
Monte sur moy, que ne gaste son fruyt,
Soubz elle geins, plus qu'un aiz me fait plat ;
De paillarder tout elle me destruyt,
En ce bordeau ou tenons nostre estat.

Vente, gresle, gesle, j'ay mon pain cuyt.
Je suis paillart, la paillarde me suyt.
Lequel vault mieulx ? Chascun bien s'entressuyt,
L'un vault l'autre, c'est a mau rat mau chat.
Ordure aimons, ordure nous affuyt;
Nous deffuyons honneur, il nous deffuyt,
En ce bordeau ou tenons nostre estat.


Франсоа Вийон
БАЛАДА ОТ ИМЕТО НА СЪДБАТА

Съдба съм и такава съм била,
та ти ли, Франсоа (не те и зная!),
ще ме наричаш мен убийца зла!
И по-добри от теб ядат калая
и свършват в кариерите накрая.
Оплакваш се, а плачеш за бесило -
не си единствен, стъпил днес на гнило.
Най-знатни люде - гледай! - съумях
да ги направя аз на пух и прах,
пред тях си ти като муха пред слон;
да предизвикваш мен е страшен грях,
така че се вземи в ръце, Вийон!
За цар и крал не съм добре дошла,
че аз отколе гибел им вещая:
сразих Приам, изчезна сред мъгла
навеки Троя - с участ като тая
и Анибал успях да увенчая,
а Картаген превърнах във мъртвило;
и Сципион опита мойто жило;
предадох Цезар със един замах,
а във Египет пък Помпей заклах;
в море от кръв удавих аз Язон;
запалих Рим, жестоко там вилнях...
Така че се вземи в ръце, Вийон!
И Александър колко кръв проля,
загледан към зваздата си в безкрая,
а как умря! Сред бойните поля
и Арфаксад реших да закопая...
Такъв ми е на мене обичая -
така да бъде, знай, се е решило
и нищичко не се е променило.
В нещастието Холоферн презрях
и ножа на Юдита не, не спрях,
докато спеше. А Авесалом?
Какви коси! Обесих го на тях.
Така че се вземи в ръце, Вийон!
И чуй ме, Франсоа, какво разбрах:
сама да можех днес да внасям страх,
а не съгласно божия закон,
би ви очаквал всички пълен крах...
Така че се вземи в ръце, Вийон!



---
Писана е вероятно през ноември 1462 г. след излизането на Вийон от затвора Шатле;
Анибал (247-183 г. пр. н.е.) - прочут картагенски пълководец, победен от Сципион Африкански;
Арфаксад - цар на Медея, победен от Навуходоносор.

Превод от френски Васил Сотиров, 2000




Франсоа Вийон
БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ

На врага се осланя човек
и е петимен всеки за глад,
който спи като пън, е нащрек,
вкус на плява - каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.
На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът - на почит човек,
луда радост - ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.
Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът - духовно богат,
жив е, който лежи във ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
всеки пъзльо е смел акробат,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.
Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.

Превод от френски Васил Сотиров, 2000




Франсоа Вийон
БАЛАДА ЗА НЯКОГАШНИТЕ ЖЕНИ

Кажете ми в коя страна
е днеска Флора, в Рим ценена,
Таис, в чиято слабина
бе много сила изцедена,
и Ехо - с хубост вкаменена, -
мълвяща край безкраен бряг,
от шепот даже уязвена?
Къде си днеска, лански сняг?
А Елоиза? Тя узна
цената си зарад химена -
кастрираха го без вина
и расо Абелар надена...
А тази, с толкоз власт дарена,
че Буридан по неин знак
в чувал да бъде хвърлен в Сена?
Къде си днеска, лански сняг?
И Бланка, лилия една
със глас на мамеща сирена,
и Жана, храбрата жена,
в Руан на клада изгорена,
Алис, за рицаря мишена,
и Берта с мощния си крак -
къде са, Дево пресвещена?
Къде си днеска, лански сняг?
Но, Ваша милост, седем дена
да търсите - и пак, и пак
ще се завръщате с рефрена:
къде си днеска, лански сняг?
---
Франсоа Вийон пише "Голямото завещание" в края на 1461 г. То обхваща малко повече от две хиляди стиха, разпределени в 186 станси, 3 рондо и 16 балади. "Балада за някогашните жени", "Балада за парижките жени" и "Заключителна балада" са сред 16-те вмъкнати балади.

Франсоа Вийон
БАЛАДА ЗА ПАРИЖКИТЕ ЖЕНИ

Минават за красноречиви
влюбчивите венецианки,
седят из древните архиви
на приказки дори спартанки,
а римлянки - републиканки,
и флорентинки, умни триж,
ще те побъркат със гатанки,
но най-устати са в Париж.
В устата, знам, че нямат сливи
добрите неаполитанки,
че кудкудякат като диви
за бой готовите германки;
египтянки и атинянки,
че и унгарките ги виж,
наред с прочутите испанки!
Но най-устати са в Париж.
Дори бретонките бъбриви
или швейцарските държанки
са като риби мълчаливи,
щом срещнат наши куртизанки;
знам, могат разни англичанки
или фламандки със престиж
да съскат като пепелянки,
но най-устати са в Париж.
Да славим всички парижанки
(че как ли да им устоим?!) -
признават го италианки:
но най-устати са в Париж.


Превод от френски Васил Сотиров, 2000





Франсоа Вийон
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА БАЛАДА

Дотука всичко завеща
и свърши клетият Вийон.
Разчуе ли се за смъртта,
червете се - достоен фон
е туй на гонен от нагон
любовен и загнил млад, -
че кле се в Божия хормон,
разделяйки се с този свят.
Измама няма - любовта
му смачка целия фасон,
далече го прокуди тя
да скита сам и без подслон:
ни храст, ни заек - стръмен склон,
по който той раздра отзад
едничкия си панталон,
разделяйки се с този свят.
Бедняшка бе му участта
под тегнещия небосклон:
пронизан от любов в гръдта,
умря един ездач без кон;
но с порив като скършен клон,
отрупан целият със цвят,
той бе достоен за поклон,
разделяйки се с този свят.
Във разрез със добрия тон
(на Ваша милост тъй познат!)
гаврътна чашата Вийон,
разделяйки се с този свят.
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

Назад към Бунтарска поезия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта