Провери преди да сложиш етикет

Модератор: vionbg

Провери преди да сложиш етикет

Мнениеот Богданов » Чет Сеп 16, 2004 9:55 pm

Из "Нежни гръмотевици", Макс Лукадо (Менора Прес)
Глава 25

Докато вървеше, Исус видя един човек, който се беше родил сляп. Последователите му го попитаха: "Учителю, чий грях е причина за слепотата на този човек - неговия собствен или този на родителите му?" (Йоан 9:1-2, Новия завет)

Провери преди да сложиш етикет
(Да се погрижим или да осъдим)


Наскоро заведохме децата на почивка в един исторически град. Докато обикаляхме един от музеите пред нас се движеше семейство от Ню Йорк Сити. Те не ми казаха, че са от Ню Йорк. Нямаше нужда да ми казват. Личеше им. Носеха нюйоркски дрехи. Единият им тинейджър беше с половин обръсната глава, а косата от другата половина на главата му стигаше почти до кръста. Дъщерята беше навлечена с пет ката дрехи, всичките с различна дължина, а от врата й висяха няколко гердана. Майката сякаш се бе възползвала от гардероба на дъщеря си, а бащата беше с дълга коса.
Бяха ми напълно ясни. Момчето най-вероятно беше наркоман. Родителите преживяваха кризата на средната възраст. Бяха богати и нещастни и имаха нужда от съветване. Добре, че аз бях наблизо да им помогна.
След няколко минути те решиха да ни се представят. Бях прав - наистина бяха от Ню Йорк. И дотук с моите велики прозрения. Когато им казах как се казвам, те изпаднаха в луд възторг. "Не може да бъде! - казаха те. - Чели сме вашите книги. Изучаваме ги в неделното училище в църквата. Искахме да дойдем да ви чуем, когато бяхте наблизо, но точно тогава се падаше традиционната ни семейна вечер и..."
Какво - какво? Неделно училище? Църква? Семейна вечер? Олеле мале. Бях се пообъркал. Т.е. бях се объркал доста сериозно. Бях сложил етикет преди да проуча съдържанието.
Всички използваме етикети. Залепяме ги на бурканите с конфитюр и на папките, за да знаем какво има вътре. Но поради някаква странна причина ги лепим и на хората.
Йоан ни разказва за един случай, когато учениците лепнаха етикет. Исус и последователите му минаха покрай човек, който се бе родил сляп. И ето какво попитаха учениците: "Учителю, чий грях е причина за слепотата на този човек - неговия собствен или този на родителите му?" (Йоан 9:2).
Забрави, че човекът е просяк и е в нужда. Забрави, че е прекарал целия си живот в мрак. Забрави, че е толкова близо и със сигурност ни чува. Нека да обсъдим греховете му.
Как можаха да са толкова груби? Толкова невнимателни? Толкова... слепи.
Отговорът? (Може и да не ти хареса.) По-лесно е да говориш за някой, отколкото да му помогнеш. По-лесно е да обсъждаш хомосексуализма, отколкото да си другар на някой обратен. По-лесно е да дискутираш по въпросите за развода, отколкото да помогнеш на разведените. По-лесно е да спориш за аборта, отколкото да спонсорираш детски дом. По-лесно е да се оплакваш от схемата за социално осигуряване, отколкото да помагаш на бедните.
По-лесно е да лепнеш етикет, отколкото да обичаш.
А най-лесно от всичко е да се обсъждат социални въпроси. Подобни дискусии ни дават усещането за праведност. Себеправедност.
На теб харесва ли ти, когато хората ти лепят етикет преди да са те опознали?
"А, значи си безработен?" (В превод: Явно си некадърник.)
"Хм, счетоводителка ли каза че си?" (В превод: Явно си много загубена.)
"Той е епископянин." (В превод: Явно е либерал.)
"Той е епископянин и гласува за демократите." (В превод: Явно е непоправим либерал."
"О, извинявай, не знаех, че си разведена." (В превод: Явно е разхайтена.)
"Той е фундаменталист." (В превод: Празноглав и ограничен тип.)
Етикети. И на мен онзи ден ми лепнаха един. С един човек завързахме оживен спор по някои социални въпроси. По едно време той ме попита какво работя. Когато отговорих, че съм проповедник, той каза само "Аха, ясно" и замлъкна.
Исках да му кажа: "Хич даже не ти е ясно. Не ме слагай в този калъп. Аз не съм проповедник. Аз съм "Макс, който проповядва". Не ме слагай под един знаменател с всички останали лицемери и надути проповедници, които може би познаваш. Не е честно."
Етикети. Толкова са удобни. Залепяш ги на човека и си мислиш, че вече знаеш в кой шкаф да го сложиш.
Ами ако и Бог започне да прави това с нас? Ако и той започнеше да ни преценява по външния вид, по родното ни място или по професията ни? Или пък по младежките ни прегрешения? Той не би постъпил така, нали?
"Не съдете другите хора, иначе и вие ще бъдете съдени. Ще бъдете съдени по същия начин, по който вие съдите другите и колкото давате на другите, толкова ще се даде и на вас" (Мат. 7:1-2).
Бъди внимателен, когато съдиш. Това не означава, че не трябва да имаме разпознаване. Означава, че не ние сме тези, които прочитат присъдата. Защото колкото милост показваш, толкова и ще получиш.
Исус виждаше положението на слепеца по друг начин. Вместо да погледне на него като на предмет за обсъждане, той погледна на него като на предмет на бъдещо чудо. Защо беше сляп? "За да може Божията сила да се прояви в него" (Йоан 9:3).
Каква гледна точка само! Човекът не беше жертва на съдбата, а кандидат за чудо. Исус не му лепна етикет. Той му помогна. Исус бе по-загрижен за бъдещето, отколкото за миналото му.
На кой участник в тази история приличаш най-много? Може би на слепеца? Всички те обсъждат. Ти стоиш отвън и гледаш какво става вътре. Носиш етикет.
Ако е така, научи това, което научи слепецът: Когато всички други те отхвърлят, Христос те приема. Когато всички други те оставят, Христос те намира. Когато никой друг не ти обръща внимание, Исус отделя от времето си, за да ти каже думи от вечността.
Или може би приличаш на учениците. Осъждал си хора. Слагал си етикети. Удрял си съдийското чукче и си произнасял присъдата преди да знаеш фактите. Ако е така, върни се в Йоан 9:4 и проумей каква е Божията работа: "Докато е ден ние трябва да не спираме да вършим работата на Онзи, който ме изпраща."
Каква е Божията работа? Да приемаме хората. Да обичаме преди да обвиним. Да се погрижим преди да осъдим.
Преди да сложиш етикет, погледни вътре.
Богданов
 
Мнения: 7
Регистриран на: Пет Сеп 10, 2004 9:06 pm

Re: Провери преди да сложиш етикет

Мнениеот Яндра » Чет Сеп 16, 2004 10:36 pm

Богданов написа:Как можаха да са толкова груби? Толкова невнимателни? Толкова... слепи.
Отговорът? (Може и да не ти хареса.) По-лесно е да говориш за някой, отколкото да му помогнеш. По-лесно е да обсъждаш хомосексуализма, отколкото да си другар на някой обратен. По-лесно е да дискутираш по въпросите за развода, отколкото да помогнеш на разведените. По-лесно е да спориш за аборта, отколкото да спонсорираш детски дом. По-лесно е да се оплакваш от схемата за социално осигуряване, отколкото да помагаш на бедните.
По-лесно е да лепнеш етикет, отколкото да обичаш.



Да погледнеш навътре, можеш ли да се докоснеш до всяка душа или само до тези които чувстваш... Не е лесно да обичаш, но и да мразиш не е лесно. На кого да помогнем - на умиращ гълъб, на болен пират, на усмихнат просяк, на този когото обичаме, на този който просто има нужда.... Как избираме кога, защо и на кого? Бог може да вижда, това което ни убягва, а ние можем само да търсим, понякога цял живот. Етикетите не са ли всички онези имена, които слагаме на нещата? Ако нещата нямаха имена, как бихме се отнасяли към всяко едно от тях... А кое е истинското ви лице, искате ли да го покажете или предпочиташ да го скриете. Ето, аз ще си сложа етикет, ще се нарека " луда", как ще го преведете? А ако се нарека " истина", тогава лъжа ли ще бъда?!
От великото до смешното има само една крачка
Яндра
 
Мнения: 369
Регистриран на: Съб Авг 21, 2004 5:49 pm
Местоположение: някъде в ...София


Назад към За жълтите очи и розовите очила

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron