не сме, омбре:) ти къде изчезна?
*„Любовта е форма на предразсъдък. Човек обича онова, от което се нуждае, онова, което го кара да се чувства добре, човек обича също и това, което му е лесно и удобно. Как можеш да кажеш, че обичаш един човек, когато на света има още десет хиляди други, които би обичала повече от него, ако бе имала шанса да ги срещнеш? Само че никога няма да ги срещнеш."
*„Истината е смотана. Заеби истината. Стилът е по-важен - как вършиш всяко малко нещо."
*„Винаги ще се намери нещо,което да разруши живота ни.Зависи само кое или какво ще ни открие първо. Човек винаги е готов да бъде отнесен."
Друга академия
как могат да продължават, виждаме ги
седящи в старите входове
с мръсни лекьосани шапки и дебели дрехи
без домове;
овесили глави, подпрели ръце на
колене чакат
или стоят пред Мисията
700 от тях
кротки като волове
чакат да ги пуснат в параклиса
където ще спят седнали на твърдите пейки
облегнати един на друг
хъркащи и
сънуващи;
мъже
без.
в Ню йорк Сити
където става по-студено
и са преследвани от себеподобните,
тези мъже често пропълзяват под автомобилните
радиатори изпиват антифриза
стоплят се и са благодарни за няколко минути, после
умират.
но тази е по-стара
култура и по-
мъдра;
тук те драскат и
чакат,
докато на Сънсет Булевард
хипитата и пацифистите
стопират колите
в 50 доларови
обувки.
отвън пред мисията чух някакъв тип да говори на
друг:
"Джон Уейн спечели."
"Спечели какво?" каза другият
и хвърли последната си свита цигара на
улицата.
Реших че това бе
доста добро.
Чарлз Буковски
Модератори: vionbg, longjohnsilver, orange_juice
харесвам книгите ти
от hano » Чет Юли 03, 2008 6:54 pm
харесвам книгите ти
(From: "Septuagenarian Stew: Stories & Poems")
на гишето за залагания
веднъж
един човек зад мен ме попита,
„ти Хенри
Чинаски ли си?”
„ъ-хъ”, отвърнах.
„харесвам книгите ти”, каза
той.
„благодаря”, казах.
„кой кон избираш в тая
гонка?”, попита той.
„хм”, отвърнах.
„аз избрах кон 4”, каза ми
той.
направих залога си и се върнах обратно
на мястото си...
на следващата гонка стоя на
гишето и същия мъж
виси зад мен
отново.
има най-малко 50 гишета
с прозорчета но
той трябваше да намери моето
пак.
„мисля, че тая гонка ще е по-
благосклонна”, каза той откъм гърба
ми. „трасето изглежда
тежко”.
„чуй”, казах, без да се
обръщам, „пагубно е да
говориш за конете на
пистата.
„що за правило е това?”
попита той. „Бог няма
правила...”
обърнах се и го погледнах:
„може би не, но аз
имам.”
след последната гонка
отидох при гишето, погледнах
зад себе си:
него го нямаше:
загубих още един читател.
губя 2 или 3 всяка
седмица.
нека се върнат обратно при
Кафка.
(From: "Septuagenarian Stew: Stories & Poems")
на гишето за залагания
веднъж
един човек зад мен ме попита,
„ти Хенри
Чинаски ли си?”
„ъ-хъ”, отвърнах.
„харесвам книгите ти”, каза
той.
„благодаря”, казах.
„кой кон избираш в тая
гонка?”, попита той.
„хм”, отвърнах.
„аз избрах кон 4”, каза ми
той.
направих залога си и се върнах обратно
на мястото си...
на следващата гонка стоя на
гишето и същия мъж
виси зад мен
отново.
има най-малко 50 гишета
с прозорчета но
той трябваше да намери моето
пак.
„мисля, че тая гонка ще е по-
благосклонна”, каза той откъм гърба
ми. „трасето изглежда
тежко”.
„чуй”, казах, без да се
обръщам, „пагубно е да
говориш за конете на
пистата.
„що за правило е това?”
попита той. „Бог няма
правила...”
обърнах се и го погледнах:
„може би не, но аз
имам.”
след последната гонка
отидох при гишето, погледнах
зад себе си:
него го нямаше:
загубих още един читател.
губя 2 или 3 всяка
седмица.
нека се върнат обратно при
Кафка.
- hano
- Мнения: 141
- Регистриран на: Пет Юли 20, 2007 10:08 pm
от hano » Чет Юли 03, 2008 7:03 pm
ура казват розите
(From It Catches My Heart In Its Hands, 1963)
ура, казват розите, днес е деня на обвиненията
и ние сме червени като кръвта.
ура, казват розите, днес е сряда
и ние цъфтим докато войниците падат
и любовниците също,
и змията в думата.
ура, казват розите, мрака прави
всичко еднакво, като светлините, които угаснаха,
слънцето напуска тъмни континенти
и редици от камък.
ура, казват розите, оръдията и кулите,
птиците, пчелите, бомбардировачите, днес е петък,
ръката, стискаща медала през празореца,
един молец отминава с полови миля в час,
ура, ура,
ура, казват розите,
ние имаме империи по стъблата си,
ура, ура, ура,
и това е, за което ни харесвате.
(From It Catches My Heart In Its Hands, 1963)
ура, казват розите, днес е деня на обвиненията
и ние сме червени като кръвта.
ура, казват розите, днес е сряда
и ние цъфтим докато войниците падат
и любовниците също,
и змията в думата.
ура, казват розите, мрака прави
всичко еднакво, като светлините, които угаснаха,
слънцето напуска тъмни континенти
и редици от камък.
ура, казват розите, оръдията и кулите,
птиците, пчелите, бомбардировачите, днес е петък,
ръката, стискаща медала през празореца,
един молец отминава с полови миля в час,
ура, ура,
ура, казват розите,
ние имаме империи по стъблата си,
ура, ура, ура,
и това е, за което ни харесвате.
- hano
- Мнения: 141
- Регистриран на: Пет Юли 20, 2007 10:08 pm
от hano » Чет Юли 03, 2008 7:08 pm
престой
(from The Roominghouse Madrigals’88
Правейки любов под слънцето, утринното слънце
в една хотелска стая
над уличката
където бедни мъже ровят за бутилки;
правейки любов под слънцето
правейки любов на килим по-червен от кръвта ни,
правейки любов докато момчетата продават заглавия
и кадилаци,
правейки любов под фотография от Париж
и един отворен пакет Честърфийлд,
правейки любов докато другите – горките приятелчета –
бачкат.
От онзи миг досега
може и да са минали години,
но той е само на изречение назад в съзнанието ми –
има толкова много дни
когато живота спира и се олюлява и сяда
и чака като влак върху релсите.
Минавам през хотела в 8
и в 5; има котки по уличките
и бутилки и скитници,
и аз вдигам очи към прозореца и си мисля,
„вече не знам къде си”
и продължавам и се чудя къде
отива живота
щом свърши.
(from The Roominghouse Madrigals’88
Правейки любов под слънцето, утринното слънце
в една хотелска стая
над уличката
където бедни мъже ровят за бутилки;
правейки любов под слънцето
правейки любов на килим по-червен от кръвта ни,
правейки любов докато момчетата продават заглавия
и кадилаци,
правейки любов под фотография от Париж
и един отворен пакет Честърфийлд,
правейки любов докато другите – горките приятелчета –
бачкат.
От онзи миг досега
може и да са минали години,
но той е само на изречение назад в съзнанието ми –
има толкова много дни
когато живота спира и се олюлява и сяда
и чака като влак върху релсите.
Минавам през хотела в 8
и в 5; има котки по уличките
и бутилки и скитници,
и аз вдигам очи към прозореца и си мисля,
„вече не знам къде си”
и продължавам и се чудя къде
отива живота
щом свърши.
- hano
- Мнения: 141
- Регистриран на: Пет Юли 20, 2007 10:08 pm
от so_what » Сря Авг 13, 2008 10:36 am
художникът
стояха на верандата
с някакъв ухилен ненормален тип
и чакаха там
препили с вино.
художникът бе увил нещо с палтото си,
после дръпна палтото -
беше полицейски шлем
с полицейска значка.
"дай ми 20 долара за това?, каза той.
"разкарай се оттук", казах, "за какво ми е
полицейско бомбе?"
"десет долара", каза той.
"убихте ли го?"
"5 долара..."
"какво стана с онези 6 хиляди, които спечели
от изложбата миналия месец?"
"изпих ги. все в същият бар."
"и не ме почерпи една бира", казах
"2 кинта..."
"убихте ли го?"
"нападнахме го, понаритахме го малко..."
"помиярска работа. не искам шапката."
"не ни достигат 18 цента за една бутилка, човече..."
дадох на художника 35 цента,
без да свалям веригата от вратата, проврях ги
с пръсти. той живееше с майка си,
биеше редовно гаджето си
и наистина не рисуваше много
добре. но аз мисля че доста гадни типове
си проправят пътя към
безсмъртието.
самият аз работя върху това.
превод: В.Немчев
стояха на верандата
с някакъв ухилен ненормален тип
и чакаха там
препили с вино.
художникът бе увил нещо с палтото си,
после дръпна палтото -
беше полицейски шлем
с полицейска значка.
"дай ми 20 долара за това?, каза той.
"разкарай се оттук", казах, "за какво ми е
полицейско бомбе?"
"десет долара", каза той.
"убихте ли го?"
"5 долара..."
"какво стана с онези 6 хиляди, които спечели
от изложбата миналия месец?"
"изпих ги. все в същият бар."
"и не ме почерпи една бира", казах
"2 кинта..."
"убихте ли го?"
"нападнахме го, понаритахме го малко..."
"помиярска работа. не искам шапката."
"не ни достигат 18 цента за една бутилка, човече..."
дадох на художника 35 цента,
без да свалям веригата от вратата, проврях ги
с пръсти. той живееше с майка си,
биеше редовно гаджето си
и наистина не рисуваше много
добре. но аз мисля че доста гадни типове
си проправят пътя към
безсмъртието.
самият аз работя върху това.
превод: В.Немчев
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
- so_what
- Мнения: 368
- Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm
от so_what » Сря Авг 13, 2008 10:41 am
моят приятел Уилям
приятелят ми Уилям е щастлив човек
липсва му въображението да страда
запази първата си работа
първата си жена
може да кара колата си 50 000 мили
без ремонт на спирачките
той танцува като лебед
и има най - красивите пусти очи
от тази страна на Ел Пасо
градината му е рай
токовете на обувките му са винаги равни
ръкостискането му е твърдо
хората го обичат
когато приятелят ми Уилям умре
едва ли ще е от лудост или от рак
той ще мине право покрай дявола
и ще влезе в рая
ще го видите на партито довечера
хилещ се зад своето мартини
блажен и възхитен
докато някой
чука жена му в
банята
превод:В.Немчев
хано, омбре
приятелят ми Уилям е щастлив човек
липсва му въображението да страда
запази първата си работа
първата си жена
може да кара колата си 50 000 мили
без ремонт на спирачките
той танцува като лебед
и има най - красивите пусти очи
от тази страна на Ел Пасо
градината му е рай
токовете на обувките му са винаги равни
ръкостискането му е твърдо
хората го обичат
когато приятелят ми Уилям умре
едва ли ще е от лудост или от рак
той ще мине право покрай дявола
и ще влезе в рая
ще го видите на партито довечера
хилещ се зад своето мартини
блажен и възхитен
докато някой
чука жена му в
банята
превод:В.Немчев
хано, омбре
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
- so_what
- Мнения: 368
- Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm
от mira » Пон Окт 20, 2008 10:40 pm
милионери
--Чарлз Буковски
вие
без лица
без никакви лица
които се смеете без причина -
нека ви кажа нещо
пил съм в кръчми
със слабоумни пияници
които имаха по-добра кауза
в чиито очи все още имаше някакъв блясък
чиито гласове показваха някаква чувствителност
и когато утрото дойдеше
ни се гадеше, но не бяхме болни
бяхме бедни, но не заблудени
и се опъвахме в креватите си и ставахме
късно следобед
като милионери.
--Чарлз Буковски
вие
без лица
без никакви лица
които се смеете без причина -
нека ви кажа нещо
пил съм в кръчми
със слабоумни пияници
които имаха по-добра кауза
в чиито очи все още имаше някакъв блясък
чиито гласове показваха някаква чувствителност
и когато утрото дойдеше
ни се гадеше, но не бяхме болни
бяхме бедни, но не заблудени
и се опъвахме в креватите си и ставахме
късно следобед
като милионери.
Denuone Latine loquebar? -- In vita priore ego imperator Romanus fui.
- mira
- Мнения: 133
- Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 11:37 pm
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта