Чарлз Буковски

Модератори: vionbg, longjohnsilver, orange_juice

Мнениеот Radi_Angelov » Пон Фев 21, 2011 3:31 pm

Тази тема на няколко пъти ме презареди. Помогна ми отново да виждам мръсния прозаичен свят през
един мъглив поетичен и същевременно точен поглед. И затова заслугата не е само на Буковски,
а на всички писали по темата и най-вече на hano и Еми. Благодаря ви!

Ето и няколко превода от мен.

Предварително се извинявам, че не съм добър преводач.
Radi_Angelov
Site Admin
 
Мнения: 483
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 2:17 am
Местоположение: Варна

Мнениеот Radi_Angelov » Пон Фев 21, 2011 3:33 pm

Чарлз Буковски - 16 битов Интел 8088 процесор
превод: Ради Ангелов

не можеш да слушаш аматьорски радиопрограми
върху твърдия диск
на един Apple Macintosh.
Нито пък флопито на един Commodore 64
може да прочете файл
който си създал върху
един IBM персонален компютър.
Kaypro и Osborne компютрите
използват CP/M операционната система
но не могат да ползват един на друг
почерка си
за формат
на техните дискове за запис.
Танди 2000 работи под MS-DOS
но не може да използва повечето програми
написани за IBM PC
освен ако някой
битове и байтове
не се променят.
Но вятърът все още духа над
Савана
и през пролетта
мишеловът пристъпя наперено
и се перчи пред своите
женски.
Radi_Angelov
Site Admin
 
Мнения: 483
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 2:17 am
Местоположение: Варна

Мнениеот Radi_Angelov » Пон Фев 21, 2011 3:38 pm

Чарлз Буковски - "2 мухи" - превод: Ради Ангелов

Мухите са разлютени частички живот;
защо са толкова разлютени?
изглежда, че искат повече,
изглежда почти като че ли
са ядосани
че са мухи;
това не е по моя вина;
Седя в стаята
с тях
и те мe обвиняват
чрез своята агония;
Като че ли
са изгубили парченца душа
оставени в пъкъла.
Опитвам се да чета вестник,
но те не ми позволяват
да съществувам;
едната изглежда се движи в полукръгове
високо върху стената,
поливаща с отвратителни звуци
главата ми.
другата, по-малката
стои наблизо и разчепква ръката ми,
не казваща нищо,
изправя се, пада
пълзи наоколо.
кой бог изпрати тези
изгубени неща срещу мен?
другите мъже страдат под диктата на
империя, трагична любов ...
Аз страдам
от насекоми ...
Замахнах към по-малката
което изглежда само съживи
импулса и към предизвикателства:
тя закръжа по-бързо,
по-близо, дори започна да издава
своето специфично жужене,
а онази по-горе
уловила чувството на новия вихър,
също, възбудено,
ускори полета си,
внезапно пропадна
в плесникът на шума
и те се обединиха
в обикалянето на ръката ми,
в подрънкването по основата
на абажура
докато нещо човешко
в мен
не отне цялата ми святост
и аз удрям
с навитият на руло вестник
пропускам! -
удрям,
удрям,
те изпаднаха в разногласие
някакво съобщение се изгуби между тях,
и аз докопах първо по-голямата
, тя се опъна по гръб
потрепвайки с крачетата си
като разлютена курва
и аз отново стоварвам
моята вестникова тояга
и тя е петно
от мухо-грозота.
по-малката кръжи високо
тихо и бързо,
почти невидима;
Вече не идва близо
до ръката ми;
Тя е опитомена
и недостъпна;
Позволявам и да съществува
и тя ми позволява да съществувам;
Вестникът разбира се
е съсипан;
нещо се е случило,
нещо е омърсило денят ми,
понякога не е
мъж
или жена,
просто нещо живо;
Седя и гледам
малката;
Ние сме изтъкани заедно
във въздуха
и живота;
Късно е
и за двама ни.
Radi_Angelov
Site Admin
 
Мнения: 483
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 2:17 am
Местоположение: Варна

Мнениеот hano » Пон Фев 28, 2011 9:52 pm

Radi_Angelov написа:Тази тема на няколко пъти ме презареди. Помогна ми отново да виждам мръсния прозаичен свят през
един мъглив поетичен и същевременно точен поглед. И затова заслугата не е само на Буковски,
а на всички писали по темата и най-вече на hano и Еми. Благодаря ви!

Ето и няколко превода от мен.

Предварително се извинявам, че не съм добър преводач.


Ради, Бук винаги може да те презареди, ако не с друго, то поне с няколко силни думи над евтиното уиски и дима. Наздраве и давай напред
hano
 
Мнения: 141
Регистриран на: Пет Юли 20, 2007 10:08 pm

Мнениеот so_what » Вто Мар 01, 2011 10:23 am

Ради, благодаря за включването.
Тук може да не сме професионалисти, ала сме ентусиасти.
И дори да прозвучи малко самохвално, но никъде в мрежата, поне в българската, няма толкова добър форум и толкова обширен, като този тук )))

това си е повод за гордост, а причината е Хано.

п.п. Хано, не спи, а пускай още преводи :wink:
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

ето ме пак

Мнениеот hano » Съб Мар 12, 2011 12:21 pm

сега
(The Last Night of the Earth Poems, 1992)


да стигнеш дотук
плъзгайки се в старостта
десетилетията са изгубени
без въобще да срещнеш някого
наистина лош
без въобще да срещнеш някого
наистина добър

плъзгайки се в старостта

десетилетията са изгубени

утрините са най-трудни
hano
 
Мнения: 141
Регистриран на: Пет Юли 20, 2007 10:08 pm

Мнениеот orange_juice » Съб Мар 12, 2011 12:22 pm

Супер! Искам още!
orange_juice
 
Мнения: 516
Регистриран на: Чет Авг 26, 2004 7:46 pm

Мнениеот hano » Съб Мар 12, 2011 12:23 pm

в грешка
(The Last Night of the Earth Poems, 1992)


един боец
идвам си от дълъг но
победоносен ден
на пистата

тя ме посреща с някаква
смет
която аз отнасям и изхвърлям
в боклукчийската
кофа.

"Исусе Христе,” казва,
"натисни капака здраво надолу!
мравките ще плъзнат
навсякъде!"

натискам капака здраво надолу.

мисля за Амстердам.
мисля за гълъби излитащи от
покрив.
мисля за Време прикачено със
кламер.

тя е права, разбира се: капакът
трябва да бъде
натиснат.

крача бавно назад
към
къщата.
hano
 
Мнения: 141
Регистриран на: Пет Юли 20, 2007 10:08 pm

Мнениеот hano » Съб Мар 12, 2011 12:25 pm

болен


да си много болен имного слаб е много странно
нещо.
когато са нужни страшни усилия да се преместиш от
леглото до банята и обратно, това изглежда като
майтап, но
ти не се смееш.

обратно в леглото, пак обмисляш смъртта и откриваш
същото нещо: колкото по-близо до нея си,
толкова по-малко противна
изглежда.

имаш много време да оглеждаш стените
а там навън,
птиците по телефонните жици, придобиват голямо
значение.
има и телевизор:мъже играещи бейзбол
ден подир ден.

без апетит,
храната има вкус на картон, тя те прави
болен, още по-
болен.

добрата жена пак настоява да
ям.
„доктора каза...”

бедната тя.

и котките.
котките скачат на леглото и ме гледат.
те поседяват, после скачат
обратно.

какъв свят, мислиш си: ядеш, работиш, чукаш,
умираш.
за щастие болестта ми е заразна: нямам
посетители.

скалата сочи 155, далече от
217.

изглеждам като затворник в концлагер.
и
съм.

все пак аз съм щастливец: наслаждавам се на самотата,
тълпата никога не ще ми липсва.

бих могъл да прочета великите книги, но великите книги не ме
интересуват.

седя в леглото и чакам цялото това нещо да протече
по един или друг
начин.

точно както всички
останали.
hano
 
Мнения: 141
Регистриран на: Пет Юли 20, 2007 10:08 pm

Мнениеот orange_juice » Съб Мар 12, 2011 12:25 pm

:!: невероятно е за какво мисли човек, докато натиска капака, а отдолу - мравки.

Благодаря!
orange_juice
 
Мнения: 516
Регистриран на: Чет Авг 26, 2004 7:46 pm

Мнениеот hano » Съб Мар 12, 2011 12:28 pm

те не се хранят като нас


баща ми яде.

ушите му мърдат.

излъчваше огромна сила.

исках го в ада.

гледах вилицата в ръката му.
наблюдавах го как тика храна в устата си.

храната която ядях беше безвкусна и мъртва.
малките парчета от говора му се забиваха в главата ми.
думите се плъзгаха по гръбнака ми.
после се оттичаха в обувките ми.

„яж храната ни, Хенри”, каза майка ми.

а той каза: „повечето гладуват и се хранят по-зле от нас”.

исках го в ада.
гледах вилицата му.
тя набождаше още храна и я тикаше в устата му.
той дъвчеше точно като куче.
ушите му мърдаха.

бях готов за жестоките му побоища.
но гледайки го как яде ми причерняваше.
там на покривката.
там сред синьо-зелените дървени стойки за салфетки.

„яж храната ни или ще ти спукам проклетия гъз”, каза ми той.

по-късно в живота, аз му дадох заслуженото
но той все още ме притежава.

и аз никога няма да се оправя.
hano
 
Мнения: 141
Регистриран на: Пет Юли 20, 2007 10:08 pm

Мнениеот balbek » Вто Ное 01, 2011 4:02 am

"Мъж и жена в леглото в 10 вечерта"

чувствам се като кутия със сардини, каза тя.
чувствам се като превръзка, казах аз
чувствам се като сандвич с риба тон, каза тя
чувствам се като нарязан домат, казах аз
чувствам, че ще вали, каза тя
чувствам, че часовникът е спрял, казах аз
чувствам, че вратата е отключена, каза тя
чувствам, че един слон ще влезе, казах аз
чувствам, че трябва да платим наема, каза тя
чувствам, че трябва да си намерим работа, казах аз
чувствам, че трябва да си намериш работа, каза тя

не се чувствам така, казах аз.

чувствам, че не ти пука за мен, каза тя.
чувствам, че трябва да правим любов, казах аз.
чувствам, че правим твърде много любов, каза тя.
чувствам, че трябва да правим повече любов, казах аз.
чувствам, че трябва да си намерим работа, каза тя.
чувствам, че трябва да си намериш работа, казах аз.
чувствам се като едно питие, каза тя.
чувствам се като бутилка уиски, казах аз.
чувствам, че ще свършим на вино, каза тя.
чувствам, че си права, казах аз.
чувствам, че ще се предам, каза тя.
чувствам, че имам нужда от вана, казах аз.
чувствам, че имаш нужда от вана, каза тя.
чувствам, че трябва да ме сапунисаш, казах аз.
чувствам, че не ме обичаш, каза тя.
чувствам, че те обичам, казах аз.
чувствам това нещо сега в мен, каза тя.
чувствам това нещо сега в теб, казах аз.
чувствам, че сега те обичам, каза тя.
чувствам, че те обичам повече, отколкото ти мен, казах аз.
чувствам се чудесно, каза тя, искам да се разкрещя.
чувствам, че ще продължа завинаги, казах аз.
чувствам, че можеш, каза тя.
чувствам, казах аз.
чувствам, каза тя.
balbek
 
Мнения: 8
Регистриран на: Сря Дек 05, 2007 9:24 pm

Мнениеот orange_juice » Вто Ное 01, 2011 11:01 am

Супер, мерси! :)
orange_juice
 
Мнения: 516
Регистриран на: Чет Авг 26, 2004 7:46 pm

Re: Чарлз Буковски

Мнениеот hano » Пет Дек 16, 2011 6:39 pm

браво balbek :D
продължавайте и вие
hano
 
Мнения: 141
Регистриран на: Пет Юли 20, 2007 10:08 pm

Re: Чарлз Буковски

Мнениеот Radi_Angelov » Пет Апр 20, 2012 6:39 am

Върховната жена
птревод: Александър Тончев

Тя носеше руса перука с цвят на слама,
лицето и беше наклепано с руж и пудра,
а като си слагаше червило,
правеше си голяма червена уста,
вратът и беше целият сбръчкан,
но имаше задник на младо момиче
и краката и бяха жестоки.
Носеше сини бикини и аз ги свалих,
запретнах и полата,
и на трептящата светлина на телевизора
и го сложих, така както беше права.
Докато се боричкахме из стаята, аз си мислех -
чукам гробищата, съживявам умрелите, ще полудея,
толкова страхотно - като да хапнеш
студени маслини в три часа посред нощ
докато половината град гори,
и така свърших.

Момчета дръжте си девствениците
и ми дайте стари жени на високи токчета
със задници забравили да остареят.

Естествено, после
бързо си тръгваш
или се напиваш страшно,
което е едно и също.
А ние пихме вино с часове
и като си легнахме
да отспим пиячката,
тя си легна с
изкуственото чене
и така спа цяла нощ.
Radi_Angelov
Site Admin
 
Мнения: 483
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 2:17 am
Местоположение: Варна

ПредишнаСледваща

Назад към Поезия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron