ПОСЛЕСЛОВ към „ Различни сезони” от Стивън Кинг

Модератори: vionbg, Radi_Angelov

ПОСЛЕСЛОВ към „ Различни сезони” от Стивън Кинг

Мнениеот bobi_deneva » Сря Сеп 07, 2011 8:28 pm

Макар че въпросът ,който ми е задаван най- често е : „Откъде черпите идеите си ?”
( може да се каже № 1 с едни гърди напред ) , следващият без съмнение е „ Нима пишете само романи на ужаса ?” Когато отвърна , че не е така , трудно може да се определи дали питащия чувства облекчение или разочарование .
Малко преди излизането от печат на „ Кери” – моят пръв роман , получих писмо от Бил Томпсън , издателят ми , в което той ми предлагаше да помислим каква ще бъде следващата ми книга , която ще издадем ( може да ви се стори малко странно да мислим за следващата книга преди дори първата да е излязла от печат , но тъй като планът за предпечатна подготовка на един роман е почти толкова дълъг , колкото програмата за разпространение на филм след завършването му , по него време ние вече отдавна бяхме заживели с „ Кери ” – почти година ). Веднага изпратих ръкописите на два романа на Бил – единият се казваше „ Сияние ” , а другият „ Второто пришествие ” . Првият бях написал непосредствено след „ Кери” през шестмесечния период , когато първият вариант на „ Кери” кротко си отлежаваше в чекмеджето на бюрото ми , а вторият беше написан долу- горе през годината , през която „ Кери” пълзеше като костенурка все по- близо до публикацията си .
„ Сияние ” беше мелодрама за един огромен, изключително глупав престъпник , който отвлича бебе и е замислил да го върне срещу откуп на богатите му родители … и тогава се влюбва в него. „ Второто пришествие ” беше мелодрама за вампири , завладели малък градец в Мейн. И двете произведения повече или по- малко бяха изплагиатствани -„ Второто пришествие ” от „ Дракула” , а „ Сияние ” от Стайнбековия роман „За мишките и хората” .
Струва ми се , че Бил сигурно се е шашнал , когато тези два ръкописа пристигнаха в един голям пакет ( някои от страниците на „ Сияние ” бяха напечатани на обратната страна на сметки за мляко , а ръкописът на „ Второто пришествие ” вонеше на бира , защото през новогодишното тържество беше лиснал отгоре му халба бира с черен етикет, три месеца по- рано . Той трябва да се чувствал точно като жена , копнееща за букет цветя , която разбира , че съпругът и е излязъл да и купи оранжерия. Двата ръкописа заедно възлизаха на около петстотин и петдесет страници , напечатани от едната страна ) .
Той ги прочете за около две седмици – като не щеш издател, изпиши си светец , а аз пристигнах в Ню Йорк от Мейн , за да отпразнуваме отпечатването на „ Кери” ( април 1974 година , приятели и съседи – Ленън още беше жив , Никсън все още не отстъпваше президентското кресло , а на това дете все още предстоеше да види първия бял косъм в брадата си ) и да поговорим коя от двете книги ще е следващата … или пък дали нито едната , нито другата ще е следващата .
Останах в големия град два дни и ние говорихме по въпроса три или четири пъти. Окончателното решение фактически беше взето на едно кьоше – на пресечката на Парк Авеню с Четиридесет и четвърта улица . Бил и аз стояхме там като изчаквахме светофарът да светне зелено и гледахме как колите потъват в един смрадлив тунел – онова съоръжение , което като че се забива право под небостъргача Пан Ам .
Бил изтърси :
- Май ще трябва да е „ Второто пришествие” .
Е , тя и на мен ми харесваше повече , но в тона му имаше нещо така озадачаващо и неохотно , че аз го погледнах остро и го попитах какъв е проблемът. – Ами работата е в това , че ако напишеш книга за вампири след книга за момиче , което може да придвижва предмети със силата на мисълта си , ще си изкараш име.
- Ще си изкарам име ли ? – попитах аз искрено изненадан. Не виждах особена прилика между вампири и телекинеза.
- Като какъв ?
- Като писател на романи на ужасите – отвърна още по- неохотно той.
- О ! – възкликнах аз силно облекчен – Това ли е всичко ?
- Нека минат няколко години – рече той , - и ще видим дали все още ще мислиш , че това е „ всичко” .
- Бил – започнах развеселен аз – никой в Америка не може да си изхранва прехраната , ако само пише разкази на ужасите . Лъвкрафт умря сред крайна мизерия в Провидънс . Блох премина на романи , изпълнени с напрежение и на пародии от рода на Неизвестното . „Екзорсист „ беше едно изключение. То няма да се повтори , ще видиш.
Светофарът смени светлините . Бил ме потупа по рамото .
- Мисля , че ще имаш голям успех , но не мисля , че можеш да различаваш нещата.
Той беше по – близо до истината от мене . Оказа се , че е възможно да се живее от писането на романи на ужаса в Америка. „ Второто пришествие ” , на което междувременно смених заглавието на „ Сейлъмс Лот” имаше голям успех. По времето , когато романът излезе от печат аз живеех в Колорадо със семейството си и пишех роман за хотел , обитаван от духове . При едно пътуване до Ню Йорк прекарах половин нощ с Бил в един бар на име „ При Джаспър” , където огромен сив котарак , очевидно беше собственик ма мюзикбокса – ( човек трябваше да го повдигне , за да види с какви плочи е зареден той ) му разказах за плановете си.
Когато свърших, Бил беше забил лакти от двете страни на чашата си с бърбън и придържаше главата си с ръце , като човек , страдащ от чудовищна мигрена .
- На тебе май не ти хареса – констатирах аз .
- Много ми хареса – с безжизнен глас отвърна той.
- Е , тогава какво има ?
- Първо ,момичето , владеещо телекинеза , след това вампирите, а сега хотел , обитаван от призраци . Ще си изкараш име.
Този път се позамислих малко по – сериозно и след това се сетих за писатели , които си бяха изкарали име като творци на произведения на ужасите и които ми доставяха такова удоволствие през всичките тези години – Лъвкрафт , Кларк Аштън Смит , Франк Белнап Лонг , Фриц Лайбър , Робърт Блох , Ричард Матесън и Шърли Джаксън ( да , дори тя беше определена като пишеща за призраци) .- А аз взех решение в бар „ При Джаспър” , в който котаракът дремеше върху мюзикбокса и седнал до мене издател , хванал се за главата , че бих могъл да попадна и в по- лоша компания. Бих могъл например да стана „ важен ” писател като Джоузеф Хелър и да издавам по книга на всеки седем години или „ брилянтен ” писател като Джон Гарднър , който пише неразбираеми книги за свръхумни студенти , които приемат само вегетарианска храна и карат стари сааби с избелели налепки на задната броня , на които все още може да се прочете : ДЖИЙН МАККАРТИ ЗА ПРЕЗИДЕНТ .
- В това няма нищо лошо , Бил – възразих аз – Нека бъда писател на ужасите , щом хората го желаят . Всичко е наред.
Никога повече не повдигнахме този въпрос. Бил все още е издател , а аз все още пиша романи на ужасите и никой от нас не подставя под съмнение дали това му е призванието.
И тъй изкараха ми име , но не ми пука- в края на краищата спазвам цялата рецептура … поне през повечето време. Но нима ужасите са всичко , което пиша ? Ако сте прочел новелите преди този послеслов , знаете , че не е така … но елементи на ужаса могат да бъдат открити във всички тях , не само в „ Дихателните упражнения”- оная случка с пиявиците в „ Трупът ” е доста по- страховита , както и повечето от кошмарите в „ Ученик за пример” . Рано или късно вниманието ми се насочва в тази посока , Бог знае защо.
Всеки един от тези въздълги разкази е написан непосредствено след завършването на някой роман – сякаш винаги след като съм свършил голямата работа ми е останало достатъчно бензин в резервоара , за да натракам и доста голяма новела.” Трупът ”- най – старата измежду тях беше написана непосредствено след „ Сейлъмс Лот”. „ Ученик за пример ” написах само две седмици след завършването на „ Сиянието” , ( а след „Ученик за пример ” не драснах нито ред- бях като изцеден ) . „ Рита Хейуърд е бягството от Шошанк ” беше написана след като завърших „ Мъртвата зона” , а последната новела „ Дихателните упражнения ” беше създадена непосредствено след „ Подпалвачката” .
Нито една от тези новели не е публикувана отделно от тази книга , дори не е предлагана за публикация . Защо ? защото всяка една от тях е от 25 000 до 35 000 думи – може и да не съм съвсем точен , но тази цифра е достатъчно близо до истината .Трябва да призная , че 25 000 до 35 000 думи е цифра , която би накарала и най- ревностния романист да потрепери.Не съществува точно определение за разлика между разказ и роман – поне що се отнася до броя на думите , пък и не бива да има.Но щом един писател наближи границата на 20 000 думи , той осъзнава , че лека- полека се измъква от царството на разказа. По същия начин , когато прекрачи границата на 40 000 думи , знае , че навлиза в царството на романа .
Границата между тези два или повече или по- малко определени региона са труднодоловими , но ве дин момент , някаква тревога буди нашия писател и той осъзнава , че е пристигнал или навлиза в едно действително ужасно място наречено „новела”( или пък по мой вкус , макар и малко префърцунено – „новелата”) .
Ако говорим като творци , няма нищо лошо в новелата .Разбира се , разбира се няма и нищо лошо и в цирковите номера , освен ако не ги правят извън цирка.Работата е в това , че има много хубави новели , но те традиционно се публикуват в „ пазарите на жанра ” ( това е меко казано , по- грубо , но по- точно казано е „ пазарите на гетото”). Човек може да продаде добра криминална новела на Елъри Куинс Мистери Мегъзин или на Марк Шейнс Мистери Мегъзин , добра научнофантастична новела на Амейзинг , на Аналог , може би дори на Омни или на Списание за фантазия и научна фантастика. Може да ви се стори забавно , но съществува пазар и на добри разкази на ужаса : гореспоменатото Списание за фантазия и научна фантастика е един от тях, зоната на здрача е друг , пък и има най- различни антологии за оригинална зловеща фантастика , например като серията Сенки , издавани от Дабълдей и редактирани от Чарлз Л. Грант.
Но за новелите , които , ако имате чувство за мярка могат да бъдат охарактеризирани само като „ обща тенденция ” ( думи почти толкова потискащи като „ жанр ”)…братче, що се отнася до продаваемосста им , здравата си загазил .Ти мрачно поглеждаш своя ръкопис , съдържащ от пет до тридесет и пет хиляди думи , отваряш една бира и сякаш чуваш мазен глас със силен акцент да казва :Добър ден , господине! Как пътувахте с Ревулусион Еъруейз ? Май си хапнахте доста , много добре , отлично си мисля аз.Добре дошли в Новела, господине ! Сигурно много ще Ви хареса горещината . Заповядайте една евтина пура . Ето Ви и няколко порнографски снимки . Вдигнете си краката , господине . Мисля , че Вашият разказ ще остане дълго тук , много дълго време ….Какво става ? А-ха-ха- ха –ха!
Потискащо.
Едно време ( оплака се той ) наистина имаше пазар за такива истории , имаше списания за мистична литература като Сатърдей Ийвнинг Поуст , Колиърс и Американ Мъркюри . Художествената проза беше основна тема на тези и на други списания.А ако разказът излезеше твърде дълъг за един брой на списанието , той биваше раздробяван на три , пет или девет части. Основната идея за „ кондензиране ” или за печатане само на откъси все още не беше известна ( както Плейбой , така и Козмополитън все още не бяха издигнали тази гадост в ранг на пакостна наука – днес един роман може да бъде прочетен за двадесет минути ! ) На такива истории биваше отделяно необходимото място и едва ли съм единственият , който е чакал пощаджията по цял ден , когато предстоеше излизането на новия брой на Поуст , в който беше обещан нов разказ на Рей Бредбъри или пък предстоеше отпечатването на последния епизод на най- новата серия на Бъдингдън Келънд.
Моето нетърпение беше причина да бъде особено лесна плячка . Когато раздавачът най- после се появеше , бодро крачещ с кожена чанта през рамо , обут в летни униформени къси панталони и тропически шлем към униформата , аз го пресрещах до портата , като престъпях от крак на крак , сякаш страшно ми се ходеше до тоалетната , а сърцето ми биеше в гърлото. Той пущаше жестоката си усмивка и ми връчваше сметката за електричеството и нищо друго. Сърцето ми падаше в гащите. Най-сетне той се смиляваше и ми даваше броя на Поуст : на корицата усмихнат Айзенхауер , нарисуван от Норман Рокуел , статия за София Лорен от Пит Мартин , „На мнение съм , че той е чудесен момък ” от Пат Никсън – става дума , да-а , досетихте се , за нейния съпруг- Ричърд и разбира се , разкази. Дълги , къси и последната глава от сериала на Келънд! Слава богу !
И сега има списания , публикуващи дълги произведения – Атлантик Мантли и Ню Йоркър са две от тях , които се отнасят с особено чувство към проблемите , с които се сблъсква писател , създал ( да не казвам придобил , тъй като звучи твърде близо до „ незаконно придобил ” новела от около тридесет хиляди думи ) . Все пак , нито едното, нито другото списание не бяха особено приветлива настроени към моите творения , които са доста семпли , не много литератулно издържани и понякога – нека си го призная , макар че страшно боли, направо нескопосани.
До известна степен ми се струва , че качествата им , колкото и да не са за пред хората , са допринесли за успеха на романите ми.Повечето от тях са семпла проза за семпли хора- литературния еквивалент на Биг Мак с голяма порция пържени картофки , сервирани в Макдоналдс.В състояние съм да оценя елегантната проза и да и откликна , но открих , че ми е трудно , дори невъзможно , сам да я създавам.Повечето от идолите ми , докато съзрявах бяха мускулести романисти , пишещи проза , варираща от произведения на ужасите до разкази за несъществуващото ; типове като Теодор Драйзър и Франк Норис . Извадете елегантността от умението на романиста и човек вижда , че такъв един писател е застанал само на един крак и този крак е солиден . Казано по друг начин , ако разбереш , че не можеш да бягаш като расов кон , все пак можеш да използваш мозъка си , за да поразтеглиш разказа ( от балкона се надига глас „ Какъв мозък , Кинг ?” Ха-ха- ха , много смешно приятелю , вече можеш да си ходиш.)
Резултатът от всичко това беше , що се отнася до новелите , които току що прочетохте , че се озовах в озадачаващо положение. С моите романи стигнах до положение , хората да си мислят , че Кинг , ако поиска може да публикува дори фактурите си от обществената пералня , ( а има и критици , които твърдят , че през последните осем години съм се занимавал точно с това ) , но не можех да публикувам тези си произведения ,тъй като те бяха твърде дълги за къси истории и твърде къси ,за да бъдат наистина дълги.Дано да разберете какво искам да кажа.
- Да , господине , разбирам, събувайте си обувките . Пийнете малко евтин ром ! Ей сегичка ще довтаса Медикор Револусион Стийл бенд и ще изкара едно кофти калипсо ! Искате да ядете доста- добре- чудесно , ми се струва ! И вие имате време , господине! Имате време , понеже вашият разказ ще…
… остане тук дълго време , да-а , да-а , тъй че защо не се поразходите и да не свалите някоя марионетъчна империалистическа демокрация ?
И така най- после се реших да проверя дали Вайкинг – издателят ми на книги с твърди корици и Ню Америкън Лайбърти – този на книги с меки корици биха желали да отпечатат книга с новели – за необикновено бягство от затвора , за старец и момче, вплетени в страховита връзка , основаваща се на взаимен паразитизъм , за квартет от провинциални малчугани , запътили се да направят своето откритие и разказ , от който те побиват тръпки за млада жена , твърдо решена да роди детето си , без да обръща внимание на обстоятелствата ( а може би разказът е по- скоро за един клуб , който не е съвсем клуб ) . Издателите се съгласиха. И ето как успях да изнеса нелегално тези четири дълги разказа от банановата република Новела .
Надявам се , че сте ги харесали много – добре – чудесно , момчета и момичета !
О , още нещо за разпределението на ролите преди да свърша.
Говорих с моя издател – не с Бил Томпсън , а с воя нов издател, - много симпатичен човек на име Алън Уйлямс – интелигентен , остроумен и способен , но обикновено търчащ постоянно по журита на конкурси в Нюйоркските потайности. Това се случи преди около година.
- Много ми хареса „ Куджо ” – рече Алън . Току-що беше завършило редактирането на този роман – наистина дълга и глупава история. – Мислил ли си какво ще правиш по- нататък?
Ето , че настъпи déjà vu . Вече съм водил този разговор.
- М- да –отвръщам аз .- Мислил съм.
- Ами сподели го с мене .
- Какво ще кажеш за книга , съставена от четири новели ? Повечето от тях ,
Или пък всичките ще бъдат съвсем обикновени истории? Какво ти е мнението ?
- Новели – изрича Алън . Той е истински спортсмен , но по гласа му личи , че част от радостта му от живота току-що се е изпарила .Гласът му показва , че той току-що е спечелил два самолетни билета на компанията Револусион Еъруейз до някаква съмнителна малка бананова република – Искаш да кажеш дълги разкази ?
- Да , така е – отвръщам аз. – И ще наречем книгата нещо като „ Различни сезони” , за да не си мислят хората , че в нея се разказва за вампири или за хотели , обитавани от призраци и тям подобни.
- А следващата ще бъде за вампири , нали ? – с надежда пита Алън.
- Не , не ми се ще . А какво е твоето мнение ?
- Какво ще кажеш за хотел с призраци ?
- Не , това вече го написах . „ Различни сезони ”, Алън . Звучи добре, не мислиш ли ?
- Звучи чудесно , Стив- отвръща Алън с въздишка на добър спортсмен , който току що е седнал в креслото си трета класа на най- новия самолет на Револусион Еъруейз- Локхийд Тристар и вече вижда първата хлебарка припряно да снове по облегалката на предното крисло.
- Надявам се , че ще ти хареса .
- Не е ли възможно – плахо пита Алън, - измежду тях да има някоя ужасия.? Само едничка ? Нещо като ….подобни сезони ?
Леко се усмихвам – съвсем леко , като се сещам за Сандра Стенсфилд и „ Дихателните упражнения ” на доктор Маккарън.- Може пък да скалъпя нещичко.
- Чудесно ! А за новия роман … ?
- Какво ще кажеш за кола , управлявана от призрак ? – питам го аз.
- Сладур ! – изкрещява той. Изпитвам чувството , че изпращам обратно за редакторската му среща или пък за член на журито в Източен Радуей един щастлив човек. Аз също съм щастлив – адски си падам по моята омагьосана кола и ми се струва , че в доста хора ще вселя страх , когато пресичат улицата с натоварено движение след смрачаване .
Освен това , обичам всяка от тези новели и си мисля, че това ще е завинаги. Надявам се , че сте ги харесал и Вие , Читателю , и , че те са оказали въздействие върху Вас , каквото би трябвало да окаже доброто литературно произведение- да Ви накара за известно време да забравите житейските си проблеми , които тормозят съзнанието Ви и да Ви отнасят на мястото , където не сте били никога до сега . Това е най- симпатичната магия , която познавам.
О кей . Време е да се разделим.Докато се видим пак , бъдете здрави , прочетете някои хубави книги , помагайте на хората , за да сте щастливи .



С обич и най-добри пожелания
Стивън Кинг
Четвърти януари 1982 година ,
Бангор , Мейн
bobi_deneva
 
Мнения: 45
Регистриран на: Пон Авг 01, 2011 9:12 am
Местоположение: КАРНОБАТ

Назад към Проза

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron